КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 23 ФЕВРУАРИ

Председателят на СДС Иван Костов, председателят на Демократическата партия Александър Праматарски и главният секретар на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер подписват предизборно „Споразумение 2001“ за явяване на изборите като коалиция ОДС.

Умира Тончо Жечев – български литературовед. Той е роден на 6 юли 1929 г. в с. Дивдядово, дн. кв. на Шумен. От края на 1956 г. той е заместник-главен редактор на сп. „Родна реч“. Като аспирант в Академия за обществени науки в Москва защитава кандидатска дисертация на тема „Проблеми на съвременния роман“. През 1977 г. е доктор на филологически науки . Завежда отдел „Критика“ в сп. „Септември“ (1962-1963 г.). През 1974-1982 г. е директор на БАН. Главен редактор е на сп. „Септември“ от 1990 г, а от 1991 г. на „Летописи“. Представен е в Х юбилейно издание на „Men of Achievement“ (1984 г.), International Biographical Center, Cambridge, от поредицата „Who is who“. Интересите му са насочени към проблемите на съвременната българска белетристика, към образи и проблеми от Възраждането. Съчинения „Съвременни образи и идеи“ (1964 г.), „Идеи на прозата“ (1967 г.), „Критически погледи“ (1971 г.), „Българският Великден, или Страстите български“ (1975 г.), „Литература и общество“ (1976 г.), „История и литература“ (1979 г.), „Българският роман след Девети септември 1944 г.“ (1980 г.), „Историята и теориите на един Пигмалион“ (1983 г.), „Христо Радевски. Творчески портрет“ (1983 г.), „Митът за Одисей“ (1985 г.), „Родно място“ (1987 г.), „Критически дневник“ (1987 г.), „Въведение в изучаването на новата българска литература (1878-1944 г.)“ (1990 г.),“Лебедът и смъртта“ (1993 г.), „Какво иска свободата“ (1999 г.) и др.

На руската орбитална станция “Мир” възниква пожар.

Българската телевизия става член на основаната през 1960 г. Интервизия – международна система за обмен на телевизионни програми в рамките на Международната организация за радио и телевизия (ОИРТ).

Умира Пол Луи Шарл Мари Клодел – френски писател и дипломат, член на Френската академия (от 1946 г.). Брат е на Камий Клодел. Пол Клодел е роден на 6 август 1868 г. Завършва Училището по право и политически науки. Посланик е на Франция в Япония (1921-1926 г.), САЩ (1927-1933 г.) и Белгия (1933-1935 г.). Автор е на “Златната глава”(1890 г.), “Място под южното слънце”(1906 г.), “Познанието на Изтока”( 1900 г.), “Пет големи оди”(1910 г.), “Военни поеми”, (1922 г.), “Поетическото изкуство”(1907 г.) и “Образи и притчи”(1936 г.). В своите религиозни съчинения (“Коментарии и тълкувания”, т. 1-8, 1962-1967 г.) Клодел е близък до неотомизма. Пол Клодел е автор на “Мечката и луната”(1927 г.), “Обръщение към немския народ”( 29.10.1939 г., антифашистки манифест), “Франция говори”(1943 г.), трилогията “Заложникът”(1911 г.), “Червивият хляб” (1918 г.), “Униженият баща” ( 1920 г.) и др.

Японският остров Иво Джима е окупиран от американските сили след ожесточени сражения. Американският флаг е издигнат на връх Сурибачи.

Умира Алексей Николаевич Толстой – руски писател. Толстой започва да публикува стихове през 1905 г., а две години по-късно издава първия си сборник “Лирика” . В рамките на две години издава сборник разкази “Сврачи приказки” (1910 г.) и стихосбирката “Зад сините реки” (1911 г.). След публикуването на разказите и повестите от живота на дворяните “Чудаци” (1911 г.) и “Куцият господин” (1912 г.) печели известност. По време на Първата световна война работи като военен кореспондент на вестник “Руски ведомости” (1914-1916 г.). Пътува до Англия и Франция, издава серия очерци и разкази за войната. През 1919 г. Толстой емигрира във Франция, а след това в Германия. В емиграция създава повестта “Детството на Никита” (1919-1920 г.). През 1923 г. се завръща в Русия. Автор е на сатиричния роман “Приключенията на Невзоров, или Ибикус” (1924 г.), фантастичните романи “Хиперболоидът на инж. Гарин” (1925-1927 г.), “Аелита” (1922-1923 г.) и др. В този период Толстой създава знаменитата трилогия “Ходене по мъките” , която включва “Сестри” (1922 г.) “Осемнадесета година”, (1927-1928 г.), “Навъсено утро”, (1930-1931 г.). Толстой е да пише романа “Петър I” (кн. 1, 1929-1930 г.; кн. 2, 1933-1934 г.; кн. 3, 1944-1945 г.), но не успява да го довърши. По време на Втората световна война пише военна публицистика и драматичната дилогия “Иван Грозни” (“Орел и орлица”, 1942 г., и “Трудни години”, 1943 г.). Алексей Николаевич Толстой е роден на 10 януари 1883 г.

