КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1880 г. – Приема се първият Избирателен закон в България 1921 г. – В САЩ като бежанец от Италия пристига бъдещият бос на американската мафия Карло Гамбино 1922 г. – Започват да излизат новините на Би Би Си 1933 г. – В периода 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският процес. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани поради липса на доказателства 1947 г. – В САЩ учените Бардийн, Братен и Шокли от компанията “Бел” изобретяват транзистора 1950 г. – Римският папа Пий XII обявява, че във Ватикана при разкопки е открита могилата на Свети Петър 1972 г. – След земетресение е разрушена столицата на Никарагуа – Манагуа, загиват 10 хиляди души

ПРАЗНИЦИ:

 

2020 г. – Умира Джеймс Едуин Гън (р. 1923 г. ), американски писател, автор на научнофантастични романи и разкази, издател на научна фантастика, антрополог и един от изследователите на научната фантастика. Носител на наградата Хюго (1983).

2015 г.  – Почива Алфред Гилман (р. 1941 г. ), американски фармаколог, лауреат на Нобелова награда (1994 г.).

 

2014 г. – Умира Владимир Гиновски, български скулптор (* 1927 г.)

2013 г. – Умира Михаил Калашников, руски оръжеен конструктор (* 1919 г.)

2008 г. – военен преврат в Гвинея .

2005 г. – По искане на правителството на Великобритания в радио Би Би Си престават да съществуват 7 секции, в т.ч. българската.

1990 г. – История на Словения: 88% населението на Словения гласува за отделянето си от Югославия на референдум.

1989 г.

В периода 23 – 25 декември отец Христофор Събев организира коледни молебени на централния софийски площад „9 септември“, наречен от привържениците на Съюза на демократичните сили (СДС) „Демокрация“ (по-късно площадът е прекръстен на „Александър Батенберг“).

1987 г.

От затвора избягва Линет “Скуийки” Фром, като по този начин се отървава от доживотна присъда в затвора Алдерсън в Западна Вирджиния за опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд. Заловена е два дни след покушението.

1986 г.

Американските летци Д. Ийгър и Ричард Рутан осъществяват първия в света околосветски полет без да спират и презареждат. Приземяват се в база Едуардс в Калифорния. Самолетът се нарича “Вояджър” и тежи около 4000 кг. На 14 декември 1986 г. Ричард Рутан и Джийна Ийгър излитат от Едуардс, Калифорния. Пътуването трае 9 дни, а средната скорост е 185 км в час.

1986 г.

Академик Андрей Сахаров се завръща в Москва след почти 7 годишно заточение.
Андрей Дмитриевич Сахаров е руски физик; академик (от 1953 г., най-младият в историята на съветската наука). Роден е на 21 юни 1921 г. Завършва физика в Московския университет (1938-1942 г.). До края на II световна война работи като инженер във военен завод в гр. Уляновск. След войната става аспирант на И. Е. Там във Физическия институт. “П. Н. Лебедев” (1945-1947 г.). Включен е в групата на Там; работи в областта на термоядрения синтез, създател е на съветската водородна бомба (12 август 1953 г.). Има трудове по магнитна хидродинамика, плазмена физика, управляем термоядрен синтез, елементарните частици, астрофизика, гравитация. Предлага идеята за магнитно задържане на високотемпературна плазма. През 1968 г. публикува статията манифест “Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода”, в която разглежда заплахата над човечеството от ядрена война, глад, екологически и демографски катастрофи, дехуманизацията на обществото, диктаторските тоталитарни режими. Съучредител е на Комитета за защита на правата на човека и гражданските свободи (1970 г.). Публикуването на книги и на Запад е повод Андрей Сахаров да бъде отстранен от секретна работа; а след протеста му при влизането на съветските войски в Афганистан (януари 1980 г.) той е лишен от всички държавни назначения и е интерниран под домашен арест в гр. Горки, където продължава провозащитната си дейност (писма, гладни стачки и под.). На 16 декември 1986 г. Михаил Горбачов лично го уведомява, че е настъпил краят на изгнанието му. През 1987 г. участва в международен форум “За безядрен свят и оцеляване на човечеството”; през 1988 г. Европейският парламент учредява Международна награда “Андрей Сахаров” за хуманитарна работа в областта на правата на човека; през същата година е избран за почетен председател на общество “Мемориал” в Русия. През март 1989 г. е избран за депутат; предлага нов проект за конституция (ноември 1989 г.). Носител е на Нобелова награда за мир (1975 г.). Умира на 14 декември 1989 г. Погребен е на Востряковското гробище.

