КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 ФЕВРУАРИ

В Израел е открито древно еврейско селище.

Прочеченски настроени демонстранти в Полша извършват нападение над руското консулство в Познан.

Американската армия започва сухопътна операция срещу Ирак.

В Немската опера зрители аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.

В Белград започва конференция на външните министри на балканските държави, продължила до 26 февруари. България и Турция подписват първия от близо четири години протокол за подобряване на двустранните отношения. Предвидени са мерки за активизиране на търговията и за събиране на разделените семейства.

Умира Георги Стефанов Наджаков – български физик, обществен и държавен деец. През 1920 г. завършва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 1925 г. до 1926 г. специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института „Радиум“ в Сорбоната при Мария Склодовска – Кюри. През 1927 г. получава научна степен доцент, а през 1932 г. става професор по физика. В периода 1937-1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика, от 1939 до 1940 г. е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 до 1951 г. е ректор на Софийски университет. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН за периода 1946-1971 г. Бил е подпредседател на БАН (1947-1959 г.) и председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Освен това е един от основателите на Световното движение за защита на мира и член и председател на Световния съвет на мира за периода 1970-1981 г. В областта на физиката открива „фотоелектретното състояние на веществата“. Откритието за фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници е известно под името Ефект на Наджаков-Андрейчин. В България е узаконено едва през 1981 г., когато е вписано в Държавен регистър на откритията и изобретенията под номер 1. Георги Стефанов Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир „Фредерик Жолио-Кюри” (1967 г.).

Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.

Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия – в Кралския Албърт-Хол.

Хендрикс е американски рок и блускитарист и певец. Неговото творчество е повлияно от блускитаристи като М. Уотърс, Би Би Кинг. Започва да концертира под името Джими Джеймз. Свири със Сам Кук, Би Би Кинг, Л. Ричард, Айк и Тина Търнър, У. Пикет, “Айсли Брадърс”, Кинг Къртис. През 1965 г. сформира групата “Джими Джеймз енд Флеймс” и свири в клубовете на “Гринич Вилидж”. В Лондон създава триото “Икспириънс” заедно с Ноел Рединг – китара, и Мич Мичъл – ударни инструменти, с което записва първия си шлагер “Хей, Джо” и най-значимите си албуми. Свири на фестивалите в Монтерей (1967 г.) и Уудсток (1969 г.). След това създава групата “Бенд ъф джипсис”, която съществува само няколко месеца. Умира от свръхдоза.

Роден е Любен Чаталов – български актьор. Учи градско озеленяване в Лесотехническия институт. По-късно завършва ВИТИЗ при проф. Е. Михайлова (1978 г.). Първият му филм е “Адаптация”. Разпределен е в Смолян, но поради ангажименти в киното остава да работи в София. Работи за кратко в Старинния театър (“Похвално слово за словото”), но основните му постижения са в тв и киното. Филмография: “Бумеранг” (1979 г.), “Адаптация” (тв, 1979 г.), “Голямото нощно къпане” (1980 г.), “Игра на любов” (1980 г.), “Лавината” (1982 г.), “Издирва се …” (тв, 1984 г.), “Пясък” (тв, 1987 г.), “Тони” (1991 г.), “Мълчанието” (1991 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “ЧАДО – ООД” (тв, 1993 г.), “Асистентът” (1999 г.), “Наблюдател” (тв, 2002 г.).

ВНС приема Закон за вероизповеданията, който дава възможност на държавата да активизира намесата си в работата на църквата. Публикуван е на 1 март същата година.