Роден е академик Венцеслав Хараламбиев Андрейчев – български ядрен физик. Андрейчев завършва специалност „Ядрена физика“ в Техническия университет в Дрезден, след което защитава дисертация и работи като сътрудник в Централния институт за ядрени изчисления на АН на ГДР в Розендорф. От 1975 г. той е старши научен сътрудник II степен в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. От 1978 г. Андрейчев е ръководител на проблемна група „Ядрена спектроскопия“. Работи и в Лаборатория по ядрена физика на университета в Ню Джърси, САЩ (1979 г.), където е и гост-професор (1980-1981 г.). Автор е на над 100 научни труда в областта на структурата на атомното ядро, на радиоактивния разпад, на електро-магнитните преходи и теоретичните ядрени модели.

Умира Рачо Петков Славейков – български военен деец, публицист, писател. Син е на П. Р. Славейков. Рачо Славейков е роден на 15 май 1857 г. в Трявна. Учи в Робърт колеж в Цариград, а след това заминава за Русия, където постъпва в гимназията в гр. Николаев. При обявяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. напуска училище и се записва доброволец в руската армия. Участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринославъл. Завръща се в България и взема участие в Сръбско-българската война 1885 г.. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия. Там завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. През 1895 г. правителството му разрешава да се завърне в родината, но без право да заема военна или каквато и да било държавна работа. Става член на Демократическата партия. Отдава се на публицистична и преводаческа дейност. Публикува материали в редица вестници и списания: „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и др. Издава „Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-и август 1877 год.“, „Български народни обичаи и вярвания“, „Петко Рачов Славейков“ и др.

Роден е Алън Маклауд Кормак – американски физик. През 1963 г. разработва компютърен метод за реконструкция на изображенията при томография. Нобелова награда за медицина за 1979 г. (съвместно с Г. Хаунсфилд) за “разработването на компютърната томография”.Алън Кормак умира на 7 май 1998 г.

Прието е изменение на Избирателния закон: за избирателна колегия е определена околията вместо окръга.

Роден е Стоян Несторов Каролев – български литературовед. През 1943 г. Каролев завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което работи като учител в Горна Оряховица и София. Той е редактор и главен редактор в Изданията на БКП (1945-1948 г.). Преподавател е в СУ, а от 1960 г. е професор в Института за литература при БАН. Редактира на съчинения на Г. Кирков, П. П. Славейков, Д. Талев, Д. Дебелянов и др. Каролев издава книгите “Д. Благоев – литературен теоретик и критик” (1951 г.), “Замисъл и образ” (1959 г.), “Д. Дебелянов” (очерк, 1961 г.), “Въпроси на художественото майсторство” (1963 г.), “В света на прозата” (1968 г.), “Жрецът воин” (2 т., 1976 г.), “Неутолимият. Книга за Емилиян Станев” (1982 г.), “Портрети и скици” (1986 г.), “Преображенията на поета. Жрецът воин” (3 т., 1988 г.), “Близки и непостижими” (1996 г.), “Мигове от течащото време. Спомени и наблюдения” (кн. 1, 2001 г.). Каролев получава литературна награда “Пенчо Славейков” през 2001 г.

Мусолини основава италианската фашистка партия.

Бенито Мусолини е италиански държавник. Емигрира в Швейцария, където се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в-к “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в-к “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия влиза във войната, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските националистични амбиции, а после – да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на ез. Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

Провеждат се избори за XVII ОНС. Изборите са спечелени от управляващата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция – 129, БЗНС – 51, демократи – 31, за БРСДП (т. с.) 11, 10 за БРСДП (ш. с.), 9 за народняци, 5 за радикалдемократи и 2 за прогресивнолиберали.

Откриването на XVII ОНС е на 20 март 1914 г. с председател либерала Димитър Вачов.

Формирано е въздухоплавателно отделение към железопътната дружина в българската армия с командир капитан Васил Златарев, завършил Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург.

