КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 29 АВГУСТ

Умира художничката Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (1881 – 1965). Родена е на 4 декември 1881 г. в Пловдив. Завършва живопис в Държавното рисувално училище (днес Художествена академия) в София през 1902 г. в класа на Ярослав Вешин. Специализира в Мюнхен при Х. Книр. Рисува предимно женски и детски портрети в сребриста въздушна тоналност, в които внася много мекота и нежност. Съпруга е на д-р Борис Вазов. Произведения: “Автопортрет” (1905), “Портрет в бяло” (1911), “Иван Вазов на почивка” (1917), “Иван Вазов на разходка” (1917), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918), “Добри Христов” (1919), “Портрет на момченце” (1920), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954) и др. Организатор и редактор на сп. “Беседа” (1934 – 1940), на сп. “Дом и свят” (1940 – 1944). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език.

Състои се премиерата на филма “Мери Попинс” на Уолт Дисни.

Роден е американският поппевец Майкъл Джексън (1958 – 2009), наречен краля на попмузиката. През `80-те години на ХХ в. осъществява едни от най-успешните и грандиозни проекти в музикалната история на поп музиката, а продажбите на плочи и наградите „Грами“ чупят всички дотогавашни рекорди. Албуми: „Ben“ (1972 г.), „Got to Be There“ (1972 г.), „Music and Me“ (1973 г.),“Forever, Michael“ (1975 г.), „The best of …“ (1975г.), „Off the Wall“ (1979 г.), „One Day in Your Life“ (1981 г.), „Thriler“ (1982 г.), „E. T. – the Extra-Terrestrial“ (1983 г.), „Bad“ (1987 г.), „Dangerous“ (1991 г.), „HIStory: Past, Present and Future Book 1” (1995 г.), „Blood on the Dance Floor: History in the Mix“ (1997 г.). Реализира филма „Лунен пътешественик“ (1988 г.), „Invincible“ (2001 г.). Умира на 25 юни 2009 г.

Открит е Химкомбинатът в Девня.

На полигона Семипалатинск в Казахстан е извършен първият опит с атомна бомба в СССР.

Роден е американският лекоатлет Боб Бимън. Неговият световен рекорд в дългия скок 8,9 метра е наречен „скок в ХХІ век“ и остава неподобрен в продължение на 23 години. Рекордът е поставен по време на Олимпийските игри в Мексико през 1968 година и е най-дълго задържалия се в леката атлетика. Рекордът му е подобрен на 30 август 1991 г. на Световното първенство в Токио от американеца Майк Пауъл, който скача 8,95 метра.

Умира генерал Данаил Николаев (1852 – 1942). Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин „поручик“). Роден е на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Завършва Одеското военно пехотно училище през 1875 г. Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението е началник на източнорумелийската милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Източния корпус. През 1895 г. – 1897 г. (след смъртта на Трайко Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. – ВМОК). В периодите 1886 г. – 1887 г. и 1907 г. – 1911 г.) е министър на войната, като такъв разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг. Организира извънреден съд, който издава смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан „патриарх на българското офицерство“. Награден е с орден „Св. св. Кирил и Методий“. Кръстник е на престолонаследника Симеон II (12 юли 1937 г.).

Публикувана е Наредба за допълнителни ограничения върху евреите: задължително носене на жълтата звезда, забрана да посещават обществени места и да притежават автомобили, радиоапарати, телефони и др.

Роден е пианистът Антон Диков. Завършва Българската държавна консерватория в София като ученик на Л. Енчева. Концертира от 1954 г. От 1974 г. е преподавател по пиано в БДК. Носител е на наградата „Марсел Кювелие“ (Брюксел, 1960), на Бахова награда от конкурса „Хариет Коен“ (Лондон, 1960 г.), на III награда от конкурса „Маргарита Лонг“ (Париж, 1963 г.). Изпълнява с успех творби на Й. С. Бах, Й. Брамс, Л. ван Бетовен, Ф. Лист, Р. Шуман, М. Равел, С. Прокофиев, Д. Шостакович, Б. Барток, В. Стоянов, П. Владигеров, Л. Пипков, К. Илиев, Л. Николов и др. За първи път в България изпълнява „Концерт за пиано ¹ 3“ от В. Стоянов, „Концерт за пиано“ от М. Големинов и др.

