КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 МАРТ

Умира Димитър Евстатиев Статков – български литературовед, емигрант. Роден е на 16 юни 1924 г. в София. Завършва немска филология и философия в СУ (1963 г.). Работи в завод “Кл. Ворошилов” (1950-1952 г.), в издателство “Народна култура” (1952-1956 г., 1965-1966 г.), в редакцията на “Българска енциклопедия” (1959-1965 г.). Емигрира в Германия (бивша ФРГ) през 1966 г. Редактор в “Дойче веле” (1966-1969 г.), преподава български език и литература в университета в Бохум (1969-1989 г.). Следва немска филология, философия и източноевропейска история в Бонския университет, където защитава докторска дисертация на тема “Поетичният свят на Николаус Ленау” (1971 г.). Удостоен с международна Хердерова награда за преводаческа дейност (основно за “Фауст”, 1966 г.). Автор е на повече от 100 рецензии, научни и енциклопедични статии, публикувани в немски, австрийски, швейцарски и български издания. Постоянен сътрудник на Радио “Дойче веле” (от 1966 г.) с коментарии по културни, литературни и политически проблеми. Превежда активно от немски, английски, руски на български и от български на немски език (Чудомир). Най-голямото му постижение в областта на превода е “Фауст” от Гьоте (1958 г., с бележки). Съчинения: “Имената на времето” (1988 г.), “Разказвачът на “модерните времена”” (1990 г.).

В Дънблин, Шотландия 16 деца в местното начално училище и учителят им са убити с пушка от Томас Хамилтън, който впоследствие се самоубива. При нападението в училището са ранени още 10 души.

На 13 и 14 март се провежда петата национална конференция на Съюза на демократичните сили (СДС). Приема се резолюция, в която новото правителство е обвинено в неокомунизъм, а президентът Желю Желев – в опит за налагане на личен режим.

Умира Лъчезар Дончев Станчев – български писател. Роден е на 12 декември 1908 г. във Вършец. След 1923 г. живее в София, завършва романска филология в Софийски университет “ Св. Климент Охридски” (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор на сп. “Чавдарче” (1946-1948 г.) и “Дружинка” (1949 г.), началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953 г.), редактор във в-к “Литературен фронт” (1953-1954 г.), главен редактор на сп. “Славейче” (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство” в издателство “Хемус” (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици” в агенция “София-прес” (1969-1971 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Печата за първи път през 1925 г. в списание “Нови дни” с псевдонима Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно – пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки.

Открита е Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Тя е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките и е най-големия действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа.

Умира Иво Андрич – босненски писател-белетрист (сам се определя като хърватски поет и сръбски белетрист), югославски дипломат, член на Сръбската академия на науките и изкуствата (1949 г.), доктор хонорис кауза в Сараево и Краков. Следва философия и история в Загреб, Виена, Краков и Грац. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) властите го държат в политически затвор, интерниран е заради патриотичните си изяви. През 1919 г. се дипломира в Грац; през 1924 г. там защитава докторат с труд за духовния живот в Босна по време на османското владичество. Първите си стихове печата през 1912 г. в Сараево. Пише книгите „Eх Ponto“ и „Nemiri“. От 1921 г. до 1941 г. е югославски дипломат в Италия, Румъния, Австрия, Франция, Испания, Белгия, Швейцария и Германия. През 1920 г. се преселва в Белград, ориентира се към прозата. По време на Втората световна война (1939-1945 г.) живее в Сърбия в пълна изолация. Произведенията му са превеждани в целия свят: „На Дрини žуприjа“, „Травничка хроника“, „Проклета авлиjа“ („Мостът на Дрина“, роман, 1945 г., „Травнишка хроника“, роман, 1945 г., „Прокълнатият двор“, повест, 1954 г.), есета „Знакови поред пута“, пътеписи и много др. Получава Нобелова награда за литература през 1961 г.

В Париж е открито летище “Шарл де Гол”.

С постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка.

