КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:    1867 – САЩ купуват от руския император Александър II Аляска за 7,2 милиона долара 1944 – Извършват се англо-американски бомбардировки над София  1969 – Осъществено е първото цветно телевизионно излъчване в България 1976 – Открит е обновеният Народен театър „Иван Вазов“ 1986 – Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов

ПРАЗНИЦИ:

  • България – Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения
  • Виетнам – Ден на ветераните
  • Китайска народна република – Ден на младежта
  • Мадагаскар – Ден в памет на героите от въстанието срещу френските колонизатори, Годишнина от избухването на антифренското въстание през 1947 г., дало между 80 и 90 хил. жертви
  • Русия – Ден на правната служба и Професионален празник на военните адвокати
  • САЩ – Ден на ветераните от Виетнамската война
  • Тайван – Ден на младежта
  • Централноафриканската република – Ден в чест на президента Бартелеми Боганда.
  • Чили – Ден в памет на братята Вергара Толедо, убити през 1985 г. по време на диктатурата на Пиночет от полицейските служби и Ден на младите бойци, отбелязван обикновено с граждански безредици от крайно леви движения и анархисти

 

 

2016 г.

Умира Александър Бръзицов – Авторът на редица български поп хитове и филмова музика.
Бръзицов е създал множество песни за Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Маргарита Хранова и много други. Автор е на музиката към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, на над 150 песни и оркестрови пиеси.
Има над 400 аранжимента, както и множество издадени авторски албуми. Печели многобройни награди у нас и в чужбина. През 2001 година заема длъжността директор на БНР.

2016 г.

Южноамериканското правителство приветства решението на комисията да се разшири морската територия на Аржентина в южната част на Атлантическия океан с 35%, в която влиза и спорните Фолкландски острови.

2015 г.

На президентските избори в Узбекистан е преизбран досегашният президент Ислам Каримов.

2014 г.

На втория тур на изборите за президент на Словакия е избран бизнесменът Андрей Киска.

2013 г.

За първи път от създаване на сините каски Съветът за сигурност на ООН им дава разрешение да потушават размирици в Демократична република Конго.

2012 г.

В индийската столица Ню Делхи се провежда четвъртата среща на БРИКС. Прието е решение за създаване на собствена банка.

2012 г.

В Багдад се провежда 24-та конференция на Лигата на арабските държави.

2010 г.

Жени-камикадзе извършват сутринта кървав атентат в две станции на Московското метро и убиват на място 38 души, други 64 са ранени, някои от които смъртоносно. Терористичният акт е организиран от терористи от Чечня.

2002 г.


На среща в Атина външните министри на България, Гърция, Румъния и Турция се договарят двете членки на НАТО да съдействат на другите две страни за приемането им в Атлантическия пакт.

 

 

2001 г.


Президентът Петър Стоянов насрочва петите поред свободни парламентарни избори в България за 17 юни 2001 година.

Гласовете от тези избори се разпределят по следния начин: Национално движение Симеон ІІ (НДСВ) – 42,74 % (120 мандата), ОДС – 18,17 % (51 мандата), Коалиция за България – 17,24 % (48 мандата), коалицията на ДПС – 7,45 % (21 мандата). Не съумяват да прескочат 4 % бариера ВМРО-Гергьовден – с 3,67%, Коалиция за Симеон Втори – с 3,48 %, Национално обединение за цар Симеон – с 1,69 % и др. Евролевицата получава 0,99 %, Блокът на Жорж Ганчев – 0,37 % и т.н.

 

 

2000 г.


Тридесет и осмото Народно събрание гласува в дневния ред да влезе проектозаконът на Георги Панев за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Това става против желанието на значителна част от мнозинството на СДС, но с гласовете на Евролевицата и на ДПС.

 

 

1996 г.

Представителите на опозицията – Иван Костов от СДС, Стефан Савов от Демократическата партия (ДП), Анастасия Мозер от БЗНС и Ахмед Доган от ДПС подписват споразумение за участие в изборите за президент с общ кандидат.

На 27 октомври и на 3 ноември 1996 г. се провеждат съответно първи и втори тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (60,27 %) срещу Иван Маразов и Ирина Бокова (39,73 %) от БСП.

На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България.

 

 

1992 г.


