Година след като вдигна шампионската купа на България през 1986 г. като капитан на „Берое“, железният защитник Теньо Минчев, заедно с други свои колеги като Кънчо Кашеров, Танко Танев и Таньо Петров-Чапъра, преминава в другия старозагорски отбор – „Локомотив“.
Тогава локомотивци са в трета дивизия – зона „Загоре“, което е равностойно на сегашната „В“ група.
Там
Минчев е играещ помощник на старши треньора
Иван Танев.
На 3 март тази година Теньо Минчев навърши 70 години. По онова време все още е на 33 – Христова възраст.
„Тренировките в „Берое“ бяха започнали да ми идват нагоре, затова преминах в „Локомотив“. Още след първата година влязохме в „Б“ група и до деветия кръг на първенството от 1988-1989 г. бяхме на първо място. Дръпнахме назад след една загуба с 0:2 на калния терен във Видин. Аз вече не играех, бях само помощник-треньор.
Един ден през есента ме извика Божидар Дяков, беше шеф на БСФС в Стара Загора, и ми казва: „Теньо, през лятото идва спортна делегация от побратимения ни град Куйбишев. В разговор с нейния ръководител Заворин стана дума и за футболните ни отбори. В техния „Криля Советов“ им трябва добър защитник, ти искаш ли да отидеш да поиграеш за тях? Казах си: защо пък да не опитам късмета си, няма значение къде е, и приех“, разказва пред „24 часа“ Теньо Минчев.
В Стара Загора вече имали примера на голмайстора на „Берое“ Петко Петков, който игра успешно в „Аустрия“ (Виена) и дори стана първият българин – шампион и носител на купата на Австрия.
Така че пред Теньо пътят бил утъпкан. Минчев лети към новия си отбор на 7 януари 1989 г. На летището в Москва го посреща администраторът на „крилете“ Юри Витушкин и го води в Куйбишев – днешния град Самара. Настанява го в базата на отбора.
„Дадоха ми голяма стая – преградена на спалня и всекидневна, на сам човек повече не му трябва. Помня, че за да не скучая, още първата вечер ме заведе на цирк. Семейството ми остана в Стара Загора, дойдоха само на гости за 3 месеца през лятната ваканция на децата. Знаех, че ще живея в клубната база, която познавах при гостуванията ни там с „Берое“. Но тогава нямаше още практика предварително да се договарят личните условия на футболиста“, разказва още Теньо Минчев.
Тогава той още не знае, че ще влезе във футболната история като първия чужденец, играл в първенство на бившия Съветски съюз. Казали му го по-късно, след като се прибрал в България. По това време „Криля Советов“ се състезава във Втора лига на огромната страна, в московската подгрупа.
„По онова време информацията не се разпространяваше така бързо, както днес. А и заради военната си промишленост
Куйбишев беше затворен град, малко публика идваше отвън,
за да подкрепя гостуващите при нас отбори.
Разстоянията там са големи, което също затрудняваше гостите. Но нашата публика си я биваше – по-малко от 15-20 хиляди дущи не идваха на домакинските ни срещи. Програмата беше направена така, че играехме два мача един след друг като домакини, после два мача като гости в ритъма сряда-събота. Когато гостувахме, първо летяхме 1200 км със самолет до Москва, след това продължавахме с клубния автобус, който ни чакаше на летището. После – в обратния ред. Понякога от Москва се прибирахме и с влака“, спомня си Минчев.
Тези дълги пътувания били една от причините след една година да откаже продължение на договора си. Той подписал този свой договор със софийска фирма. И когато започнало първенството – в бившия СССР се играе в цикъл пролет – есен, лъснал сериозен гаф.
Един ден казали на Теньо, че няма как да му плащат премии за победа, тъй като това не било вписано в договора му. Имало клауза само за заплата. Той признава, че не очаквал подобен пропуск и бил подписал „на юнашко доверие“. Но и до днес смята, че пропускът бил неволен, никой нямало да му създаде нарочно подобни проблеми.
В началото на март 1989 г., преди началото на тамошния шампионат, „Криля Советов“ идва на подготовка в побратимената Стара Загора – такава била традицията тогава (сега ходели в Турция). И решават, че това турне е подходящ момент
да организират бенефис
на Теньо Минчев. На градския стадион под Аязмото той играе едно полувреме с фланелката на „Берое“, след това едно полувреме със синьо-белия екип на „крилата“. Приятелският мач завършва наравно, но Теньо не помни точния резултат.