Умира Рокуел Кент – американски живописец. Роден е на 21 юни 1882 г.

Създава пейзажи (“Морски труженици”, 1907 г.) с морска тематика. През 1907 г. е първата му самостоятелна изложба в Ню Йорк. Предприема пътувания до Аляска, Гренландия, Нюфаундленд, Огнена земя, като ги документира не само с маслени бои, но и с дърворезба и много пътеписи. Става търсен илюстратор на книги и списания (илюстратор на “Моби Дик” на Х. Мелвил, “Кандид” на Волтер и др.). През 1908 г. участва в първата изложба на независимите художници в Ню Йорк, но не желае да принадлежи към нито едно от новите течения в живописта. Рокуел Кент е активен пацифист и участник в американското работническо движение. Жертва е на маккартизма през 1953 г. заедно с Б. Брехт и други известни творци. През 1986 г. в САЩ е организирана ретроспективна изложба на творчеството му. Около 400 негови платна са изложени в музея “Пушкин” в Москва и в Ермитажа в Санкт Петербург.

В периода 13 – 14 март в зала „Фестивална“ в София се провежда Второто европейско първенство по лека атлетика на закрито.

79-годишният Пабло Пикасо сключва брак с 37-годишната Жаклин Рок.

Пикасо е испански художник и скулптор. От 1904 г. живее в Париж. През 1907 г. полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“), а към 1910 г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“, 1947 г.). Работи графики, скулптури, керамика. Пише стихове.

Роден е Бойко Панов Ламбовски – български поет, преводач. Завършва Института за световна литература „М. Горки“, Москва (1987 г.). Организира (заедно с М. Иванова, Ил. Славчев, Ц. Лалев, Л. Русанов, К. Костадинов) представлението „Петък-13“, където е представена поезия с елементи на театър и музика. Превежда поезия от руски и френски език Стихосбирки: „Вестоносец“ (1986 г.), „Ален декаданс“ (1991 г.), „Едварда“ (1992 г.) и др.

ФБР арестува един от най-известните профсъюзни лидери в САЩ Джими Хофа по обвинение във вземане на подкупи.

Правителството на Великобритания забранява провеждането на спортни състезания през седмицата с цел повишаване на производителността на труда.

В периода 4 – 13 март 1943 г. властите в България депортират евреите от Беломорието – четири хиляди петдесет и осем души са транспортирани до Лом и оттам на четири малки кораба са изпратени до Виена. Оцеляват само сто души. На 9-10 март започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията. Делегация от Кюстендил получава подкрепа от подпредседателя на ХХV Народно събрание Димитър Пешев. В Пловдив митрополит Кирил приютява покръстените евреи в своя дом и налага освобождаването на останалите хиляда и шестстотин задържани. При създалата се обстановка, в която против дискриминационните действия срещу евреите в България надигат глас видни обществени и културни дейци, цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят договореността постигната с Берлин. Като „компромисен вариант“ е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия.

От 10 март започва депортиране на седем хиляди сто четиридесет и четири евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около двеста души. На 12 март са депортирани сто шестдесет и един евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.

“Еврейски въпрос” е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Проповядва се най-открито от немските националсоциалисти. След идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина. Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.

На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на двадесет хиляди души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Янко Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като „компромисен вариант“ е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България единадесет хиляди осемстотин тридесет и шест души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още осем хиляди петстотин и шестдесет души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилия обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г.

Извършен е несполучлив опит за покушение над Адолф Хитлер.

През март 1943 г. Хенинг фон Тресков планира убийството на диктатора. Той замисля троен план за по-сигурно. След като самолетът на Хитлер пристига в Смоленск, той е ескортиран от моторизиран конвой. Моторизираната част на капитан Георг фон Бьозелагер заема позиция да атакува, но така и не успява да убие диктатора. Причината е не само охраната, но и фактът, че до него седи и маршал Гюнтер фон Клуге. Атентаторите се опасяват да не го засегнат.

