КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 14 ЮЛИ

2015 г. Димитър Радев полага клетва като управител на БНБ за период от шест години.

2015 г. – Експерименти, проведени в Големия адронен ускорител показват, че в допълнение към известните частици, съставени от две или три кварка, има и пентакварки.

2014 г.

Новият министър на външните работи на Великобритания става евроскептично настроеният Филип Хамънд. Досегашният министър на външните работи и лидер на Консервативната партия през годините 1997 — 2001 Уилям Хейг остава в правителството като лидер на Камарата на общините. Филип Хамънд оглавява министерството на отбраната на Великобритания от 15 юли 2011 г., а преди това от 11 май 2010 г. оглавява министерството на транспорта. За първи път влиза в парламента през 1997 г. През 2005 г. участва в кабинета в сянка на Дейвид Камерън. Член е на Тайния съвет на кралицата от май 2010 г.

2014 г.

До Луганск е свален военно-транспортен самолет Антонов Ан-26.

2014 г.

Министърът на културата присъжда почетен знак „Златен век“ на:
1. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България – орден „Златен век“
2. Проф. Величко Минеков, български скулптор – орден „Златен век“ с огърлие
3. Павел Койчев, български скулптор – орден „Златен век“ с огърлие
4. Владимир Писанчев, директор на Държавна агенция „Национална сигурност“ – „Златен век“ – звезда

2013 г.

Българи в 25 града по света провеждат паралелен протест в подкрепа на протестите в България срещу партийната олигархия и сегашното правителство на Орешарски.

2012 г.

Поради опасност от наводнения властите на Япония евакуират 400 000 човека на остров Кюшу.

2011 г.

Южен Судан става 193-ти член на ООН.

2006 г.

Продължава конфликтът между Ираел и базираната в Ливан радикална шиитска групировка “Хизбулла”.
Сутринта израелската армия нанася удар по команден щаб на “Хизбулла” в едно от южните предградия на Бейрут и разрушава редица мостове в района. След това израелски военни самолети бомбардират и електростанция в същата част на града. На границата между Израел и Ливан в района на граничния пункт Зерайт се води престрелка между израелски войници и активисти на “Хизбулла”.
Трима души загиват, а други 29 са пострадали при израелски въздушен удар над южните покрайнини на ливанската столица Бейрут.
Четирима цивилни граждани загиват, а други 61 са ранени при бомбардировката срещу международното летище в Бейрут.
Шест ракети “Катюша” са изстреляни от ливанска територия от активисти на радикалната шиитска групировка “Хизбулла”. Те падат в района на израелското селище Нахария в северната част на страната.

2006 г.

Председателят на Европейския парламент Жозеп Борел се обръща с послание до либийския Генерален народен конгрес (парламент), в което призовава за справедлив процес срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени за умишлено разпространяване на вируса на СПИН сред стотици деца в детската болница в град Бенгази. Борел отправя остри критики към методите, използвани от либийските власти за изтръгването на фалшиви самопризнания от българките, сред които физически и психически тормоз. Жозеп Борел настоява за “незабавно освобождаване на българките и прекратяване на делото срещу тях”.

2006 г.

Древната столица на китайската династия Шан, разположена на територията на град Анян (провинция Хенан) е вписана в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е 33-ят китайски обект, който преминава под опеката на ЮНЕСКО.

2006 г.

В 10.30 ч. в зала „Тържествена” на Министерството на отбраната министърът на отбраната Веселин Близнаков присъства на подписването на Споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Ирак за обучение на членове на иракските сили за сигурност по въпроси, свързани с операции по поддържане на мира. Предвидено е обучението да се проведе в Националния военен университет „Васил Левски” във Велико Търново, а тридесетте иракски военнослужещи да се обучават две седмици от български и гръцки инструктори.

2006 г.

Губернаторът на американския щат Калифорния Арнолд Шварценегер обявява извънредно положение заради пожар, който се разпространява на над 23 000 хектара и унищожава над 100 сгради за 4 дни.

2004 г.

