КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 10 СЕПТЕМВРИ

2015 г. – Около 100 хил. души напускат домовете си поради мащабни наводнения в Япония.

2015 г. – В Южна Африка е открит неизвестен досега вид праисторически човек Homo naledi.

2014 г. – Филипинският президент Бениньо Акино внася в Конгреса законопроект за създаването на автономен район Бангсаморо.

2013 г.

Томас Бах е новият президент на Международния олимпийски комитет.

2012 г.

Петдесет и шест годишният университетски преподавател Хасан Шейх Мохамед е новият президент на Сомалия побеждавайки на изборите бившия президент Шариф Шейх Ахмед.

2011 г.

При протести пред посолството на Израел в Кайро загинаха трима човека, а над хиляда бяха ранени.

2002 г.

В периода 10 – 15 септември се провежда посещение на президента Георги Първанов в САЩ. Там той разговаря чрез видеостена с вицепрезидента на САЩ Дик Чейни, а на 11 септември прави изказване на специалната сесия на ООН в Ню Йорк, посветена на борбата с тероризма. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са и тези с Джордж Сорос, с професор Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

2002 г.

Заместник-председателят на НИС на СДС Едвин Сугарев подава оставка заради несъгласие с лидера Надежда Михайлова.

1998 г.

Президентът на Република България връчва орден „Стара планина“ първа степен на Ромуалд Кунат, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България.

1995 г.

НАТО изстрелва крилати ракети „Томахоук“ по противовъздушните установки на босненските сърби край Баня Лука, с цел да ги принуди да изтеглят тежкото си оръжие около Сараево.

1983 г.

Умира Феликс Блох – американски физик. Носител е на Нобелова награда за физика през 1952 г. Той е роден на 23 октомври 1905 г. в Цюрих, Швейцария. От 1934 г. ръководи Катедрата по теоретична физика в Станфордския университет, Калифорния. В периода 1942-1945 г. работи в лабораторията „Лос Аламос“. От 1948 г. е член на Националната академия на науките на САЩ. Открива квантовата теория на кристалите и теорията на нискотемпературния феромагнетизъм. Разработва основите на теорията на ядрения магнитен резонанс и осъществява първите експерименти за изследването му.

1981 г.

Картината „Герника“ на Пабло Пикасо е върната от Ню Йорк в Испания.
Пабло Пикасо (П. Руис-и-Пикасо) е един от най-големите художници на ХХ в. По произход е испанец, роден е през 1881 г. в Каталония. Твори във Франция. В началото на ХХ в. („син“ и „розов“ период) създава „Девойка с топка“ ( 1905 г.). През 1907 г. е един от основоположниците на кубизма. Негови произведения са „Гълъбът на мира“(1947 г.). Има много керамични, графични и скулптурни творби. Пише и стихове. Пабло Пикасо умира през 1973 г.

1968 г.

Родена е Милена Милотинова – български журналист. Завършва българска и английска филология. В началото на 90-те години постъпва на работа в Българска национална телевизия. Обучавана е от Иван Гарелов. Специализира в Си Ен Ен и Би Би Си. Водеща на предаванията „По света и у нас“ и „Екип 4“ по „Канал 1“. Автор е на документалните филми за насилствената македонизация „Хроника на едно национално предателство“ и „Само защото бяха българи“, излъчени по БНТ. Член-учредител е на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат е от Пазарджик в 39-то НС (Парламентарна група на НДСВ). Като народен представител влиза като член в следните комисии: Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Подкомисията по медии към Комисията за култура, наука и образование в ПАСЕ. От 3 август 2001 г. до 17 юни 2005 г. е основен представител в Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Председател е на Комисията по медиите в 39-то НС. Носител е на наградите: „Мис Телевизионен чар“ на списание „Клуб М“, 1994 г.; Специалната награда за обективна журналистика през 1999 г., връчвана от ВМРО.

1968 г.

Роден е Гай Ричи – английски режисьор, продуцент и сценарист. В началото режисира музикални видеоклипове и реклами. Първият му филм е „Две димящи дула“ (1999 г.). През 2000 г. снима „Гепи“. Филмография: „Звезда“ (2001 г.), „Изгубени“ (2002 г.).

1967 г.

Жителите на Гибралтар масово гласуват за запазване на английската власт.

1965 г.