Хуан Перон (1895-1974 г.) е избран за президент на Аржентина. По време на управлението му са направени демократични реформи (облекчение в областта на външната търговия, повишение на заплатите и др.). През 1947 г. създава Перонистката партия, чиято дейност е основана на принципите на хустисиализма (от 1958 г. партията се нарича Хустисиалистка). От 1943 г. до 1945 г. е министър на труда, военен министър и вицепрезидент. Президент е на Аржентина до 1955 г., като последните шест години е диктатор. През 1955-1973 г. е в емиграция. Съпругата му Исабел Перон (Мария Естела Мартинес) наследява президентския пост, но през 1976 г. е свалена от власт от армията.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в щаба на Трети украински фронт командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. Като част от Виенската операция (за завършване на разгрома на германската група армии и за завземане на Виена) Мурската операция се провежда от 29 март до 13 май 1945 г. Тя е настъпателна операция на Първа българска армия срещу войски на Третия райх, отбраняващи линията Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне северно от река Драва. Целта на настъплението е да се прекрати използването от Вермахта на петролните извори в района на град Нагканижа. Първа българска армия настъпва с основните си сили по десния си фланг, съвместно с 57 съветска армия, а с по-малка част от силите си осигурява левия фланг по река Драва. Вследствие на успешното настъпление на съветските войски, хитлеристките части южно от езерото Балатон се оттеглят, което облекчава настъплението на българите. Те овладяват първата отбранителна линия, след тежки боеве завземат и втората, форсират канала Принципалиш и река Мур и преминават в отбрана на линията Велики Ког-Ястребци до 7 май. На 7 май подновяват настъплението, преследват, доразгромяват и пленяват остатъците от Вермахта и на 13 май 1945 г. достигат подножието на Австрийските Алпи в околностите на Клагенфурт.

Среща в София между Началника на щаба на група армии „Югоизток“ -генерал-лейтенант Фьорч, военния аташе – генерал Геде с Началника на щаба на войската генерал-лейтенант К. Лукаш и Началника на оперативния отдел полковник Ив. Попов.

Роден е Христо Иванов Проданов – български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. – връх Ленин (преди това покорява върхове в Алпите). По-големите му успехи са свързани с изкачването на Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г., първият българин, изкачил този връх). Загива на 20 април 1984 г. при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма), в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Той е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния (непалски) склон, наричан още “Жестокия път”. След неговото изкачване, България става деветнадесетата страна, чиито представител покорява Еверест. Получава орден „Георги Димитров“ (1981 г.; 1984 г., посмъртно), „НРБ“, II ст. (1977 г.), Герой на НРБ (1984 г., посмъртно); алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

Българския кораб “Струма” потегля от Констанца, Румъния към Палестина с бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Край Босфора кораба е торпилиран от руска подводница “Щ-213”. На борда на кораба пътуват 778 еврей и 13 души български екипаж.

Корабът е построен през 1867 г. в английското пристанище Нюкасъл от фирмата „Палмер брос и сие“. През 1932 г. носи името „Есперос“, по-късно новият й собственик я преименува на „Македония“. През 1940 г. „Македония“ е купен от дружество „Струма“, ремонтира го и му дава своето име. През 1941 г. корабът „Струма“ е препродаден на семейство Дора и Барух Конфино за превозване на бежанци – евреи от Румъния за Палестина, През Втората световна, стотици евреи търсят спасение в бягство по море.

Умира Емил Зегадлович – полски писател. Роден е на 20 юли 1888 г. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Автор е на поемите „Песен за Силезия“ (1933 г.) и „Черният ден“ (1936 г.); романа „Мъртвото море“ (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша „Картоненият дом“ (1940 г., публ. 1954 г.).

Япония провъзгласява своето “природно право” над островите в Океания.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) от влака за Цариград българското разузнаване отвлича Вадим Гриневич – агент на британските тайни служби в България. След разпит го предава на германците. Едновременно с това в София са арестувани 6 британски агенти, от които 5 са осъдени и екзекутирани на 13 август.

Открито е XXV ОНС. Негов председател става Никола Логофетов, а от 16 май 1941 – Христо Калфов.

Никола Петров Логофетов е роден на 18 април 1880 г. в с. Ново село, Видинско. Завършва гимназия във Видин, след което следва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1909 г. до 1943 г. работи като адвокат в Лом. Взема участие в Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. Бил е общински съветник в Лом и окръжен съветник във Видин. От 1938 г. до 1944 г. е депутат в ХХIV и ХХV ОНС, през 1940-1941 г. е председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от т. нар. Народния съд.

Умира Христо К. Стойчев – български лекар, общественик и публицист. Той е роден на 14 септември 1872 г. в Асеновград. Завършва медицина и специализира вътрешни болести в Лион. Създател е на почивна станция в Кюстендилско и на водолечебния санаториум в Хисаря (Карловско). През 1913 г. възстановява масонството в България. Автор на много статии и брошури.