В Чикаго от Пол Харис е основан международният клуб на бизнесмените – Ротъри-клуб. Ротъри-клуб е международно движение, което има за цел да прокара в търговията, индустрията, свободните професии идеи на честност, лоялност, доверие, солидарност и др. Техният девиз е „Service Above Self“ („Служи не само на себе си“). Съществуват повече от 1 500 такива сдружения. Името на клуба идва от принципа на ротационните срещи на членовете. Символът и значката на Ротъри клуб изобразяват зъбчато колело. През 20-те години на ХХ в. се създават клубове на шест континента. От 1978 г. клуба е достъпен и за жени. През втората половина на ХХ и в началото на XXI в. мисията на Ротъри клуб е работа срещу бедността, глада, неграмотността. Основен приоритет е ликвидирането на детския паралич. В България Ротъри клуб се създава през 1933 г., но е разформирован през 1941 под германския натиск. Възстановен е през 1991 г.

Подписан е договор за корабоплаване и търговия между България и Русия. По този начин Петербург повторно се отказва от капитулационните привилегии по Берлинския договор.

След Освобождението на България Берлинският договор регламентира оставането в сила на Режима на капитулациите за Княжество България и Източна Румелия. Според него в Княжеството и Областта продължават да действат всички договори, сключени от Османската империя преди Руско-турската война. Това пречи за нормалното политическо и икономическо развитие на страната ни, поради което българските правителства си поставят за задача да го премахнат. Важна стъпка в тази насока са сключените от Княжество България през 1889–1890 г. търговски договори с редица европейски държави. След провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. е отхвърлена васалната й обвързаност със султана. Независимо от това по-голямата част от Великите сили се противопоставят на отмяната на чл. 8-ми и 20-ти от Берлинския договор, които регламентират капитулационните й задължения. През 1911–1912 г. България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на Първата световна война 1914–1918 г. страната ни успява изцяло да отхвърли Режима на капитулациите.

След продължителен български натиск (ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи в Македония (пъдарските реформи). Според Виенската програма, одобрена на 8 февруари от Великите сили с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите. В християнските села за пъдари трябва да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените реформи, но не ги прилага на практика. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония.

Елън Стоун, протестантска мисионерка, и нейната помощничка Катерина Цилка са освободени край Струмица, след като са отвлечени на 3 септември (21 август по стар стил) 1901 г. Техните похитители са четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев, които искат откуп от 100 000 щатски долара. На 1 февруари 1902 откупът от 104 кг злато е изплатен на Яне Сандански, след което заложничките са освободени.

Роден е Ерих Кестнер – немски писател и поет – сатирик и хуморист. Кестнер учи немска литература, история, философия, след което работи като журналист и редактор. Първата му книга е стихосбирката “Сърце върху талията” (1928 г.). През 1931 г. издава романа “Фабиан”, който му носи световно признание. Автор е на много книги за деца – “Емил и детективите” (1931 г.), “Кончето и Антон” (1929 г.), “Тил Уленшпигел” (1935 г.), “Конференция на зверовете” (1949 г.) и др. В периода на фашистката диктатура (1933-1945 г.) произведенията на Кестнер са забранени от официалната власт. Пиесата му “Школа за диктатори” (1956 г.) е насочена срещу тоталитаризма и насилието. През 1957 г, получава литературна премия “Георг Бюхнер”. Дълги години Кестнер е председател на ПЕН клуба във ФРГ. Ерих Кестнер умира на 29 юли 1972 г.

Издаден Указ за откриване на военни съдилища към всяка дивизия.

Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател. Дизеловият двигател е с вътрешно горене, работи с тежко течно гориво, като изгарянето на горивната смес става чрез самозапалване.

Родена е Мюзидора – френска актриса. Пее и танцува в малки парижки театри, по-късно във “Фоли Бержер”. В киното дебютира под ръководството на Луи Фьояд. Известност й спечелва многосерийният му филм “Вампирите” (1915-1916 г.). През 1916 г. се снима в следващия многосериен филм на Фьояд “Жудекс”.През 1919 г. Мюзидора поставя с Жак Ласер филма “Скритият пламък”. Играе в киното до 1927 г. През 1951 г. участва в документалния филм “Вълшебният образ”, посветен на историята на киното. В последните години от живота си работи във филмотеката, пише статии по въпросите на киното, 2 романа, пиеса и автобиографичната книга “Животът на една вампирка”. Участва във филмите: “Северно от Торели” (1913 г.), “Двойникът” (1914 г.), “Мамзел Шифон” (1917 г.), “Скитницата” (1918 г.), “За Дон Карлос” (1921 г.).Мюзидора умира на 11 декември 1957 г.

