КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 ЮНИ

Непалското кралско семейство е избито.

Наследникът на престола на Хималайското Кралство Непал, принц Дипендра, избива кралското семейство преди да се самоубие.

При инцидента умират единадесет човека. Принцът е имал спор със своята майка по повод избора му на съпруга.

Сред жертвите в трагедията са крал Бирендра, кралица Айшуаря и принц Ниражан. Масовото убийство става в кралския дворец в непалската столица Катманду. Други жертви са кралските деца, двете сестри на краля и още един член на семейството, който не е кръвен роднина.

Единственият член на семейството, който остава невредим, е принц Гуанендра, който бил извън страната по това време.

Предполага се, че реално кралица Айшуаря е държала в ръцете си властта и според слуховете е заплашвала да отнеме властта от ръцете на своя най-голям син, макар че това не е позволено от конституцията.

Това убийство се смята за най-голямата трагедия сред монархиите по света след убийството на рода Романови през 1918 г., по време на Руската революция.

В Отава, Канада, е родена поппевицата Аланис Морисет. Тя свири на пиано и композира песни още като дете. На 10 години участва в ТВ предавания, и със спечелените пари издава самостоятелен сингъл “Fate Stay with me”. През 1991 г. се премества да живее в Торонто, където издава първия си албум “Аланис” (в Канада излизат на 100 000 екземпляра). През 1992 г. записва и издава албума “Now is the time”. Прибавяйки чувствителност към хип-хоп звученето характерно за 90-те, записва изключително успешен (трети) албум – “Jagged Little Pill”. В този период се премества в Лос Анджелис, където се запознава с Глен Балард, а резултатът от срещата им е албумът “Jagged little pill” (1995 г.), който веднага влиза в класациите и става мултиплатинен. В началото на 1996 г. Аланис Морисет е номинирана за награда “Грами”. Скоро след номинацията тя записва песента “Ironic”, която става нейният най-голям хит. През 1996 г. печели няколко награди “Грами”, включително за “албум на годината” и “песен на годината”.

В дните между 1- 12 юни в Пловдив се провежда за първи път международен фестивал на камерната музика, който в следващите години става традиционен и се провежда през септември.

Най-старият и единствен по рода си в България фестивал за камерна музика се провежда в двора на Етнографския музей в Стария град. Свидетелство за международния авторитет на фестивала е участието на изпълнители като Ифра Нийман, Святослав Рихтер, Данаил Шафран, Алексис Вайсенберг, Милчо Левиев, Минчо Минчев, Юри Буков, състави като Парижки камерен оркестър, Оркестър “Ерфурт”, “Инглиш Симфони”, “Лондонска серенада”, “Шидлоф квартет” и други. Фестивалът се организира от Община Пловдив – Дирекция “Култура”, Министерството на културата и Националния център за музика и танц.

Умира писателят Никола Филипов. Роден е на 14 ноември 1876 г. в Казанлък. Завършва история и литература в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализира в Париж и Берлин. Сътрудничи на сп. “Мисъл”, “Демократически преглед”, “Съвременна мисъл”, “Родна реч”, “Философски преглед”, библиотека “Български писатели” и др., където печата главно исторически и литературни студии и критики. Сред по-важните му трудове са: “Произход и същност на богомилството”, “Философски проблеми в учението на богомилите”, “Паисий Хилендарски”, “Марин Дринов”, “Д-р Кр. Кръстев” и др.

Френският генерал Шарл Де Гол е повикан, за да поеме управлението на кризата в Алжир, защото имало опасност проблемите да доведат до гражданска война в самата Франция.

Борецът Петко Сираков става първият български световен шампион. Това се случва на световното първенство по свободна борба в Истанбул, където българският борец Петко Сираков спечелва златен медал.

Състои се премиера на филма „Границата“ с режисьор Никола Минчев и сценарист Генчо Стоев. Творбата експлоатира характерния за времето мотив за „бдителността“ на населението от граничните райони, благодарение на която е заловен „опасен диверсант“.

Учреден е Международен ден за защита на децата. Това става с решение на сесията на Съвета на Международната демократична федерация на жените през ноември 1949 г. За първи път 1 юни е честван през 1950 г. в 51 страни по света.

На 20 ноември 1959 г. Генералната асамблея на ООН приема Декларация за правата на детето, която провъзгласява равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др. Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване .

Умира Йон Антонеско – румънски военен, политик, диктатор (1940-1944 г.). Участва в Първата световна война и в наказателната експедиция срещу т. нар. Унгарска съветска република (1919 г.). Началник-щаб на румънската армия (1933 г.), министър на отбраната (1938 г.), премиер-министър (1940 г.). Създава тоталитарен режим, повлиян от Хитлеровия нацизъм и фашизъм на Мусолини. Включва Румъния във войната срещу СССР. След падането на неговия режим на 23 август 1944 г. е арестуван и екзекутиран.