Европейската комисия приема законодателната рамка за реформа в политиката си за сближаване за периода 2007-2013 г. Рамката предлага по-целенасочен и опростен подход за реализацията на новото поколение европейски национални и регионални програми за развитие. В съответствие с предложенията за политиката приети през февруари, целта на програмите е да се насърчи конкурентността и растежа в разширения Европейски. Стратегията и ресурсите са организирани около три цели:
1. Конвергенция – засяга страните членки и регионите, в които БВП на глава от населението е по-малко от 75% от средното за Общността. Ключовата цел е да се насърчат стимулиращите растежа условия и фактори, които предизвикват реална конвергенция. Стратегиите планират развитието на дългосрочната конкурентност и заетост.
2. Регионална конкурентност и заетост – извън най-слабо развитите страни членки и региони, Комисията предлага двустранен подход: първо, програмите за регионално развитие да подпомогнат регионите в предвиждането и насърчаването на икономическата промяна чрез укрепване на конкурентността и заетостта. Второ, намесите имат за цел създаването на повече и по-добри работни места чрез адаптиране на работната сила към икономическата промяна.
3. Европейско териториално сътрудничество – подкрепа на сътрудничеството за регионите на трансгранично, транснационално и между регионално ниво за по-нататъшното развитие на хармоничната и балансирана интеграция на територията на Съюза.

2001 г.

НДСВ обявява своя девиз „Ново време с нов морал и нова икономическа политика“.
Национално движение Симеон Втори (НДСВ) е българска политическа партия.
Символите на НДСВ са: знак — седефена раковина на жълт фон; знаме — жълто, с правоъгълна форма и изобразен в средата знак на НДСВ; печат — кръгъл, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на партията.
Лидер на НДСВ е Симеон Сакскобургготски. Той е роден на 16 юни 1937 г. в София. Син е на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, 6-годишният Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му – княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. В Египет Симеон се записва в прочутия “Виктория колидж”. През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на българското царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. В периода 1958 г.- 1959 г. той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж” – САЩ. През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Те имат пет деца – четирима сина и една дъщеря. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България. През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. В обръщение към българския народ, той оповестява намерението си да създаде Национално движение с неговото име. Като лидер на това движение той се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. След победата на НДСВ на изборите, на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски полага клетва като министър-председател на Република България и остава на този пост до 25 юни 2005 г. На Втория редовен конгрес на НДСВ на 15 октомври 2005 г. Симеон Сакскобургготски е преизбран за лидер на партията. На 3 юни 2007 г. партия НДСВ е преименувана на Национално движение за стабилност и възход.

1997 г.

Съдът на ООН за военните престъпления осъжда по 11 обвинения босненския сърбин Душан Тадич на 20 години затвор заради ролята му в кампанията за етническо прочистване срещу цивилни мюсюлмани през 1992 г. Той е първият, обвинен от Трибунала.

1994 г.

Конституционният съд отказва да се занимава с Наредбата-Закон за Народния съд, приета на 30 септември 1944 г .
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-Закон за Народния съд, а на 3 октомври тя е утвърдена от регентите. Обнародвана е в ДВ, бр. 219/6.X.1944 г. Наредба-Закон за Народния съд е за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Народният съд е за министрите в правителствата от 1 септември 1941 г. до 9 септември 1944 г. Образувани са 135 процеса в цялата страна и са произнесени 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор “Народният съд“ присъжда и други наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и др. Самата наредба-закон нарушава Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс. Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г.

1992 г.

В знак на протест срещу отнемането на депутатския имунитет на Андрей Луканов депутатите на БСП напускат парламента за 10 дни.
По искане на Главния прокурор на Република България, на 7 юли 1992 г. на Луканов е отнет депутатският имунитет, арестуван е, и е подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 година Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е убит пред дома си в София.

1987 г.

Публикуван е указ № 2242 за реда на създаване на свободни безмитни зони на територията на Народна Република България за насърчаване на стопанската инициатива. Стопанските дейности в тях могат да се осъществяват от чуждестранни юридически и физически лица или от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица. Извършваната в тези зони стопанска дейност се освобождава от облагане с мита и данъци.

1978 г.

Руският дисидент Анатолий Шчарански е осъден на 13 години затвор. Той е основател и член на Хелзинкската група, поставила си за цел да следи за нарушаването на човешките права в Съветския съюз.

1977 г.

 Родена е Виктория – коронована принцеса на Швеция. Тя е най-голямата дъщеря на Карл XVI и кралица Силвия. След промяната на Правилата за наследяване през 1979 г., законът дава правото на първородното дете, независимо от пола му, да бъде престолонаследник. Така от 1 януари 1980 г. Виктория става коронована принцеса на Швеция.