В София е роден Иван Татарчев (1930 – 2008). Внук е на Михаил Татарчев, който е брат на Христо Татарчев, създател на Вътрешната Македонска Революционна организация. Негов чичо е Асен Татарчев, един от създателите на ММТРО. През 1952 г. Иван Татарчев завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1956 до 1961 г. работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград.

От 1958 г. до 1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува. През периода от 1966 г. до 1990 г. е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт.

С указ на президента от 19 февруари 1992 г. до 19 февруари 1999 г. е главен прокурор на Република България. Патриот и националист. Умира на 24 декември 2008 г. в София, на 78-годишна възраст.

Германският дирижабъл LZ 127 “Граф Цепелин” завършва първото си околосветско пътешествие.

Умира опълченецът Никола Корчев (1836 – 1921). Роден е през 1836 г. в с. Долна Диканя, Пернишко. Работи като резервен машинист по ЖП линиите Русе – Варна и Одрин – Цариград (1868 – 1875). Участва в четата на Филип Тотю през 1867 г. и в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г. постъпва в българското опълчение, участва в спасяването на Самарското знаме. Изобразен от Ярослав Вешин в картината “След боя”, известна още и под името “Самарското знаме”.

Роден е американският саксофонист Чарли Паркър (1920 – 1955). Един от пионерите на модерния джаз.

Роден е Пеньо Николов Русев – български писател, литературен историк и критик. През 1943 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1963 – 1967 г. е заместник ректор и ректор на ВТУ, зам. ректор на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Изследователските му интереси са от областта на българската литературна история, руско – българските и румъно-българските литературни връзки. Автор е на съчиненията: „Ние и те“ (1947 г.), „Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947 г.), „Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954 г.), „История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957 г.), „Никола Вапцаров“ (1965 г.), „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), „За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968 г.), „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), „Как възприемаме художествените произведения“ (1975 г.).

Българското главно командване поема от щаба на армейската група „Макензен“ командването на войските на Македонския фронт.

Родена е шведската киноактриса Ингрид Бергман (1915 – 1982). Сред най-известните й участия е филмът „Казабланка“.

Умира Теодор Гомперц – германски философ-позитивист и филолог, историк на античната философия. Роден е на 29 март 1832 г. в Бърно. Професор по класическа философия във Виенския университет (от 1873 г.). Дешифрира намерените в Херкулан текстове от Епикур; автор е на „История на древната философия“.

Роден е Робер Жан Жорж Мерл – френски писател, преводач, литературен критик. Завършва Литературния факултет на Парижкия университет. Участва във Втората Световна война; 3 години прекарва в лагер за военнопленници. Дебютира с литературнокритични съчинение (“Оскар Уайлд”, 1948 г.). Превежда на френски език творби от Дж. Уебсър, Дж. Суифт, Ъ. Колдуел. През 1949 г. публикува антивоенния роман “Неделна почивка на южния бряг” (1949 г., награда “Гонкур”). Проблемът за насилието, отношението към войната, личната отговорност на човека за всичко ставащо в обществото откриваме в романите “Смъртта – моят занаят” (1953 г.), “Остров” (1962 г.), “Разумното животно” (1967 г.). Автор е на романите: “Зад стъклото” (1970 г.), “Малвил” (1972 г.), “Добре охранявани мъже” (1974 г.), “Мадрапур” (1976 г.), исторически роман “Съдбата на Франция” (1978 г.); на пиесите “Сизиф и смъртта” (1950 г.) и “Новият Сизиф” (1956 г.) и др.

Германският изобретател Готлиб Даймлер създава първия в света мотоциклет.

На вечно съхранение се сдават бойните знамена на дружините от Българското опълчение и частите получават новите знамена. На 29 август 1881 г. пред двореца, в присъствието на правителството и народните представители, военна делегация от Русия, дипломатическия корпус и гражданството, Князът приема строените части на Софийския гарнизон, командирите и знаменните взводове на частите от провинцията. След тържествен марш, те връчват бойните знамена на военния министър за вечно съхранение. Князът връчва новите бойни знамена на всички командири на части, които да се отнесат в Лагера. На следващия ден, при особено тържествена обстановка в Лагера, в присъствието на същата публика, след приемане на частите, е извършено освещаване на знамената от софийския клир, последвано от молебен в чест на Тезоимения ден на Княза и Царя Освободител. След него столичният гарнизон и знаменните делегации от провинцията провеждат тържествен марш, воден от новите знамена.

