Ценното хранително вещество се съдържа най-много в яйцата и е важно за човек още докато е в утробата на майка си
Яйцата са една от най-полезните храни и сме благословени, че точно те присъстват на великденската ни трапеза. Въпреки това доста отиват в кофата за боклук след празничния период, защото хората им се насищат бързо. Причината е, че по принцип не ги консумират много, което е голяма грешка, тъй като яйцата продължават да са един от най-евтините източници на протеини.
Освен това няколко проучвания напоследък ги определиха и като най-мощния резервоар на холин – хранително вещество, което е от решаващо значение за нашето здраве на различни етапи от живота. “Има го във всяка клетка в нашето тяло, защото е свързан с редица жизнени функции, включително работата на черния дроб. Липсата му може да причини редица проблеми”, казва пред Би Би Си американският професор по здравни и хранителни науки Хинян Дзян. Тя е изследвала как осигуряването на холин по време на бременност и кърмене влияе върху развитието на мозъка на новороденото. “При животните, когато майката има повече холин, когнитивното състояние на потомството е по-добро. Започваме да откриваме подобни резултати и при проучвания върху хора, макар да не са съвсем същите”, обяснява проф. Дзян.
Въпреки това учените са категорични, че холинът е основно хранително вещество, което означава, че се нуждаем от него за нашето здраве. Телата ни обаче не го произвеждат достатъчно самостоятелно и трябва да си го набавяме допълнително чрез подходяща диета. Освен в яйцата високи нива на холин има в риба, пилешко, говеждо, мляко, фъстъци, боб, гъби и кръстоцветни зеленчуци като броколи например, макар
количествата му в храните
от животински произход
да са по-големи
“В този смисъл той е подобен на омега-3 мастните киселини, въпреки че всъщност е тясно свързан с витамините от група В”, казва Ема Дербишър, автор на научни публикации. По думите ѝ ролята му за мозъка е решаваща, заради което е наричан мозъчно хранително вещество. Необходим е на телата ни, за да произвеждат невротрансмитера ацетилхолин. Той пък пренася съобщения от мозъка до тялото чрез нервните клетки. Ацетилхолинът играе важна роля за мозъчните клетки, които са необходими за нашата памет, мислене и учене.
Едно от проучванията например е показало, че хората с по-висок прием на холин имат по-добри спомени, а тези с дефицит са изложени на по-голям риск от невродегенеративни заболявания като алцхаймер и паркинсон. Освен това, ако се осигурява целенасочено на организма по време на средната възраст, значително може да подобри мозъчната функция. Друго изследване е установило, че ядящите редовно яйца приемат два пъти повече холин в сравнение с тези, които ги избягват. Според Европейския орган за безопасност на храните препоръчителният дневен прием е 400 милиграма за възрастен и между 480 и 520 милиграма за бременни и кърмачки. В едно яйце има около 150 милиграма холин, в порция пилешки гърди – 72 милиграма, а в шепа ядки – около 24 милиграма.
Тестове са показали, че холинът е жизненоважен за развитието на бебето още в утробата. Затова и то се ражда с три пъти по-голямо количество от ключовото хранително вещество в сравнение със своята майка. От съществено значение обаче е диетата, която тя спазва, тъй като е установено, че доставката на холин в утробата корелира с когнитивния резултат на новороденото и ползите могат да продължат с години. Най-добри показатели за краткосрочна и дългосрочна памет са имали седемгодишни деца, чиито майки са консумирали богати на холин храни между 13-ата и 28-мата седмица от своята бременност. Някои изследвания дори предполагат, че недостатъчният му прием по време на износване на плода може да е свързан с някои проблеми на неврологичното развитие на по-късна възраст
като например
дефицит на
внимание,
хиперактивност
и дислексия
“Виждаме все повече такива случаи в училищата. Някои от тях са генетични, но също така е възможно да са причинени от недостатъчен прием на ключови хранителни вещества. Известно е, че при дефицит на такива се получават много фини промени в неврологичното развитие, които се проявяват по-късно, когато вече могат да се лекуват само последствията”, посочва Ема Дербишър. По думите ѝ холинът досега е бил леко пренебрегван, но натрупването на доказателства за ползите от него вероятно ще промени това.
Направен преглед на 38 проучвания върху животни и 16 върху хора е стигнал до заключение, че добавките с холин помагат за развитието на мозъка. Все още обаче не е определено кое е идеалното количество. Някои учени смятат, че човек трябва да си осигурява доста повече от препоръчителните досега дози, за да има сигурен ефект. Те говорят за 930 милиграма холин дневно, което се равнява на съдържащото се количество в приблизително 6 яйца. Затова те стигат до заключение, че консумирането на достатъчно от важното вещество е изключително трудно, без да се ядат яйца или той да се приема под формата на хранителна добавка.
Особено предизвикателно е набавянето му, когато човек спазва веганска диета, но проф. Дзян казва, че има някои добри растителни източници. Например в 100 грама фъстъчено масло се съдържат около 66 милиграма холин, а в същото количество соеви зърна – даже двойно повече. Холинът
помага на мазнините да се
транспортират от черния дроб
и на тялото да синтезира фосфолипиди, които са основният компонент на клетъчните мембрани в телата ни. Недостигът му може да повлияе дори върху костната ни плътност и психично здраве. Някои от проучванията са показали, че по-високият прием на холин е свързан с по-ниски нива на тревожност и риск от депресия и остеопороза. Затова учените смятат, че жените трябва да се стремят да си го набавят в препоръчителните количества не само по време на бременност, но и когато изпадат в менопауза.
