КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 ЮЛИ

Шотландия открива първия си парламент след повече от 300 години.

Шотландия е историко-географски район на Великобритания. Има известни автономни права. Площта й е 78 764 кв.км. Населението е 5 194 700 души. Административният център на Шотландия е Единбург. В древността територията на Шотландия е населена с пикти и келти. През І в. устоява на римското нашествие. През V-VІ в. се заселват скоти (оттук произлиза името й), брити и англосакси. През 563 г. Шотландия е покръстена. ІХ век се характеризира с нормански нападения. През ХІ в. е образувано единно шотландско кралство Скотия. Тринадесети век се характеризира с опитите на Англия да покори Шотландия. През 1296 г. крал Едуард I присъединява Шотландия. През 1314 г. независимостта на страната е възстановена. През ХІV-ХV в. по време на Стогодишната война Шотландия на Стюартите е в съюз с Франция. Средата на ХVІ в. е създадена презвитерианска църква. През 1603 г. след смъртта на Елизабет I Тюдор короната е наследена от Джеймс IV Шотландски (Джеймс I Английски). Шотландия се обединява с Англия чрез лична уния. През 1651-1652 г. при Оливър Кромуел Шотландия насилствено е присъединена към Англия (официално с унията от 1707 г.). През 1997 г. с референдум е одобрено създаването на автономен парламент. Две години по-късно са проведени първите избори за местен автономен парламент.

Хонконг е предаден на Китай.

Хонконг е географска територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайското море. Състои се от две части: о-в Сянган и малък участък от п-в Дзюлун – китайска територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също – по-голямата част от п-в Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км., а населението – 6 500 000 жители, над 98% от които – китайци. Официален език – английски и китайски.

В църквата „Света Параскева“ синодът на неврокопския митрополит Пимен открива свой църковно-народен събор, на който е провъзгласен за алтернативен патриарх на Българската православна църква (БПЦ). Приветствия към събора поднасят главният прокурор Иван Татарчев и политиците Иван Куртев, Васил Гоцев, Петко Илиев. В същия ден вицепремиерът Светослав Шиваров обявява църковно-народния събор на Пимен за незаконен.

Умира режисьорът Владимир Янчев. Работи в жанра на лиричната и сатиричната комедия, както и на приключенския филм. Режисьор е на: “Любимец 13” (1958), “Бъди щастлива, Ани” (1961), “Невероятна история” (1964), “Старинната монета” (1965), “Първият куриер” (1968), “Откраднатият влак” (1971), “Последният ерген” (1974), “Топло” (1978).

Официално е разпуснат Варшавският договор.

Варшавският договор или Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ е основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа, наречен Организация на Варшавския договор (ОВД). Основана е на 14 май 1955 г. в Москва като в нея влизат седем държави. Договорът действа в периода на Студената война, когато е основен противник на Северноатлантическия пакт – НАТО. След промените от 1989 г. държавите – членки на Варшавския договор една по една го напускат, до официалното му разпускане на 1 юли 1991 г.

Поради повишаването на цените на месото и колбасите в редица предприятия в Полша избухват стачки, на следващия ден стачната вълна обхваща цялата страна.

В продажба е пуснат популярният аудио плейър “Walkman” на фирмата “Сони”.

Умира Фани Попова-Мутафова – българска писателка. Родена е на 16 октомври 1902 г. В периода 1922-1925 г. учи консерватория (пиано) в Германия. Съпруга е на Чавдар Мутафов. Член е на Съюз на българските писатели и на Клуба на българските писателки. Представя предимно живота в семейството – жената като съпруга и майка. Авторка е на произведенията „Жената с небесната рокля“ (разкази, 1927 г.), „Жената на приятеля ми“ (разкази, 1929 г.), „Солунският чудотворец“ (историческа хроника, първи том, 1929 г.; втори том, 1930 г.), „Недялка Стаматова“ (повест, 1933 г.), „Велики сенки“, (разкази, 1935 г.), „Дъщерята на Калояна“ (роман, 1936 г.), „Иван Асен II“ (роман, 1937 г.), „Боянският майстор“ (роман, 1937 г.), „Последният Асеневец“ (роман, 1939 г.), „Д-р П. Берон“ (1972 г.) и др. Пише произведения за деца и юноши.