На снимката: Знаме на 5-та дружина от Българското опълчение, по-късно – полково знаме на 33-ти пехотен Свищовски полк.

Проф. Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища, въвеждащ държавно ръководство и единна образователна структура в страната при задължително и безплатно светско начално образование за децата от двата пола. Той се основа на просветното законодателство на Княжество България и Източна Румелия.

Марин Стоянов Дринов е учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден е в Панагюрище на 20 октомври 1838 г. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г.–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание 1879 г. обявява София за столица на Княжество България. Един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (днес НБ „Св. св. Кирил и Методий“). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 г. – 1883 г. Умира на 28 февруари 1906 г.

Основан е благотворителен комитет „Единство“ в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др.

Френският в. „Le Rappel“ публикува призива на Виктор Юго за намеса на европейските сили в подкрепа на освободителните стремежи на балканските народи. „Да свършим вече с убийствените империи – пише Виктор Юго. Да обуздаем фанатизма и деспотизма. Да строшим сабята, която играе за каприциите, на които я владеят. Да не става война, да няма кланета, … да бъде свобода на мислите и братството.“

На Карл Маркс му е отказано предоставянето на британско гражданство.

Карл Маркс е германски философ-материалист. Роден е на 5 май 1818 г. в Трир, Германия. Създател е на така наречения диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университет. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба – въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си – в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до така наречения “исторически материализъм”. От така наречените материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез така наречената класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (Първи том – 1867 г., Втори и Трети том – 1884 г., под редакцията на Фридпих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала – принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но остават идеологическата основа, върху която градят политическата си борба в началото на XX в. Маркс умира на 14 март 1883 г. в Лондон.

В Цариград започват заседанията на свикания от Патриаршията църковен събор, който трябва да се произнесе за легитимността на Екзархията.

Умира Пол Шарл дьо Кок – френски писател. Роден е на 21 май 1793 г. в Паси, близо до Париж. Син на холандски банкер, установил се в Париж по време на Великата Френска революция и загинал на ешафода. Кок е автор на повече от 400 произведения (романи, мелодрами, комедии, водевили, стихове); особено популярен е като романист през 20 – 90-те години на ХIХ в. Романите му са преведени на много европейски езици. Името му по традиция е нарицателно за обозначаване на фриволна литература. Съчинения: “Cevres completes illustrees” (v. 1-299, P., 1902 г. – 1905 г.).

В лозята край Ловеч се провежда комитетско събрание с участието на осем души: Васил Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Марин Поплуканов, Иван Драсов, Димитър Пъшков, Христо Бояджията и поп Кръстьо Никифоров. Димитър Общи е определен за отговорник за района от Ловеч и Тетевен до София. Обсъден е текстът на „Наредата на работниците за освобождението на българския народ“.

В Охрид е създадена самостоятелна българска църковно-училищна община.

Роден е белгийският писател и драматург Морис Метерлинк (1862 – 1949). Завършва право, става адвокат, но скоро се посвещава само на литературата. От 1896 г. живее във Франция. Дебютира с малка стихосбирка (“Топлици за цветя”). Издава пиесите “Княгиня Малена”, “Натрапница”, “Слепите”, “Седемте княгини”, “Пелеас и Мелизанда”, както и няколко драми за марионетки, в които се стреми да изрази тайнственото в несъзнателния живот на душата. Следващите му драматични творби са: “Мона Вана”, “Мария Магдалена”, “Чудото на св. Антоний” и др. Матерлинк е автор и на редица съчинения с дълбока философска мисъл и възвишен лиризъм: “Съкровище на смирените”, “Мъдрост и съдба”, “Животът на термитите” (и трите преведени на български), “Животът на пчелите”, “Затрупаният храм”, “Смъртта”, “Великата тайна”, “Пътеките по планината” и др. Получава Нобелова награда за литература през 1911 г. Умира на 5 май 1949 г. в Ница.

В Калабрия е ранен и арестуван Джузепе Гарибалди.

Джузепе Гарибалди е знаменит италиански патриот и народен герой на Италия. Роден е на 4 юли 1807 г. в Ница. Той е един от водачите на революционно – демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия „отдолу“. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство (1839 г.), после се бори в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г. – 1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на мемоари и романи. В негова чест са издигнати много паметници в Италия и Франция. Умира на 2 юни 1882 г. на о. Капрера.