В България е приет Закон против спекулата с недвижимите имоти. Евреите имат право да притежават само жилища.

Роден е Нийл Седака – американски композитор, пианист и изпълнител. Започва да композира шлагери още като студент в “Джулиард скул”, Ню Йорк. Сътрудничи с авторите на текстове Х. Грийнсфийлд и Ф. Коди, с които създава повече от 500 песни. Става популярен и като изпълнител на своите песни. Избрани албуми: “Neil Sedaka Sings his Greatest Hits” (1962 г.), “Oh, Carol” (1970 г.), “Stupid-Cupid” (1972 г.), “Sedaka’s Back”, “Live at the Royal Festival Hall, with the Royal Philharmonic Orchestra”, “Laughter in the Rain” (1974 г.), “The Hungry Years” (1975 г.), “Laughter and Tears” (1976 г.), “Steppin’ Out” (1976 г.), “A Song” (1977 г.), “All You Need is the Music” (1978 г.), “Many Sides of” (1979 г.), “In the Pocket” (1980 г.), “Now” (1981 г.), “Singer, Songwriter, Melody Maker” (1982 г.).

Умира Иларион Сливенски – висш духовник, митрополит. Роден е през 1870 г. в Севлиево. Светското му име е Григорий Арабаджиев. До V (IХ) гимназиален клас учи в родния си град. Продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. След като учителства три години в Севлиево, постъпва в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. Завръща се в България и получава назначение за учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. приема монашеството и служи като протосингел в Сливенската митрополия. На 15 януари 1906 г. е удостоен с архимандритско достойнство. През 1908–1909 г. е ректор на Цариградската българска духовна семинария, след което отново е протосингел в Сливенската митрополия. През 1916–1918 г. е лектор в Сливенската гимназия. В края на ноември 1917 г. е ръкоположен за епископ Велички. На 11 юни 1922 г. е избран за сливенски митрополит.

Умира Люсиен Леви-Брюл – френски етнолог, философ, професор в Сорбоната (от 1904 г.). Занимава се с изследване на различията в типовете мислене, присъщи на „примитивното“ (първобитното) съзнание. Без да абсолютизира полярността между първобитно и съвременно мислене, в последните си съчинения е на път да се откаже от термина „пралогично мислене“. На неговата теория се противопоставя К. Леви-Строс.

Завършва делото срещу „дяснотроцкисткия блок“ в Москва, гледано от Военната колегия на Върховния съд на СССР, срещу 21 обвиняеми, сред които Н. Бухарин, А. Риков, Н. Крестински и българинът Кръстьо Раковски. Последният е осъден на 20 години затвор, конфискуване на личното имущество и лишаване от политически права за 52 години.

Кръстьо Раковски (истинско име: Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Един от основателите е на Женевската група на българските социалдемократи. Участва в живота на Втория Интернационал и на Българката работническа социалдемократическа партия (БРСДП). От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на III-ти Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция – 1922 г. и в Лозанската конференция – 1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на СССР в Англия, а през 1925–1927 г. заема същата длъжност във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г. През януари 1937 г. е арестуван по обвинение „за участие в контрареволюционна терористична организация“. В началото на август е изключен от ВКП (б). През 1938 г. е подсъдим, заедно с Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода и е осъден на двайсет години трудов лагер. През 1941 г. е повторно съден, получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел на 11 септември 1941 г. Кръстьо Сарафов е активен журналист и публицист. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: „Русия на Изток“, „Произхождение и задачи на социализма“, „Социалистите и войната“ (в съавторство с Ш. Дюма) и др.

На 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за 24-то ОНС, проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии. Спечелени са от управляващите. За тях гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.

По време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека, датираща от около 1000 г. преди Христа, която потвърждава библейската история.

Родена е Мария-Луиза – българска княгиня. Дъщеря е на цар Борис III и на царица Йоанна. Съпругът й Бронислав Хробок е банков посредник. Живее в Медисън, щата Ню Джърси, САЩ. Има 4 деца. Идва за първи път в България след 45 години отсъствие на 3 май 1991 г. Наградена е със златен медал на Международната академия на изкуствата (1991 г.). Член е на настоятелството на Американския университет в Благоевград.