Американецът Чарлз Мартин Хол създава капки алуминий чрез електролиза на алуминиев оксид, разтворен в смес от криолит и алуминиев флуорид.

Роден е Димитър Христакиев Дичев – деец на македоно-одринското революционно движение. Родом е от Смолян. От 1901 г. е санитарен подофицер в Бургас. По време на Илинденско-преображенското въстание 1903 г. води санитарна чета, която действа с отряда на Ст. Камилски и Г. Калканджиев в Малкотърновско. Димитър Дичев умира през 1930 г. в с. Райково.

Главнокомандващият княз Николай Николаевич и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Това става ден след като Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша.

Княз Николай Николаевич е руски княз, генерал фелдмаршал. Той е по-малкият брат на Александър II и син на Николай I. Постъпва в армията на 16-годишна възраст. Участва в Кримската война. От 1861 г. е командир на гвардейски корпус. От 1864 до 1880 г. е командващ гвардията и Петербургския военен окръг. По време на Руско-турската война Николай Николаевич командва Дунавската армия. В края на войната е заместен от ген. Е. И. Тотлебен.

Роден е Казимир Северинович Малевич – руски художник. Един от основоположниците на абстрактната живопис – “Черният квадрат” (1913 г.). Казимир Малевич умира на 15 май 1935 г.

Открита е библиотеката на парламента в Канада.

Екзархийският синод в Цариград въздига Врачанската епископия в митрополия. За владика е определен Аверкий Петрович. Поради разногласия с местните власти през следващата година Аверкий Петрович напуска епархията си и става предстоятел на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград.

Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Занимава се с активна преводаческа дейност, подпомага и българчета, които желаят да се учат в Русия. След 1877 г. липсват сведения за живота и дейността му.

Спира издаването на в. „Свобода“ и в Букурещ започва да излиза в. “Независимост”. Редактор на изданието е Любен Каравелов. От вестника излизат 23 броя. В „Свобода“ и „Независимост“ се публикуват всички повести и разкази на Любен Каравелов. На вестника сътрудничи и Христо Ботев.

Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист.

В Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. Заседава от 23 февруари до 24 юли. В работата му участват 50 народни избраници, от които 11 духовни и 39 мирски (светски) лица. Църковно-народния събор се занимава с изработване на екзархийския устав и редица други въпроси около организационното устройство на Българската екзархия – кандидатурите за бъдещия екзарх, териториалното преустройство на отделните екзархии и пр. Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г.

Роден е генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров – деец на Вътрешната македонска революционна организация. Роден е в Охрид. Завършва Военното училище в София и от 1887 до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководил неговото потушаване. Включва се още в началото на 90-те г. на XIX в. в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание, а след това и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които служат като повод за Балканската война. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на трета бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. Протогеров е председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев пада убит на фронта (на 6номври 1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война взема активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавяват нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в ЦК на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г.

Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издигнал до негов велик майстор.

Роден е генерал-лейтенант Кръстю Златарев – командир на 11-та пехотна македонска дивизия в Първата световна война. Златарев завършва Софийското военно училище. В Сръбско-българската война (1885 г.) участва като юнкер. През Балканската война (1912-1913 г.) командва ХХIХ пехотен Ямболски полк, който на 4 ноември 1912 г. заема форта Иллери табия от Чаталджанската позиция, а на 13 март 1913 г. – форта Илдъз табия от крепостта Одрин. По-късно командваният от него полк се бие при Кукуш (20-21 юни 1913 г. ) и в боевете до Горна Джумая. При формирането на 11. пехотна Македонска дивизия през 1915 г. му е поверено командването й. Златарев участва във военните действия около Криволак, Бистренци и Богданци през 1915 г., както и по Беласица планина през 1918 г. Два пъти е раняван – при Чаталджа и Горна Джумая. Убит при Атентата в църквата “Св. Неделя“.

Роден е Франц фон Щук – немски живописец, един от основателите на “Мюнхенския сецесион”. Той посещава Мюнхенската художествена академия през 1885 г., но основно се самообразова. Изпитва влиянието на А. Бьоклин, Ф. фон Ленбах. Изявява се и като живописец, портретист и скулптор. Умира на 30 август 1928 г.

На референдум за отделяне на щата Тексас от САЩ три четвърти от избирателите гласуват положително.

