КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 МАРТ

Вследствие на труса става тежка авария в японската АЕЦ „Фукушима“ 1, последвала от изтичане на радиация.

Мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български граждани са четирима. Това са Адриан Андрианов, неговата годеница Калина Василева, Тинка Паунова и жена на име Мария. Ранени са Зоя Ценкова, Глория Беринкова, Грета Ненова Миткова, Елка Есладова, Стефан Якимов Московски и Тодор Михайлов, Енчо Асенов Сираков.

На гара Аточа в центъра на Мадрид се взривяват три бомби, други четири избухват в близост. На гара Санта Еухения избухва едно взривно устройство, а на гара Ел Пасо – други две. Общо 13 бомби са използвани в атентатите. Отговорността за атаките поема терористичната мрежа „Ал Кайда“ и “Бригадите на Абу Хафс ал Масри”. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят в момента, в който се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на взрива да достигне до степен, достатъчна да унищожи сградата на гарата и да причини хиляди жертви.

Умира Илчо Иванов Димитров – български историк, академик (1990 г.). Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1979 г.-1981 г.), директор на Центъра по българистика. Научен секретар и зам.-председател на БАН. Зам.-завеждащ отдел „Идеология и агитация“ на ЦК на БКП. Министър на народната просвета (1986-1989 г.; 1995-1997 г.). Изследванията му са в областта на новата и най-новата история на България. Автор е на съчинението: „Князът, конституцията и народът“ (2 изд., 2001 г.).

В Пловдив умира художникът Йоан Левиев. Роден е в Пловдив на 31 октомври 1934 г. През 1958 г. завършва Художествената академия в София, специалност “Декоративно – монументална живопис” при проф. Г. Богданов. Сред картините, свързани тематично с родния му град, са “Зора над Пловдив” (1970 г., НХГ), “Спомен за Паша Христова” (1972 г., НХГ), “Баща ми” (1974 г.), “Къща на Главната улица” (1978 г.) и др. Автор е на мащабни стенописи и мозаични пана – във Висшия селскостопански институт (“Земята и човекът, 1960 г., 1967 г.), в хотел “Марица” (“Из икономическия живот на Пловдив”, 1966 г.) и др. Прави сценично оформление на оперните постановки – “Антигона 43 от Л. Пипков, “Юлска нощ” и др.

Горбачов основава и ръководи фондация „Горбачов“. Целта на фондацията е изследване и развитие на демократичните процеси. Получава Нобелова награда за мир през 1990 г. Той е „Доктор хонорис кауза“ на над 100 университета в света, от 2002 г. и на Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Публикуван е Закон за митниците.

Започва Първият конгрес на Съюза на българските журналисти. Съюзът на българските журналисти е професионално-творческа организация на журналисти създадена на 20 октомври 1955 г. Той продължава дейността на Съюза на журналистите в България (основан 1944 г.), който обединява Дружеството на столичните журналисти (основан 1907 г.) и Съюза на провинциалните професионални журналисти (основан през 1924 г.). Има 5 600 члена и 161 дружества. Съюзът на българските журналисти е най-старата и най-многобройна журналистическа организация в Българя. Първи председател – П. Пенчев; Вл. Топенчаров, Славчо Васев и др. Членува в Международната организация на журналистите (МОЖ) от 1947 г. От 2002 г. председател на УС е Милен Вълков. Издания на СБЖ са в-к “Поглед” (1930 г.) и сп. “Бълг. журналист” (1959-1994 г.).

Умира Александър Флеминг – английски микробиолог. Той е член на Лондонското Кралско дружество (1943 г.) и на Парижката академия на науките (1946 г.). Флеминг работи в Лондонския бактериологичен институт (1908-1914 г., 1918-1948 г., 1946-1954 г.) За периода 1948-1955 г. е професор по бактериология в Лондонския университет, а през 1951-1954 г. е ректор на Единбургския университет. Флеминг е първи председател на Дружеството по обща микробиология. Пише научни трудове по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични вещества. Той открива антибиотичните вещества лизоцин (1922 г.) и пеницилин (1929 г.). През 1945 г., съвместно с Х. Флори и Е. Чейн, получава Нобелова награда за медицина и физиология.

Роден е Дъглас Адамс – английски белетрист. Автор на романите – „Дългият, мрачен следобеден чай на душата“, „Ресторантът на края на Вселената“, „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Дъглас Адамс умира през 2001 година.