Умира Антон Димитров – деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“, след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция.

Американският астроном Клод Томбо открива деветата планета от Слънчевата система, която през месец май е наречена Плутон. Плутон е най-отдалечена от Слънцето планета в Слънчевата система, чиято маса е около 1/10 от масата на Земята. Планетата е слабо изучена. Кръстена е Плутон – на гръцкия бог на подземния свят. Томбо я открива като сравнява снимки от една и съща област на небето, направени по различно време. Така той идентифицира бледа и отдалечена планета, движеща се на неподвижния фон на звездите в съзвездието Близнаци.

Роден е Исак Соломон Паси – български философ и естет, д-р на философски науки (докторска дисертация „Смешното“, 1972 г.). През 1950 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Преподавател е (от 1959 г.) по естетика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”; професор е (от 1971 г.). Исак Паси е ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика (от 1980 г). Интересите му са в областта на историята на западно-европейската философия. Превежда серия от книги от областта на философията, естетиката и литературата, които съставя и редактира. „За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма. XV-XIX в.“ (1966, 1975 г.), „Литературна естетика“ от Томас Ман (в 2 т., 1975 г., 1978 г.), „Гьоте за литературата и изкуството“, в 2 т. (1979 г.), „Философска проза“ от Х. Хайне (в 2 т., 1981 г.), „Естетика“ от Фр. Шилер (1981 г.), „Естетически есета“ от Х. Ортега-и-Гасет (1984 г.), „Естетика, изкуство, литература“ от З. Фройд (1991 г.), „Избрани произведения“ от С. Киркегор (в 2 т. 1991 г.) и др. Съчинения: „Трагичното. Монографии“ (1963 г.); „Философски литературни етюди“ (1968 г.); „Естетически студии“ (1970 г.); „Смешното. Монографии“ 1972 (1979 г.); „Томас Ман“ (1975 г.); „Естетиката на Кант“ (1976 г.); „Френски моралисти: Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер“ (1978 г.); „Есета“ 1981 (1987 г.; 1992 г.); „Немска класическа естетика“ (1982 г.); „Метафората“ (1983 г.); „При изворите на модерната естетика“ (1987 г.); „Проблеми, хора, спомени“ (1992 г.), „Фр. Ницше“ (1996 г.), „Човек и хора“ (1998 г.), „Артур Шопенхауер“ (1998 г.), „Сьорен Киркегор“ (1998 г.), „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания“ (1998 г.); „Руски мислители“ (второ допълнено изд.; 2000 г.), „Николай Бердяев“ (2001 г.). Автор на над 30 научни труда; съставител, научен редактор и коментар на над 120 тома съчинения на световни класици.

По решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев. Той е български археолог, епиграф, академик, член на Българския археологически институт. След завършването на Софийската духовна семинария става студент в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завършва следването си във Виена. След като се завръща в България, основава и ръководи Църковния историко-археологически музей. Последователно е доцент (1926–1929 г.), професор (1929–1958 г.) и завеждащ катедра по литургика, черковна археология и християнско изкуство в Богословския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. За два мандата е избиран за декан на факултета. Научните му занимания са насочени главно към проучване на стари български надписи и исторически текстове от непубликувани ръкописи и старопечатни книги. Най-известните негови трудове са: „Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир“, „Търновски царски надгробен надпис от 1388 г.“, „Рилски глаголически листове“ и др.

В Петроград излиза първият брой на в. “Известия”.

Умира Сергей Юлиевич Вите – руски държавник. Роден е на 29 юни 1849 г. в Тбилиси. Получава широка известност със своята книга „Принципи на железопътните тарифи при превозване на товари“ (1883 г.). Министър на финансите е от август 1892 г. По инициатива на Сергей Вите са осъществени големи реформи в Русия: въведен е винен монопол (1894 г.); построена е Транссибирската жп линия; извършена е парична реформа (1897 г.), при която е въведена златна рубла и е осъществена свободна размяна на книжните пари за златни. От август 1903 г. до 1906 г. е председател на Министерския съвет на Русия. Ръководи делегацията, подписала Портсмутския мирен договор с Япония (1905 г.).