1968 г.

Умира руският писател Константин Паустовски. Ранните му творби се отличават с динамичен сюжет: сборник с разкази и очерци „Морски щрихи“ (1925), „Минетоза“ (1927), „Насрещни кораби“ (1928), романът „Блестящите облаци“ (1929). Известност му носи повестта „Кара Бугаз“ (1932), в която документалният материал органично се слива с художествена измислица. През 30-те год. създава повести, разнообразни по тематика и жанр: „Съдбата на Шарл Лонсевил“ (1933), „Колхида“ (1934), „Черно море“ (1936), „Северна повест“ (1938; едноименен филм, 1960), а така също биографични повести за хора на изкуството: „Исаак Левитан“ (1937 г.), „Орест Кипренски“ (1937), „Тарас Шевченко“ (1939). Паустовски дълги години работи над автобиографичната книга „Повест за живота“, в която съдбата на автора е показана на фона на процесите в Русия от края на ХIХ и през 30-те год. на ХХ в.

1968 г.

Умира Константин Паустовски – руски писател. Дебютира с разказа „По вода“ през 1912 г. Следва в Киевския университет (1911 г.-1913 г.). След болшевишкия преврат 1917 г. сътрудничи на различни вестници, а от 1924 г. до 1929 г. е в РОСТА – ТАСС. Ранните му творби се отличават с динамичен сюжет: сборник с разкази и очерци „Морски щрихи“ (1925 г.), „Минетоза“ (1927 г.), „Насрещни кораби“ (1928 г.), романът „Блестящите облаци“ (1929 г.). Известност му носи повестта „Кара Бугаз“ (1932 г.), в която документалният материал органично се слива с художествена измислица. През 30-те год. създава повести, разнообразни по тематика и жанр: „Съдбата на Шарл Лонсевил“ (1933 г.), „Колхида“ (1934 г.), „Черно море“ (1936 г.), „Северна повест“ (1938 г.; едноименен филм, 1960 г.), а така също биографични повести за хора на изкуството: „Исаак Левитан“ (1937 г.), „Орест Кипренски“ (1937 г.), „Тарас Шевченко“ (1939 г.). Паустовски дълги години работи над автобиографичната книга „Повест за живота“, в която съдбата на автора е показана на фона на процесите в Русия от края на ХIХ и през 30-те год. на ХХ в.

1965 г.

Сондата “Маринър 4”, изстреляна през ноември 1964 г., става първата, която изпраща снимки от Марс.

1959 г.

Първият атомен крайцер, американският кораб “Лонг бийч”, е пуснат на вода в Куинси, Масачузетс. Корабът има два ядрени реактора и развива скорост от 30 възела.

1958 г.

 Иракският крал Фейсал е убит заедно с обкръжението си при военен преврат. Свалена е монархията и Ирак е провъзгласена за република.
Ирак е държава в Близкия изток. Тя граничи със Саудитска Арабия и Кувейт на юг, с Турция на север, със Сирия и Йордания на запад и с Иран на изток. Сегашното й управление е създадено на 28 юни 2004 г. след инвазията на коалиционните сили, водени от САЩ, през март 2003 г.

1954 г.

Умира Хасинто Бенавенте-и-Мартинес – испански драматург, лауреат на Нобелова награда за литература за 1922 г. Роден е на 12 август 1866 г. в Мадрид. Автор е на повече от 150 пиеси от различни жанрове: битови, психологически, морално-философски, символистични и др. Пише драмите: „Известни хора“ (1896 г.), „Храната на хищниците“ (1898 .г) и др., комедиите „Игра на интереси“ (1907 г.) и продължението £ „Весел и безгрижен град“ (1916 г.), морално-философските пиеси „Госпожа хазайката“ (1908 г.) и „Нещастната“ (1913 г.). През 40-те и 50-те години създава предимно комедии с развлекателно съдържание.

1948 г.