Роден е Боби Макферин – американски музикант, певец с еднакво силно присъствие в джаза, попмузиката и в класическата музика. Боби Макферин учи пиано в най-ранна възраст; завършва Калифорнийския колеж в Сакраменто. Първите му изяви са в кабаретни програми и танцови трупи, а вокалният му дебют е през 1977 г. с групата “Astral Projection” в Ню Орлиънс. През 1981 г. участва на Cool Jazz Festival, след което подписва договор със звукозаписната компания “Electra”; появява се първият му албум “Bobby McFerryn”. През 1984 г. записва албума “The Voice”, влязал в историята на джаза като първия соловокален албум (без акомпанимент). През 1985 г. звукозаписната компания “Blue Note” издава албума “Spontaneous Inventions”. През 1988 г. излиза “Simple Pleasures” (от него е песента “Don’t Worry, Be Happy”). През същата година Боби Макферин сформира 10-членна акапелна формация, с която през 1990 г. записва албума “Medicine music”. Албумът “Hush” от 1992 г. е резултат от срещата му с виолончелиста Йо Йо Ма (повече от 2 год. е в класациите на “Billвoard” за класическа музика). В албума “Paper Music” продължават търсенията в областта на класическа музика, той е колекция от интерпретации на произведения на Моцарт, Бах и Чайковски, записани с камерния оркестър “Saint Paul”. През 1996 г. излизат албумите “Bang Zoon” с участието на “Yellow Jackets” и “The Mozart Sessions” отново с Ч. Кърия (след “Play”, 1992 г.). Със “Circle Songs” от 1997 г Боби Макферин се връща към корените си. Следват няколко импровизаторски албума. Последният му албум “Beyond words” (2002 г.) включва музика на Ч. Кърия, Р. Бона, О. Хаким. Избрана дискография: “Bobby McFerrin” (1982 г.); “The Voice” (1984 г.); “Spontaneous Inventions” (1985 г.); “Don’t Worry, Be Hapy” (1988 г.); “Medicine Music” (1990 г.); “Hush” (1991 г.); “The Mozart Sessions” (1996 г.); “Circlesonga” (1997 г.); “Beyond Words” (2002 г.).

Арестуван е бившият комендант на нацисткия концлагер Освиенцим Рудолф Хес. Хес става член на Националсоциалистическата партия през 1920 г. От 1925 г. той е личен секретар на А. Хитлер, а от април 1933 г. става негов заместник в Националсоциалистическата партия. Хес е един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората световна война (1939-1945 г.). През 1941 г. той отива в Шотландия и прави опити за преговори с британското правителство. На Нюрнбергския процес е осъден на доживотен затвор, като нацистки военен престъпник. През 1987 г. се самоубива.

Американският президент Франклин Рузвелт подписва закон за военна помощ на страните съюзнички от антихитлеристката коалиция.

Франклин Делано Рузвелт (1882 г. – 1945 г.) е американски политик; 32-ри президент на САЩ (1933 г.-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран 4 пъти. Избран е за президент на САЩ (1933 г.), сред това преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929 г.-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича „Нов курс“. Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическата криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германския договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика; провъзгласява „морално ембарго“ върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и др. материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем – наем; ленд – лийз). След намесата на САЩ във войната (11 юни 1942 г.) подписва съветско-американския договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората световна война.

При атентат в хотел „Пера-Палас“ в Цариград, където са отседнали британски дипломати, дошли от София, са убити 6 души и са ранени около 60. Подозрението пада върху германските и българските тайни служби.

Умира Дейвид Бити – английски адмирал на флота (1919 г.), граф на Северно море и граф Бръгсби (1919 г.). Участва в експедициите в Египет и Судан (1896 г.-1898 г.) и в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). Взема участие в морските боеве при о-в Хелголанд (1914 г.), Догербанк (1915 г.) и в Ютландското сражение (1916 г.). От декември 1916 г. до 1918 г. командва Гранд флот (Британският военноморски флот). Началник-щаб на военноморския флот (1919 г. –1927 г.).

Банката на Канада емитира първата си серия банкноти.

Правителството на Германия официално обявява създаването на военновъздушни сили “Луфтвафе”.