Седмият пленум на Комитета за изкуство и култура (КИК) избира Людмила Живкова за председател на комитета на мястото на Павел Матев, а на 3 юли Народното събрание я утвърждава за член на кабинета и председател на КИК.

Подписан е Договор за неразпространение на ядреното оръжие от СССР, САЩ, Великобритания и други страни – общо 68 държави. Договорът влиза в сила на 5 март 1970 г. Задължава ядрените държави да не продават на неядрените страни ядрено оръжие, да не им помагат за неговото производство или закупуване. Задължава неядрените държави да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международна агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.

Публикуван е Закон за сделките с валутни ценности и за валутен контрол.

Родена е Даяна Спенсър – принцеса на Уелс (1961 – 1997). Произхожда от аристократично семейство. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г., тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Принц Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. Сватбата им се състои на 29 юли 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). През юли 1996 г. Чарлз и Даяна оповестяват решението си да се разведат. Разводът става факт на 28 август 1996 г. В течение на години принцеса Даяна развива огромна благотворителна дейност. Лейди Даяна умира на 31 август 1997 г. при катастрофа във Франция.

Роден е американският лекоатлет Карл Люис, многократен олимпийски шампион в спринта и дългия скок.

САЩ провеждат първия ядрен опит след края на Втората световна война. Той се провежда на тихоокеанския атол Бикини.

Под егидата на ООН започва конференцията в Бретън Уудс, формулирала следвоенната международна финансова политика.

Бретън-Уудската икономическа система е приета със спогодба през 1944 г. Това е система, която регламентира действията на учредения тогава Международния валутен фонд. Основава се на неизменното съотношение между щатския долар и цената на златото (35 долара за 1 унция злато) и неизменните паритети между долара и останалите основни валути. Чрез нея валутните курсове се ограничаваха от т. нар. интервенционни точки, които се отклоняваха с един процент над или под установените паритети. Поради възникнала криза, вследствие на спекулативни валутни операции в края на 1971 г. системата е отменена. На нейно място са въведени плаващите валутни курсове.

В хода на Втората световна война след осеммесечна обсада германските войски превземат Севастопол.

Севастопол е град в Украйна, Кримска област. Основан е през 1783 г. като военноморско пристанище и крепост. Прославя се с героичната си отбрана през 1854-1855 г. по време на Кримската война и през 1941-1942 г. по време на Втората световна война.

Роден е Едуард Енчев Захариев – български кинорежисьор. Завършва през 1961 г. киноинститута в Будапеща. Утвърждава се в документалното кино с филмите „Релси в небето“ (1962 г.), „Сол“ (1965 г.), „БДЖ“, „Стомана“ (1971 г.). Дебютира в игралното кино с новелата „Ако не иде влак“ (1967 г.), след която снима инкриминираната екранизация по Д. Фучеджиев “Небето над Велека“ (1968 г.). В най-значимия си филм „Преброяване на дивите зайци“ (1973 г.) осмива ограничеността и безумията на бюрократизма, а във „Вилна зона“ (1975 г.) – стремежите на съвременния неоеснаф. В „Мъжки времена“ (1977 г.) прави успешен завой към националната литературна класика. През 1980 г. заснема мелодрамата „Почти любовна история“. Опитва силите си и в битовата трагедия – „Елегия“ (1982 г.), както и в психологическата драма – „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986 г.), „Резерватът“ (1991 г.), „Закъсняло пълнолуние“ (1996 г.). Награди: за „Вилна зона“ (Първа награда на Фестивала на българският игрален филм във Варна, 1976 г.); за „Мъжки времена“ – почетен диплом на Международната федерация на филмовата критика от кинофестивала в Антверпен, Белгия (1978 г.).