 В Рим е извършен неуспешен опит за покушение срещу лидера на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати.
Палмиро Толиати е деец на италианската комунистическа партия. През 1915 г. завършва Юридическия факултет на Торинския университет. Демобилизиран след 2-годишна служба по време на Първата Световна война, продължава да учи във Философския факултет на университета в Торино; отдава се на политическа дейност. В края на 1920 г., след създаването на комунистическа фракция в Социалистическата партия, става редактор на нейния печатен орган “Ордине нуово”. Толиати участва в основаването на Комунистическата партия на Италия (1921 г.); заедно с Грамши основава (1924 г.) в. “Унита” (“L’Unita”). От 1926 г. е представител на КПИ при ИККИ в Москва, а през 1928 г. е член на Президиума на ИККИ. През 1943 г.-1945 г.става член на Президиума и Секретариата на ИККИ. През 1946 г.-1947 г. е депутат в Учредителното събрание, а от 1948 г. – депутат и председател на парламентарната група на Комунистическата партия; вицепредседател на комисията по външните работи в Палатата на депутатите (1949 г.).

1946 г.

 Излиза първото издание на книгата на американския лекар-педиатър Бенджамин Спок “Грижи за детето и неговото възпитание”. С претърпените след това преводи и преиздавания, тази книга се смята за най-издаваната след Библията.

1941 г.

 Съветската армия за пръв път използва новосъздадените ракетни установки “Катюша”.
Ракетните установки “Катюша” са създадени от група конструктори начело с Георгий Лангемак през 1938 г., като отговор на 6-зарядните немски Небелверфер (1936). На 21 юни е подписано постановление за серийно производство на ракетните установки, след като през март 1941 г. са проведени серия от успешни опити с нея.

1941 г.

В София е открит курс за подготовка на български учители от Македония и Западните покрайнини.

1933 г.

 В Германия нацистката партия на Хитлер забранява всички опозиционни партии.
След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1925 г.

В Бяла е роден поетът Георги Джагаров (1925 – 1995). Завършва Литературния институт „М. Горки“ в Москва. Първата му публикация е от 1941 г. в сп. „Българска реч“. След Деветосептемврийския преврат е редактор във в. „Литературен фронт“, драматург на Народния театър за младежта, член на редколегии, партиен секретар на СБП, председател на СБП (1966 – 1972 г.), член на ЦК на БКП от 1966 г., зам.-председател на Държавния съвет от 1971 г. Стихотворенията му са преведени на над 10 езика, лауреат на Френската академия за най-добра преведена книга на френски език от чужд автор. Съчинения: „Моите песни“ (1954), „Лирика“ (1956), „В минути на мълчание“ (1958), „Вратите се затварят“ (пиеса, 1961), „И утре е ден“ (пиеса, 1963), „Прокурорът“ (пиеса, 1965), „Проблемите на живота – проблеми на литературата“ (1970) и др. Умира на 30 ноември 1995 г.

1921 г.

 Роден е Джефри Уилкисън – английски химик, член на Лондонското Кралско дружество (1965 г.). Завършва Императорския колеж за наука и технология в Лондон (1941 г.), работи в американско-канадски проект по атомна енергия (1943 г.-1946 г.), в Калифорнийския университет заедно с Глен Сибор (1946 г.-1950 г.) и Масачузетския технологически институт (1950 г.-1951 г.); преподавател в Харвардския университет (1951 г.-1956 г.), професор в Императорския колеж за наука и технологии в Лондон (от 1956 г.). Един от създателите на химията на металоорганичните съединения на преходните метали. Особено забележително е откриването на т. нар. “катализатор на Уилкинсън” – универсален катализатор за хидриране на олефините и ацетилените. Лауреат на Нобелова награда по химия (1973 г., съвместно с Е. Фишер).

1921 г.

Обнародван е първият Закон за рекламата в България. Законът е приет от земеделското парламентарно мнозинство на Ал. Стамболийски и регулира данъчните задължения на всички, които печелят от реклама.

1919 г.

Червената армия влиза в Екатеринбург след отстъплението на адмирал Колчак.

1918 г.

 Роден е Ернест Ингмар Бергман – шведски филмов и театрален режисьор, сценарист, драматург, прозаик, есеист, продуцент; световно признат лидер на „авторското“ кино. Роден е в Упсала, Швеция, в семейство на пастор. През 1944 г. завършва факултета за литература и изкуства на Стокхолмския университет. Работи като режисьор в градските театри на Хелсингборг (1944 г.), Гьотеборг (1946 г.-1949 г.) и Малмьо (1952 г.-1958 г.). От 1960 г. поставя пиеси на сцената на Стокхолмския кралски театър „Драматен“; през 1963 г.-1966 г. е негов директор. През 1944 г. дебютира и в киното (сценарист на филм на режисьора А. Шеберг).