 

1984  – Ту-154 катастрофира край Красноярск , 110 загинали.

1979  – Афганистанска война : Съветските войски окупират Кабул .

1972 г  Спасяване на 16 оцелели 73 дни след катастрофата на полет 571 на ВВС в Андите ; за да оцелеят, те са били принудени да ядат телата на мъртви пътници .

1972 г.

След земетресение е разрушена столицата на Никарагуа – Манагуа, загиват 10 хиляди души. 80 % от сградите са изравнени със земята. Трусът е от 6,5 степен по скалата на Рихтер, като започва в 12,40 часа местно време, като са прекъснати подаването на вода, електричеството и телефонните връзки. Столицата се намира във сеизмична зона. За 76 години Манагуа е разрушавана два пъти, което води до идеята за преместването й.

1972 г.

Умира Андрей Николаевич Туполев – руски авиоконструктор, академик (1953 г.), генерал-полковник и инженер. Роден е на 10 ноември 1888 г. През 1908 г. постъпва в Московското висше техническо училище, където под ръководството на Н. Е. Жуковски води занятия във въздухоплавателния кръжок; участва в конструирането на планер, с който извършва първия си полет. След завършването на училището (1918 г.) заедно с Жуковски е един от организаторите и ръководителите на Аерохидродинамическия институт (ЦАГИ). През 1918-1935 г. е заместник-ръководител на института. През 1922-1924 г. ръководи опитите за внедряване на дуралуминия в самолетостроенето. През 1924-1925 г. създава АНТ-2 и АНТ-3 – първите руски изцяло метални самолети. Използването на дуралуминия позволява на Туполев да премине от биплан към свободноносещ моноплан. Разработва над 100 типа самолети, от които 70 влизат в серийно производство. Голяма част от самолетите бомбардировачи, торпедоносци и разузнавателни самолети (ТБ-1, ТБ-3, СБ, ТБ-7, МТБ-2, ТУ-2) и торпедните катери Г-4 и Г-5 са използвани в бойните действия по време на II световна война (1941-1945 г.). В следвоенните години ръководи разработките на редица военни и граждански самолети, между които са първият руски реактивен бомбардировач Ту-12 (1947 г.), Ту-16, първият реактивен пътнически самолет – Ту-104 (1954 г.), първият турбовинтов пътнически междуконтинентален лайнер – Ту-114 (1957 г.), Ту-124, Ту-134, Ту-154. Създава редица свръхзвукови самолети, между които пътническият Ту-144. Туполев е почетен член на Кралското авиационно дружество на Великобритания (1970 г.) и Американския институт по авиация и астронавтика (1971 г.). Носител е на златния медал “Н. Е. Жуковски” (1958 г.), на Големия златен медал на ФАИ, на наградата “Леонардо да Винчи” (Италия), златния медал на основоположниците на авиацията (Франция) и др.

1958 г.

Роден е Дейв Мърей – английски рок-китарист, основател на групата “Айрън Мейдън”.

1956 г.