Умира Гаврил Занетов – български юрист, историк, публицист, литературен критик, дописен член на БАН (1898-1900 г.). Роден е през 1863 г. Завършва гимназия в Болград и право в Швейцария. Работи като прокурор и съдия в Сливен, Враца, Варна и др. Член е на Апелативния съд в София. Автор е на студии върху съдбата на българското население в други страни – „Български колонии в Русия“ (1891-1895 г.), „Западните български земи и Сърбия“ (1917 г.), „Населението по долината на Велика Морава“ (1918 г.), на историко-политически коментари за събития и документи от Балканските войни (1912-1913 г.), на изследването „Българското население в средните векове“ (1902 г.). Сътрудничи със статии и рецензии на сп. „Денница“, „Български преглед“ (1893-1900 г.), „Периодическо списание“, вестник „Воля“ и др. Той е един от първите значителни литературни критици след Освобождението. В книгите си „Две статии по нашата литература“ (1893 г.) разглежда творчеството на Иван Вазов и му дава оценка с историческа перспектива, поставя важни проблеми на българския периодичен печат.

Роден е Мишел Льогран – френски композитор, аранжор, пианист и диригент. Акомпанира на М. Шевалие и записва с М. Дейвис. Пише музика за филмите „Шербургските чадъри“, „Лятото на 42-ра“ и др. През 1981 г. получва „Оскар“ за музика. Много от песните му се превръщат в евъргрийни.

Умира Василий Василиевич Завялов – руски физиолог, доктор по медицина (1899 г.), професор (1903 г.). Роден е на 15 юни 1873 г. Следва медицина в Москва и Дерпт (дн. Тарту, Естония). От 1920 г. до края на живота си е емигрант в България. Основател и завеждащ Катедрата по органична химия и физиология в Софийския Медицински факултет (1920-1930 г.). Работи в областта на физиологичната химия.

Канада и САЩ създават комисия за установяване на границата помежду им.

С Указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

По време на Първата световна война завършва дипломатическата криза между България и Австро-Унгария за владеенето на Косово и Албания. Тя трае от 31 януари до 24 февруари 1916 г. На 29 март под немски натиск двете страни се споразумяват България да опразни Елбасан и Дяково, но да задържи Прищина, Призрен и Качаник.

Роден е Иржи Трънка – чешки режисьор и художник. Учи рисуване при Й. Скупа и в Пражкия институт за приложни изкуства. Той е основател на кукления “Дървен театър” в Прага (1936 г.). В началото на 40-те години е театрален художник. В киното е от 1945 г. Той е основоположник на националната школа за куклена анимация и на детската художествена кинематография. Анимационни филми: “Как дядо посадил ряпа” (1945 г.), “Палавникът и есесовците” (1946 г.), “Животното и разбойниците”, “Подаръкът” (1946 г.). През 1947 г. режисира първия си куклен филм “Чешка година”, определен като епопея на националния живот. Куклени филми: “Славеят на императора” (1948 г.), “Принцът на Баяя” (1950 г.), “Старинни чешки приказки” (1953 г.). Претворява литературната класика: “Приключенията на храбрия войник Швейк” (1955 г.) и “Сън в лятна нощ” (1959 г.). Критикува и осмива технизацията на обществото в “Страст” (1961 г.) и “Кибернетична бабичка” (1962 г.). Иржи Трънка умира на 30 декември 1969 г.

Разбива се Австро-унгарският параход “Императрица”. Загиват 137 човека.

Роден е Всеволод Вячеславович Иванов – руски писател. Публикува произведения от 1915 г., издава първата си книга през 1919 г. През 1921 г. се установява в Петроград. Присъединява се към литературна група „Серапионови братя“. Става известен с повестите „Партизани“ (1921 г.), „Брониран влак 14-69“ (1922 г.) и „Цветни ветрове“ (1922 г.). За прозата му от 20-те години е типично повишеното внимание към биологическото в човека: „Тайното в тайните“ (1927 г.), „Особнякът“ (1928 г.) и др. Същевременно пише повестите „Хабу“ (1925 г.), „Гибелта на Железни“ (1928 г.), „Пътешествие в несъществуваща страна“ (1930 г.), пиесата „Брониран влак 14-69“ (1927 г.), в които главни герои са комунисти – участници в Гражданската война, ръководители на социалистическото строителство. Автор е на романа „Сиви пясъци“ (1922 г.), автобиографичния роман „Похожденията на факира“ (1934-1935 г.), романа „Пархоменко“ (1939 г.; филма „Александър Пархоменко“, 1942 г.), спомените „Срещи с М. Горки“ (1947 г.), драмата „Ломоносов“ (1953 г.), разкази, публицистични статии; романът „При превземането на Берлин“. Посмъртно са издадени спомени, дневници, романите „Вулкан“ (1966-1968 г.), „Y“, „Кремъл“ и сборник с фантастични разкази „Зелената лампа“. Умира на 15 август 1963 г.