1913 г.

 Роден е Джералд Форд – американски политик-републиканец, 38-и президент на САЩ (1974 – 1977). Завършва университета в Мичиган през 1935 г. През 1941 г. учи в Йейл. Служи във военноморските сили на САЩ (1942 – 1946) в Южния Пасифик. Вицепрезидент е от 6 декември 1973 г. Става президент след падането на Ричард Никсън.

1904 г.

Умира Стефанус Йоханес Паулус Крюгер (1825 – 1904) – президент на бурската република Трансвал в периода 1883 – 1900 г. Роден е на 10 октомври 1825 г. в Колесберг. Участва във военните операции на бурите против коренното африканско население. В периода на Англо-бурската война (1899 – 1902) е един от ръководителите на бурската съпротива против английската войски.

1896 г.

В Петербург е представен първият руски автомобил, конструиран от флотския офицер Евгений Яковлев.

1894 г.

Играе се първият футболен мач в Полша. В него играят отборите на Лвов и Краков като победа с 1:0 печели Лвов.

1890 г.

Султанът удовлетворява нотата от 18 юни 1890 г. за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. На 14 юли султанът издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език – вестник „Новини“ (първи брой от 27 септември 1890 г.).

1881 г.

Легендарният американски престъпник от Дивия Запад Уилям Бони, известен като Били Хлапето, е застрелян от своя бивш сподвижник, по-късно шериф Патрик (Пат) Гарет.

1877 г.

 По време на Руско-турската освободителна война, главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич отхвърля предложението на ген. Гурко за настъпление към Пловдив. В същия ден части от Долнодунавския отряд освобождават Черна вода – Кюстенджа, Добруджа.
Йосиф Владимирович Гурко е руски военен деец, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) на него е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът, след преминаването на река Дунав при Свищов, се отправя на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттам се прехвърля през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим. Води бойни действия и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник е принуден да отстъпи към Стара планина и се установява на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на генерал Гурко е поверено командването на руските войски, които водят боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема ръководството на руската армия по прехвърлянето й през Арабаконашкия (дн. Ботевградски) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 г. достига до София. След това генерал Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския договор през 1878 г. Умира на 15 януари 1901 г.

1867 г.

 В графство Съри, Англия, производителят на експлозиви Алфред Нобел за първи път демонстрира действието на динамита.
Алфред Нобел е шведски химик, инженер и индустриалец. Той е член на Кралската шведска академия на науките и на лондонското Кралско дружество. През 1867 г. създава динамита, а двадесет години по-късно нитроглицерола. Основава фабрики за нитроглицеролови взривни вещества в Швейцария, Франция, Германия и др. Кавалер е на Почетния легион. По завещанието му (1895 г.) са учредени и се финансират пет нобелови награди.

1865 г.

Англичанинът Едуард Уимпер покорява най-високия връх в Алпите – Матерхорн 4478 м.

1862 г.

Роден е Вълко Василев – български офицер, генерал-майор (1916 г.). Завършва Военното училище в София (1883 г.). Служи в пехотата. Участва в Балканската война като командир на полк. По време на Първата Световна война (1915 г.-1918 г.) командва две бригада от Първа пехотна Софийска дивизия (1915 г.), след което е назначен за началник на Седма пехотна Рилска дивизия, която в състава на Втора армия воюва на Македонския фронт.

1862 г.

 Роден е австрийският художник Густав Климт (1862 – 1918), представител на стила модернизъм. Учи в Художествено-промишленото училище във Виена (1875 – 1883). Един от основателите (1897) и президент (до 1905) на дружеството “Виенски сецесион”. Автор е на декоративни композиции, портрети, пейзажи. Сред по-известните му творби са: декоративно пано за Градския театър във Виена (1888 г.), алегорични композиции за аулата на Виенския университет (1901 –1903), “Портрет на А. Блох-Бауер” (1907) и др. Умира във Виена на 6 февруари 1918 г.

1862 г.