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) след пробив на позицията на фортовия пояс българските войски овладяват „непревземаемата“ Одринска крепост.

Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски дивизии. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни големокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

На 13 март, 3 и 10 април се провеждат Антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО.

Умира Бенджамин Харисън – американски политик, двадесет и третият президент на САЩ (1889-1893 г.). По време на мандата му са приети нов тарифен закон през 1890 г., наречен тарифата Маккинли и т. нар. антитръстов закон Шермън. Инициатор е за свикването на Първата панамериканска конференция (1889 г.). През 1889 г. правителството му установява протекторат над част от Самоа.

Роден е Панчо Владигеров – български композитор, пианист, диригент и педагог. Музикално образование получава в Софийското музикално училище, където негов пръв учител е Д. Христов. Продължава обучението си в Държавното висше музикално училище в Берлин (1912-1915 г.) и в Берлинската академия на изкуствата, която завършва през 1921 г. Работи като композитор и диригент в театъра на М. Райнхарт (1920-1932 г.). Първите си международни успехи бележи като студент (два пъти носител на Менделсонова премия). В Германия пише Първи концерт за пиано и оркестър, Първи концерт за цигулка и оркестър, музика към театрални спектакли, рапсодията „Вардар“, много инструментални пиеси. Завръща се в България през 1932 г. и работи 40 години като педагог в Музикалната академия в София. Автор е на произведенията „Българска сюита“, Концерт за пиано 3, операта „Цар Калоян“, импресии за пиано, миниатюрите за пиано „Шумен“ и др. Носител е на много правителствени и международни отличия.

Роден е Антон Семьонович Макаренко – руски педагог и писател. В педагогическата практика осъществява опит за масово превъзпитаване на деца правонарушители. Организатор е на трудововъзпитателната колония „М. Горки“ (1920-1928 г.) и на детската комуна „Ф. Е. Дзержински“ (1927-1935 г.). Създава методика за възпитателната работа с детски колектив. Прави опит за обединяване на обучението с производството. Автор е на съчиненията – „Педагогическа поема“, „Проблеми на съветското училищно възпитание“, “Марш на 30-те години”, “Книга за родители”.

Умира Александър II – руски император от 1855 г., от династия Романови. Син на Николай I. Негов възпитател е генерал П. П. Ушаков, а наставник – поетът В. А. Жуковски. След поражението на Русия в Кримската война (1953-1956 г.) под влияние на революционния натиск премахва крепостното право (19 февруари 1861 г.). Затова е наречен Цар Освободител. През 1863 г. реализира други промени – премахва телесните наказания и въвежда нов университетски устав. Въвежда задължителна военна служба и равноправие в правосъдието. От 1862 г. обявява публично държавния бюджет. След потушаването на Полското въстание през 1863-1864 г. предприема политика, насочена срещу революционните движения. След 1866 г. се извършват няколко опита за атентат срещу Александър II. Това довежда до засилване на ролята на органите за вътрешна сигурност и репресиите срещу радикалните течения, организации и движения. През 1880 г. Александър II създава върховна разпоредителна комисия начело с граф Лорис-Меликов. Създава условия за либерализация на обществения живот и проявяване на радикални идеи в публицистиката, литературата и други области на обществения живот. Приема закон за градско самоуправление (1870 г.) и закон за всеобща военна повинност (1874 г.). В областта на външната политика Александър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и за отменяне условията на Парижкия мирен договор (1856 г.). Продава на САЩ Аляска (1866 г.), присъединява Туркестан (1864 г.), Хива (1873 г.) и Кокандското ханство (1876 г.). За да засили руското влияние на Балканите, започва война с Турция (1877-1878 г.). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански мирен договор (1878 г.), наречен е Цар Освободител и от българите. Александър II става жертва на атентат, организиран от радикалната организация „Народна воля“.