Роден генерал-лейтенант Никола Наков, командващ 1-ва армия (11.04.1942 -13.09.1944).

Роден е Ангел Димитров (А. Д. Иванов) – български цирков артист. Възпитаник на П. Панайотов (работи в неговия цирк от 1903 г.). Изявява се в акробатиката, гимнастиката, еквилибристиката, дресурата, клоунадата. Постига успех със своята трупа, в която участват и 6-те му дъщери. През 1909 г. основава с А. Първанов и Г. Пенчев цирк „България“. В съдружие с Н. Димитров – Пощата, организира през 1912 г. цирк „Танго“, а през 1918 г. – стационарния цирк „България“ в София. От 1933 г. до 1948 г. работи в цирк „Роял-Добрич“, който създава заедно с Л. Добрич и К. Михайлов. Умира на 7 април 1965 г.

Роден е Честър Уйлям Нимиц – американски военачалник, адмирал от флота (1944 г.). Завършва Морската академия през 1905 г. Служи на командни и щабни длъжности (от 1918 г. е началник-щаб на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) командва Тихоокеанския флот на САЩ и провежда редица успешни морски операции срещу Япония в хода на Тихоокеанската кампания (1941-1945 г.). На 2 септември 1945 г. подписва акта за капитулация на Япония. От 1947 г. е в оставка. Става съветник към Морското министерство. На негово име е наречен един от самолетоносачите на САЩ. Умира на 20 февруари 1966 г. в Сан Франциско.

Роден е Станислав Игнаций Виткевич – полски писател и драматург, представител на полския авангардизъм. Първите си произведения публикува през 1919 г. Автор е на повече от 30 пиеси и на романите „Сбогуване с есента“ (1927 г.), „Ненаситност“ (1930 г.). Самоубива се на 18 септември 1939 г. при навлизането на хитлеристките войски в Полша

Започва изграждането на Панамския канал.

Водният път е с международно значение в Централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен през 1914 г., каналът е официално открит през 1920. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ, до 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият – княз Николай Николаевич, е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия между руската и турската армия.

Същия ден румънски отряди заемат Видин и Белоградчик, а руски войски влизат в Горна Джумая (Благоевград).

Роден е Теодор Христов Гълъбов – български стенограф. Гълъбов разработва теорията и методиката на българската стенография. През 1918 г. подготвя „Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание“. Председател е на стенографско дружество „Габелсбергер“ (1897 г.), на дружество „Бързопис“ (1903 г.). В периода 1923-1929 г. е доцент по стенография в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1926 г. е назначен за директор на Български стенографски институт и остава на този пост до 1935 г. Гълъбов е редактор и издател на вестник „Бързопис“ (1895 г.), на сп. „Бързопис“ (1906-1907 г.) и „Стенографско списание“ (1924-1926 г.). През 1925 г. като притурка към „Стенографско списание“ излиза съставената от Теодор Гълъбов „Кратка стенографска енциклопедия“.

Френският посланик в Цариград връчва на Високата порта меморандум, в който Франция предлага осъществяването на нови реформи в Османската империя. Според меморандума се предвижда допускане на християните до държавните служби, въвеждане на задължителна военна служба, модернизиране на просветното дело, на данъчната система, на администрацията и съдилищата.

Роден е Александър Радев – политически и държавен деец. Завършва Юридическия факултет на университета в Атина, Гърция. След завръщането си в България работи в съдебната система в Ловеч, Търново и София. От 1892 г. е адвокат. Избран е за председател на адвокатския съвет и на Юридическото дружество. Включва се активно в дейността на македоно-одринското революционно движение, като през 1898–1899 г. е председател на ВМОК. Той е един от лидерите на Прогресивнолибералната партия. Член е на Централното бюро на партията в края на 90-те години на ХIХ в. Радев участва в управлението на държавата в началото на ХХ в. – министър на правосъдието (19.02.1901 г.–3.11.1902 г.) и министър на народното просвещение (3.11.1902 г.–5.05.1903 г.).

