КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 12 СЕПТЕМВРИ

2005 г.

Израел се изтегля от ивицата Газа повече от 38 години след като завзема тясната крайбрежна област. Хиляди палестинци влизат в бившите еврейски анклави. Палестинският лидер Махмут Абас описва изтеглянето като исторически и радостен ден за неговия народ.

Израел обявява официално края на военното си присъствие на 11 септември 2005 г. преди оставащите 3 000 войници да напуснат ивицата.

Планът за едностранно изтегляне на Израел от Ивицата Газа, предложен от израелския премиер Ариел Шарон, има за цел прекратяване на израелското присъствие в Ивицата Газа и Северна Самария (северната част на Западния бряг).

2001 г.

Тридесет и деветото Народно събрание приема декларация срещу тероризма.

Съгласно декларацията България заявява позицията си за категорично и последователно осъждане и противодействие на всички форми на тероризъм.

2001 г.

САЩ обявява война срещу терора. Президентът на САЩ описва терористичните атаки от 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон като акт на война срещу всички свободолюбиви хора. В изявление от 10 часа и 53 минути местно време Джордж Буш обявява, че САЩ ще използва всичките си ресурси, за да отмъсти за най-големите прояви на тероризъм на американска земя.

Буш търси подкрепата на световните лидери за започването на международна кампания срещу тероризма. Подкрепата е изразена бързо от американските съюзници. Страни които не са проамерикански настроени също се изказват негативно срещу атаките от 11 септември – Либия и Палестина осъждат терористичните прояви. Основен съюзник на САЩ във войната срещу терора става Великобритания, след като Тони Блеър обявява недвусмислената подкрепа на Обединеното Кралство. Единствено Ирак приветства атентатите, като официалната позиция на страната е, че атаките са урок за всички тирани и потисници и са плод на американските престъпления.

1983 г.

В София започва Първият международен конгрес на асоциираните училища на ЮНЕСКО.

1981 г.

Умира Еудженио Монтале – италиански поет, прозаик, редактор, преводач и критик. Роден е на 12 октомври 1896 г. в Генуа, Италия. Монтале започва да се занимава с литература след Първата световна война, като участва в създаването на списание, пише за други списания и работи като директор на библиотека във Флоренция. Първата му стихосбирка “Кости от Сепия” (1925 г.) е повлияна от следвоенния период. Монтале се идентифицира с Херметизма през 30-те и 40-те години на миналия век. Стихосбирка от късния му период е “Буря и други поеми” (1956 г.), а негови разкази са събрани в “Пеперудата на Динард” (1956 г.). Монтале печели Нобелова награда за литература през 1975 г.

1969 г.

Президентът на САЩ Ричард Никсън заповядва да бъдат прекратени бомбардировките над Северен Виетнам.

1959 г.

СССР изстрелва втората си ракета към Луната. Луна 2 е вторият космически апарат от съветската програма “Луна”, който е изстрелян в космоса. След изстрелването си на 12 септември 1959 г. и достигането на крайна скорост Луна 2 се отделя окончателно от ракетата, а на 13 септември съдът изпуска ярък оранжев облак от натриев газ, който освен че улеснява проследяването на апарата от Земята, също е и експеримент за поведението на газовете в космоса.

След 33,5-часов полет Луна 2 се разбива на повърхността на Луната. Мисията доказва, че земният спътник няма значително магнитно поле нито радиационно поле.

1953 г.

Джон Кенеди и Жаклин Бувие сключват брак.

Джон Фицджералд Кенеди е американски политик. От 1961 г. до 1963 г. е президент на САЩ. Той завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 г. и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачузетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 г. до 1961 г. е сенатор. На изборите за президент през 1960 г. той побеждава кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност “Президент на САЩ”. Вътрешната му програма е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас и погребан е в Арлингтънското национално гробище.

1953 г.

Българското правителство отправя официално предложение до гръцкото правителство за възстановяване на дипломатическите отношения между България и Гърция. Предложението е направено чрез генералния секретар на ООН. Гръцката страна отговаря положително и през ноември 1953 г. в Париж започват преговори по този въпрос между посланиците на двете страни.

Дипломатическите отношения са установени на 9 септември 1880 г. От 12 юли 1964 г. мисиите са издигнати в ранг на посолства.

1953 г.

Никита Хрушчов става първи секретар на КПСС.

1947 г.

Открита е първата международна въздушна линия София-Будапеща.

1944 г.

