КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 21 НОЕМВРИ

На среща на върха на НАТО в Прага България получава покана за присъединяване към пакта, заедно с още 6 държави: Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. В срещата участват президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и военният министър Николай Свинаров.

Тридесет и деветото Народно събрание гласува “Бюджет 2003” с гласовете само на НДСВ и ДПС. Той предвижда ръст на БВП от 4,8 %, инфлация – 3,5 %, ръст на доходите на заетите в държавния сектор от 10,4 %, минимална заплата от 110 лв., а средна – 307 лв.

Френският съд задължава американския интернет портал Yahoo да блокира достъпа за френски потребители on line аукционна си. Причината за това решение са многочислените продажби на предмети с фашистка символика.

На среща на премиера Иван Костов с председателя на Европейската комисия – Романо Проди се разбира, че очакваното за 30 ноември решение за отмяна на шенгенските визи за България няма да се приеме. Костов получава обещание въпросът да се разгледа отново преди изборите в България.

Излита първият китайски безпилотен космически кораб, наречен „Шънчжоу“ (Кораб на Бога). Спускаемият апарат на кораба, изстрелян с ракета-носител „Големият поход“, се приземява в автономния район Вътрешна Монголия. Изстрелването на „Шънчжоу“, който е в орбита в продължение на 21 часа и прави 14 обиколки на Земята.

В периода 21 – 23 ноември президентът на САЩ Бил Клинтън е на официално посещение в България. Това е първата визита у нас на действащ американски президент. Клинтън се среща с президента Петър Стоянов, с премиера Иван Костов и с председателя на парламента Йордан Соколов. Двамата с Петър Стоянов отправят послания към българския народ на митинг пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо се подписва Дейтънският мирен договор (Дейтънско споразумение). С него официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
Дейтънското споразумение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г. В конференцията участват президентът на остатъчна Югославия – Слободан Милошевич, президентът на Хърватия – Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина – Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна – Ричард Холбрук, и генерал Уесли Кларк. Споразумението се подписва в присъствието на държавния секретар на САЩ Уорън Кристофър.
На 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж тримата президенти подписват официалното споразумение.
С Дейтънското споразумение е договорено политическото деление на Босна и Херцеговина.
Споразумението се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили – АйФОР (Силите за прилагане на мирното споразумение), които от 20 декември 1995 г. включват в себе си и Силите за защита на ООН. Година по-късно тези сили се трансформират в Стабилизационните сили ЕСФОР. В края на 2004 г. командването на силите преминава от НАТО към Европейския съюз.
Югославия потвърждава, че няма териториални претенции към Босна и Херцеговина, когато на 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна Република Югославия ратифицира споразумението от Дейтън.
В края на 2003 г. представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение. Според върховния представител на ООН в Босна и Херцеговина – Педи Ешдаун Дейтънското споразумение е основа, а не окончателно решение за Босна и Херцеговина, и че евентуални изменения би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.

НАТО нанася военен удар срещу контролирани от босненските сърби зони в Хърватия – най-голямата атака от този род в 45-годишната история на пакта.
Самолети на НАТО нанасят удар по летището Удбина в окупираната от сърбите част на Хърватия в отговор на предприети от това летище нападения срещу цели в района на Бихач в Босна и Херцеговина. Използвани са лазерни УАБ за разрушаване на пистата и позиции на ПВО.

Въведен е режим за ползване на водата в София. По това време кмет на столицата е Янчулев. За две седмици по-голямата част от София е подложена на режим – 24 часа с вода – 48 часа без вода. Мярката се въвежда с цел да бъдат възстановени водните запаси на язовир ”Искър”.

На търг, проведен от британската аукционна къща “Кристи”, цигулка на Страдивари е продадена за сумата 1 572 850 долара. До този момент тази цена е рекордна за музикален инструмент.
Антонио Страдивари е италиански майстор на цигулки (лютиер), ученик на Н. Амати. През 1667 г. открива собствена работилница в Кремона. Най-добрите си цигулки създава в периода 1704-1725 г. Изработва също виолончела и алти.

19 души са убити, а повече от 180 са ранени в Бирмингам, когато няколко бомби избухват в две обществени заведения. Отговорността за взривовете поема Ирландската републиканска армия (ИРА).
Създадена през 1969 г. като тайно въоръжено крило на Шин Фейн, целите на ИРА са изтегляне на британските въоръжени сили от Ирландия и обединение на страната. Организацията извършва терористични атаки до прекратяването на огъня през 1997 г. През 1998 г. се съгласява да се разоръжи съгласно белфастките споразумения, които са основополагащи за мира в Северна Ирландия. Поради разногласието в ИРА по въпроса за подкрепата на мирния процес, през 90-те години на XX век от организацията се отделят две нови радикални фракции – Continuity IRA (CIRA) и Real IRA (RIRA).
Традиционните дейности на ИРА включват бомбени атентати, политически убийства, отвличания, наказателни побои, изнудвания, контрабанда и обири.