Завършва т.нар. опиумна война между Великобритания и Китай. Съгласно подписания между тях договор, Китай отстъпва на Великобритания Хонконг и й осигурява достъп до пет други свои пристанища.

Роден е Тодор Икономов (1838 – 1892) – български възрожденски просветител, обществен деец, публицист и естет. Член кореспондент на БАН от 1881 г.; редовен от 1884 г. Учи в Жеравна и Сливен, а по-късно при Сава Филаретов в София. През 1861 г. се установява в Цариград, където работи в близко сътрудничество с Драган Цанков. Учителства във Френския колеж, за кратко време е католически монах. Завършва Киевската духовна академия (1865), учителства в Шумен и Тулча. Като публицист се противопоставя на опитите на Митхад паша за сливане на българските и турските училища. От 1871 г. е отново в Цариград, където сътрудничи на в-к „Македония“, „България“, „Турция“, „Право“, сп. „Читалище“ и др. Участва заедно с Петко Славейков в борбата за църковна независимост, интерниран в Тулча. След Освобождението е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново, министър, кмет на София, председател на Държавния съвет. Съчинения: „Нова българска читанка“ (1867), „Читанка за приготвяне към граматиката“ (1867), „Пълна читателница“ (1868), „Възкресник, или Черковно въсточно песнопение“ (1872), „Ръководство за словосъчинение на българский язик“ (1875), „Българска граматика“ (1881), „Писма за Сърбия“ (1883), „Мемоари“ (1897) и др. Умира на 28 октомври 1892 г. в Шумен.

В Англия са въведени ограничения върху използването на детски труд.

Папа Пий VI умира във френски плен.

Пий VI (светско име Джан Анжело Браски) е роден през 1717 г. в Чезена. Папа от 1775 г. до 1799 г. Осъжда гражданската революция чрез конституцията (1791 г.). Признава Френската република (1796 г.), но папските територии са завладени от Н. Бонапарт и частично анексирани от Франция. Затворен е във Валанс, където умира през 1799 г.

В Ню Джърси е организиран първият резерват за индианци.

Роден е Джон Лок – английски философ, просветител и политически мислител, член на Лондонското кралско дружество (1668 г.). От 1667 г. участва активно в политическия живот като привърженик на буржоазната конституционна монархия. От 1682 г. до 1689 г. е емигрант в Холандия. Развива сенсуалистическа теория на познанието. Обявява се против учението на Рене Декарт за вродените идеи, като доказва, че всички идеи имат за източник опита. Ролята на разума свежда до комбиниране на получаваните чрез сетивата и рефлексията прости идеи в сложни. Смята, че обект на познанието са не външните предмети, а идеите, които се намират в съзнанието. Създава учение за първичните и вторичните качества. Умира на 28 декември 1704 г.

Роден е Жан Батист Колбер – френски държавник, пръв министър на крал Луи ХIV. Автор е на закони за закрила на индустрията и търговията; реформира данъчната система, митниците и флота. Покровител е на изкуствата и литературата. Умира на 6 септември 1683 г. в Париж.

Убит е Атауалпа – вожд на инките. Роден е около 1500 г. Наследява баща си Уайн Капак през 1530 г. след въоръжена борба за властта с брат си Уаскар. През 1532 г. в страната нахлуват испански конкистадори, предвождани от Фр. Писаро, Атауалпа е пленен. Обещават да го освободят срещу голям откуп. Откупът е събран и предаден на завоевателите, но испанците не изпълняват обещанието си, инсценират съд над Атауалпа и го убиват в Кахамарка.

Османската армия, начело със султан Сюлейман Великолепни, разбива унгарците при Мохач. Управлението на Сюлейман Великолепни от 1520 до 1566 г. бележи връхна точка в развитието на Османската империя.

По нареждане на английския крал Ричард I в Акра (Палестина) са убити три хиляди пленени мюсюлмани.

Ричард I Лъвското сърце е английски крал (от 1189 г.) от династията Плантагенети. Роден е на 8 септември 1157 г. в Оксфорд Участва в Третия кръстоносен поход (1189 г. – 1192 г.), по време на който превзема о-в Кипър и крепостта Сен Жан д’Акр (в Палестина). На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI; откупен е през 1194 г. От 1194 г. води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция. Убит е на 6 април 1199 г. в Шалю, Франция.