Учреден е Български земеделски народен съюз “Никола Петков” в СДС. Движението се обособява в партия и за неин председател е избран Георги Петров. Регистрирана е през юли 1992 г., а печатен орган на партията става в. “Земеделска защита”. От април 1992 г. съюзът е пълноправен член на СДС. На III конгрес на съюза (28 януари 1995 г.) за негов председател е издигнат Владислав Костов, а за секретар – Евгений Бакърджиев. Това ръководство не получава съдебна регистрация и през 1996 г. създава партия Земеделски демократичен съюз. През 1994 г. БЗНС „Н. Петков“ в СДС напуска коалицията СДС.

 

 

1990 г.


Министър-председателят Андрей Луканов предлага на парламента радикална програма за реформи.

Андрей Луканов е политически и държавен деец. Роден е на 6 септември 1938 г. в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. На 2 октомври 1996 г. е убит в София.

 

 

1986 г.


Римският наказателен съд издава оправдателна присъда на Сергей Антонов – българин, арестуван, съден и оправдан във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II. Покушението е извършено на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“ в Рим. Тогава Сергей Антонов е служител на Българска гражданска авиация (БГА) „Балкан“ в Рим. Антонов е задържан на 25 ноември 1982г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА „Балкан“, Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи – дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА „Балкан“, след което е пенсиониран по болест.

 

 

1979 г.

На 29 – 30 март се провежда учредителен конгрес на Националния аграрно-промишлен съюз (НАПС).

 

 

1977 г.


Умира Георги Димитров Златев-Черкин – български композитор, педагог, артист. Роден е на 23 април 1905 г. в Русе. Учи музикално изкуство във Виена. Професор е в Българската държавна консерватория. Автор е на солови, хорови и масови песни. Съавтор е на химна на Република България.

 

 

1976 г.


Открива се обновеният Народен театър „Иван Вазов“ с премиера на пиесата на Иван Вазов „Хъшове“, чиито зрители са делегатите на ХІ конгрес на БКП.

Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението. Сградата е изградена в близост до бившия княжески дворец в столицата (днес Национална художествена галерия) по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Наследник е на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. Сградата му е завършена в края на 1906 г. и е открит на 3 януари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Възстановен е окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Създава се и специална камерна зала. Сред управителите му до 9 септември 1944 г. са: Ил. Миларов, П. П. Славейков, директорите: Ив. Попов, Б. Ангелов, В. Йорданов, Ст. Л. Костов и др. Като режисьори и драматурзи трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.

 

 

1973 г.


Роден е Марк Овермарс – холандски футболист, нападател. След успешен сезон в отбора на „Вилем 11“ (1992 г.), Овермарс преминава в „Аякс“ – Амстердам и играе в него до 1996 г.; става шампион на Холандия и носител на Купата на европейските шампиони. През 1997 г. е продаден на лондонския „Арсенал“, с който става шампион на Англия (1997-1998 г.) и носител на сребърен медал (1998-1999 г.). През 1998 г. е титуляр в отбора на Холандия на Световното първенство във Франция и достига до четвъртфинал.

 

 

1973 г.


Последните американски войски се изтеглят от Южен Виетнам.

Виетнамската война се води от 1964 г. до 1973 г. Тя е война, водена от САЩ във Виетнам за предотвратяване на установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 г. се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. През 1963 г. със заповед на американския президент Джон Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната. През 1968 г. е кулминация на войната. Тя обхваща цялата територия на страната. Година по-късно националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам; в Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната.

 

 

1972 г.


Роден е Мануел Руи Коща – португалски футболист, атакуващ халф. Висок е 180 см, тежи 74 кг. Започва кариерата си в „Бенфика“ (1991 г.), до 1994 г. изиграва 77 мача и отбелязва 9 гола. От 1994 г. до 2001 г. е състезател на „Фиорентина“ (215 мача и 38 гола). От 1 юли 2002 г. е футболист на „Милан“. С националния отбор на Португалия участва във финалите на световното първенство в Япония и Южна Корея (2002 г.).

 

 

1971 г.


Американският лейтенант Уилям Кели е осъден на доживотен затвор за масовото убийство на жителите на виетнамското село Сонгми.

 

 

1970 г.