Роден е Мирон Василев Иванов – български писател. Завършва фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. „Вечерни новини“ (1955-1960 г.), в. „Труд“ (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в.“Стършел“ (1971-1988 г.), редактор в сп. „Септември“ (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в. „Стършел“ от 1950 г. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около тридесет книги, тридесет радиопиеси, около петнадесет театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Автор е на „Разсеяни убийци“ (1958 г.), „Какви времена доживяхме“ (1960 г.), „Просто да не повярваш“ (1962 г.), „Железни хора“ (в съавторство с П. Незнакомов, 1964 г.), „Делфините“ (1969 г.), „По суша и море“ (1971 г.), „Полуфабрикати“ (1971 г.), „Пуяк с брилянти“ (1973 г.), „Живей като другите и бъди благословен“ (1975 г.), „Новогодишни разкази“ (1975 г.), „Балканска епопея“ (1982 г.), „Един нищожен свръхчовек“ (1983 г.), „Наполеон под Вакарел“ (1985 г.), „Аероодисея“ (1987 г.), „Как да бесим вълци“ (1988 г.), „Византийски победи“ (1989 г.), „Как я пеем тази песен“ (1990 г.), „Ония сънни, радостни години“ (1990 г.), „Илирийски замък“ (1991 г.) и др.

Роден е Джералд Морис Еделман – американски биохимик, член на Американската академия за изкуства и наука, на Нюйоркската Академия на Науките. Носител е на Нобелова награда за физиология и медицина за 1972 г. (заедно с Р. Р. Портър). През 1950 г. завършва Урсинус колидж. Доктор е по медицина от 1954 г. От 1957 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания (професор от 1966 г.). Основните му проучвания са върху изучаването на първичната и третичната структура на белтъчините, главно на антителата (имуноглобулини), върху строежа на повърхността на клетките. Прилага нови методи на фракциониране на антитела и клетки, разработва метода на флуоресцентната спектроскопия на белтъчините. Открива, че молекулата на имуноглобулина се състои от четири полипептидни снопчета.

Умира Векослав Клаич – хърватски историк, професор от Загребския университет (1893-1922 г.), почетен доктор на Пражкия университет (1922 г.). През 1873 г. завършва Виенския университет. Съчиненията му са посветени на средновековната история, историята и географията на Хърватия, средновековната история на Босна, историята на хърватската музика. Неговият основен труд е многотомна история на Хърватия (описваща събитията до 1608 г.). Опитва се да обясни възникването на хърватската държава с прииждането на седем или осем племена от хървати завоеватели, които подчиняват славяните и образуват особена привилегирована прослойка от населението, от която се формира господстващата класа на хърватското общество.

Родена е Маргарита Спасова Дупаринова – българска актриса. През 1944 г. завършва Държавната театрална школа и дебютира в Народния театър с ролята на Милкана в „Майстори“ на Рачо Стоянов, където без прекъсване до 1990 г. изиграва знаменити роли. Роли: Антигона в „Антигона“ от Софокъл, Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, Кралица Елизабет в „Мария Стюарт“ от Шилер, Лауренсия във „Фуенте овехуна“ от Лопе де Вега, Фру Алвинг в „Призраци“ от Ибсен, София в „От ума си тегли“ от Грибоедов, Ксения в „Егор Буличов и другите“ от Горки и много други. Умира на 3 ноември 2005 г.

Роден е Йежи Стефан Ставински – полски сценарист, писател и режисьор. Участник е в антифашистката съпротива. През 1951 г. завършва Варшавския университет. Печата от 1952 г. Пише сценарии, в които осмисля героиката и трагедията на Втората световна война, както и битовокомедийни проблеми на съвременността. Сценарист е на “Човек на релсите” (1957 г.), “Дезертьор” (1958 г.), “Канал” (1958 г.), “Еронка” (1958 г.), “Покушение” (1959 г.), “Кривогледо щастие” (1960 г.), “Кръстоносци” (1960 г.), “Съвременна история” (1960 г.), “Любовта на 20-годишните” (1962 г.), “По следите на Адам” (1970 г.), “Голямата любов на Балзак” (тв, 1973 г.), “Акция край арсенала” (1977 г.), “Обратен билет” (1978 г.), “Бащата на кралицата” (1979 г.), “Рожденият ден на един млад варшавянин” (1980 г.). Режисьор на “Развод няма да има” (1964 г.), “Пингвин” (1965 г.), “Предпразнична вечер” (1966 г.), “Кой вярва в духове” (1977 г.), “Час пик” (1973 г.), “Рожденият ден на Матилда” (1975 г.), “Гражданинът Пишчук” (1989 г.), “Полковник Квятковски” (1995 г.).