Египтяните масово празнуват изтеглянето на британските и френските войски от региона на Суецкия канал след Суецката война.
Войната в Синай и Суец (Втора арабско-израелска война, Суецка криза, Суецка война, операция “Кадеш”) (29 октомври – 6 ноември) избухва след като министър-председателят и президент на Египет – Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал (26 юли 1956 г.). Очертава се безизходица, която поражда британско-френско-израелско споразумение за заграбване на канала. Европейските държави имат икономически и търговски интереси към Суецкия канал, а Израел има належаща нужда каналът да бъде отворен за израелските кораби. Първата атака срещу Египет е на 29 октомври. След като САЩ се противопоставят на инвазията трите държави са принудени да се оттеглят, но въпреки това Израел постига своите цели. Мироопазващи части на ООН окупират зоната на Суецкия канал до 1967 г.

1956 г.

Родена е Лидия Шулева – български инженер, мениджър и политик. Завършва Техническия университет – София, като инженер по електроника и Университета за национално и световно стопанство като магистър по Финанси. Специализации на Лидия Шулева: Висша школа по мениджмънт; Академия по мениджмънт, в Мюнхен (маркетинг и финанси); SESMA, Гърция; към Европейската икономическа общност (управленско консултиране); мениджмънт и финанси в Токио, създаване и управление на приватизационни фондове в Братислава; в Централно-европейския институт и в CADOGAN FINANCIAL. Работила е като инженер-технолог в ЗММ – Велинград (1979-1981 г.), инженер в СКК – Велинград (1981-1987 г.), преподавател по компютърна техника в Учебен център към БСТ (1987-1989 г.), началник-филиал в “ИКО-Бизнес” АД (1989-1992 г.), управител и собственик на “Бизнесинтелект” ЕООД (1992-1996 г.), изпълнителен директор на Албена АД (от 1996 г.). Изпълнителен секретар е на Асоциацията на бизнесоценителите в България (1995-1998 г.); член е на Управителния съвет на Асоциацията на приватизационните фондове в България (1998-2000 г.); председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; член е на управителния съвет на фондация “Помощ за благотворителността в България” (от 2000 г.). Вицепремиер и министър на труда и социалната политика на Република България в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г. – 2004 г.).

 

1954 г.  – Първата успешна бъбречна трансплантация е извършена от американските хирурзи Джоузеф Мъри и Хартуел Харисън.

1953 г.

В СССР в подземна килия съветски генерал разстрелва Лаврентий Берия.
Лаврентий Павлович Берия е роден на 29 март 1899 г. в еврейско семейство в Грузия. Народен комисар е от 1938 г. до 1945 г. и министър (от 1953 г.) на вътрешните работи на СССР. Организира необоснованите политически репресии в Съветския съюз от 30-те до 50-те години на ХХ в. и кражбата от САЩ на технологията за направа на атомна бомба. Той е основен заподозрян за смъртта на Сталин, чиито симптоми предполагат отравяне. След Сталин на власт идва Хрушчов и разпорежда срещу Берия да бъде организиран съдебен процес. Съдът издава смъртна присъда.

1952 г.

Умира Цвятко Петров Бобошевски – български политик, юрист. Роден е на 8 август 1884 г. във Враца. Завършва право в Париж; адвокат във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 г. и 1926-1930 г.) и на правосъдието (1924-1926 г.). По време на II-рата световна война е в буржоазната опозиция. Регент на България (9 септември 1944 г. – 15 септември 1946 г.).

1950 г.

Римският папа Пий XII обявява, че във Ватикана при разкопки е открита могилата на Свети Петър.

1949 г.

Роден е Иван Йорданов Костов – икономист, математик, политически и държавен деец. Завършва с отличен успех Висшия икономически институт в София (1974 г.) и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1989 г.) също с отличен успех. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент е във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Министър на финансите е в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII, ХХXIX и ХХXX Народно събрание. Министър-председател е на България в периода 1997 г. – 2001 г. След загубата на парламентарните избори от коалицията Обединени демократични сили (ОДС) през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС. През 2004 година по негова инициатива и под негово лидерство част от изявените политици на Съюза на демократичните сили (СДС) се отделят от партията и основават нова политическата партия – Демократи за силна България (ДСБ), която печели 17 мандата в ХХХХ Народно събрание. От основаването й до днес Иван Костов е неин председател.