Родена е Бьорк – исландска поп певица и актриса. Учи класическо пиано още като дете, първата й изява е по Исландското радио с песента „I love to love“. На 11 години записва първия си албум. До 1992 г. (когато се премества да живее в Лондон) Бьорк записва много песни, които обаче са популярни в границите на нейната родина. В Лондон певицата се запознава с Нел Хупър, продуцент, който работи със „Soul II Soul“ и „Massive Atack“. През 1993 г. в резултат от това сътрудничество Бьорк записва песента „Human Behavior“. „Debut“ е албумът, който извежда певицата на световната сцена и я прави една от най-забележителните изпълнителки на 90-те години на ХХ в. Албумът става златен в САЩ и платинен в Англия. През 1995 г. записва албума „Post“, който също става златен в САЩ и носи на Бьорк втора Британска награда след „Debut“. През пролетта на 2000 г. тя печели награда за „най-добра актриса“ в Кан за ролята й във филма на Ларс фон Трир „Танцьорка в мрака“. Дискография: „Bjork“ (1977 г.), „Gling Glo“ (1990 г.), „Debut“ (1993 г.), „Post“ (1995 г.), „Telegram“ (1996 г.), „Homogenic“ (199 г.), „Selmasongs: Music from the Motion Picture…“ (2000 г.), „London Times“ (2001 г.), „Vespertine“ (2001 г.).

Роден е Христо Дамянов Бисеров. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1980 г. От 1980 г. до 1990 г. работи като адвокат. От 1990 г. до 1991 г. е член на Националния съвет на Зелената партия, а след излизането на Зелената партия през 1991 г. от коалицията СДС, е член на Консервативната екологична партия, сформирана от останалите в СДС членове на Зелената партия, чийто председател е от октомври 1993 г. От 1991 г. до 1994 г. е депутат в ХХХVІ-то Народно събрание, избран от квотата на СДС. Член е на парламентарната Комисия по национална сигурност.
В периода 1994-1997 г. е депутат в ХХХVІІ-мо Народно събрание от квотата на СДС. През 1997 г. е избран за депутат в ХХХVІІІ-то Народно събрание. Председател е на парламентарната Комисия за защита на националната сигурност.
Главен секретар на е СДС. Сменен е на този пост от Екатерина Михайлова, след като през октомври 2000 г. се обявява срещу стила на управление на СДС и иска оставката на Иван Костов. Това води и до отстраняването му от поста председател на парламентарната комисия по национална сигурност.
През месец януари 2001 г. създава „Екип за изследване на политиката“ /ЕКИП/, в който се включват негови съмишленици, между които и синият депутат Илия Петров. НИС на СДС не може да се противопостави на новата формация, тъй като тя не противоречи на партийния устав – регистрирана е по закона за юридическите лица с нестопанска цел.
През 2005 г. участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите парламентарни избори. Включен е листите на ДПС (с лидер Ахмед Доган) и е избран за депутат в ХХХХ-то народно събрание от Хасково.

Роден е Димитър Калчев – министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски. Завършва Висшия институт по машиностроене и електрификация и Висшата икономическа академия в Москва; специализира “Управление на общинските финанси” в университета в Северна Каролина, САЩ, и “Развитие на асоциацията на общините” в ААМР, Вашингтон. Работи в “Машиноекспорт” (София). От 1979 г. е ръководител на български обекти в Източна Африка. Главен инженер е на “Килиманджаро Машин Туулс”, Танзания (1981-1985 г.); заместник-генерален директор е и директор на КТМ – Русе (1986-1990 г.); заместник-директор е и директор на Пощенска банка (1991 г.) и на Кредитна банка (1992 г.). Кмет на Русе е от 1995 г. до 2001 г. До 2000 г. е председател на Националната асоциация на общините в България. Член е на изпълнителното бюро на Конгреса на местните и регионалните власти в Страсбург (от 1996 г.).

Главното командване на Българската Народна Армия (БНА) заповядва да бъде формирана по новите съкратени щатове Първа българска армия.
Първа българска армия е създадена в началото на декември 1944 г., когато започва вторият период от войната на България срещу Германия. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III–ти Украински фронт – маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.

Седми пехотен полк на 4-та пехотна дивизия и част от Бронираната бригада освобождават Вучитрън (Сърбия).

Умира Иван Георгиев Клинчаров – български литературен историк и писател. Роден е на 1 януари 1877 г. в Пазарджик. Завършва гимназия в Пловдив (1896 г.). Следва в Историко-филологическия факултет на СУ (1902-1906 г.), учи право в Женева, завършва в Лион (1910 г.), защитава докторат в Брюксел (1915 г.). Член на БРСДП от 1898 г. След 1923 г. е изключен от редовете на партията заради “опортюнизъм” (застава начело на т. нар. “леви” ликвидатори). Съсредоточава литературните си интереси върху делото на Ботев, автор е на брошури и статии с правно съдържание и с политически характер.