Султанът със съгласието на Великите сили назначава княз Алеко Богориди за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия.

Княз Александър Стефанов Богориди (Алеко паша) е генерал-губернатор на Източна Румелия, висш турски чиновник. Роден е в Котел през 1822 г. Син е на княз Стефан Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, после в Яш и във Франция. Завършва право в Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя – член на Върховния държавен съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, съветник при посолството в Лондон. През март 1879 г. Богориди е назначен от султана със съгласието на Великите сили за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Областта. Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия, която има прозападна ориентация. През 1886 г., след абдикацията на княз Александър I Батенберг, се кандидатира за княз на България, но не е избран.

Със съгласието на Високата порта цариградските българи организират събрание, в което участват 40 души. Събранието избира 10 светски лица, които заедно с петимата български владици образуват Временен смесен съвет. Основната задача на съвета е да изработи проектоустав на Екзархията и да поеме ръководството на църковните дела в българските земи до избора на екзарх.

Роден е Пърсивал Лоуъл – американски астроном, предсказал съществуването на планетата Плутон. Завършва Харвардския университет, става бизнесмен и пътешества, а от 1883 г. до 1893 г. живее в Япония.

През 1893-1894 г. построява във Флагстаф (Аризона) добре обзаведена обсерватория, предназначена за планетни изследвания. По време на великото противостоене на Марс през 1894 г. провежда много наблюдения на планетата, открива „каналите“ по повърхността на Марс и стига до извода, че върху нея има разумен живот. Отстоява тези идеи в книгите си „Марс“, „Марс и неговите канали“, „Марс като приют на живот“. През 1905 г. въз основа на смущенията в движението на Уран пресмята положението на деветата планета (Плутон), намираща се зад Нептун. Неколкократно подобрява своите изчисления, организира в своята обсерватория системно търсене на планетата, в резултат на което тя е открита през 1930 г. от Клайд Томбо – асистент по астрономия в Лоуеловата обсерватория. Кръстена е Плутон – на гръцкия бог на подземния свят. Пърсивал Лоуъл получава медал „Жансен“ на Френското астрономическо дружество през 1904 г. и Златния медал на Мексиканското астрономическо дружество през 1908 г. за изследването на Марс.

В нюйоркския в. “Lantern” е публикувана първата карикатура с образа на Чичо Сам, неин автор е Франк Хенри Белю. Изразът “Чичо Сам” се използва като прозвище на САЩ. Този израз е използван за първи път в уводна статия на нюйоркския в. “Трой поуст “през 1813 г.

С въстание във Виена започва революцията в Австрия.

След като пристига новината за въстание в Париж, тълпи от хора се надигат и във Виена. Те са предимно студенти и членове на либерални клубове. Демонстрациите се водят за основни човешки права и либерализация на режима. Понеже това се случва в много градове, свикани са отряди, за да усмирят тълпите. Властите не искат да усложняват конфликта и затова освобождават Метерних – символ на репресиите. Те се ангажират също така да съставят конституция.

Роден е Ян Бодуен де Куртене (Иван Александрович) – руско-полски езиковед, основоположник на Казанската и Петербургската лингвистична школа, един от най-забележителните представители на славянското сравнително-историческо езикознание. Профеор в Казанския (1875-1883 г.), Юриевския (днес Тартуски; 1883-1893 г.), Краковския (1893-1899 г.) и Петербургския (1900-1918 г.) университет. Член е на Петербургската Академия на науките (1897 г.). Установява „несъвпадението на физическата природа на звуковете с техните значения“. Определя морфемата като основна единица на морфологично равнище. Влияние: в трудовете на Л. В. Шчерба (от 1909 г.), а по-късно и в трудовете на Пражкия лингвистичен кръжок (Н. С. Трубецкой, Р. О. Якобсон). Разграничава диахармонията и синхронията в подхода към езиковите явления и факти, разглежда отделните езици като исторически изменящи се системи. Анализира понятието „родство на езиците“, като прави обзор на славянските езици. Автор е на изследвания по руски и полски език. Редактира и допълва „Тълковен речник на живия великоруски език“ на В. И. Дал. Умира на 3 ноември 1929 г.