Умира Карл Фридрих Гаус – германски астроном и математик с фундаментален принос в астрономията и геодезията. Той е роден на 30 април 1777 г. в Брауншвайг. Учи в Гьотингенския университет (1795-1798 г.), доцент в Брауншвайг (1799 г.) и ръководител на катедрата по математика и астрономия (1807 г.) в Гьотингенския университет, директор е на Гьотингенската астрономична обсерватория до края на живота си. Оказва голямо влияние върху развитието на висшата алгебра, теорията на числата, диференциалната геометрия, теорията на притеглянето, класическата теория на привличането и магнетизма, геодезията, цели области от теоретичната астрономия.

Англия признава независимостта на Оранжевата република ( Южна Африка).

Република Южна Африка (ЮАР) има площ 1 221.0 хил. кв. км. Административното е разделена на 9 провинции – Квазулу-Натал, Сев. Капска, Северна, Северозападна, Източна Капска, Мпумаланга (бивша Изт. Трансваал), Свободна област (бивша Оранжева), Гаутенг, Западна Капска. През Х в. е обитавана от племената хотентоти и банту. През 1652 г. е основана холандска Капска колония на нос Добра Надежда. През 1806 г. колонията е завзета от англичани. През 1834 г. на север се преселват холандците. През 1836 г. е образувана първата бурска република – Натал, която през 1843 г. е анексира от Англия. През 1850 г. са образувани на нови бурски държави – Оранжева република и Трансваал. Годините 1899-1902 г. са белязани от англо-бурска война. През 1910 г. е създадена единна британска колония Южноафрикански съюз (ЮАС). В годините 1939-1945 г. войските на ЮАС вземат участие във Втората световна война срещу Германия. През 1948 г. е официално провъзгласена политиката на апартейд. На 31 май 1961 г. е провъзгласена ЮАР. През 1990 г. е фактическото ликвидиране на апартейда.

Крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо(на снимката), по време на Февруарската революция, която унищожава монархията във Франция и довежда до създаването на Втората република. Ден по- рано е организиран антиправителствен митинг в Париж. Той е забранен от властите, в отговор на което хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. Започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади. Крал Луи Филип се отрича от престола и избягва в Англия. На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 час до 10 часа в Париж и до 11 часа в провинцията. Два дни по- късно е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. Проведените на 23 април избори за Учредително събрание са спечелени от републиканците. На 4 април 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. Проведените на 13 май 1849 г. законодателни избори са спечелени от т. нар. Партия на реда

Роден е Едуард Хартман – немски философ идеалист. Източници на философските му възгледи са волунтаризмът на А. Шопенхауер и “философията на тъждеството” на Шелинг. На основата на признанието за ирационалността на света Хартман- разработва етиката от гледна точка на песимизма- “Феноменология на нравственото съзнание”, 1879 г. Той призовава човека да се освободи от трите илюзии, владеещи последователно неговия ум: илюзията за земно щастие, илюзията за щастие в един отвъден свят и илюзията за щастие, постигнато в резултат на социален прогрес. В своето отрицание на възможността за щастие, което е резултат на историческо развитие, Хартман се приближава към проповядване на нихилистична религия. В психологията е противник на материалистическата позиция, съгласно която психическите процеси зависят от физиологическите. Негови трудове са “Философия на религията”, 1882 г. И “Философия на безсъзнателното”, 1869 г. Едуард Хартман е роден на 5 юни 1906 г.

Роден е Карл Менгер – австрийски икономист, създател на австрийската икономическа школа. Менгер учи в университетите във Виена, Прага и Краков, а след това става журналист и държавен служител. Преподавател и възпитател е на престолонаследника Рудолф. Заедно с Джевънс в Манчестър и с Валрас в Женева, Менгер има съществен принос за оформянето на маргинализма през 70-те години на ХIХ в. Той използва идеята за намаляващата пределна полезност като основа в теорията за стойността. Менгер се противопоставя на използването на математиката в икономиката (за разлика от Джевънс), защото смята, че тя се занимава с количества, а не със същността, и води до произволни заключения. Той търси формулировка на законите, като се опира на прости елементи – например нуждите, задоволяване на нуждите, стоките, всичко, което не се влияе от времето и пространството. Карл Менгер умира на 27 февруари 1921 г. във Виена.

Роден е Димитър Тачев Душанов – български възрожденски просветител. Той е роден в Казанлък. Работи в Галац и Тулча, развива активна обществена дейност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен просветен деятел, съставител на учебни помагала. Сътрудник на „Цариградски вестник“, „Македония“, „Напредък“, „Читалище“, „Българска сбирка и др. Един от първите преводачи на Омир в България. Умира в Пловдив на 15 август 1904 г.