Умира Бернхард Северин Ингеман – датски писател. Роден е през 1789 г. От 1822 г. е професор по датски език и литература. Творчеството му се развива под влияние на немския романтизъм и особено на Ф. Новалис. Автор е на мелодраматичната историческа трагедия „Мазаниело“ (1815 г.), сантименталната трагедия „Бланка“ (1816 г.). Историческите романи на Ингеман идеализират средновековието: „Валдемар Велики и неговата дружина“ (1824 г.), „Валдемар Победителя“ (1826 г.), „Принц Ото Датски“ (1835 г.), „Кралица Маргарет“ (1836 г.). Автор е на религиозни стихове (сб. „Утринни и вечерни песни“, 1838 г., „Лирически псалми“, 1854 г.). Романът му „Селски деца“ (1852 г.) в идилична форма разказва за щастливата съдба на човек, произлязъл от демократичните слоеве.

Вселенската патриаршия свиква в Цариград велик църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях.

На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.

Паисий Пловдивски е ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г. 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. Заточен е в Мала Азия до 1868 г.

Умира Николай Иванович Лобачевски – руски математик. Професор и ректор на Казанския университет. В труда си „За началата на геометрията“ (1832 г.) формулира принципите на нова, „неевклидова“ геометрия, различна от традиционната. Идеите му остават непризнати от съвременниците. Независимо от това в Германия излиза на немски език книгата му „Геометрични изследвания“ (1840 г.). К. Ф. Гаус стига до началата на неевклидовата геометрия, но не ги разработва и се отказва от публикуването им. По негово предложение Лобачевски е избран за член-кореспондент на Гьотингенското научно дружество. Теоретичните идеи на Лобачевски поставят началото на редица нови геометрии.

Роден е Ариго Бойто – италиански поет и композитор, автор на операта “Мефистофел” и либрета на оперите „Отело“ и „Фалстаф“ от Дж. Верди, както и „Джоконда“ от Р. Понкиели.

Роден е Фридрих Шпилхаген – германски писател. Учи право в Берлинския университет и философия в Бонския и Грайфсвалдския университети. Автор е на романите “В строя” (1866 г.) и “Бурният поток” (1876). Умира на 25 февруари 1911 г. в Берлин.

Англия обявява война на Бирма. Войната се води точно 2 години и завършва на 24 февруари 1826 г. Между Англия и Бирма се водят три войни (1824-1826 г., 1852-1853 г. и 1885 г.), в резултат на които Бирма е завладяна и превърната в колония на Британската империя.

Единадесет години след започналата през 1810 г. освободителна борба на мексиканския народ срещу испанците Мексико получава своята независимост.

Освободителната борба срещу испанските колонизатори се води под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. Идалго-и-Костиля е един от ръководителите на народното въстание в Мексико през 1810-1811 г. Той е пленен от испанците и впоследствие е разстрелян. След неговото убийство делото е продължено от Х. М. Морелос-и-Павон. Той ръководи народната революция през 1810-1815 г. Прокламира независимостта на Мексико през 1814 г. Разстрелян е от испанците.

Умира Хенри Кавендиш – английски физик и химик, член на Лондонското кралско дружество от 1760 г. Роден е на 10 октомври 1731 г. През 1753 г. завършва Кеймбриджкия университет. Основните му трудове са по химия на газовете и експериментална физика. Разработва методика за събиране, пречистване и изучаване на газове, с помощта на която получава чист водород и въглероден двуокис (1766 г.) и определя свойствата и относителното им тегло. През 1781 г. установява състава на въздуха. Три години по-късно определя състава на водата, като изгаря водород. С помощта на електрическа искра получава азотни окиси и изследва свойствата им през 1785 г. Повечето негови трудове върху топлината и електричеството са публикувани много години след смъртта му. Въвежда понятието електрически потенциал, изучава взаимодействието на електрически заряди и изпреварва закона на Ш. Кулон.

Роден е Вилхелм Грим – немски филолог и автор на приказки. Брат на Якоб Грим.