Умира Лев Владимирович Кулешов – руски режисьор, теоретик на киното, педагог. В киното е от 1916 г. като художник на Бауер. По време на Гражданската война снима документални хроники. Първият му игрален филм “Проектът на инженер Прайт” (1918 г.) е с приключенски сюжет. През 1919 г. ръководи учебно студио, в което заедно с учениците си изследва монтажа и спецификата на киноактьорското изкуство. Монтажните открития на Кулешов са непреходни. Разработва концепция за работа с натуршчици, а не с актьори, изисква от тях безукорна физическа подготовка, умение да изпълняват всеки трик, да фиксират във всеки момент една-единствена “лесно разбираема емоция”. Отричайки актьора в киното, той всъщност подготвя киноактьори-професионалисти. Снима “Необикновените приключения на мистър Уест в страната на болшевиките” (1924 г.), “Лъчът на смъртта” (1925 г.), “Според закона” (1926 г.), “Веселото канарче” (1929 г.), “Великият утешител” (1933 г.), “Хоризонт” (1933 г.), “Сибиряци” (1940 г.), “Клетвата на Тимур” (1942 г.), “Ние от Урал” (1944 г.). От 1944 г. е преподавател във ВГИК. Публикува основополагащи трудове като “Киноизкуството” (1929 г.), “Репетиционният метод в киното” (1935 г.), “Основи на кинорежисурата” (1941 г.), “Кадър и монтаж” (1961 г.), “Първите киноснимки” (1962 г.).

 

 

1969 г.


Осъществява се първото цветно телевизионно излъчване в България.

 

 

1968 г.


Пленум на ЦК на БКП обсъжда преобразованията в Чехословакия, известни под името Пражка пролет. Мнозинството споделя мнението, че „ако Чехословакия не съумее да се справи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем“.

 

 

1966 г.


Във Велико Търново е роден Красимир Балъков – български футболист, играч на „Етър“ и „Спортинг“ (Португалия). Шампион е на страната (1991 г.), обявен е за най-добър играч на португалския шампионат (1992 г.). Национален състезател е, участва в българския национален отбор, завоювал 4 място на световното първенство в САЩ (1994 г.). От 1996 г. е състезател (халф) на германския „Щутгарт“ (най-скъпо платеният футболист в отбора). Красимир Балъков има основен принос за успеха на българския национален отбор, на който е капитан, в квалификациите за европейско първенството в Португалия.

 

 

1965 г.


В Русе е роден Красимир Каракачанов – политик, депутат в XXXVIII и ХХХХ Народно събрание. Завършва гимназия в София и история във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1990 г. до 1995 г. е секретар на ВМРО. Съпредседател е на партията от 1995 г. до 1997 г. и председател от 1997 г. Женен е, има едно дете.

 

 

1961 г.

С одобряване на 23-та поправка от Конституцията на САЩ жителите на столицата Вашингтон за първи път получават право на глас в президентските избори.

 

 

1954 г.


В с. Пчеларово, Добричко е роден Ахмед Демир Доган – български политик. Завършва специалност „Философия“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1981 г. Аспирант е по философия към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема „Философски анализ на принципа на симетрия“ и получава научна степен кандидат на философските науки (1985 г.); научен сътрудник е в секция „Диалектически материализъм“ в Института по история към Българската академия на науките (от 1986 г.). Доктор е по философия. През декември 1985 г. става учредител и лидер на Турското национално освободително движение в България. Автор е на програмния документ на нелегалната организация. На 12 юни 1986 г. е арестуван. Осъден е на 10 години лишаване от свобода и 3 години и половина принудително заселване. Амниситран е на 22 декември 1989 г. Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990 г.) и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX,ХХХХ и XXXXI Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС; директор е на вестник „Права и свободи“. Женен е, има две деца.

 

 

1944 г.


На 29 и 30 март се извършват тежки англо-американски бомбардировки над София. От 1943 г. авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, започва да извършва допълнителни стратегически операции върху германските съюзници, сред които е и Царство България.

 

 

1944 г.


Излиза последният брой на в. „Литературен глас“ – седмичник за литература, изкуство и обществени въпроси. Вестникът излиза веднъж седмично в София (16 септември 1928 г. – 29 март 1944 г.). Редактор е Д. Б. Митов. Сътрудници на изданието са Ал. Балабанов, проф. А. Златаров, Антон Страшимиров, проф. М. Арнаудов, Л. Стоянов, Калина Малина и др.