Назначен е нов безпартиен служебен кабинет начело с Иван Багрянов, който заявява, че приема програмата на ОФ. До 12 юни в правителството участва проф. Дончо Костов от Комунистическата партия като е обсъдена и възможността за назначаване на още двама министри от същата партия – Минчо Нейчев и Иван Пашов. За седмица партизанските действия са прекратени по нареждане на Главния щаб на НОВА (Добри Терпешев).

Генерал Владимир Заимов е осъден на смърт и екзекутиран за шпионаж в полза на СССР.

Владимир Стоянов Заимов е военен и политически деец. Роден е на 25 ноември 1888 г. в Кюстендил. Завършва Военно училище в София. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и в Първата световна война 1914 г.–1918 г. Включва се във Военния съюз, като през 1934 г. застава начело на антимонархическото му крило. През октомври 1935 г. е уволнен от армията заради републиканските му идеи и е изправен пред военен съд. Оправдан е поради липса на доказателства. Привърженик е на идеята за дружба със СССР. Той е активен деец на българо-съветските дружества. Поддържа връзка с БРП и работи за осъществяване на народофронтовските инициативи. По време на Втората световна война 1939 г.–1945 г. изпълнява секретни поръчения на Главното командване на Съветската армия в държави от Централна и Югоизточна Европа. Оказва съдействие и на ЦК на БРП при организиране на съпротивителното движение в България (1941г. – 1944г.). Хитлеристкото разузнаване разкрива дейността му и на 23 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и е разстрелян на 1 юни 1942 г. Същият ден в знак на почит по целия фронт Съветската армия за кратко време прекратява огъня.

В София умира филологът Любомир Георгиев Милетич. Той е роден на 1 януари 1863 г. в Щип. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” по славянска филология. Член е на БАН от 1898 г. и председател от 1924 г., след Ив. Евстатиев Гешов. Председател е на Македонския научен институт (192 г.-1937 г.), редактор на сп. “Македонски преглед” (1924 г.-1936 г., 1938 г.-1943 г.).

Умира Христина Василева Морфова – Лукаш – българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов. От 1906 г. учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дългогодишно сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове.Дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (Марженка). Специализира пеене в Париж при Иснардон през 1910 г. Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове (до 1915 г.). От 1915 г. гастролира в чужбина – Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917 г.-1931 г. пее в Парижката народна опера; пее в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Някои от ролите, които е изпълнявала са: Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа.

В Англия са въведени автомобилните номера и изпитите за получаване на свидетелство за правоуправление.

Състои се първа конференция на комитета Народен сговор в София. Ръководството се поема от проф. Александър Цанков.

Начело на коалиционния кабинет на Народната и на Прогресивнолибералната партия застава Стоян Данев.

В дните от 1 до 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880 г.-1881 г., одобрен от II Обикновено народно събрание през декември.

В САЩ за първи път в е поставен платен телефон, в зданието на банка. Това е предшественика на днешните телефони с монети.

България е приета за член на Всемирния пощенски съюз, основан на 1 юни 1878 г. с Парижката конвенция.

В периода 1 юни – 1 юли в Германия се състои Берлинският конгрес. Той е свикан по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни – Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решава там, не е представен.

По нареждане на княз Александър Дондуков екзарх Йосиф I пристига в Пловдив и остава там до 8 януари 1880 г., с прекъсване между 29 октомври и 20 декември 1878 г., когато се връща в Цариград. За негов наместник в Цариград е назначен архимандрит Теодосий Голованов.

Екзарх Йосиф І е роден на 5 май 1840 г. Той е български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.

По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 – на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на един месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

Любен Каравелов изготвя в Белград „Прокламация“ към българския народ, в която издига лозунга „Свобода или смърт!“

Цариградската българска община се събира и избира комисия в състав Иларион Макариополски (на снимката), Авксентий Велешки, Христо Тъпчилещов, х. Николи х. Минчоглу и Димитър Ив. Гешов, която да действа пред Високата порта за признаване на независимата българска църква.

Георги Раковски е назначен за надзирател в Херсонската духовна семинария в Одеса.

В Битоля е роден Тодор Христов – Княза. Четник от Ботевата чета. Загинал в сражение с турците във Врачанския балкан през 1876 г.

Британският пътешественик Джон Рос и неговият племенник Джеймс Кларк Рос стават първите европейци, достигнали Северния полюс.