Братя Грим са основатели на германистиката и на проучването на немските народни приказки и предания. Широко известни са със сборника „Приказки за деца“. Работят като професори в Гьотингенския университет, но през 1838 г. са уволнени затова, че се отказват да се закълнат на хановерския крал. От 1841 г. са професори в Берлинския университет. Заедно с това са членове на Пруската Академия на науките. Изследват и публикуват много средновековни текстове: „За старонемския майстор Занк“ (1811 г.), „Цветарникът на розите“ (1836 г.), „Бедният Хайнрих“ (1815 г.), „Кума Лиса“ (1834 г.), изследването „Германски героични сказания“ (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. „Немската митология“, 1835 г.). Автори са на: „Детски и семейни приказки“ (т. 1-2, 1812-1814 г.) и „Немски предания“ (т. 1-2, 1816-1818 г.), които обогатяват немската и световна литература. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.).

Английският парламент взема решение за прекратяване на войната със САЩ.

Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783 г.) избухва заради задълбочаващия се конфликт между метрополията и 13 английски колонии. Военните действия започват на 19 април 1775 г. при Лексингтън и Конкорд. На 4 юли 1776 г. американския Конгрес приема декларацията за независимостта на Съединените щати. През началния период британските войски имат надмощие, но победата на американците в битката при Саратога (октомври 1777 г.) води до обрат в хода на войната. През 1778 г. се създава френско-американски съюз, към който през 1779 г. се присъединява и Испания. По инициатива на Русия европейските държави обявяват благоприятен за САЩ неутралитет. Към американската армия, командвана от Джордж Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските държави. На 19 октомври 1781 г. капитулацията на английската армия при Йорктаун слага край на войната. С подписването на Парижкия мирен договор през 1783 г. бившата метрополия признава независимостта на САЩ.

В Санкт Петербург по нареждане на Петър І е учредена Кунсткамерата – първия руски музей. Сградата е триетажна, с две крила, разположени успоредно на река Нева, а в централната й част се издига шест етажна кула с уникална архитектурна външност, купол и орнаменти открояващи я от заобикалящите сгради. Вътре са разположени просторни зали за колекциите. В Кунсткамерата се помещава библиотека, обсерватория и лаборатория. Една от най-интересните експозиционни зали е с кръгла форма и там е подредена колекцията от географски глобуси. В двете крила е разположена постоянната експозиция с преобладаващи музейни предмети с природонаучен характер. Във фондовете на този първи в Русия музей, се натрупват и колекции от археологически, етнографски и исторически паметници.

Епископът на Нова Франция (Квебек) предупреждава, че всички християни, които продават алкохол на индианците ще бъдат отлъчени от църквата.

Роден е Шарл Льо Брюн – френски художник-живописец и декоратор. Учи при Ж. Перие (от 1632 г.) и С. Вуе (1634-1637 г.). Заедно с Н. Пусен посещава Италия (1642-1646) г., където изучава произведенията на Рафаел, болонските академисти и античната скулптура. Шарл Льо Брюн е един от основателите (1648 г.) на Кралската академия по живопис и скулптура и неин ректор от 1668 г. През 60-те год. на ХVII в. е „пръв живописец на краля“ и директор на кралската манифактура за гоблени. Ръководи създаването на декоративни ансамбли в интериорите на Лувъра, Версай и др., изпълнява проекти за скулптури, мебели. Сред по-известните му живописни платна са: „Каещата се Магдалена“ (1656-1657 г.), серията картини „Историята на Александър Македонски“ (1660-1668) и други, в които нормативността на класическата композиция е проникната от театралност, патетика и декоративна пищност. Шарл Льо Брюн е един от създателите на официалния придворен стил на Луи ХIV. Умира на 12 февруари 1690 г.

Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от църквата.

Роден е Карл V – испански крал (1516-1556 г.), император на Свещената Римска империя в периода 1519-1556 г. Представител е на династията Хабсбурги. Стреми се да установи световна християнска монархия. Води войни с Франция и Османската империя. Той сключва Аугсбургския религиозен мир с князете от Свещената Римска империя за прекратяване на религиозните борби. Този мир регламентира правото на князете да определят вероизповеданието на поданиците си (на принципа: чиято е властта, негова е и вярата). Владетелят утвърждава с диктат, а гражданите имат право на избор на религията. С Аугсбургския религиозен мир се слага край на конфликтите между протестанти и католици.

През 1556 г. Карл V разделя своите владения между сина си Филип II и брат си Фердинанд Хабсбургски.