 

 

1943 г.


В Тирана се подписва българо-италиански протокол за окончателно разграничение в Македония.

 

 

1921 г.


Със закон на мястото на четирите отделения на Главната дирекция на статистиката се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия.

Главна дирекция на статистиката е учреждение, създадено с царски указ от 21 март 1910 г. Поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Занимава се със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. До 29 март 1921 г. има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение.

 

 

1916 г.

Под немски натиск се постига споразумение за разрешаване на дипломатическата криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. България трябва да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник.

 

 

1886 г.


В Атланта Джон Пъмбертън за първи път произвежда напитката “Кока-кола”.

 

 

1886 г.


Отменя се военното положение, обявено на 10 септември 1885 г.

 

 

1879 г.


В Търново (днес Велико Търново) се състои архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството, на което се обсъжда църковното устройство на Българската екзархия.

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

 

 

1867 г.


САЩ купуват от руския император Александър II Аляска за 7,2 милиона долара.

 

 

1866 г.


Регистрирано е земетресение в Кюстендилско. Според дописки в тогавашната преса няколко труса последователно разтърсват града, но “не докарали, слава Богу, никаква повреда”.

 

 

1848 г.


Поради замръзване Ниагарският водопад спира за едно денонощие. Ниагарският водопад се намира на река Ниагара, в Северна Америка на границата между САЩ и Канада. Козият остров го дели на 2 части – в Канада (широчина около 800 m, височина 48 m) и в САЩ (широчина 300 m, височина 51 m). Годишно отстъпва с 0,08-1,5 m. ВЕЦ. Той е туристически обект. Открит е през 1678 г.

 

 

1848 г.


Роден е Алексей Николаевич Куропаткин – руски военачалник, генерал. През 1881 г. като полковник взема участие в похода срещу тюркмените и завладява Ашхабад. Успява да се издигне по време на царуването на Николай II благодарение на гъвкавостта си и благоволението на царицата. Замества Вановски като министър на войната; през Руско-японската война застава начело на руските войски в Манджурия (1904-1905 г.). През Първата световна война е губернатор на Туркестан. След Октомврийската революция (1917 г.) приема длъжността технически съветник на Червената армия. През 1923 г. правителството издава “Дневник на генерал Куропаткин”, извлечен от тайните архиви.

 

 

1826 г.

Роден е Вилхелм Либкнехт – немски публицист и социалист. През 1848 г. възнамерява да основе република в Германия; на следващата година взема дейно участие в Баденската революция, после бяга в Швейцария. В Лондон се сближава с Карл Маркс. През 1862 г. се връща в Германия и след 7 години основава заедно с Бебел в-к „Фолксщаат“, орган на най-крайния социализъм. Депутат (1867-1870 г.) в Северногерманския Райхстаг. Ръководител е на нелегалната Германска социалдемократическа партия през 1878-1890 г. Един от основателите и лидерите на Втория интернационал.

 

 

1795 г.


Немският композитор Лудвиг ван Бетовен изнася първия си концерт във Виена. Той е един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през ХІХ в. От 1792 г. живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. Прогресиращото оглушаване, чиито първи признаци се проявяват през 1797 г., карат Бетовен да намали концертната си дейност, а след 1815 г. да я преустанови. Автор е на девет симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта „Фиделио“, увертюри „Леонора“ № 1, 2, 3, „Егмонт“, „Кориолан“, Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.

 

 

1794 г.

Умира Мари Жан Антоан Никола, маркиз дьо Кондорсе (Condorset) – френски философ, математик и политик. Роден е на 17 септември 1743 г. На 16 години блестящо защитава теза по математика в присъствието на големия френски математик Д’Аламбер. Избран е за член на Френската академия на науките (1782 г.). По време на революцията, заради увода към проекта за нова конституция, е обвинен в жирондинство и се принуждава да се укрива от властта. През това време пише великолепния си “Очерк за историческата картина на постиженията на човешкия дух”. Заловен се самоубива в затвора, за да не бъде гилотиниран.

 

 

1790 г.