За него остава емоцията от раздялата с „Берое“ и първите крачки с новия му отбор. Помни, че тогава го пуснали в градски отпуск – позволили му да нощува у дома си, като го освободили от лагера на руския отбор.
„Криля Советов“ е със сериозна история във футболния летопис на бившия Съветски съюз и на днешна Русия. Създаден е по време на войната през 1942 г., има престижни участия както във Висшата лига, така и в турнирите за купата на страната.
В годината, в която в състава му е българинът, отборът играе във Втора дивизия и достига до баражите за промоция във Висшата лига, но не успява да влезе.
В турнира за Купата отстранява отбори като „Зенит“ (Ленинград) и „Шахтьор“ (Донецк), а срещу ленинградчани Теньо Минчев изнася един от най-силните си мачове на руска земя като опорен халф.
„След като си тръгнах, тъй като договорът ми изтече, нашите отстраниха още един съперник в този турнир и играха полуфинал срещу ЦСКА (Москва) в съветската столица. Там през март домакините приели гостите си на терен с изкуствено покритие, на каквото нашите не бяха играли никога дотогава. На такъв терен топката се движи по друг начин и „крилата“ закономерно загубиха“, не е забравил Теньо Минчев.
По негово време футболната мода в Съветския съюз все още диктува „Динамо“ (Киев) и нямало как момчета от „Криля Советов“ да стигнат до националните отбори. Но всички те били по-млади от Минчев с по 10-12 години и имали амбиции да пробият по-сериозно във футбола, били и режимлии. И това била една от причините при старши треньора Виктор Антихович всички да тренират сериозно, дисциплината била на почит. „У нас,
ако треньорът се обърне настрана, футболистът гледа как да се скатае
Там, дори и треньора да го нямаше, всичко по програмата се изпълняваше на 100, че и на 110 процента. Практикуваше се по-силов, не толкова техничен футбол. Имаше сериозни единоборства, но не помня мач, в който човек от нашия отбор или от противника да е получавал червен картон за грубост“, удивлява се още Теньо Минчев.
В Куйбишев, разбира се, нямал езикова бариера. Макар че в началото невинаги разбирал какво му говорят, защото местните говорели бързо и съкращавали думите по свой си начин.
Помолил най-близките си приятели да не го правят, поне докато говорят с него. На терена било друго – там стигат няколко кратки думи между футболистите, за да се разбират помежду си. Например винаги си казвали „пошли“, когато вратарят е овладял топката и трябвало да тръгват напред в атака.
Случило се така, че политическата промяна на 10 ноември 1989 г. у нас го застигнала, докато бил на тренировка на базата на „Криля Советов“.
„Гледам, персоналът на кухнята воглаве с началника си бяха излезли навън и коментираха нещо оживено. Когато свърши тренировката, те дойдоха при мен с новината: „Теня, Тодор Живков го свалиха“.
Викам им: „Ми хубаво, той бая години изкара, а кого избраха там?“. Те заповтаряха: „Пьотър, Пьотър“, в първия момент не можах да загрея кой е този, после се усетих, че е Петър Младенов. Няма нищо лошо. „Ами сега какво ще правите?“, вълнуват се те. „Ние, отговарям, в България сме колкото една Москва, нали
бяхме 8 милиона, ние ще се оправим бързичко, ами
при вас, ако дойде, вие кога ще се оправите?“,
пошегувах се аз. Това помня от оня мой 10 ноеври в Куйбишев“, завършва Теньо Минчев.
Помни още и зимата, когато в града натрупал сняг, дълбок метър, метър и нещо, а река Волга замръзнала така, че по леда спокойно минавал от бряг на бряг целият транспорт.
а спомен от гурбета Теньо си докарал лек автомобил „Лада 1500“ в модерния навремето тъмносив цвят, наречен мокър асфалт. Взел го за малко над 11 хиляди рубли направо от завода в Толяти, който е на някакви си 60 км от Куйбишев – прашинка разстояние за руските мащаби. И до днес той поддържа връзка с някои от бившите си съотборници, доскоро се разменяли визити и между футболните ветерани на Стара Загора и Самара.
А в дома му на видно място е закачена плюшена играчка – животното талисман на „Криля Советов“, облечено със синьо-бялата фланелка на отбора от 2007 г., когато отбелязали 65-годишнината на „крилата“. Той е забавно плъхче и се казва Лютик.