Роден е Рупърт Мърдок – австралийски медиен магнат. Той приема американско гражданство през 1985 г. Създава световна комуникационна система, включваща мощни акционерни дружества в Австралия, 3 от най-големите английски вестници и някои известни седмичници в САЩ. В България собственост на Мърдок е телевизия Би Ти Ви.

Умира Мурнау (псевд. на Фридрих Вилхелм Плумпе) – германски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския театър на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер – “Гърбавият и танцьорката” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд – “Сатана” (1919 г.), “Главата на Янус” (1920 г.), и Фриц Вагнер – “Замъкът Фогельод” (1921 г.), “Носферату – симфония на ужаса” (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек” (1924 г.). През 1926 г. е в Холивуд и снима “Изгрев” (1927 г.) – едно от забележителните явления от края на американското нямо кино. Прави снимките на “Табу” (1931 г.) на о-в Таити. Загива в автомобилна катастрофа в САЩ преди премиерата на филма. Мурнау е режисьор на следните филми: “Пътуване в нощта” (1920 г.), “Горещото поле” (1922 г.), “Фантом” (1922 г.), “Финансите на великия херцог” (1923 г.), “Тартюф” (1925 г.), “Фауст” (1926 г.), “Четирите дявола” (1928 г.), “Хляб наш насъщен” (1929 г.), “Градско момиче” (1930 г.).

Умира Иван Евстратиев Гешов – политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист. Роден е в Пловдив през 1849 година. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. „Таймс“, с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за председател на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: „Балкански съюз. Спомени и документи“ (1915 г.) и „Спомени из години на борби и победи“ (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло“, (1888 г.), „Думи и дела“ (1889 г.), „Ситни дребни“ (1904 г.), „Престъпно безумие“ (1915 г.), „Спомени“ (1916 г.) и др.

От 11 до 13 март в Букурещ се провежда балканска социалдемократическа конференция по решение на ИК на Социалистическия работнически интернационал. БРСДП (Янко Сакъзов и Асен Цанков) оправдава своето отрицателно отношение към БЗНС и подкрепата за управлението на проф. Александър Цанков.

Към 19.00 часа неизвестно лице хвърля бомба в двора на Американската легация в София, която се намира на ъгъла на улиците „Славянска“ и „Раковски“. При взрива няма пострадали.

Полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Това става след като в началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на ръководствата на опозиционни партии. Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 8 март студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания, с което се слага край на университетската криза.

Роден Астор Пиацола – аржентински композитор, един от прочутите изпълнители на бандонеон; емблематична фигура в историята на тангото. Мястото на Пиацола за приноса на Аржентина в световната култура може да се сравни само с това на Д. Елингтън в джаза. През 1924 г. Астор Пиацола и семейството му се преместват в Ню Йорк. Първия бандонеон получава от баща си, който също е музикант; свири и на пиано. През 1954 г. печели стипендия и учи в Париж при знаменитата музикална педагожка Н. Буланже. Връщайки се в Аржентина през 1955 г., Пиацола създава октети за концертни изпълнения на танго. През 60-те год. на ХХ в. той създава най-разнообразни формации, записва много албуми, както в Аржентина, така и в САЩ. 70-те год. на ХХ в. започват с голямо европейско турне. През 1973 г. Пиацола получава инфаркт и се заселва в Италия, където продължава да работи – записва албума „Summit“ с баритон саксофониста Дж. Мълиган. През този период създава групата „The Conjunto Electronico“, с която експериментира смесването на електронен звук с акустични инструменти. През 1978 г. Пиацола създава квинтет, с който прави световно турне; композира камерна и симфонична музика. През 1986 г. със същия квинтет записва албума „Tango: Zero Hour“, смятан от самия него за най-добрия. През същата година свири на джазфестивала в Монтрьо с вибрафониста Г. Бъртън. След концерта се появява албумът „Suite for Vibraphone and New Tango Quintet“. През 1990 г. записва албума „Five Tango Sensations“ с екстравагантния „Кронос Квартет“. Дискография: „Libertango [Chrysalis]“ (1975 г.); „Astor Piazzolla Plays Astor Piazzolla“ (1986 г.); „Tristezas de un Doble A” (1986 г.); „Astor Piazzolla: The Central Park Concert [live]“ (1987 г.); „Suite for Vibraphone and New Tango Quintet“ (1987 г.); „Sur“ (1987 г.); „The New Tango“ (1988 г.); „Concierto para Bandoneon [live]“ (1988 г.); „Tangos [Music Hall]“ (1989 г.); „Tanguedia de Amor“ (1989 г.); „La Camorra: La Soledad de la Provocacion…“ (1990 г.); „Lumiere“ (1990 г.); „Vanguardistas del Tango“ (1990 г.); „Astor Piazzolla [Music Hall]“ (1990 г.); „Astor Piazzolla & Alberto Ginastera“ (1991 г.); „Adios Nonino [Music Hall]“ (1991 г.); „Maria de Buenos Aires [RCA]“ (1991 г.); „Tango: Zero Hour“ (1992 г.); „Music for Two Guitars“ (1992 г.); „Ballet Tango“ (1992 г.); „The Vienna Concert [live]“ (1992 г.); „Woe“ (1992 г.); „Luna [live]“ (1992 г.); „The Lausanne Concert [live]“ (1993 г.); „Rough Dancer & the Cyclical Night“ (1993 г.).