Роден е Рафаело Джованьоли – италиански писател, участник в движението Рисорджименто, сподвижник на Дж. Гарибалди. Популярност му донася историческия роман „Спартак“ (1874 г.) – за въстанието на робите и гладиаторите в Рим през I в. преди Христа. Автор е на романите „Плаутила“ (1878 г.), „Сатурнино“ (1879 г.), „Месалина“ (1885 г.) и др.

Роден е Сергей Михайлович Третяков – руски колекционер на картини, общественик. Кмет на Москва (1877-1881 г.). Завещава богатата си колекция от картини на западноевропейски художници на Москва (1892 г.). Първоначално тя е изложена в Третяковската галерия, по-късно е преместена в Музея за нова западна живопис (1925 г.). Част от нея е в Ермитажа, а останалата – в Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” в Москва.

Роден е Иван Найденов – възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. „Право“ (1869–1873 г.) и в. „Напредък“ (1874–1877 г.). Издава „Францушко-български разговорник“, „Кратка числителница“, оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.

Сър Джордж Гордън влиза в Британската Палата на лордовете с името лорд Байрон.

Лорд Байрон е английски поет, представител на революционния романтизъм. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го „Метежния лорд“. Напуска Англия през 1816 г., живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцките въстаници в борбата им за освобождение от османско владичество. Автор е на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“ (в 4 песни) и на ориенталските поеми: „Гяур“, „Абидоска невеста“, „Манфред“ „Корсар“, „Лара“, „Обсадата на Коринт“. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: „Марино Фалиеро“, „Двамата Фоскари“ и „Сарданапал“, както и двете мистерии: „Небе и земя“ и „Каин“. Там довършва „Дон Жуан“.

Роден е Решид паша – турски държавен деец и дипломат. През 1834-1837 г. е посланик в Париж и Лондон. Министър на външните работи (1837-1845 г.). За да предотврати разпадането на Османската империя, се стреми да осъществи в нея принципите на европейското държавно устройство, да проведе реформи в областта на просветата, финансите и пр. Автор е на Гюлханския хатишериф от 1839 г., поставя началото на епохата на реформите в Турция (т.н. Танзимат). Гюлханския хатишериф набелязва основните принципи на проектираните държавни реформи в Османската империя. В него се говори за гарантиране на живота, честта и имота на всички поданици на империята без оглед на тяхната вяра и народност, изравнява гражданските права на мюсюлманските и християнските народи, предвижда военна повинност и за мъжкото християнско население, нарежда данъчното облагане да се извършва според възможностите на данъкоплатците, премахва системата на данъчното откупуване, предвижда и някои съдебни мерки, които наподобяват гражданската съдебна процедура на западноевропейските държави, набелязват се и мерки за преустройството на административния апарат и пр.

Английският астроном Уилям Хършел открива планетата Уран, която нарича Goergium Sidus в чест на английския крал Джордж III. Уран е седмата по отдалеченост от Слънцето планета. Оста на въртене на Уран е почти в равнината на орбитата. Планетата има 5 спътника, а орбитата й лежи между орбитите на Сатурн и Нептун.

Роден е Карл Фридрих Шинкел – германски архитект, представител на класицизма в Германия. Отначало работи като художник-декоратор, след това развива широка строителна дейност предимно в строги антични форми (Новата стража, 1817-1818 г., Старият музей, 1822-1830 г., Драматичният театър, 1818-1824 г., и др. в Берлин). Карл Фридрих Шинкел строи също в неоготически и ренесансови форми и в германски стил (Строителната академия в Берлин). Оказва значително влияние върху развитието на германската архитектура от ХIХ в.