Открита е магистралата между Аляска и Канада.
След бомбардировките на Пърл Харбър през декември 1941 г. американските военни считат, че Аляска и Алеутските острови са първата дефанзивна линия на северноамериканския континент. Няколко летища в Северна Канада и Аляска осигуряват известна сигурност, но правителството смята за необходим достъпът до тях и по суша. Американците отправят молба до канадското правителство да построят магистрала. След няколко месеца на 21 ноември официално е открита магистралата Алкан от Доулсън Крийк, Британска Колумбия до Феърбанкс, Аляска.

Роден е Франко Неро (Франко Спаранеро) – италиански актьор. В киното е от 1964 г. („Челестина“). Утвърждава се с добре изградени роли, както в политическото, така и в зрелищно-развлекателното кино. Снима се в Италия, САЩ, Франция, Испания, Югославия, Русия, Германия. Филмографията му е пъстра и богата: „Библията“ (1965 г.), „Джанго“ (1965 г.), „Познавах я добре“ (1965 г.), „Денят на кукумявката“ (1967 г.), „Тихо място на село“ (1968 г.), „Битката при Неретва“ (1969 г.), „С нам и Бог“ (1969 г.), „Тристана“ (1970 г.), „Изповедта на полицейския инспектор пред прокурора на републиката“ (1971 г.), „Следствието приключи – забравете!“ (1972 г.), „Полицията обвинява, законът оправдава“ (1973 г.), „Убийството на Матеоти“ (1973 г.), „Господарите“ (1975 г.), „Триумфалният марш“ (1976 г.), „Валентино“ (1976 г.), „Командосите от Навароне“ (1978 г.), „Червените камбани“ (1981-1982 г.), „Страхиня Банович“ (1981 г.), „Керъл“ (1982 г.), „Последните дни на Помпей“ (ТВ, 1983), „Законът на любовта“ (1983 г.), „Гар***ди“ (ТВ, 1987 г.), „Годениците“ (ТВ, 1988 г.), „Умирай трудно-2“ (1990 г.), „Разказ за прокобата“ (1992 г.), „Играчът“ (1992 г.), „Джонатан на мечките“ (1993 г.), „Италианците идват“ (1996 г.), „Мафия“ (ТВ, 1997 г.), „Убийството на Версаче“ (1998 г.), „Бандити“ (1999 г.), „Гласът на кръвта“ (1999 г.), „Ветровете на страстта“ (2000 г.), „Спяща съпруга“ (2001 г.), „Кодът “Омега”-2“ (2001 г.), „Бял дим“ (2002 г.).

Роден е Ференц Коша – унгарски режисьор. Завършва Будапещенската висша театрална и филмова школа през 1963 г. В късометражните си филми проявява интерес към образните ефекти, като цели лирична метафоричност в интерпретацията на темата: “Светлина” (1962 г.), “Бележки върху историята на едно езеро” (1962 г.). В игралното кино се налага със смелата си гражданска позиция и с ярко професионално майсторство, като акцентира на отговорността на отделната личност пред обществото и историята – “10 000 слънца” (1967 г.), “Присъда” (1970 г.), “Извън времето” (1973 г.), “Снегопад” (1974 г.), “Призвание” (1977 г.), “Мач” (1981 г.), “Герника” (1983 г.), “Трънчета под ноктите” (1987 г.).

Адолф Хитлер открива първия аутобан в Германия.

Умира Херман Зудерман – германски писател. Роден е на 30 септември 1857 г. в Матцикен, Източна Прусия. Един от най-видните представители на натурализма в немската литература. Автор на драмите „Чест“ (1889 г.), „Гибелта на Содом“ (1891 г.), „Родина“ (1893 г.), които показват моралното разложение на светското общество, разпадането на семейството и съдбата на художника. В по-късните драми на Зудерман – „Щастие в ъгъла“ (1896 г.), „Да живее животът“ (1902 г.), обществено-критичните тенденции намаляват. Автор на исторически и символистични пиеси: „Обречени от смъртта“ (1897 г.), трагедията „Йоан Кръстител“ (1898 г.), драмата „Деца на брега“ (1910 г.) и др.; на романи: „Госпожа Грижа“ (1887 г.), „Минало“ (1894 г.); на еротичната повест „Сватбата на Йоланта“ (1892 г.); на разкази.

Родена е Мария Казарес – френска актриса с испански произход. През 1936 г., в началото на Гражданската война в Испания, емигрира във Франция. През 1942 г. завършва Парижката консерватория за драматично изкуство. В киното дебютира като студентка, играе в театрите “Ателие”, “Комеди Франсез” и “Театър насионал популер”, където партнира на Жерар Филип. Участва в 13 филма. След 1950 г. играе само в театъра. Има потенциал за трагична актриса – “Децата на рая” (1945 г.), “Дамите от Булонския лес” (1945 г.), “Пармският манастир” (1948 г.), “Схватки” (1948 г.), “Орфей” (1950 г.), “Сянка и светлина” (1956 г.), “Завещанието на Орфей” (1960 г.), “Монахинята мюсюлманка” (1974 г.), “Кръв и пясък” (1987 г.), “Нечия друга Америка” (1995 г.). Умира на 22 ноември 1996 г.