Роден е Бари Уайт – американски певец, продуцент, композитор, аранжор, автор на текстове. Създател е на вокалното трио “Love Unlimitted”, което съпровожда неговите записи и концерти, но има и самостоятелни изяви. Бари Уайт е един от първите продуценти, които въвеждат диско-модата. Албуми: “I’ve Got So Much to Give”, “Stone Gon” (1973 г.), “Can’t Get Enough” (1974 г.), “Just Another Way to Say I Love You”, “Barry White’s Greatest Hits” (1975 г.), “Let the Music Play”, “Is This Watcha Wont?” (1976 г.), “Barry White Sings for Someone You Love” (1977 г.), “The Man” (1978 г.), “The Message is Love” (1979 г.) и др.

1944 г.

Издадено е постановление на Министерския съвет за задържане на всички министри от кабинетите през периода от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.; на всички народни представители от 25-о ОНС, които одобряват политиката на тези кабинети; на военни.

1944 г.

БРП (к) формира своето легално ръководство след консултации с Георги Димитров.Определен е временен (до свикването на пленум на ЦК) състав на Политбюро на ЦК. В него са включени: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов и Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи (политически) секретар на ЦК на БРП (к) е определен Трайчо Костов.

1941 г.

Умира Ханс Шпеман – немски ембриолог и носител на Нобеловата награда за психология или медицина през 1935 г. Занимава се с експерименталната ембриология, разработва микрохирургичната техника. За откритието на т. нар. “организиращ ефект” в ембрионалното развитие получава Нобеловата награда през 1935 г.

1941 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.), на 12 и 13 септември, са извършени нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица.

1940 г.

Четири момчета откриват рисунки на 17 000 години и предмети, направени от праисторически хора в пещерата Ласко, Франция. В пещерата са открити около 600 рисунки и почти 1500 гравюри. Те датират от Палеолита и изобразяват животни, които живеят в региона – коне, бизони, мамути, диви кози, елени и диви котки, както и множество абстрактни символи и точки, чието значение е неизвестно.

1937 г.

Роден е Вълчо Камарашев – български актьор. Участва в многобройни филмови продукции: “Изпит” (1971 г.), “Тримата от запаса” (1971 г.), “И дойде денят” (1973 г.), “Като песен” (1973 г.), “На чисто” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Вилна зона” (1975 г.), “Осъдени души” (1975 г.), “Бой последен” (1976 г.), “Авантаж” (1977 г.), “Служебно положение – ординарец” (1978 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1978 г.), “Трампа” (1978 г.), “Моите непознати” (тв, 1978 г.), “Войната на таралежите” (тв, 1979 г.), “Бумеранг” (1979 г.), “Сами сред вълци” (1979 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Милионите на Привалов” (тв, 1983 г.), “Човек не съм убивал” (1983 г.), “Дело 205/1913” (1984 г.), “Златната река” (1984 г.), “Издирва се …” (1984 г.), “Те надделяха” (1986 г.), “Денят на владетелите” (1986 г.), “Мера според мера” (1981 г., тв вариант 1988 г.), “Жребият” (1993 г.), “Големите игри” (тв сериал, 1999 г.). Театрални роли: “Руска народна поща” (2000 г.), “Последни луни” (2001 г.).

1936 г.

За първи път след 20-годишно прекъсване български архиерей служи в катедралата „Св. Климент“ в Охрид, а на 14 септември – и в църквата на манастира „Св. Наум“.

1928 г.

Назначено е ново правителство начело с Андрей Ляпчев.

През годините заема различни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.), министър на финансите (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). От 21 юни до 28 ноември 1918 г. възглавява Министерството на финансите, като от 17 октомври до 28 ноември 1918 г. управлява Министерство на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Т. Теодоров (28 ноември 1918 г. – 7 май 1919 г.) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. На 10 август 1923 г. влиза в образувания Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Александър Малинов и Никола Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и остава в Демократическия сговор. В периода от 4 януари 1926 г. до 21 юни 1931 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. През месец май 1932 г. при разцеплението на Демократическия сговор застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Андрей Ляпчев умира на 8 ноември 1933 г.

1927 г.

Подадено е писмо до Съвета на Обществото на народите за отпускане на външен заем на България за икономическо стабилизиране на страната.

1925 г.

Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище.

Военното училище е първото военно учебно заведение в страната за подготовка на офицерски кадри за българската армия. Открито е на 28 ноември 1878 г. в София с помощта на Временното руско управление в страната. Първоначално срокът на обучение в него е едногодишен, но по-късно се увеличава на 5 години. Военното училище съществува до април 1912 г., когато е създадена Военната академия.