Роден е Йосиф II – император на Свещената Римска империя (1764-1790 г.). Управлява заедно с майка си Мария Терезия от 1764 г. Самостоятелен владетел е от 1780 г. Провежда политика на просветен абсолютизъм.

Роден е Джоузеф Пристли – английски химик, философ, открил кислорода и амоняка.

През 1794 г., преследван от реакционни кръгове, Пристли емигрира в САЩ. Чуждестранен почетен член е на Петербургската АН (1780 г.). В съчинението си “Изследвания на материята и духа” (1777 г.) твърди, че природата е материална и че духът е свойство на материята. Развива учението на Д. Хартли за асоциациите. През 1774 г. открива кислорода, а през 1772-1774 г. получава хлорен водород и амоняк. Доказва, че зелените растения “пречистват” въздуха.

В Ню Йорк на евреите е забранено да строят синагоги.

Кембриджският колеж в САЩ е преименуван на Харвард. Той е най-стария университет в САЩ. Основан е през 1636 г. Носи името на Дж. Харвард (1607-1638 г.), който завещава половината си имущество и библиотека на университета. До края на ХVIII в. главно място в учебния курс на колежа заемат Библията и древните езици, а от края на ХVIII в. започват да се преподават нови езици и математика. В началото на ХIХ в. колежът представлява привилегировано средно училище, в което обучението започва от 14-годишна възраст. Учебният курс е задължителен за всички. Преминаването от колеж към университет става през I четвърт на ХIХ в., когато към Харвардския колеж са присъединени Медицинският (основан през 1810 г.) и Юридическият (1817 г.) факултети. Учебният план е разширен, въведени са история, политикономия, химия, геология и други предмети. През втората четвърт на ХIХ в. университетът, в който преподават видни учени, става център на културния живот в САЩ. Важна роля в развитието на учебното заведение има американският педагог Ч. Елиът, президент на университета в периода 1869-1909 г. Харвардският университет има следните факултети: хуманитарни естествени науки, юридически, медицински, здравна охрана, богословски, конструкторски, държавно управление, практическа администрация, педагогически, инженерен и приложна физика. В него работят около 5 000 преподаватели и се обучават около 15 000 студенти. Библиотеката съдържа около 8 млн. книги и брошури, има отделни библиотеки с редки книги и ръкописи, медицинска, китайско-японска и други библиотеки.

Испанският конквистадор Ернандо Кортес слиза на мексиканския бряг и започва своя поход срещу кралството на ацтеките. Той е испански военачалник и завоевател. Учи в университета в Саламанка. През 1504-1519 г. служи като чиновник в Западна Индия (Санто Доминго, Куба). Завоюва Мексико от 1519 г. до 1521 г. Унищожава Ацтекската империя. През 1524-25 г. Кортес открива Хондурас, през 1532-33 г. – полуостров Калифорния.

Карл V Хабсбург е провъзгласен за първи крал на Испания. Карл V наследява от баща си – Филип Хубави (син на Максимилиан I) Бургундия и Нидерландия през 1506 г., а от дядо си Фердинанд Католик – испанската корона. Той е германски император (1519-1556 г.) и испански крал (1516-1556 г.). С помощта на Католическата църква иска да създаде “световна християнска монархия”. Абсолютистката политика на Карл V предизвиква въстания в Испания (1520-1522 г.) и Нидерландия (1539-1540 г.). Води войни с Франция и с Османската империя. По време на неговото управление испанските колонии в Америка разширяват своите територии. През 1521 г. издава Вормския едикт, насочен срещу дейността на Мартин Лутер и срещу нарасналото влияние на Реформацията в Европа. Във войната с германските князе от 1546-1548 г. е победител, но по-късно през 1552 г. губи войната с германските феодали. Принуден е да подпише Аугсбургския религиозен мир (1555 г.). Отрича се от испанската и нидерландската корони в полза на сина си Филип II и отстъпва германския императорски престол на брат си Фердинанд I.