Въведен е опростен правопис по предложение на комисия начело с проф. Александър Теодоров-Балан (на снимката). Премахват се крайните ерове, двойното „е“ и кръстатото „ъ“.

Започва битката при Сома, решаваща за изхода на Първата световна война. Битката при река Сома е една от най-кръвопролитните за тази война. Само през първия й ден двете страни дават над 21 000 жертви. По време на тази битка за първи път са включени танкове. Първите верижни бронирани танкове се използват от английската армия. В боя участват 32 машини. Те са конструирани от Ърнест Суинтън.

Река Сома се намира в Северна Франция с дължина – 245 км. и площ на басейна – 5500 кв. км. Протича по равнините на Пикардия, влива се в пролива Ламанш.

Роден е Уили Диксън – американски блуспевец и басист. Блусовете му имат голямо значение за оформянето на рокендрола. Професионалната си кариера на музикант започва в началото на 50-те години. Освен като вокалист, участва като басист в записи на Чък Бери, Бо Дидли, Мъди Уотърс и др. През 70-те години изнася концерти с групата си „Чикаго блус ол’старс“. Албуми: „Willie Dixon-Catalyst“ (1973 г.), „I Am the Blues“ (1975 г.), „Mighty Earthquake & Hurricane“ (1983 г.), „The Original Wang Dang Doodle“ (1995 г.), „Poet of The Blues“ (1998 г.).

Гръцките андарти в Сяр (Серес) събират българските първенци, за да ги предупредят, какво ще последва след оттеглянето на армията. Част от първите българи на града са задържани.

Ден по-рано, на 30 юни 1913 г., България претърпява поражение в Междусъюзническата война. Турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Високата порта окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи.

Полският биохимик Казимир Функ открива витамините и въвежда термина “витамин”.

Витаминът е органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.

САЩ създават първите в света военновъздушни сили.

Алберт Айнщайн официално излага своята теория за относителността.

Алберт Айнщайн е роден през 1879 г. в Улм, Германия. Той е германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина „фотон“ през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-Айнщайн. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

Роден е Тодор Петров Ценков – български писател. За участие в ученическа стачка е изключен от всички училища в България. През 1921 г. емигрира в Буенос Айрес, в България се завръща три години по-късно. През 1930-1934 г. работи като администратор на сп. “Икономия и домакинство” и в редакцията на в. “Вик”. Членува в Съюза на трудовоборческите писатели. През 1936 г. отново емигрира със семейството си в Буенос Айрес, където е журналист и работник. В България се завръща през 1947 г. Работник е в Дирекцията на печата (1948-1951 г.), в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1952-1953 г.), главен редактор е на в. “Патриот” (1953-1958 г.) и на в. “Реклама” към Съюза на българските журналисти (1959-1960 г.). Тодор Ценков е дългогодишен кореспондент на издания от Латинска Америка и сътрудник на отдела “Външна политика и международни връзки” към ЦК на БКП. Първия си разказ “Кривчо” печата през 1930 г. във в. “Дума” (бр. 34), заради който вестникът е конфискуван. Ценков превежда от испански и португалски език художествена и политическа литература. Превежда от български на испански език Д. Благоев, Г. Димитров, Т. Живков, материали на държавни и партийни институти, “Българска антология”, “Розова долина” – антология и др. Псевдоними.: Тодор Пикаро, Федя Це, Ф. Ц. Пикаро, Т. Ц. и др. Някои съчинения: “По света за хляб” (1932 г.), “Кокиче след тропиците” (1934 г.), “Великият океан” (1938 г.), “Con los ojos vendados. Novela.” Buenos Aires (1947 г.), “С привързани очи” (1952 г.), “Под аржентинско небе” (1962 г.).

Умира американската писателка Хариет Бичър Стоу, автор на „Чичо Томовата колиба“ (1852). В него се проявява като ревностна защитничка на свободата на робите в Америка.

Умира Петко Рачов Славейков – български поет, публицист, фолклорист и обществен деец.

Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново (днес Велико Търново) в будно семейство на казанджия (баща му е свързан с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 г. издава първите си книги – “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.). Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. вестник “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стих., арестуван е и изпратен в Одринския затвор. Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения. Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на НС (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.).

В Шуменския гарнизон е основано офицерско икономическо дружество „Опит“.

“Опит” е обществена организация на българската икономическа мисъл. Първоначално членове са дребни търговци и занаятчии, но впоследствие в редовете й остават само лица, имащи определен научен интерес към икономическата проблематика. Икономическото дружество открива свои клонове в Пловдив, Плевен и Русе. Печатен орган на дружеството е „Списание на Българското икономическо дружество“.

В София е проведен първият конгрес на Либералната партия на Васил Радославов.

Васил Радославов е роден през 1854 г. в град Ловеч. Той е политически и държавен деец, член на Българската академия на науките. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. –15 юли 1886 г., 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на Константин Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа.

Умира Херман Фелинг – германски химик органик и технолог.

Той е роден на 9 юни 1812 г. в Любек. Завършва Хайделбергския университет (1837 г.), работи в лабораторията на Ю. Либих. От 1839 г. е професор във Висшето техническо училище в Щутгарт. Изследва многоосновните органични киселини, получава паралдехид (1838 г.), бензонитрил и сукцинимид (1844 г.). Предлага реактив за определяне на простите захари (монозахариди) през 1850 г. В областта на техническата химия изследва минералните води, дъбилните вещества, процесите на хлебопроизводството и др. Участва в обработката на много раздели от книгата на Х. Колбе “Учебник по органична химия” (в три тома, 1854-1877 г.), редактор (от 1871 г.) на известното ръководство “Нов химичен речник”.

На конгрес в София деветнадесет македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков.

Димитър Христов Ризов е роден през 1862 г. в гр. Битоля, Македония. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Учи в родния си град, а след това в Пловдив. През 1881 г. се завръща в Битоля и е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Македония. През 1884 г. се установява в Пловдив. Там се включва активно в съединисткото движение – избран е за член на Българския таен централен революционен комитет. Участва в осъществяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. През 1887 г. заминава да следва в Лиеж, Белгия. След завършване на образованието си, заема редица дипломатически постове – търговски консул в Скопие (1897–1899 г.), дипломатически агент в Цариград (1903–1905 г.), Белград (1905–1907 г.), Рим (1908–1915 г.) и Берлин (1915–1918 г.). Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. „Самозащита“, „Македонский глас“, „Независимост“. Публикува материали във в. „Независима България“, „Марица“, „Балкан“ и др. Автор е на спомени и брошури: „Княз Батенберг и Съединението“, „Разлагающа се и възрождающа се България“, „Етнография на Македония“ и др.

В едночасово заседание, Великото Народно Събрание под председателството на митрополит Антим I Видински, отменя конституцията за 7 години и дава извънредни пълномощия на княз Александър I. Петко Каравелов и Петко Р. Славейков емигрират в Пловдив. Формирано е ново служебно правителство.

Режимът на пълномощията е управление, установено от княз Александър I Батенберг след извършения от него държавен преврат през 1881 г. Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот, което да проведе избори за Велико Народно събрание. Тези действия на княза са подкрепени от Русия и Австро-Унгария. В обстановка на фактическо военно положение изборите са проведени и на 1 юли 1881 г. II Велико Народно събрание започва своята работа. То гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 г., дава му право да създава нови учреждения, а след изтичането на определения срок ново Велико Народно събрание трябва да измени конституцията в духа на осъществените консервативни промени. Опозиционното движение срещу режима под ръководството на Либералната партия се засилва с всеки изминал ден. Князът се стреми да укрепи властта си с помощта на руските генерали Н. Соболев и А. Каулбарс, които поставя на 23 юни 1882 г. начело на правителството. Много скоро обаче между руските генерали и консерваторите възникват остри противоречия относно въпроса за жп строителство в България. Руските генерали търсят подкрепата на „крайните либерали“ начело с П. Каравелов, които настояват за пълно възстановяване на конституцията. Консерваторите от своя страна се ориентират към сближаване с „умерените либерали“, водени от Драган Цанков, които са склонни да допуснат промени в конституцията. През август 1883 г. е подписано споразумение между консерваторите и крилото на Драган Цанков, според което Търновската конституция ще се възстанови, но „умерените либерали“ се ангажират да съдействат за промяната и в консервативен дух. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява Търновската конституция. Съставено е коалиционно правителство от „умерени либерали“ и консерватори начело с Драган Цанков. На 5 декември 1883 г. то прокарва в Народното събрание исканите промени в конституцията. Князът се отказва от Режима на пълномощията. На проведените парламентарни избори на 27 май 1884 г. „крайните либерали“ печелят убедително. Съставено е правителство начело с П. Каравелов, което изцяло възстановява конституцията.