Роден е Ян Френкел – украински композитор, певец и пианист. Завършва Киевската консерватория – специалност цигулка (1938-1941 г.), свири в различни оркестри. Първата си песен – “Години”, композира едва през 1960 г. Песните му са едни от най-популярните в съветската естрада: “Калина алена” (1963 г.), “Руско поле” (1967 г.), “Жерави” (1969 г., първи изпълнител М. Бернес), “Студентска попътна”, “Уча се да свиря на китара” (1978 г.), “Мои български приятели” (1979 г.). За първи път Френкел посещава България през 1966 г. Особено близки са творческите му контакти с България след 1976 г. (между 1979 и 1987 г. “Балкантон” издава 6 авторски албума на композитора). Гостува на фестивала “Ален мак”. Пише музиката към 60 филма, между които и българо-съветските филми “Бягаща по вълните” и “Войникът от обоза”.

В периода 21 – 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз „Добруджа“ с председател д-р Петър Вичев.
Петър Вичев (отец Камен Вичев) е български католически свещеник. Роден е на 23 май 1893 г. в с. Срем, Бургаска област. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа „Св. Августин“ в Пловдив. Сътрудничи на католически вестник „Истина“ и списание „Византийски изследвания“. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция; обвинен е като водач на католически заговор срещу държавата, в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с „народната демокрация“. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евг. Босилков. При идването си в България папа Йоан Павел II го обявява за блажен (2002 г.).

Умира Франц Йосиф І – австрийски император от 2 декември 1848 г., от династията Хабсбурги. Роден е на 18 август 1830 г. Брат е на Максимилиан. През 1849 г. с помощта на Русия потушава унгарската революция и възстановява абсолютизма. Води неуспешни войни с Франция и Сардиния (1859 г.), с Прусия и Италия (1866 г.). Чрез отстъпки на унгарската аристокрация преобразува държавата в двуединна монархия Австро-Унгария; коронясан е за унгарски крал (1867 г.). Сключва съюз с Германия (1879 г.), от 1882 г. – Троен съюз (с присъединяването на Италия). През 1887 г. тайно одобрява кандидатурата на Фердинанд Кобург Гота за българския престол и подкрепя антируския курс на Стамболовия режим (1887-1894 г.). В началото на ХХ в. изпада под влиянието на най-агресивните кръгове на империята и с подкрепата на Германия засилва експанзионистичните действия на Балканите. В курса на тази политика Франц Йосиф I провъзгласява (1908 г.) анексията на Босна и Херцеговина (дотогава владения на Турция). След убийството на престолонаследника Франц Фердинанд в Сараево (28 юни 1914 г.) започва I-вата световна война, сложила край на Австро-унгарската империя и на Хабсбургската династия.

В Егейско море торпедо улучва английския кораб “Британик”, в резултат на което загиват 40 души.

В Щип ВМРО извършва атентат, при който е убит човек. Последвалите османски репресии (23 убити и 423 ранени) създават антитурски настроения в балканските държави и подтикват преговорите за формирането на Балканския съюз.

В Русия от емиграция се завръща Владимир Ленин.
Ленин е руски политик, общественик, публицист, философ, държавник; създател и теоретик на болшевизма. От 1900 г. е емигрант в Германия, а след това в Швейцария, където заедно с Г. В. Плеханов издава в-к „Искра“. През 1902 г. създава РСДП. След Манифеста от 17 октомври 1905 г. в Русия се създават условия за реформи и либерализация на обществения живот и Ленин се завръща в Русия. От 1905 г. до 1907 г. живее в Санкт Петербург; след което е изгонен отново за противодържавна дейност. След свалянето на Николай II и обявяването на Руската република, с помощта на германското разузнаване Ленин се завръща в Русия (3.04.1917 г.). В началото на октомври 1917 г. пристига в Санкт Петербург и организира въоръжения преврат (25 октомври 1917 г.), с който болшевиките завземат властта в Русия. Ленин възглавява болшевишкото правителство; по негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. След няколко часа ЦИК приема декрет за разтурянето му.