1947 г.

Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и нарежда незабавно завземане на предварително определените предприятия. То започва в 11 ч. и е изненада за собствениците им. В 14 ч. Радио София съобщава за приетия законопроект. Същия ден следобед той е внесен в парламента, а е приет на следващия ден – 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на собствениците да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, но това не е изпълнено.

1947 г.

В САЩ учените Бардийн, Братен и Шокли от компанията “Бел” изобретяват транзистора.

1943 г.

Родена е Силвия – кралица на Швеция.
Силвия Ренате Сомерлат е съпруга на крал Карл Густав XVI-ти, шведски монарх и майка на принцеса Виктория. Родена е в Хайделберг, Германия по време на Втората световна война.

1939 г.

Умира Антони Герман Жерард Фокер (Fokker) – холандски авиоконструктор. Роден е на 6 април 1890 г. в Кедири, о-в Ява. Създава авиационен завод близо до Шверин, Германия (1913 г.), произвеждащ основно изтребители, използвани от германската авиация през I световна война (1914-1918 г.). След Версайския мирен договор (1919 г.) премества завода си в Амстердам. Заминава за САЩ (1922 г.), където основава фирмата “Фокер”, произвеждаща пътнически самолети. Фокер е създал десетки различни типове военни и цивилни самолети с проста, евтина и надеждна конструкция, широко използвани в Америка и Европа. Изобретява и първи използва в практиката синхронизатор за стрелба на картечница през диска на самолетното витло.

1936 г.

Умира Христо Димитров Бурмов – български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е военен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата световна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която преминава р. Вардар. През 1918 г. е назначен за началник-щаб на действащата армия.

1934 г.

Умира Георг Елиас Мюлер (Müller) – германски психолог, един от основателите на експерименталната психология. Роден е 20 юли 1850 г. в Грима Професор в Гьотингенския университет (1881 г.). Поддържа теорията за психофизичния паралелизъм. Провежда изследвания в областта на неврофизиологичното обосноваване на закона на Хьофнер (1893 г.), методите в психологията (1900 г.), вниманието (1924 г.) и зрителните възприятия (1930 г.). Интерпретира закономерностите на възприятията от гледна точка на собствен вариант на асоциативната психология, назован от него “комплексна теория”. Популярни са трудовете му в областта на представите и паметта. Развива теорията за “персеверационните тенденции”, според която съществуващите в съзнанието представи имат тенденция отново да се възвръщат.

1933 г.

Роден е Акихито – управляващ император на Япония (от 1989 г.).
На 7 януари 1989 г. принцът става император на Япония, наследявайки баща си. От този ден в Япония започва нов период на национално летоброене. Ритуалната страна при качването на трона на Акихито включва коронация и религиозна церемония – дайцзесай.

1933 г.

В периода 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският процес. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани поради липса на доказателства.
Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер – председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи – Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година. И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

1933 г.

Близо до Париж се сблъскват два пътнически влака. Загиват 230 души.
Експресът Париж-Страсбург тръгва малко след влака Париж-Нанси, който се движи със закъснение заради мъглата. Близо до Лагни, на 23 км от Париж, експресът за Страсбург се врязва в задната част на предишния влак със скорост 100 км в час. Ударът разрушава 7 вагона, чиято конструкция е от дърво. Умират 230 души, ранените са около 300 души.

1931 г.

Влиза в сила Закон за контрол върху монополните и картелните цени. Нормативният акт въвежда нормиране на суровините и на промишлените стоки от първа необходимост и държавен контрол върху монополните обединения – повечето от тях се саморазпускат.

1930 г.