България е приета за член на Всемирния пощенски съюз, основан на 1 юни 1878 г. с Парижката конвенция.

Подписан е Берлинският договор. Северна България и Софийско стават васално на султана княжество. Южна България под името Източна Румелия е под юрисдикцията на султана, а Македония, Одринска Тракия и Беломорието са върнати на Османската империя.

Започва първият турнир по тенис в Уимбълдън. Шампион при мъжете (единственото състезание, което се провежда тогава) става англичанинът Спенсър Гор.

Умира Михаил Александрович Бакунин – руски общественик, публицист, краен радикал, един от основателите и теоретиците на анархизма и народничеството.

Роден е на 30 май 1814 г. Завършва артилерийско училище в Петербург; офицер е. През 1835 г. напуска армията. Дружи с Г. Белински, А. Херцен, Н. П. Огарьов. Последовател е на философията на Фихте, по-късно – на Хегел. От 1840 г. живее в Западна Европа (Германия, Швейцария, Белгия, Франция). В Париж се сближава с П. Прудон (1844 г.). Активно участва в революцията (1848 г.). Участва в славянския конгрес в Прага (1848 г.) и в избухналото по време на конгреса въстание (12/17 юни 1848 г.). През май 1849 г. е един от ръководителите на въстанието в Дрезден. След потушаването му е арестуван и осъден на смърт (1850 г.). По-късно смъртното наказание е заменено с доживотен затвор. През 1857 г. е изпратен на заточение в Сибир, през 1861 г. успява да избяга в Лондон. Бакунин е против всякаква държава, обявява се против използването на работническата класа от нея. Противник е и на марксистката догма за диктатурата на пролетариата, ограничаваща свободата на човешкия дух. Основни движещи сили за радикално преобразуване на обществото според него са селяните, занаятчиите, дребните собственици и лумпен-пролетариатът. Михаил Бакунин смята, че руският селянин е роден социалист и само той може да осъществи радикалното преустройство на Русия. В края на 1864 г. става член на Международното работническо дружество (т. нар. Първи Интернационал). Поради теоретични разногласия с К. Маркс по-късно е изключен (1872 г.). Основният му труд е „Държавност и анархия“.

По инициатива на Екатерина Ценович в Букурещ се основава “Българско благодетелно женско дружество”.

Роден е Луи Блерио – френски инженер, един от пионерите на авиацията, конструктор на самолети и пилот. Отначало започва да конструира летателни апарати с махащи крила (1900 г.). По-късно строи безмоторни и моторни самолети. През 1908 г. извършва непрекъснат полет от 14 км. На следващата година прелита пролива Ламанш, широк 42 км. Това е първото прелитане над море, което Блерио осъществява за 37 минути.

Васил Левски се прехвърля през Бекет и Оряхово в България. През следващите няколко месеца Апостола реорганизира Вътрешната революционна организация според изискванията на новия устав и новата програма на БРЦК.

Канада става независим доминион в рамките на Британската империя.

Започва битката при Гетисбърг – решаващото сражение от Гражданската война в САЩ, завършило три дни по-късно с победа за Севера.

В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.

През първия етап на войната (1861-1862 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и други, водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.

Умира Николай Степанович Палаузов – съратник на Васил Априлов, дарител за откриване на взаимно училище в Габрово. Търговец в Одеса (Русия). Завещава значително състояние за издръжка на Габровското училище.