Роден е Георги Пецов – капитан I-ви ранг, началник щаб на българския флот от 1940 г.; командващ морски войски (14.09.1944 -25.12.1944 г.).
Д-р Георги Пецов е роден в гр. Габрово на 23 октомври 1899 г. Завършва Военното училище през 1920 г и като мичман II-ри ранг е изпратен на служба на корабите на ВМС и полицейската служба на р. Дунав. През 1924 г. е назначен за възпитател в Морското училище . След допълнителен тримесечен курс във Военното училище в София и конкурс, той е изпратен през 1927 г. с държавна стипендия в Хумболтовия университет. През 1931 г. защитава докторска дисертация на тема „Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.“, за което е удостоен с научните степени „Магистър на свободните изкуства“ и „Доктор по физика на морето“. С последната Г. Пецов става и доктор на Шведската кралска академия на науките и на Морската академия в Санкт Петербург. Той е първият български морски офицер, защитил докторска дисертация .
В периода 1931 – 1932 г. д-р Г. Пецов изучава и торпедно дело в торпедно-разузнавателното училище в Германия. След завръщането си в България заема различни командни длъжности – от командир на миноносец до началник – щаб на ВМС. През 1939/40 г., е назначен за началник на Морското училище в Созопол на Негово Величество.
През 1946 г. преминава в запаса като капитан 1-ви ранг и е назначен за преподавател във Военноморското училище – Цикъл (катедра) „Корабоводене и морска практика“, а от 1951 г. – и за началник на цикъла. През 1954 г. излиза от печат неговият учебник по океанография, който е първият в тази област и се ползва и понастоящем
Неговите заслуги са преди всичко в комплексното обучение на морските специалисти – навигатори, утвърждаване на висшето морско образование наравно с другите висши граждански образования, въвеждане на новите методи и средства за наблюдение на атмосферата и морската акватория в българския военноморски флот.

Роден е Димитър Асенов Симидов – български писател, внук на Ф. Симидов. Участва в I-вата световна война. Завършва стоматология в Брюксел (1926 г.). След завръщането си в България се занимава със земеделие, след което се отдава на писателска работа. Публикува за първи път през 1915 г. в сп. “Смях”. Стиховете му са повлияни от символизма. Създава разкази и комедии със сюжети от градския бит. Пише приказки, разкази за деца и юноши, превежда над 150 книги от световната класика. Съчинения: “Стихотворения” (1923 г.), “Добромир Хриз” (1930 г.), “Беладин, царският син” (1931 г.), “Нал и Дамаянти” (1938 г.), “Тонко Късметлията” (1938 г.), “Прокурорът има думата” (1939 г.), “В плен на разбойниците” (1941 г.), “Вълшебните крила” (1941 г.), “Гарчо пъдарчето” (1941 г.), “Главчо с двете глави” (1941 г.), “Защо гаргата краде злато?” (1941 г.), “Надлъганият чорбаджия” (1941 г.), “Огнени пътеки” (1941 г.), “Перушан юнак” (1941 г.), “Село Кикендалево” (1941 г.), “Смъртната присъда” (1941 г.), “Трите девойки и д-р Фауст” (1941 г.), “Цар Магар” (1941 г.), “Изневярата на госпожа Лимончева” (1942 г.), “Гости от небето” (1943 г.), “Сокол – юнашка птица” (1944 г.), “Таралежът няма бодли” (1963 г., комедия), “Непобедени” (1968 г., роман), “Страници от един живот” (1978 г., спомени). Умира на 11 декември 1984 г. в София.

Създадено е първото поделение на военноморската база във Варна – работилницата (флотски арсенал). В състава на Военноморска база Варна се включват дивизион подводници и поделения за бойно и материално-техническо осигуряване.

В хода на първата Японско-китайска война, японците превземат Порт Артур.
Порт Артур е руското име на китайския град Люшун (Lusun), разположен в южния край на Ляодунския п-в, на брега на Жълто море. Пристанищен град и военноморска база в Китай. Пристанището се използва само за военни цели, не се допускат търговски съдове от други държави. Акваторията на пристанището се състои от външен рейд, западен и източен пристан. Общата дължина на пристанищната линия е около 2 км. Дълбочината до кейовете е 7-9 м, а на котвените места във външния рейд 15-36 м. Военноморската база може да осигури базиране на всички видове военни кораби и контролиране на морските комуникации в северната част на Жълто море. През 1898 г. Русия получава целия Ляодунски п-в под наем за 25 год. заедно с Порт Артур. След Руско-японската война (1904-1905) правата на Русия са отстъпени на Япония. След 1945 г. по договор СССР получава право да използва Порт Артур като военноморска база за 30 год. и построява много нови съоръжения. През 1955 г. СССР предава цялата база на Китай.

По време на Сръбско-българската война сръбската армия обкръжава Видин.
Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава „равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).