Умира Йоханес Ремке (Rehmke) – германски философ, представител на иманентната философия. Роден е на 1 февруари 1848 г. в Елмсхорн. Професор в Грайфсвалд (1885-1921 г.). Критикувайки материализма, наивния реализъм и агностицизма на И. Кант за допускане на „вещта в себе си“, Ремке смята, че познаваемото, действителността е иманентна на съзнанието, т. е. непосредствено дадена. От тази позиция той отхвърля противопоставянето между субекта и обекта, характерно според него за цялата предшестваща философия. Определя философията като основна наука, изхожда от становището за логическото предимство на всеобщото над единичното. В етиката на Ремке нравствеността се разбира като самоотвержена любов към другите хора. През 1919 г. последователите му създават дружество, носещо неговото име, и издават сп. „Grundwissenschaft“ (1919-1937 г.).

1928 г.

Умира Луиджи Кадорна (Cadorna)- италиански маршал (1924 г.), граф. Роден е на 4 септември 1850 г. в Паланца. Служи в армията (от 1866 г.), командва полк, дивизия, корпус. Участва в реорганизацията на италианската армия. Началник на Генералния щаб (1914-1917 г.), а след намесата на Италия в I-вата световна война на страната на Антантата (май 1915 г.) – фактически главнокомандващ на италианската армия. Многократните опити на Кадорна да разгроми австро-унгарските войски на р. Езонцо (1915-1917 г.) са неуспешни. След поражението на италианските войски при Копорето (8 ноември 1917 г.) е свален от длъжност. Автор на трудове за участието на Италия в I-вата световна война (1914-1918 г.).

1924 г.

По нареждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия члена на Централния комитет на организацията Петър Чаулев.
Петър Чаулев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1882 г. в Охрид. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета, с която се сражава в Охридско и Крушовско. След разгрома на въстанието остава в родния си край и работи за възстановяване на организацията. През 1911 г. е избран за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). По време на Балканската война (1912-1913 г.) оглавява чета, която се бори срещу установяването на сръбска власт в Охридско. След Първата световна война (1914-1918 г.) е в състава на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Заедно с Тодор Александров и Александър Протогеров подписва Майския манифест (1924 г.), като по-късно не се отказва от подписа си.

1922 г.

Започват да излизат новините на Би Би Си.
Би Би Си (BBC, British Broadcasting Corporation) е обществена радио-тв компания. Създадена е през 1922 г. като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания; ръководи се от Кралска харта. Световните служби на BBC излъчват от 19 декември 1932 г., предавания на чужди езици от 1938 г. Основни принципи: относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на британската държава. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на тв приемник. BBC днес има 5 национални радиостанции и 2 национални тв канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на BBC в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на „желязната завеса“ тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира „грешките на социализма“. Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Г. Марков; след 1990 г. – П. Увалиев. Центърът на BBC в София е първият и единствен извън Великобритания. Издава книги, аудио и видеопродукти; организира курсове за изучаване на чужди езици и курсове за журналисти. През декември 2005 г. редакцията на BBC в България е закрита.

1921 г.

В САЩ като бежанец от Италия пристига бъдещият бос на американската мафия Карло Гамбино. Той става първообраз на главния герой на филма “Кръстникът”.

1918 г.

Роден е Хелмут Шмид (Schmidt) – германски политик и общественик. Завършва Икономически факултет на Хамбургския университет (1949 г.). Член на Социалдемократическата партия на Германия от 1946 г. Депутат в Бундестага (1953-1962 г., от 1965 г.). От 1968 г. е зам.-председател на социалдемократическата фракция в него. Влиза в коалиционното правителство на СДПГ и Свободната демократическа партия като министър на отбраната (1969-1972 г.), министър на икономиката и финансите (1972 г.), министър на финансите (1972-1974 г.). Федерален канцлер (от 1974 г.).

1913 г.

Създава се ново правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври – ноември 1879 г. Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков.
Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на Българска академия на науките. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май–17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г.

1906 г.