Генерал Мауд с 50 000 британска и индийска войска нападат Багдад, пленявайки 9000 турски пленници.

Фредерик Стенли Мауд влиза в армията през 1884 г., бие се по времето на Южноафриканските войни от 1899-1902 г. и става командир на 13-та Дивизия при Дарданелите през 1915 г. след избухването на Първата световна война. Наредено му е да заведе войските си в Месопотамия (местността между реките Тигър и Ефрат), за да освободи англо-индийските сили от Месопотамската кампания, обсадени в Кут ал Амара. На 22 февруари 1917 г. Мауд прогонва османската армия от града и започва да планира напредването си, чиято кулминация е падането на Багдад на 11 март 1917 г. Скоро след него т.нар. Декларация на Мауд (в действителност написана от Сър Марк Сайкс) обявява на багдадското население, че Великобритания възнамерява да му дари правото да се самоопределят. Мауд умира от холера през 1917 г.

Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на „непревземаемата“ Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

В същото време на Първа шопска дивизия е наредено да предприеме демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия разкъсва предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го превзема.

Българското правителство, начело с Иван Ев. Гешов ( на снимката), взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. Година по-рано правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет. Този ден се смята за рождена дата на военната авиация на страната ни.

Умира Драган Цанков – обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Роден е в Свищов през 1828 година. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като учител в Цариград. Там се включва в дейността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става инициатор за създаването на читалище „Зора“. През 1864–1866 г. е директор на Вилаетската печатница в Русе, а след това последователно става управител на турското корабоплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Цанков, заедно с М. Балабанов, обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата- като министър-председател (24 март- 28 октомври 1880 г.). За периода 28 ноември- 17 декември 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 г. Цанков се обявява за възстановяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков създава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестниците „България“, „Източно време“ и „Независимост“. Публикува „Кратка българска история“.

Академическият съвет на Висшето училище в София (дн. СУ” Св. Климент Охридски”) възлага на комисия окончателното изработване на “подробния правилник” към Закона за уредбата на Висшето училище. Комисията е съставена от по трима души от всеки факултет. В завършената си форма правилникът доразвива основните положения на закона. Уточнява се неясно прокараната по-рано автономия на университета, ценза. Обръща се внимание на положението и достойнството на професорите, в духа на по-голяма строгост при подбора и на независимост при решенията на факултетите. Академическият персонал се предлага за назначение от факултетните съвети в Академическия съвет, който съобразно качествата на лицето го приема веднага в едно от установените звания. Званията се определят по-точно в своето степенуване: редът на званията доцент, извънреден професор и редовен професор представя три степени на преподавателската служба при Висшето училище.

Умира княз Александър Михайлович Горчаков – руски държавник и дипломат. Той започва дипломатическата си служба през 1817 г. Съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Княз Горчаков заема различни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. Ръководи 26 години външната политика на Руската империя. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870-1871 г.) му позволява да обяви отказването на Русия от Парижкия договор, ограничаващ руския суверенитет в Черно море. Той успява да осигури дипломатическата подготовка на бъдещата война между Русия и Турция. След успешния за Русия Санстефански мирен договор Горчаков не успява да неутрализира докрай протестите на Австро-Унгария и Великобритания. Той представлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия успява да защити интересите си и да прокара докрай политиката си за сметка на България и българите, останали в Османската империя.