Роден е етнографът Васил Кънчов (1862 – 1902). Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884 – 1885). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с Марин Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886 – 1887) и Щутгард (1888), но не завършва поради болест. От 1888 г. до 1891 г. е учител по химия, директор на българското училище в Сяр (1891 – 1892) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892 – 1893). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. Секретар на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество (дн. БАН), народен представител от Враца (1899 – 1900), подпредседател е на XI Народно събрание, министър на народното просвещение (1901 – 1902). Убит от уволнен учител в работния си кабинет в София на 24 януари 1902 г.
Съчинения: “Отечествена география” (1895), “Положението на българите в Македония” (с псевдоним Иван Иванов, 1895), “География на Балканския полуостров” (1897), “Македония. Етнография и статистика” (1900), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки” (1901), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии” (1928 г., посмъртно) и др. През 1982 г. излизат “Избрани произведения” на Васил Кънчов в 2 тома.

1851 г.

Приет е правилникът („Устроение“) на цариградската българска община. Общото събрание на цариградските българи се съставя от пълномощници на всички еснафи, на търговското съсловие и на интелигенцията. Събранието избира 24-членен събор, който излъчва от своя страна 9 души, за да „надзирават“ (ръководят) за срок от една година делата на цялата община.

1841 г.

По време на Браилските бунтове (1841 г.- 1843 г.) капитан Владислав Татич и няколко десетки от доброволците се предават на властите. Капитан Васил Вълкович и една част от бунтовниците успяват да се укрият.
Браилските бунтове (1841 г.- 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война от 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. Между румънските граничари и българските четници станава сблъскване, в резултат на което около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

1816 г.

 Умира Франсиско де Миранда – венецуелски държавник, генералисимус. Един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка. Начело на освободителната борба в Каракас (1810 г.). През 1812 г. е назначен за ръководител на Венесуелската република. След разгрома на венесуелската армия е заловен от испанските власти и изпратен в затвора (Кадис, Испания), където умира.

1789 г.

 Жителите на Париж превземат затвора, известен като Бастилията – символ на монархията, с което започва Френската революция. Денят се чества като национален празник на Франция.

1602 г.

 Роден е Кардинал Мазарини – Джулио (Жюл) Венсан Мазарини (1602 – 1661). Френски държавник, син на сицилиански аристократ. Служи в папските войски; от 1630 г. е на дипломатическа служба при римския папа. По време на сключването на мира в Кераско (1631.) като папски нунций в Париж (1634-1636 г.) привлича вниманието на кардинал Ришельо с изключителните си дипломатически способности и става негово доверено лице. По настояване на Луи ХIII е издигнат в сан кардинал (1641 г.). След смъртта на краля (14 май 1643) регентката Ана Австрийска го назначава за първи министър. Продължава политиката на укрепване на френския абсолютизъм. Завършва 30-годишната война с Вестфалския мир (1648). Потушава Фрондата, заради което е обявен от парижкия парламент за враг и е принуден (1651 и 1652) да напусне Франция; завръща се през 1653 г., след разправата с фрондистите. Налага на Испания Пиренейския договор (1659), организира Рейнската лига. По времето на управлението му Франция налага своята хегемония на Европа. Умира на 9 март 1661 г.

1456 г.

 Унгарската армия нанася едно от първите в Европа поражения на османската армия при обсадения от турците Белград.

1223 г.

Умира Филип II Август – френски крал (от 1180 г.) от династията на Капетингите. Син на Людовик VII. Опитен политик и дипломат. Разширява кралския домен близо 4 пъти и съдейства за обединението на политически раздробената Франция. Един от водачите на Третия кръстоносен поход. През 1202 г.-1204 г. отвоюва от англичаните Нормандия, Мен, Анжу, част от Поату. В битката при Бувине (1214 г.) разбива англичаните и техните съюзници. Въвежда ново териториално-административно деление, създава Кралски съвет. По време на управлението на Филип II Август Париж става столица на Франция.

1099 г.

Кръстоносците започват щурма на Ерусалим.

987 г.

Български отряди начело с Димитър Полемарх навлизат във византийските територии в югозападна посока и превземат византийските крепости Сервия и Верея в Южна Македония.
Димитър Полемарх e войвода при управлението на цар Самуил. През 989 г. след едногодишна обсада превзема крепостта Сервия. Подписва капитулацията от април 1018 г. заедно с царица Мария, патриарх Давид и др.