Умира Дамян (Даме) Йованов Груев – деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през януари 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител. Веднага след това разгръща активна дейност за изграждане на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и др. краища на Македония. Голям успех за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро след това се издига до всепризнат вожд на организацията. Дейността му не остава скрита за турските власти и през 1898 г. е интерниран в Битоля. През 1899–1900 г. е назначен от Екзархията за учител в българската гимназия в същия град, което му позволява да разгърне активна организационна дейност. През август 1900 г. отново е арестуван, а през пролетта на 1902 г. е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен през пролетта на 1903 г., незабавно се среща с Гоце Делчев и двамата полагат големи усилия за временно отлагане на насроченото от Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1903 г.) въстание в Македония и за превръщането му от повсеместно в четническо. Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата гибел поема изцяло върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е избран за член на Главния щаб на въстанието. Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на въстанието участва в сражения с турските войски и търси съдействие от българското правителство за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Председателства Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и полага големи грижи за възстановяване и укрепване на организационната мрежа. На Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1905 г.) отново е избран за член на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 г. се завръща в Македония и с малка чета обхожда различните й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка.

1894 г.

Дава се политическа амнистия за репресираните от Стефан Стамболов, с изключение на офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия.
Стефан Николов Стамболов е революционер, политически и държавен деец, поет, журналист и преводач. Роден е на 30 януари 1854 г. в Търново (днес Велико Търново).

1888 г.

Холандският художник Винсент Ван Гог си отрязва ухото.
Винсент Ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Грот-Зюндерт, Холандия.Ван Гог е холандски художник, представител на постимпресионизма. Бивш проповедник в мините в Боринаж, Белгия, той пристига с брат си Тео в Париж, където се свързва с кръга импресионисти около „Татко Танги“. Пристъпите на болестта, която го мъчи от години, често го праща на лечение. Умира на 37-годишна възраст, 2 години след съвместната си работа с П. Гоген в Арл, където прави опит за самоубийство. Произведенията му от първата половина на 80-те години са издържани в сумрачна гама, изпълнени със страстна емоционалност, остродраматично възприятие на живота и социален протест. След 1888 г. създава трагични, болезнено-напрегнати образи, изпълнени в експресивен маниер, с поривист ритъм, на базата на цветовия контраст. Автор е на над 300 платна, между които: „Нощно кафе“, „Слънчогледи“, „Път с кипариси“, „Портрет на доктор Гаше“, „Татко Танги“, „Автопортрет с лула“, „Пейзаж в Овер след дъжда“ и др. Умира на 29 юли 1890 г. в Овер-сюр-Уаз, Франция.

1887 г.

От Турция с гръцкия кораб „Георгиос“ навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (включва 38 черногорци и 9 българи), подготвена от русофилската емиграция в Цариград с руски средства, за да вдигне въстание срещу русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември части на Българската армия разгромяват четата.
Политиката на намаляване на руското влияние в България и авторизиране на държавното управление, която княз Александър I Батенберг провежда създава силни настроения против него у нас и води до обтягане на отношенията между България и Русия. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княз Александър I от престола. Русофобски настроени дейци осъществяват контрапреврат с цел възвръщане на престола на детронирания княз. Контрапревратът се организира от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и се подкрепя от началника на пловдивския гарнизон Сава Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на Васил Друмев за незаконно и призовават народните маси да защитят короната. Към София се отправят останалите верни на княза военни части от Южна България и Сливница. Детронаторите се разбягват. Изпраща се телеграма до княз Александър I Батенберг, с която го приканват да се завърне в страната. На 12 август се съставя ново правителство начело с Петко Каравелов. То обаче просъществува само 4 дни. Съставя се княжеско наместничество, което според чл. 19-ти на Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му се включват Стефан Стамболов, Петко Рачов Славейков и д-р Г. Странски. Образува се ново правителство начело с Васил Радославов. Князът се отправя обратно за България. По пътя изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и на 25 август 1886 г. княз Александър I Батенберг абдикира окончателно. Преди да напусне България, монархът съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.

1885 г.