1924 г.

В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков.

Те са разстреляни заради смъртта на Тодор Александров, който е убит на 31 август 1924 г. в Пирин на път за провеждането на конгрес на Серския революционен окръг. Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена лично от Иван Михайлов и е проведена светкавично. Остава ненаказан само главният виновник за убийството на Тодор Александров – Александър Протогеров.

1924 г.

Започва тържествения ритуал по освещаване на храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София, продължил до 14 септември.

Храм-паметникът “Св. Александър Невски” в София е най-големият православен храм на Балканския полуостров. Построен е в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско владичество. Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г. и носи името на руския княз Александър Невски. Строителството е извършено в периода 1904-1912 г. по проект на А. Н. Померанцев в сътрудничество на руски и български архитекти. Заема площ от 2600 кв. м. На куполите има 12 камбани, най-голямата от които с диаметър на отвора 3 м и тежи повече от 11 т, а под храма се намира обширна крипта с около 200 гробници. Храмът “Св. Александър Невски” е изографисан от български и руски живописци, сред които А. А. Киселов, В. М. Васнецов, Иван Мърквичка, А. Митов и др.

1923 г.

Властите извършват обиски в клубове на БКП, разпускат контролираните от нея общински съвети и арестуват около 2500 партийни функционери. В отговор ЦК на БКП около Васил Коларов и Георги Димитров обявява обща политическа стачка, отменена от Тодор Луканов.

1921 г.

Роден е Станислав Лем – полски писател. Автор е на много произведения в жанра на научно-философската фантастика, между които по-известни са романите „Астронавти“ (1951 г.), „Магелановият облак“ (1955 г.), „Едем“ (1959 г.), „Соларис“ (1961 г.), „Маска“ (1976 г.) и др.

1920 г.

Проведена е конференция на левите социалдемократи в Шумен начело с Георги Бакалов. На нея те се отделят от БРСДП (об.).

1916 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българската армия овладява Кавала (Гърция).

1913 г.

ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид.

Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война от 1913 г. Най-напред е освободен Дебър от обединени български и албански чети начело с П. Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сръбските войски и администрация са прогонени от Струга като освобождават Охрид. Въстанието внася безпокойство в Белград и за да не се разрасне, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Пред многобройният и по-добре въоръжен противник въстаниците са принудени да отстъпят заетите градове и села.

Живеещото в тях българско и албанско население е подложено на терор от страна на сръбските власти. Дебър е разрушен от сърбите, а Охрид е реокупиран.

1897 г.

Родена е Ирен Жолио-Кюри – френска физичка, дъщеря на Пиер Кюри и М. Склодовска-Кюри и съпруга на Фр. Жолио-Кюри.

През 1920 г. Ирен Жолио-Кюри завършва Парижкия университет и работи в лабораторията на Склодовска-Кюри. През 1925 г. защитава докторска дисертация. След смъртта на М. Склодовска-Кюри (1934 г.) заема нейната катедра в Парижкия университет. През 1936 г. работи като помощник-секретар по научноизследователската дейност към френското правителство. Участва във френското съпротивително движение през 1940-1944 година. Заедно със съпруга си Фр. Жолио-Кюри открива изкуствената радиоактивност, участва в провеждането на опитите за откриване и изследване на процесите на анихилация и създаване на парите и др. През 1939 г. заедно с П. Савич установява, че единият от продуктите, получен в резултат на облъчването на уран с неутрони, е лантан – химичен елемент с пореден № 57, а не трансуранов елемент, както се предполага дотогава. Това откритие изиграва голяма роля за откриване на верижната ядрена реакция. От 1946 г. Ирен Жолио-Кюри работи в Комисариата по атомна енергия, а от 1950 г. активно участва в Движението за защита на мира заедно с Фр. Жолио-Кюри (заради което е отстранена от състава на Комисариата при френското правителство). Носител е на нобелова награда за химия за 1935 г. (съвместно с Фр. Жолио-Кюри). Ирен Кюри умира през 1956 г.

1877 г.

Умира Киро Димитров Попов – български революционер, участник в националното-освободително движение. Завършва класно училище при даскал Б. Петков и медицина в Букурещ, където попада в средите на българската революционна емиграция. Сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Известно време работи като лекар, след това се връща в България. През пролетта на 1870 г. е назначен за градски лекар в Карлово. Член е на местния революционен комитет. Близка дружба го свързва с Васил Левски, който намира сигурно убежище в дома му. Киро Попов открива първата аптека в Карлово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) командваните от генерал Михаил Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Третата атака срещу Плевен завършва без успех. Руските загуби възлизат на 12 814 души, а румънските – на 3000 души.