Роден е Андрей Баташов – български актьор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на професор Енчо Халачев. През 1989 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Изиграва Антифол от Сиракуза в „Комедия от грешки“, Басанио във „Венецианския търговец“ и др. Играе в „Секс, лъжи и рокендрол“ в “Театър 199”. Режисьор е на моноспектакъла на Георги Мамалев „Разбираш ли ме правилно“ (2002 г.).

1964 г.

Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона, която е част от женевските конвенции по морско право. Тя утвърждава суверенитета на крайбрежните държави и териториалните им води, въздушното пространство над тези води и над повърхността и недрата на дъното им. Фиксира правото и определя условията за мирно преминаване през териториалните води, съдържа положения за наказателна и гражданска юрисдикция в тях. Предвижда право на крайбрежната държава да осъществява контрол, необходим за недопускане нарушаване на нейните митнически, имиграционни и санитарни правила. В конвенцията няма положения за ширината на териториалните води.
Женевските конвенции по морско право са конвенции, подписани като резултат от първата конференция на ООН по морско право (29 април 1958 г.). В договор са утвърдени основите на международно-правни режими на териториалните води, континенталния шелф и открито море, принципите на международното корабоплаване и риболова. Женевските конвенции по морско право се състоят от: Конвенция за териториалното море и крайбрежната зона, Конвенция за откритото море, Конвенция за континенталния шелф, Конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на откритото море.

1964 г.

В Кипър се разполагат войски на ООН за намаляване на напрежението между гръцкото и турското население на острова.

1963 г.

Умира Симеон Велков (Симеон Велков, Белишки) – български художник, пейзажист и илюстратор. Той е роден на 11 април 1885 г. в Панагюрище. Завършва Художественото-индустриалното училище (по-късно академия) в София (1910 г.), в класа на Иван Мърквичка. Професор е в същата академия. Негови произведения са „Асенова крепост“, „Мост на р. Черна“, „Помакини“, „Гробищата при Бачковския манастир“.

1948 г.

Умира Фердинанд І Български (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота) – български княз (1887-1908 г.) и цар (1908-1918 г.), основател на Кобургската династия в България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Пето дете е на княз Август Людвиг Виктор и на княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи Филип). Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III Велико народно събрание; встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Управлява България в изключително сложна вътрешна и международно-политическа обстановка. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Кръстник е руският император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд; скоро след това е признат от всички европейските държави. Балансирайки между Русия и Австро-Унгария, успява да обяви независимостта на България (22 септември 1908 г.). Скоро след това, с помощта на Русия, България успява да откупи цялата железница на барон Хирш, разположена на българска територия. Първите 25 години от управлението му се характеризират с икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г., под влияние на Фердинанд І, българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който през 1915 г. се присъединява България. Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до две тежки национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) Антантата поставя задължително условие Фердинанд І да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в град Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.

1944 г.

Умира Мария Каменова Димова – българска балерина. Следва немска филология и учи в танцовата школа на М. Вигман в Дрезден. По-късно посещава Париж, където се запознава с модерния балет и изкуството на А. Дънкан. През 1928 г. завършва танцовата школа на Трюмни в Берлин. След завръщането си в родината известно време е учителка в село Мала Кутловица и в София. Изнася няколко самостоятелни танцови спектакъла в София – „Цвете“, „Магия“, „Задушница“, „Майчини жалби“ и др. Работи в Русенския театър (1941 г.), след това е асистент-балетмайстор в Софийската народна опера. Сред най-добрите й постижения са постановките на балета „Нестинарка“ от М. Големинов (1942 г.), на танцовите поеми „Тракия“, „Приказка“ (музика от П. Стайнов) и „Герман“ (музика от Ф. Кутев), поставени през 1943 г.

1944 г.

Издадено е Постановление на Министерския съвет за създаване на Народна милиция. Нейни директори последователно са Енчо Стайков (от 16 септември), Раденко Видински (от 25 септември) и Руси Христозов (от 17 ноември). Разформироват се всички части на жандармерията.

1943 г.

Родена е Йорданка Христова – българска естрадна певица.
Йорданка Христова завършва първия випуск на Школата за естрадни певци в класа на М. Левиев (1964 г.). Ранните й успехи са свързани със “Студио 5”. Печели първа награда на фестивала “Златния Орфей” (1966 г., 1967 г.). Представя се с рецитали на “Златния Орфей” (1971 г., 1974 г.). Активната й концертна дейност включва повече от 60 концертни турнета и изяви в 25 страни на света. Албуми: “Йорданка Христова” (1971 г., 1973 г.), “Yordanka Kristova” (1973 г.) (на испански език, издаден в Куба); “Изповед” (1975 г.), “Йорданка Христова” (1977 г., 1979 г., 1981 г., 1983 г.); “Йорданка и Звънчетата” (1985 г.). През 1988 г. записва албум по стихове на Л. Стефанова и музика на Иван Калчинов с група “Спринт”.