Роден е академик Грогорий Илински – руски филолог, славист. Научните му интереси са насочени към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени паметници на старобългарската писменост, сред които „Грамоти на българските царе“ (1911 г.), „Слепченският апостол от XII в.“ (1911 г.) и „Праславянска граматика“ (1916 г.).

Роден е генерал-майор Стефан Попов. През 1892 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, след това е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея участва в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата световна война е началник-щаб на Трета армия (1916-1918 г.), която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската.

Състои се премиерата на операта “Дон Карлос” от Джузепе Верди.

Джузепе Верди (1813 г. – 1901 г.) е италиански оперен композитор. Той е композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.) и неуспешната опера „Мнимият Станислав“ или „Крал за един ден“. Следват: „Навуходоносор“ (1842 г.) и 12 нови опери, между които „Ломбардци“ (1843 г.), „Ернани“ (1844 г.), „Двамата Фоскари“ (1844 г.), „Жана д’Арк“ (1845 г.), „Алзира“ (1845 г.), „Атила“ (1846 г.), „Макбет“ (1847 г.), „Разбойници“ (1847 г.), „Корсарят“ (1848 г.), „Аролдо“ (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите „Риголето“, „Трубадур“, „Травиата“, „Симоне Боканегра“, „Сицилианска вечерня“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“ – връх в реалистичното оперно изкуство.

Във Венеция се състои премиерата на „Риголето“ – първата опера от средния период на композитора Джузепе Верди. Творбата в три действия е пример за таланта на композитора: подчертава драмата, гладко съчетава речитативи и арии. Операта показва напредъка на композитора в певческия стил белканто и спиранията и възобновяванията на действието, в сравнение с по-ранните му творби. „Риголето“, както и оперите „Аида“ и „Травиата“, оказват голямо влияние за създаването на традицията на голямата опера. Тя е характерна с широко застъпен оркестър, пищни декори, силен драматизъм в изпълненията.

Завършен е строежът на часовниковата кула в Габрово. Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно изработен от местния майстор – Иван Сахатчията, а камбана кулата е произведена във Виена.

Роден е Юрбен Жан Жозеф Льоверие- френски астроном, член на Парижката АН (1846 г.). Завършва политехническо училище в Париж (1833 г.). Ръководител е на Катедрата по небесна механика в Парижкия университет (от 1846 г.), директор на Парижката обсерватория (от 1854 г.). Разработва проблемите на небесната механика. Изследва измененията на планетните орбити през вековете и изучава проблемите на устойчивостта на Слънчевата система. По предложение на Д. Ф. Араго изучава отклоненията в движението на планетата Уран и доказва, че причината за тях е неизвестна планета, намираща се извън орбитата на Уран. Независимо от англичанина Дж. Адамс изчислява (1846 г.) положението на тази планета (наречена по-късно Нептун); тя е открита от германеца И. Г. Хале на мястото, показано от Л. Предлага план за ревизия на теорията на движението на големите планети (1849 г.). Върху този план работи до края на живота си. Основните му съчинения са публикувани в създадените от него „Анали на Парижката обсерватория“.

Руската императрица Екатерина II издава декрет за въоръжен неутралитет в хода на войната между Англия и САЩ.

Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) (2.05.1729 г. – 17.11.1796 г.) e руска императрица (1762 г.), тя взема престола след като с помощта на гвардия прави преврат и сваля от престола съпруга си Петър III. Коронясана е в Москва (22 септември 1762 г.) продължава политиката на преобразования и реформи. Особено активно участва в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. А. Безбородко, А. В. Суворов и др. Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и съставя за нея специален „Наказ“ (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европ. интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и др. Създава специална организация „Свободно икономическо дружество“ (1765 г.) за защита интересите на дворяните; започва прокарването на границите между владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с твърдост и жестокости. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните брегове на Черно море и Северен Кавказ – по това време турски владения. Проявява голямо дипломатическо умение и след две успешни войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, заедно с Крим. п-в. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.

Излиза първият брой на английския “Дейли кърънт” – първият ежедневен вестник в света.

Етна е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр. Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Днес Етна е обект на международен туризъм.