В хода на Въстанието в Северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание – 1850 г.) на връх Връшка чука, намиращ се в западната част на Стара планина, се провежда съвещание на селските старейшини от Видинско и Кулско, което трябва да уточни по-нататъшната тактика на въстаниците.

В предния ден – 30 юни 1850 г., Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на вр. Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания.

В деня след съвещанието на Връшка чука, участниците изготвят изложение, в което описват тежкото положение на населението в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като изрично акцентират върху лоялността на българите към султана. „Сега – заявяват селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи запалиха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани съсипаха…“

На 4 юли 1850 г. селските старейшини, събрани на Връшка чука, отправят чрез сръбския княз Александър Карагеоргевич ново изложение до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските власти искания за връщане на населението по селата.

Няколко дни по-късно, пратениците на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

През 1850 г. в избухва Въстанието в Северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание – 1850 г.). Масовото антифеодално селско въстание, избухва във Видинско, Ломско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не довеждат до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме, нито подсилили гаранциите за защита на неговите елементарни човешки права. През 1850 г. оцелелите от Нишкото въстание (1841 г.) и др. революционни сблъсъци по-видни дейци от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии (които не по-малко страдали от чуждия национален гнет) и др. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров. На 29 май г. бунтът пламва в Ломско, Видинско и Белоградчишко. Броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти успяват да усмирят въстаналите маси във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османски войски, които вече се били справили с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да им се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Въпреки неизгодното положение, в което се оказва въстаналото население, то не се отказва от своята борба, преди да бъдат приети неговите искания. Героичните действия на въстаниците стават известни и на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските фактори Портата приема (август – септември) представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното им искане – премахването на господарското земевладение и предоставяне право на селяните сами да си избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен предоставените от него права на въстаналото население. То се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществя, тъй като Високата порта се отказва впоследствие от намерението си да предостави автономия на този край.

Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. То е една от неговите най-значителни антиосмански изяви преди Кримската война (1853-1856 г.). За неговия размах изключително голяма роля изиграли водителите му Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др.

В САЩ започват да се продават първите залепващи се пощенски марки.

Върху кула в Габрово е монтиран градски часовник.

Часовниковата кула е извисена на 28 метра височина. Намира се срещу пазара в Габрово и внася особен колорит в централната част на града. Издигната е през 1835 г. от местния майстор Иван Сахатчията. Часовниковият й механизъм е ръчно изработен от самия него, а камбаната е произведена във Виена.

Родена е Жорж Санд – френска писателка. Учи в английски католически манастир в Париж. През 1831 г. заедно с писателя Жул Сандо издава романа “Розово и бяло”. Санд се изгражда като писателка в обстановката на обществен подем във Франция след Юлската революция (1830 г.). Първият й самостоятелен роман – “Индиана”, подписан с псевдонима Жорж Санд, излиза през 1832 г. Романите “Валентина” (1832 г.), “Лилия” (1833 г.), “Жак” (1834 г.) са изпълнени с бунтарски индивидуализъм и поставят писателката в редиците на демократичните романтици. През 40-те години на ХIХ в. участва в издаването на антиклерикални ляворепубликански списания и вестници. Активно участва във Февруарската революция 1848 г., но е близка и до радикалните кръгове на левите републиканци. След юни 1848 г. се оттегля от активна обществена дейност и пише романите: “Жан де ла Рош” (1859 г.), многотомната “История на моя живот” (1854-1855 г.) и др. Умира на 8 юни 1876 г.

Родена е Александра Феодоровна – руска императрица, съпруга на император Николай I, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Омъжва се за император Николай на 20 юни 1817 г. Като императрица се занимава с благотворителна дейност – покровителства детски домове, болници и домове за стари хора.

Наполеон Бонапарт извършва десант в Александрия.

Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Наполеон Бонапарт умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.

Роден е Готфрид Вилхелм Лайбниц – немски философ идеалист, математик, физик, езиковед. От 1676 г. служи на хановерския херцог. По молба на Петър I разработва проекти за развитие на образованието и държавно управление в Русия. В духа на рационализма развива учението за природната (вродена) способност на ума да познава висшите категории на битието и всеобщите и необходими истини на логиката и математиката. Един от създателите на диференциалното и интегралното смятане.