Роден е Стоян Иванов Омарчевски – български учен, политик и общественик. Член на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 – юни 1923 г.). Демократизира просветното дело – въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов; главен редактор на в-к „Земеделско знаме“ (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 г. в София.

1885 г.

В Южна България се въвеждат съдебните закони на Княжеството.

1884 г.

Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. За председател на Областното събрание е избран Георги Хаканов (23 октомври – 22 декември 1884 г.).

1880 г.

Приема се първият Избирателен закон в България.

1878 г.

В Букурещ Румънският македонски комитет начело с митрополит Калиник взема решение за създаване на куцовлашка епархия в Македония, подчинена на румънския Синод.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се организира разузнаване на Троянския Балкан с оглед на предстоящото прехвърляне на Ловчанско-Севлиевския отряд.

1877 г.

Турците подлагат на силен обстрел руските позиции при връх Свети Никола.

1876 г.

В деня на официалното откриване на Цариградската посланическа конференция в турската столица се оповестява, че Османската империя става конституционна държава и е прокламирана първата турска конституция, постановяваща равенство между мюсюлмани и християни. Конституцията е изработена под ръководството на Мидхад Паша. Той е привърженик на идеята за конституционна монархия. Новосъздаденият основен закон предвижда създаването на двустепенен парламент със сенат и долна камара. Декларират се принципите на лична свобода и равенство на всички поданици без разлика на вероизповеданието им, свобода на печата, неприкосновеност на жилището и др.

1876 г.

В Цариград се свиква Цариградската конференция (23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г.). В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова проектът за органически устав предлага автономия на двете български области – не държава или държави, нито пък свобода и независимост. В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 г. изпълнението на тези споразумения. Всички проекти на Цариградската конференция целят запазването на Османската империя като противовес на Русия, която се стреми да завладее или постави под свой контрол Босфора и Дарданелите. На официалното откриване на 23 декември 1876 г. Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция (което по замисъла на султанското правителство трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна). Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, продиктувана и от задкулисното внушение на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите – участнички в конференцията, в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. По време на цариградската конференция не се стига до окончателно решение.

1871 г.

Роден е Сюсей Токудо (псевдоним на Суео) – японски писател, действащ член на Японската академия за изкуство (от 1937 г.). Ученик на Одзаки Койо. Творчеството му заема видно място в литературата на японския натурализъм. Романи: “Новото семейство” (1908 г.), “Плесен” (1911 г.), “Разпуснатост” (1915 г.), “Пепел” (1920 г.) и др. Умира на 18 ноември 1943 г.

1864 г.

Роден е Христо Янков Недялков – български офицер, ген.-лейтенант (1919 г.). Завършва Военното училище (1884 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на взвод и рота в IV-ти пехотен Плевенски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) като командир на 24-ти Черноморски пехотен полк се сражава при Бунархисар, Чаталджа и Одрин. През Междусъюзническата война, в състава на 4-та армия, 24-ти пехотен полк проявява героизъм в боевете при Щип, Кочани и Калиманци. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на първа бригада от I-ви пехотна Софийска дивизия, която воюва в Южна Сърбия и Македония. Като командир на I-ва пехотна дивизия участва във войната срещу Румъния (1916-1917 г.). От 1919 г. е в запаса. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Умира на 11 ноември 1943 г. в София.

1851 г.

Умира Джовани Берше (Berchet) – италиански поет, един от основоположниците на италианския романтизъм; литературен критик и преводач. Роден е на 23 декември 1783 г. в Милано. В книгата „Полусериозно писмо на Златоуст до своя син“ (1816 г.) обосновава виждането си, че поезията трябва да бъде национална, да подражава на природата и да не зависи от естетиката на класицизма. „Фантастични сънища“ (1829 г.), „На оръжие“ (1831 г.).

1842 г.