Роден е Найден Геров – български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Родом е от Копривщица. В Одеса Геров завършва Ришельовския лицей (1841-1945 г.). След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на „Цариградски вестник“ и „Македония“. По време на Кримската война Геров живее в Русия. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив, а след Освобождението е губернатор на Свищов. Той е автор на първата българска поема „Стоян и Рада“ (1845 г.) и първия художествен пътепис. Като фолклорист Геров записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е „Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски“ (1895-1904 г.), под редакторството на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Найден Геров. Найден Геров умира на 9 октомври 1900 г. в Пловдив.

Умира Джон Кийтс – английски поет романтик. След излизането на първите му сборници със стихове (от 1817 г.) става обект на груби нападки от страна на консервативната критика. С поемата си “Ендимион” (1818 г.) заема място сред първите поети на своето време. Общественият подем от 1818-1819 г. го тласка към фолклора, сближава се с П. Б. Шели, пише под влиянието на Р. Бърнс стихотворението “Робин Худ”. Автор е на поемите: “Хиперион”, “Ламиа”, “Изабела”, “На връх св. Агнеса”. Джон Кийтс е роден на 31 октомври 1795 г. в Лондон.

Разкрит е заговор за убийството на министрите от британското правителство. Този заговор е известен като “The Cato Street Conspiracy” и има за цел да взриви министрите от Британския парламент. Заговорът е разкрит няколко часа преди да бъде изпълнен. Конспираторите са екзекутирани.

Йезуитите са изселени от Испания. Йезуитския орден е основан през 1534 г. от Игнатий Лойола (1491-1556 г.). Членовете на ордена не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени.

Умира Станислав Лешчински – полски крал (1704-1711 г., 1733-1734 г.). Избран под натиска на Швеция, непризнат от шляхтата. Възстановен на престола от френската дипломация (1725 г.). Изгонен от страната в хода на войните за полско наследство (1733-1735 г.). Станислав Лешчински е роден през 1677 г.

Роден е Иван Егорович Старов – руски архитект, един от основоположниците на руския класицизъм. Учи в Петербургската художествена академия (1758-1762 г.) при А. Ф. Кокоринов и Ж. Б. Вален-Деламот. От 1762 г. до 1768 г. живее в Париж и в Рим, където се запознава с античните паметници. Академик (1769 г.), професор (1785 г.). Преподавател в Художествената академия (1769-1772 г.). През 1772-1774 г. е главен архитект на Комисията за каменното строителство на Санкт Петербург и Москва. Проектите за планиране на Воронеж и Псков (1774 г.) са свидетелство за постигната творческа зрелост. От 1774 г. работи над реконструкцията на Александро-Невската лавра в Петербург. През 70-те и 80-те год. проектира паркови ансамбли в околностите на Петербург. Най-значителната му постройка от този период е Таврическият дворец в Петербург (1783-1789 г.). В края на 80-те год. прави проект за двореца на Шереметиеви в Москва (неосъществен). В началото на 90-те год. работи предимно в Украйна (проекти за планиране на Екатеринослав и Николаев, събора в Николаев и др.). От 1790 г.ръководи строежа на Казанския събор в Петербург. Иван Старов умира на 17 април 1808 г.

Роден е Георг Хендел – немски композитор, представител на класицизма. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години Хендел става органист в Хале, преселва се в Хамбург през 1703 г. Там се намира единственият в Германия оперен театър. Поставят се първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра през 1706 г. Хендел живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. През периода 1710-1716 г. композиторът живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. Хендел оглавява Лондонския оперен театър. В този период създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). Хендел е автор на повече от 40 опери и над 30 оратории. Някои от ораториите му са написани по антични сюжети. Инструменталното наследство на Хендел включва множество оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти. Георг Хендел умира на 14 април 1759 г. в Лондон.

Римският император Диоклетиан заповядва да започнат масови гонения срещу християните. Периода до 311 г. е наречен „ера на мъченичествата“. Той е римски император от 284 г. до 305 г. С цел стабилизация на управлението, защита на границите, а също и с цел предотвратяване на узурпация на властта въвежда административно и териториално разделение на властта – тетрархията. При Диоклетиан империята е разделена на 12 диоцеза и на 100 провинции. Мизия била разделена на 2 провинции – Горна и Долна. Река Цибрица служела за граница между тях.