Роден е Измаил Иванович Срезневски – руски славист, филолог и етнограф. През 1829 г. завършва Харковския университет, а през 1842 г. получава титла професор. От 1847 г. преподава в Петербургския университет и Педагогическия институт (1848 г.-1859 г.). Академик е в Петербургската академия на науките от 1851 г. Основните му трудове са по история на руски език (лекциите “Мисли за историята на руския език”, 1849 г.), диалектология, паметниците на старата славянска и руска писменост, а също по палеография, археология, библиография, методика на преподаването на езика, история на староруската литература. Изучава съвременния разговорен език, поезията и бита на славянските народи. Инициатор и редактор е на “Известия” (т. 1-10, 1852 г.-1863 г.) и други издания на Отделението за руски езици към АН. Основател е на школа от петербургски слависти. Негови ученици са Н. Г. Чернишевски и Н. А. Добролюбов. От средата на 40-те години на ХIХ в. работи върху създаването на речник на основата на паметници от ХI-ХIV и отчасти ХV-ХVI в. (“Материали за речник на староруския език по писмени паметници”, т. 1-3, 1893-1912). Умира на 9 февруари 1880 г. в Петербург.

Кентъки става 15-тият щат на Съединените Американски Щати.Териториалната площ на щата на 104 600 кв. км. Населението е 3 700 000 жители. Административен център е Франкорорт. По-голяма част от територията на Кентъки е заета от варовитото плато Камбърленд, разделено от дълбоките долини на реките Камбърленд, Грин Ривър и Кентъки. Климатът е умерен и влажен. На територията на Кентъки е развита химическа, електротехническа промишленост; машиностроене; добив на каменни въглища, нефт, строителни материали и природен газ.

Роден е Карл Клаузевиц – пруски генерал, военен теоретик и историк. От 1792 г. служи в пруската армия. Завършва Всеобщо военно училище в Берлин през 1803 г. Адютант е на принц Август Пруски (до 1808 г.), участва във войната с Франция (1806 г.-1807 г.). Преживява тежко поражението и националната катастрофа на Прусия след Тилзитския мир (1807 г.). Взема активно участие в подготовката на Военната реформа и реорганизацията на пруската армия. Като преподавател във военно училище (1810 г.-1812 г.) пише книгата “Обзор на военното обучение (най-важните принципи на войната)”. Автор е на патриотичния документ на групата военни реформатори Шарнхорст, Гнайзенау и Боен “Трите символа на вярата” (февруари 1812 г.), в който прокарва идеята за народна война в съюз с Русия против господството на Наполеон I . Известно време служи в руската армия (1812 г.) като квартирмайстер (оператор) в кавалерийския корпус на генерал П. П. Пален и в щаба на П. Х. Витгенщайн (от октомври 1812 г.). Карл Клаузевиц е офицер за свръзка в пруската армия на Г. Блюхер (1813 г.), началник-щаб на Корпуса на Л. Валмоген (от август 1813 г.). Директор е на Всеобщото военно училище (1818 г.-1830 г.). Инспектор е на артилерията (1830 г.) и началник на щаба на пруската армия на полската граница (1831 г.). В творчеството на Клаузевиц се проявяват идеите на Великата Френска революция и националноосвободителното движение в Европа. Критикува феодалната военна система. Философска основа на неговите теоретични схващания е немската класическа философия на И. Кант, Г. Фихте, Г. Хегел. Разглежда явленията във военното изкуство диалектически. Изучава повече от 130 похода и войни, в периода 1566 г.-1815 г. и пише множество военноисторически съчинения. Основният труд на Клаузевиц е тритомното му изследване “За войната”, в което се разглеждат природата и същността на войната, формите и способите за воденето и. Определя някои стратегически принципи, необходими за постигане на победа – пълно напрежение на всички сили, съсредоточаване на възможно най-големите сили на направлението на главния удар и бързина на действията. Има големи заслуги за разработване теорията на военното изкуство и неговите съставни части – стратегия и тактика. Умира на 16 ноември 1831 г. в Бреслау, дн. Вроцлав, Полша от холера

В Дептфорд умира Кристофър Марлоу – английски поет и драматург. Роден е през 1564 г. в Кентърбъри. Завършва Кембриджкия университет и става актьор, но след злополука се отказва от сцената. Започва да превежда древните автори, а първата му оригинална трагедия е “Тамерлан Велики” (1587 г.). Следват пиесите “Животът и смъртта на д-р Фауст”, “Печалната смърт на английския крал Хенри II”, “Малтийският евреин”, “Едуард II” и др. Предполага се, че Марлоу е съавтор на Шекспир в някои ранни негови пиеси.

Агенция “Фокус”