Роден е Джон Тейлър – американски политик и президент на САЩ (1841-1845 г.). Член на Американският сенат (1827-1836 г.), вицепрезидент (1840 г.); привърженик на робството и външнополитическата експанзия.

 

 

1746 г.


Роден е Франсиско Хосе де Гойя и Лусиентес – испански художник и гравьор. Учи живопис в Сарагоса при художника Х. Лусана и Мартинес. Около 1769 г. отива в Италия. Получава Втора премия от Пармската художествена академия за картина с античен сюжет (1771 г.) и се връща в Испания, където рисува икони и фрески в духа на късния италиански барок. Около 1773 г. се преселва в Мадрид и създава повече от 60 пана, които служат като модели за килими в кралската килимарска работилница (1776-1780 г., 1786-1791 г.). От 1780 г. е избран за член на Мадридската художествена академия. През 1785 г. става зам.-директор, а от 1795 г. – директор на живописното отделение. През 1786 г. е назначен за придворен живописец, тринадесет години по-късно е първи живописец на краля . През 1790-1800 г. портретното творчество на Гойя достига изключителен разцвет. Негови художествени произведения са: „Голата Маха“, „Облечената Маха“ (ок. 1802 г.). Особено интересна е първата голяма серия офорти „Капричос“ (1793-1797 г.). Създава картини с исторически характер „Разстрел на въстаници през нощта на 3 май“ (1814 г.). Негови творби са още „Кралското семейство“, „Мадридски панаир“, „Ложа в цирка за бикове“ и др. Неговите офорти „Борба с бикове“, „Капричос“, „Ужасите от войната“ и др. му спечелват световна известност.

 

 

1430 г.


Султан Мурад II превзема Солун.

Мурад II е османски султан (1421-1451 г.). През юни-август 1424 г. обсажда Константинопол, като същевременно организира и походи срещу Влашко, Сърбия и Пелопонес. На 24 януари 1424 г. сключва мирен договор с император Мануил II Палеолог, съгласно чиито клаузи константинополският император запазва властта си над крепостите по Черно и Мраморно море и се задължава да плаща харач в размер на 300 000 акчета годишно. През 1431 г. и 1442 г. Мурад II на два пъти обсажда Константинопол. В периода 1427-1428 г. османските войски опустошават сръбските територии и превземат Голубац, а деспот Георги (Джурдж) Бранкович се признава за османски васал. През 1428 г. е сключено и тригодишно примирие между Османската държава и Унгария. След смъртта на унгарския крал Сигизмунд (Жигмонд) през 1437 г. Мурад II предприема походи срещу Трансилвания (1438 г.) и Сърбия (1438-1439 г.), като на 29 август след тримесечна обсада завладява Смедерево. През април 1440 г. започва шестмесечна неуспешна обсада на Белград, а през юли 1441 г. завладява Ново Бърдо. През 1443 г. разгромява основния съперник на османците в Мала Азия бейлика Караман, а през зимата на същата година води сражения с християнската армия, предвождана от Владислав III Ягело и Янош Хунияди. В битките при р. Яломица (1442 г.), при Ниш и София (1443 г.) войските на Мурад търпят поражения. През май 1444 г. по инициатива на Мурад II в Одрин се водят преговори за сключване на мирен договор, според чиито клаузи султанът се задължава да освободи всички пленени християни, да плати еднократна контрибуция от 100 000 флоринта и да предостави на Владислав III Ягело 25 000-на помощна армия. Договорът е сключен за срок от десет години. През лятото на 1444 г. Мурад II потегля на поход срещу караманския емир Ибрахим бей. На 14 юни 1444 г. християнската армия на Владислав III Ягело предприема своя втори поход срещу османците, завършил с разгрома й в битката при Варна (11 ноември 1444 г.). Междувременно споразуменията за унгарско-османски мир договорени в Одрин били ратифицирани в Сегет в края на юли 1444 г. (оттам и името на договора – Сегетски мирен договор). През 1446-1447 г. Мурад II предприема походи срещу Атинското херцогство и Морейското деспотство. През 1448 г. предотвратява формирането на коалиция между Янош Хунияди и Скендербег. Същата година налага властта си над Централен и Южен Епир. Умира на 3 февруари 1451 г.