Умира Константин Дмитриевич Балмонт – руски поет. Роден е на 16 юни 1867 г. в с. Гумнищи, Владимирска губерния. Един от ранните представители на руския символизъм. Емигрант във Франция от 1920 г. Превежда и изучава български народни песни – Сборник „Златен сноп на българската поезия“, древноегипетска, старогръцка., чешка, полска и литовска поезия.

1805 г.

Роден е Джоузеф Смит –основател на американската църква на мормоните.
Мормони е религиозна секта, основана през 1830 г. в САЩ от Джоузеф Смит (1805-1844 г.). Обнародва под заглавие “Книга на Мормон” мним библейски разказ, според който американските индианци са от еврейски произход. Мормонската доктрина е странен примес от будистки, мохамедански и християнски елементи. Мормоните признават 2 важни задължения: родолюбието и плащането на данъците. Заместникът на Смит, Бригам Юнг, основава мормонска колония по бреговете на Голямото солено езеро (1849 г., дн. гр. Солт Лейк Сити). Американският закон от 1887 г. забранява полигамията на Мормоните.

 

1783  – Джордж Вашингтон подава оставка като главнокомандващ на Континенталната армия .

1777 г.

Роден е Александър І – руски император от 12 март 1801 г. Наричан е от поданиците си Благочестивия. Най-големият син е на Павел I. Заема престола след дворцов преврат, при който е убит баща му. Израства и се възпитава под ръководството на своята баба Екатерина II. Жени се (1793 г.) за дъщерята на баденския маркграф Луиза Мария Августа, приела християнското име Елизавета Алексеевна (1779-1826 г.). Има 2 дъщери, които умират ненавършили 10-годишна възраст. В началото на царуването си има намерение да извърши умерено либерални реформи и да даде политически свободи в Русия, които да осигурят простор за икономическо развитие и усъвършенстване на страната. По негово поръчение такъв проект за държавни реформи е разработен от неговия съветник и най-близък помощник М. М. Сперански (1808 г.), но никога не е реализиран. В областта на външната политика лавира между Англия и Франция, като сключва договори и с двете държави (1801 г.). По-късно участва в третата и четвъртата коалиции против Франция. Главнокомандващ е на руската армия. Пораженията при Аустерлиц (1805 г.) и Фридланд (1807 г.) го принуждават да сключи Телзитския мир (1807 г.) с Франция. Това му позволява да завърши успешно войната с Турция (1806-1812 г.) и Швеция (1808-1809 г.) и да укрепи международното положение на Русия. Присъединява Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), Азербайджан (1813 г.). Възглавява антифренската коалиция на европейските държави (1813-1814 г.) и влиза в Париж начело на съюзните армии (31 март 1814 г.). Александър І е един от ръководителите на Виенския конгрес (1815 г.) и определя политическия ред в Европа след Наполеоновите войни. Последните години от живота си изпада в краен мистицизъм. На 1 декември 1825 г умира внезапно в Таганрог, след което се появява легенда, че е избягал и се скрива в Сибир, където живее дълги години под името Фьодор Кузмич.

1750 г.

Роден е Фридрих Август III (Friedrich August) – саксонски крал (от 1806 г.), саксонски курфюрст под името Фридрих Август III (1768-1806 г.). Съюзник на Прусия във войната с Франция (1806 г.); след разгрома на пруските войски при Йена (октомври 1806 г.) преминава на страната на Наполеон I. Влиза в Рейнския съюз (1806-1813 г.), получава от Наполеон кралска титла (1806 г.) и титла Велик варшавски херцог (1807 г.). Пленен от прусите (1813 г.). По решение на Виенския конгрес отстъпва на Прусия почти половината от територията на кралството си. Умира на 31 май 1827 г. в Дрезден.

1732 г.

Роден е Ричард Аркрайт – английски изобретател на памукопредачната машина, основател на съвременната текстилна промишленост.

 

558  – Хлотар I завършва обединението на Франкското кралство под негово управление.

484  – След смъртта на Гунерих , Гунтамунд става крал на вандалите .