Роден е Николай Андреев Стоянов – български ботаник, академик (1938 г.), професор. Завършва Агрономическия факултет на Киевския политехнически институт и естествени науки в София и Мюнхен. Основател и диригент (1947-1962 г.) на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН. Трудове: “Флора на България”, ч. I (1924 г.) и ч. II (1925 г.) (заедно с Б. Стефанов), “Лекции по земеделска ботаника” (1932 г.) и др. Секретар на Природонаучния клон на БАН (1949-1951 г.). Председател на Българското ботаническо дружество (1950-1965 г.). Директор на Ботаническия институт при БАН (1951-1960 г.) и главен научен секретар на БАН (1956-1965 г.). Съчинения: “Списък на растенията, които се срещат в България” (в съавт.) (1921 г.), “Житните растения на България” (в съавт.) (1921 г.), “Разпространение на средиземноморската растителност в Южна България и връзката й с тютюневата култура.” (1922 г.), “Флора на България”, “Разпространение и форми на диворастящите видове детелина в България” (1930 г.), “Растителността на дунавските ни острови и стопанското й използване” (1948 г.), “Учебник по растителна география. Основи на растителната география. Растителна география на Балканския полуостров и България” (1950 г.) и др. Умира на 9 октомври 1968 г. в София.

Провеждат се избори за ІІІ-то Обикновено народно събрание, спечелени от консерваторите.
Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание (1879 г.). Застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Макар и да не успява да наложи своите възгледи при изработването на Търновската конституция и да не се ползва със симпатиите на мнозинството от българския народ, след пристигането си в България, в качеството на български княз, Александър I Батенберг възлага на нея формирането на първото българско правителство (юли 187 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът й поверява отново управлението на страната (ноември 1879 г.). Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия. започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните водители като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.). Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включва в нови политически партии. Печатни органи: в. „Витоша“ (1879-1880 г.), „Български глас“ (1879-1883 г.) и „Отечество“ (1884-1885 г.).

В периода 21 – 30 ноември архиерейски събор на митрополитите от княжеството, проведен в София, приема законопроекта за Екзархийски устав, изработен от Драган Цанков.
Цанков e инициатор за създаването на Община за българската книжнина (1856 г.). Заедно с Т. Бурмов, Т. Икономов и др. се обявява чрез вестник “Курие д’Ориан” против проекта на Митхат паша за турцизиране на българските училища. Работи като учител и адвокат в Русе (1872 г.). Вицегубернатор на Търново (1877 г.), депутат в Учредителното НС, окръжен управител във Варна, търговски агент в Цариград. През 1882 г. е арестуван и изпратен във Враца. Създател и водач на Либералната партия. Министър-председател (24 март – 28 ноември 1880 г., 7 септември 1883 г. – 29 април 1884 г.), министър на външните дела и изповеданията, министър на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия (1884 г.) оглавява дясното й крило, оформило през 1899 г. Прогресивно-либералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България (1894 г.) след падането на Ст. Стамболов. Неколкократно избиран за народен представител. Автор на “Българска история” (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книгата “България” (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми” (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немски език “Граматика на българския език” (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София.

Освободен е град Оряхово.
Оряхово (Рахово ­ до 1888 г., Орехово ­ до 1956 г.) е град в Северна България, Врачанска област. Разположен е на р. Дунав, на 78 км североизточно от Враца. Средновековен български град и крепост. За първи път се споменава в документ от 1226 г. с името Орехов. До града са запазени останки от кулата и част от крепостта, разрушена през 1396 г. Църква “Свети Георги” от 1837 г., стари възрожденски къщи. Паметник на румънските войници, загинали през Освободителната война.

Американецът Томас Едисон обявява за изобретения от него фонограф, който патентова три месеца по-късно. Изобретението представлява апарат за записване и възпроизвеждане на звуци.
Томас Алва Едисон е американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Роден е на 11 февруари 1847 г. Основател е на големи електротехнически компании. Без образование е; ходи на училище без да завърши. От 12 годишна възраст работи като вестникар и по-късно като телеграфист. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щ. Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щ. Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенствува телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нажежаема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и много др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенствува фонограма и кинокамерата, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява ЖП спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения. Умира на 18 октомври 1931 г.

Умира Фридрих Алберт Ланге (Lange) – германски философ, професор. Роден е на 28 септември 1828 г. във Валд, близо до Золинген. Близък сподвижник на А. Бебел. Най-важното му съчинение е „История на материализма“ (1866 г.). Автор е на книгата „Работническият въпрос“.

Роден е Панайот Христов Пипков – български композитор. Баща на Л. Пипков. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно „Сълза и смях)“. Учи музика в Миланската консерватория (1893-1894 г.). Диригент е на хора на Музикално дружество „Гусла“ във Варна (1899 г.), ръководи Музикално-театрално дружество „Лира“ в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900 г.). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като капелмайстор, ръководи музикален отдел при Народен театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор „Г. Кирков“ (1919 г.), хормайстор в Народната опера (1920-1921 г.), артист и музикант в Софийски драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна „Върви, народе възродени“ (1901 г.), музика и либрето на първата българска оперета за деца „Деца и птички“. Пише стихове и драми – „Бойко“ (1892 г.), „Деян“ (1901 г.), комедии – „Невероятна случка“, „Годежният букет“, „Благотворителност“ и „Пътуващи артисти“ (изгубени). Умира на 25 август 1942 г.