1941 г.

Издадена е съветска нота против „враждебното отношение“ на българските власти към СССР и против „неверните информации“ за съветски бомбардировки над България.

1934 г.

Роден е Васил Иванов Казанджиев – български композитор и диригент. През 1957 г. завършва Музикалната академия в София, специалност “Композиция” при проф. П. Владигеров и “Дирижиране” при проф. Влади Симеонов. В периода 1957-1964 г. е диригент в Софийската национална опера. От 1960 г. преподава дирижиране в Музикална академия “П. Владигеров”. В периода 1985-1994 е Главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Съосновател и главен диригент на камерен оркестър “Софийски солисти” (1962-1978 г.).
Негови творби: 4 симфонии, “Симфониета”, “Концерт за тромпет и оркестър”, “Дивертименто за малък оркестър”, “Концерт за цигулка и оркестър”, “Празнична музика” – “Псалми и ритуали”, “Живите икони”, камерни произведения, вокална, филмова и театрална музика.

1924 г.

Умира Йордан Маринополски – български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл”. Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението” (1898 г.), “Огледайте се!” (хуморески, 1898 г.), “Критици” (1910 г.), “Прояснени небосклони” (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите” (кн. 2, 1924 г.).

1924 г.

Подписана е спогодба „Калфов – Политис“.
Документът е за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Подписана е от външните министри на България (Хр. Калфов) и на Гърция (Й. Политис), по чиито имена е и наречена. Одобрена е от Съвета на Обществото на народите на 29 септември същата година. Гръцкото правителство подписва спогодбата не толкова от желанието да притъпи недоволството на европейското обществено мнение от извършеното убийство на беззащитни българи в с. Търлис, колкото от стремеж да получи външен заем в размер на 10 млн. стерлинги с помощта на Обществото на народите. С този си акт обаче то предизвиква реакцията на сръбско-хърватско-словенското правителство, което побързва да денонсира сключения между Сърбия и Гърция договор от 1920 г. След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата, поради което тя не влиза в действие. Всички апели на българското правителство за санкции против Атина заради отказа й да изпълни един договор, получил одобрението на Обществото на народите, остават без резултат. Тази позиция на световната организация, в която решаваща дума имат Англия и Франция, чийто съюзник по време на Първата световна война (1914-1918 г.) е Гърция, е косвен израз на международната изолация на кабинета на професор Ал. Цанков, заграбил властта в България чрез държавен преврат на 9 юни 1923 г.

1919 г.

В град Сен Жермен ан Ле е подписан Сенжерменският договор.
Сенжерменският договор е договор за мир между Съглашенските сили и Австрия. Той е вторият (след Версайския) от договорите, с които се приключва Първата световна война. С него се постановява разчленяването на голямата Австро-унгарска империя, като се образува независима Чехословашка република, Унгария се обособява в отделна държава, а Галиция, Трансилвания, Буковина, Банат, Хърватско, Босна и Херцеговина, Далмация и др. се присъединяват към съседните държави (новосъздадена Полша, Румъния, Сърбо-хървато-словенското кралство и Италия). Австрия остава малка държава с републикански режим, чиято площ и население са съответно 83 904 кв. км. и 6 526 700 души. Сенжерменският договор, както и последвалите го Трианонски и Ньойски договори, е изработен по образец на Версайския договор (1919 г.). Общо е убеждението, че разчленяването на голямата Австро-унгарска монархия, която до 1918 г. заема 625 337 кв. км и населението й е 51 390 000 жители, разстройва икономически народите, които населяват среднодунавския басейн.

1915 г.

В България е обявена обща мобилизация за участието на страната в Първата световна война.
Първата световна война (1914-1918 г.) се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и др.).
Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария, а Русия – на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1901 г.