Михаил Дмитриевич Скобелев е роден на 17 септември 1843 г. в Санкт Петербург. Той e руски военачалник, генерал от пехотата. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). По време на втория щурм на Плевен (30 юли 1877 г.) командва казашка бригада. За победата при Ловеч от 3 септември 1877 г.е произведен в генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен (11-12 септември 1877 г.) успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г.- 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. – Сан Стефано.

1818 г.

Роден е Ричард Гатлинг – американски изобретател, известен със създаването на първата картечница. Изобретява винтовото витло за параходи, което е открито междувременно и независимо от Джон Ериксън. Гатлинг работи като чиновник, учител и управител на магазин. Докато управлява собствения си магазин, изобретява “пшеничен свредел” – устройство за сеитба, което той започва да произвежда за продажба. Гатлинг основава компания за производство на картечници в Индианополис, щата Индиана, през 1862 г. Компанията се слива с “Колт” през 1897 г. Междувременно той доразвива изобретението си и докато експериментира за подобряването му, Гатлинг изобретява електрически картечници с различен размер – модерни техни варианти се монтират на самолети в началото на ХХ век, а също са ползвани и от някои земни военни части. В късните години от живота си Гатлинг патентова изобретения-подобрения, свързани с тоалетни, велосипеди, парно чистене на вълна, пневматично задвижване и други. Д-р Ричард Джордън Гатлинг умира на 26 февруари 1903 г.

1764 г.

Умира Жан Филип Рамо – френски композитор и теоретик на музиката. Жан Рамо е роден на 25 септември 1683 г. в Дижон. Той е органист в катедралата в Клермон и Нотр Дам дьо Дижон. В началото на кариерата си Рамо пише два труда относно хармонията, в които представя теорията за акордната инверсия. Той променя музикалната теория с твърдението си, че хармонията произтича от обертоновете, присъстващи във вибрираща струна или тръба. Първата му опера е “Иполит и Арис”(1733 г.) и е последвана от повече от 30 сценични творби, включително драматичния балет “Les Indes galantes” (1735 г.). Най-известната му опера “Кастор и Полукс” (1737 г.). Музиката му е пример за стила рококо от средата на ХVІІІ век.

1683 г.

Води се битката при Виена, където австро-германската армия, подпомогната от 30-хилядна войска командвана от Ян III Собиески, разгромява огромната турска армия на великия везир Кара Мустафа паша. Битката се оказва решителна за спиране на турското нашествие в Европа.

Турската войска обсажда Виена, като прекъсва достъпа до храна на жителите на града и гарнизона там. На 12 септември четири конни отряда – един немско-австрийски и три, съставени от полската тежка кавалерия (хусари), предвождани от полския крал Ян ІІІ Собиески щурмуват лагера на османците. Скоро в битката се включват и сили от гарнизона на града. Битката е спечелена за по-малко от 3 часа, а османските войски се оттеглят на югоизток. Жертвите от турска страна са около 15 000 души, а от християнските съюзници – около 4000. След тази битка е сложен край на османските аспирации към централноевропейските територии.

1612 г.

Умира Василий IV Шуйски (Василий Иванович Шуйски) – руски цар от 19 май 1606 г. до 17 юли 1610 г. Произхожда от болярски род, от стария клон на суздалските князе, потомци на Рюрикови. Участва в управлението още при Иван Грозни. Член е на Болярската дума. Взема дейно участие в дворцовите интриги по времето на Борис Годунов и Фьодор II. По време на неговото управление в Путивл започва селското въстание на Иван Болотников (лятото на 1606 г.), което е потушено с много усилия. През май 1607 г. се появява претендент за престола – самозванецът Лъжедмитрий II, който успява да събере голяма армия. Василий IV действа недалновидно – за да ликвидира опасността, предлага на Швеция Псков и Новгород, да му окажат необходимата помощ срещу Лъжедмитрий. Шведите по това време воюват с Полша и полският крал Сигизмунд III нахлува на територията на Русия. След десетмесечна обсада поляците превземат Смоленск и настъпват към Москва. За да спасят столицата, болярите свалят Василий IV от престола. Царят е подстриган за монах и предаден като пленник на Сигизмунд III. Тленните му останки са върнати в Русия през 1635 г.