Умира Карел Яромир Ербен (Erben) – чешки поет, фолклорист и историк. Роден е на 7 ноември 1811 г. в Милетин. Завършва Пражкия университет. От 1848 г. е депутат. От 1851 г. заема длъжността пражки архивариус. В своята поезия използва мотиви от чешкия фолклор (сборник балади „Букет от народни повести“, 1853 г.), чешки, руски, украински приказки („Сто простонародни славянски приказки в оригинален текст“, 1865 г.). Ербен е неуморим събирач и пропагандист на чешкия фолклор. Издава сборник „Чешки народни песни“ (3 т., 1842-1845 г.), „Простонародни чешки песни и пословици“ (1864 г.). Публикува редица документи, отнасящи се до историята на Чехия (между които сборник с грамоти по чешка история до средата на ХIII в.) и други славянски народи; паметници на старата чешка литература („Сборник дипломатически документи и исторически грамоти от Бохемия и Моравия“, ч. I, 1855 г.; „Пражката хроника на Бартош“, 1851 г., съчинения на Томаш Щитни, 1852 г., Ян Хус, 3 т., 1865-1868 г., и др.). Върху много от стиховете му пишат музика А. Дворжак, К. Бендл, З. Филих. Превежда на чешки език редица произведения на руската средновековна литература (т. нар. летописи на Нестор, 1867 г., „Слово о полку Игореве“, 1869 г., „Задонщина“, 1869 г., и др.), издава произведения от епохата на хуситските войни. Привърженик на панславизма.

Христо Ботев пристига в Букурещ.

Роден е Петър Георгиев Лолов – български офицер, генерал-майор. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в I-ви пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военноинженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-ра пионерна дружина и командир на жп дружина. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е зам.-инспектор на инженерните войски. Уволнен от армията (1918 г.). Загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ в София на 16 април 1925 г.

Георги Раковски изготвя в Белград първия вариант на Втория си план за освобождение на България.

Роден е Бенедикт XI (маркиз Джакомо де ла Киеза) – папа (3.09.1914 г.-22.01.1922 г.), известен с прякори „момченцето“, „клирика – двете пезети“, „папата-бош“. Става кардинал през 1913 г. По време на Първата световна война заема пацифистки позиции, но симпатиите му са на страната на Централните сили. След войната се опитва да осигури мир, разбирателство и хармония в Полша и Русия. Съдейства за осигуряване независимостта на пр***тийските държави.

Роден е Никола Сукнаров – български политик и държавник. Завършва право в Белград (1875 г.). До Освобождението (1878 г.) е учител в Разград и Свищов. По време на Временното руско управление в България е съдия в Свищовския окръжен съд, по-късно – в Русенския и Варненския апелативен съд. Привърженик на Либералната партия (до 1885 г.). Кмет на София (1883 г.). Министър на вътрешните работи (31 януари – 21 март 1885 г.). Народен представител (1880-1887 г.); председател на II-рото НС (29 ноември – 18 декември 1880 г.), подпредседател на II-ро (1880 г.) и на IV-то НС (1884 г.). След 1885 г. се оттегля от активна политическа дейност. Член на Върховния касационен съд. Редактор на в-к “Независимост” (1880-1881 г.). Умира на 10 октомври 1894 г. в София.

Руският император Александър I предлага създаването еврейска държава в Палестина.
Евреите са основното население на Палестина до първите векове сл. Хр., а по-късно след разрушаването на Ерусалим (70 г.) евреите се разселват по цяла Европа. Въпреки гоненията, на които са подложени през средновековието, успяват да запазят народностната си принадлежност. През 1937 г. наброяват около 17 милиона души. През Втората световна война са подложени на геноцид, хитлеристите избиват около 6 милиона евреи. През 1948 г. се образува еврейската държава Израел.

Умира Хенрих фон Клайст (Kleist) – германски писател. Роден е на 18 октомври 1777 г. във Франкфурт на Одер. В произведенията си се опитва да съчетае моменти от жизнената достоверност с ирационалното и патологичното в постъпките на героите. В някои от комедиите му се срещат елементи на социална сатира. В навечерието на освободителното движение против Наполеон I се обръща към национално-патриотичните проблеми: стихотворения, драмата “Битката на Херман” (1808 г.), възванието “Катехизис на немците” (1809 г.). Прославя героизма на немските рицари (драмата “Принц Фридрих Хомбургски”, 1810 г.). Неговите “Новели” (1810-1811 г.) се характеризират с напрегнат драматизъм и са чужди на романтичната идеализация на героите. В произведенията му има много хуманизъм.

Наполеон издава Берлинския декрет, с който обявява континентална блокада на Англия. Тази стъпка е предприета в отговор на организираната от Англия морска блокада на Франция.