Роден е Борис Митов Елисеев – български художник. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1925 г. при Н. Ганушев, Н. Маринов и Ст. Иванов. Учителства 10 години в Трън, Кюстендил и София. В периода 1935-1936 г. специализира графика във Варшава при В. Скочилас. От 1931 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1937 г. емигрира в САЩ. След 1964 г. се връща няколко пъти в България. Рисува портрети, пейзажи, натюрморти: „Автопортрет“ (1924 г., 1925 г.), „Писателят Г. П. Стаматов“ (1925 г.), „Портрет на Майстора“ (1929 г., 1935 г.), „Портрет на момиче“ (1931 г.), „Пейзаж от Мелник“ (1932 г.), „Саксия с фикус“ (1935 г.), „Дамски портрет“ (1935 г.), „Момиче на стол“ (1936 г.; златен медал на международна изложба в Париж, 1937 г.), „Из Созопол“ (1936 г.), „Арлин“ (1937 г.), „Кана“ (1937 г.). След 1947 г. попада под влиянието на абстрактното изкуство, но не скъсва с реалистичната традиция. През 1977 г. е организирана ретроспективна изложба на Елисеев, на която са представени творбите „Източната река“ (1938 г.), „Безнадеждност“ (1954 г.), „Нощ“ (1962 г.), „Есен“ (1962 г.), „Папрати“ (1964 г.), „Скреж“ (1965 г.), „Сиво-кафява композиция“ (1968 г.), „Композиция“ (1971 г., I – 1976 г., II – 1977 г.), „Майчина черга“ (I – 1971 г., II – 1976 г., III – 1977 г.), „Стара бродерия“ (1972 г.), „На родна тема“ (1977 г.) и др.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война ген. М. Скобелев отново овладява втория гребен на Зелените хълмове. Румънски части постигат частичен успех на Гривицките редути.

1872 г.

Васил Левски създава първия революционен окръг във вътрешността на страната с център село Голям Извор, Тетевенско.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дякона, Апостола) е роден на 18 юли 1837 г. Той е деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.

1855 г.

По време на Кримската война, след 11 месечна обсада руската военноморска база Севастопол е завзета от Англо-френските войски.
През 1855 г. военните действия се водят по всички фронтове, но решаващ остава Кримският фронт. Руските войски са принудени да напуснат Севастопол. В края на 1855 г. военните действия са прекратени. Русия е в дипломатическа изолация и е принудена да сключи тежкия за нея Парижки мирен договор (1856 г.).

1841 г.

Роден е Филип Стефанов Щърбанов – български революционер, църковно-просветен и обществен деец, търговец. Участва в борбата за извоюване на самостоятелна Българска църква и е един от основателите на читалището в Панагюрище (1865 г.). Член е на Панагюрския революционен комитет от 1871 г. Заместник кмет на Панагюрище (1876 г.). Участва в Априлското въстание, член е на Военния съвет и Временното правителство в Панагюрище (1876 г.). След потушаване на въстанието лежи в пазарджишкия и пловдивския затвори, а по-късно емигрира в Сърбия. След Освобождението се установява в Източна Румелия. Ковчежник е в Панагюрище (1879-1880 г.) и в Пловдив (1880-1885 г.). Влиза в състава на панагюрската делегация, която връчва на Европейската комисия протест срещу решенията на Берлинския конгрес. Участва активно в подготовката на Съединението като член на панагюрския революционен комитет за съединение. Народен представител е на Панагюрище в III ВНС (1886 г.), в V ОНС (1887 г.) и в IV ВНС (1893 г.) и на Ихтиман в VI ОНС (1890 г.).

1784 г.

Роден е Александър Иванович Кутайсов – руски офицер, генерал-майор (1806 г.). Служи в артилерията (от 1803 г.). Притежава големи способности и знания в областта на артилерията. Участва във войната с Франция (1806-1807 г.). Във Виена и Париж изучава източни езици, математика и военно дело (1810-1811 г.). През 1812 г. създава инструкцията “Общи правила за артилерията в полевото сражение”, която съдържа най-съвременните схващания за задачите на артилерията, нейната групировка и маневриране в боя. Началник е на артилерията в Първа армия по време на войната с Наполеон. Убит е по време на Бородинското сражение на 7 септември 1812 г.

1721 г.

Във Финландия е подписан Нищадският мирен договор между Швеция и Русия, който слага край на 21-годишната война. Според договора Швеция отстъпва Ливония, Естония и Ингрия (част от Карелия).

1588 г.

В Англия се завръща морската експедиция на Томас Кавендиш – третата, обиколила света.