Роден е Жером Адолф Бланки – френски публицист и икономист, професор по политическа икономия, член на Академията за обществени и политически науки (1838 г.). Брат на Л. О. Бланки. Депутат. Автор на стопански и социалнополитически студии за Великобритания, Франция, Испания и др. След зверствата, извършени от турските башибозуци в Пиротско, Нишко и Лясковско при потушаване на въстанието през 1841 г., Бланки е изпратен от френското правителство да направи анкета. Изследванията си Бланки излага в книгата „Пътувания до България“ (1843 г.), в която дава ценни сведения за икономическото и социалното положение на българския народ; запознава Европа с неговите проблеми. Умира на 28 януари 1854 г.

Северна Каролина става ХІІ-тия щат на САЩ.
Северна Каролина е щат в югоизточната част на САЩ на атлантическото крайбрежие. Площта й е 136 420 кв. км. Население – 8,683,242 жители. (2005 г.). Административен център – гр. Роли. Щатът е бил една от тринадесетте оригинални английски колонии.

В небето над Париж се издига първият балон с горещ въздух с хора на борда, конструиран от братята Монголфие. На борда са физикът Жан Дьо Розие и маркиз Франсоа д’Арлан. Те достигат височина 1000 метра, като остават във въздуха 25 минути и прелитат 9 километра.

Роден е Фридрих Шлайермахер – германски протестантски теолог и философ. Учи в университета в Хале. Проповедник (от 1794 г.), живее в Берлин (1796-1802 г.). Професор в Хале (1804-1806 г.), в Берлин (от 1810 г.), секретар на философското отделение на АН (от 1814 г.). Споделя възгледите на йенските романтици. Защитава романа на Шлегел “Люцинда” в “Доверителните писма за “Люцинда” (1800 г.). В “Речи за религията” (1799 г.) и “Монолози” (1800 г.) създава цялостна представа за религиозно-естетическото световъзприемане в духа на ранния романтизъм. Според него личното вътрешно преживяване е основа на религията, която той определя като “съзерцание на универсума”, а по-късно – като чувство на зависимост от безкрайността. Автор на трудове по философия (“Диалектика”, 1804 г.), етика, протестантска догматика. Прави класически превод на Платон на немски език Шлайермахер оказва значително влияние върху либералния протестантизъм на ХIХ в., върху развитието на историята на философията в Германия. Умира на 12 февруари 1834 г. в Берлин.

Във Филаделфия е открит първият театър в Северна Америка.

Роден е Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер – френски поет, писател, историк и философ. Посещава Англия, Прусия, където е гост на крал Фридрих II. Прекарва по-голямата част от живота си във Ферне, близо до Женевското езеро. Борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор е на трагедии („Заира“, „Меропа“, „Мохамед“), исторически трудове („История на Карл ХII“, „Векът на Людовик ХIV“ и др.), повести („Кандид“, „Задиг“, „Микромегас“ и др.), на критически съчинения („Храмът на вкуса“, „Забележки върху Мислите на Паскал“), епопеи („Хенриада“, „Поема на Фонтеноа“), философски трудове („Философски писма“, „Философски речник“, „Опит върху нравите“ и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност. Умира на 30 май 1778 г.

Полската войска на Ян Собески завзема украинската крепост Хотин като разгромява турската армия на Хюсейн паша.
Ян Собески е полски крал от 1674 г. до 1696 г. Проявява се като талантлив военачалник във войната с Швеция (1653-1660 г.), разбива турските войски при Хотин (1673 г.) и при Виена (12 септември 1683 г.).

В Северна Америка пристигат първите колонизатори. Те провъзгласяват първата американска конституция.
Пилигримите са първите английски колониалисти, които се заселват в Нова Англия (New England), днешен Масачузетс. На 16 септември 1620 г. корабът “Мейфлауър” отплава от Плимут, Англия на път за Новия свят. На борда пътуват 102 души екипаж, като пътуването трае 66 дни. След като акостират, преди да стъпят на брега, мъжете подписват съглашение, наречено “Мейфлауър Компакт” – правила, които да съблюдават докато основат новата общност. Подписаният договор служи за официална конституция на колонията Плимут за много години.

Умира Свети Геласий І (V в.) – римски папа (1 март 493 г. – 21 ноември 496 г.), първият, титулуван “викарий на Христа” на събора в Рим (395 г.). Автор е на често цитираната през Средновековието доктрина за отношенията между светската и църковната власт, развита в писмо до император Анастасий I (491-519 г.). Според папата светът се управлява от 2 власти – свещената власт на духовенството, чийто център е папата, и светската, която е в ръцете на императора. И двата вида власт са осветени от Бога, независими са, но духовната власт има предимство, защото се грижи за спасението на светската. Геласий защитава римското върховенство и в отношенията с Константинопол, за което му помагат добрите връзки с Теодорих (493-526 г.), владетел на Италия и крал на остготите. Геласий не признава спорното ХХVІІІ-мо правило от събора в Халкидон, което изравнява статута на Константинопол и Рим, и поддържа Акакиевата схизма (484 г.).