Когато Георги Иванов погледна часовника си на 8 август 2023 г., България е №77 в света, сега е №85 – какво се случи?
“Поживьом, повидим”.
8 август 2023 г.
“След две-три години България ще има резултати. Не знам коя дата сме сега? (Поглежда часовника си). Осми. Интервюто си остава. Ще си говорим след три години България къде ще бъде. Сега гледам някакви коментари от някои журналисти заради мача със Сърбия, където казах някои работи: “Ей, Гонзо, ние сме на 77-о място”. Да, но ще видим след две години къде ще сме. След три. Така че примерно – поживьом, повидим.”
Това заяви тогавашният технически директор на БФС Георги Иванов в интервю за Sportal.bg в коментар за състоянието на българския футбол и конкретно на националния ни отбор. И направи индиректна препратка към датата 8 август 2026 г., когато темата да се коментира отново.
Коя дата сме днес? 8 август 2026-а! И някак логично хвърляме поглед към изминалите 3 години от онова поглеждане на часовника. И към състоянието на националния отбор с днешна дата.
Сега вече Георги Иванов е президент на Българския футболен съюз – избран на 15 март 2024 г.
На 18 ноември 2025 г. България победи Грузия с 2:1 в последния си мач от световните квалификации за Мондиал 2026 и прекъсна серия от 368 дни без успех. Тогава Георги Иванов беше върнат към онова изказване за “след 2-3 години”. “Ако смятате, от 2023 г. колко са 3 години? Че не мога да смятам”, каза с лека ирония шефът на родния футбол, обяснявайки, че трябва да се съсредоточим върху споменатия краен срок, тоест три години.
И обяви, че бъдещето пред националния ни отбор е светло, през 2026 г. ще има сериозно развитие, но все пак всичко става крачка по крачка. “Примерно – една жена чака 9 месеца, не може да роди веднага”, направи паралел той. И призова да се намали негативизмът. “Не сме победители, на дъното сме, но с воля и характер ще направим всичко възможно българите да се гордеят”.
Почти една бременност време мина и оттогава. И ето ни на онази обявена преди 3 години дата. Тя не е измислена нито от журналистите, нито от феновете. Къде бяхме тогава, къде сме сега? Отговорът може да бъде даден без коментари, без емоции и дори без ирония. №77 в световната ранглиста тогава. №85 в световната ранглиста сега.
В последната класация на ФИФА (към 20 юли 2026 г.) националният отбор на България е на 85-а позиция. Въпреки че не записа успех в последните си две приятелски срещи – срещу Черна гора 0:1 в Пловдив и 2:2 в гостуването на Молдова, тимът ни даже прогресира с две места, изпреварвайки две от страните, участвали на световното първенство – Нова Зеландия и Хаити, които имаха незадоволителни резултати на световните финали. Годината на обещанието завършихме като №81 в света. 2024-а – като №82. През 2025 г. България слезе до 91-о място – една от най-слабите години в историята на националния отбор. В края ѝ България беше на 88-о място.
Какво се случи след 8 август 2023-а? Нищо добро и след вече загубените евроквалификации от Черна гора и Унгария и хиксовете с Литва и Сърбия. През есента последва 0:1 в контрола от Иран и нови две загуби в квалификациите – пак от Черна гора, че и шокиращото 0:2 от Литва насред София. Запитахме се може ли да стане по-зле. Беше време за треньорска смяна в опит за смяна на посоката.
Всъщност в изминалия тригодишен период трима различни селекционери са начело на България.
Когато Георги Иванов погледна часовника си на 8 август 2023 г., национален треньор беше Младен Кръстаич. Малко по-късно той вече не беше на поста. След резила от Литва дойде и 0:2 от Албания в контрола, а след това вече пътищата на България и Кръстаич се разделиха. Дойде Илиан Илиев. При него България действително имаше период на стабилизиране, серия без поражение. Имаше надежда. Първо довършването на евроквалификациите през ноември в мачове без значение и в размирни времена – 2:2 с Унгария и 2:2 със Сърбия.
Въпреки надеждата България завърши на последно място в групата си от квалификациите за Евро 2024. Но все пак надеждата живееше около отбора през 2024-а въпреки разочароващи хиксове в Лигата на нациите срещу отбори, които доскоро брояхме за джуджета, като Люксембург и Беларус. Имаше и победа над Северна Ирландия с 1:0. После обаче същата Северна Ирландия разби България с 5:0.
2025-а започна с неуспешния плейоф за влизане в Лига B на Лигата на нациите срещу Ирландия – две загуби с по 1:2. После започнаха световните квалификации срещу наистина много класни съперници – бяхме се докарали дотам, че ние да сме аутсайдерът в групата, а за зла съдба – всичките ни противници – висока топка. Испания, Турция и Грузия. Но още лятната контрола с Гърция (0:4) май ни показа, че и по-слабите от Испания и Турция са ни доста силни. 0:3 от Испания, 0:3 от Турция… И беше време за треньор №3 за тези три години. Илиан Илиев напусна, поста пое Александър Димитров.
На световното през 2026 г. вече щяха да участват 48 отбора, но ние много бързо влязохме в отбора на обикновените зрители. 0:3 от Грузия, 1:6 от Турция, 0:4 от бъдещия световен шампион Испания и само 0:2 от Турция продължиха черната ни серия до онова престижно, па макар и без значение за крайното класиране 2:1 над грузинците. Отбор, на който доскоро вкарвахме 4, а в по-далечно време и 6 гола, сега вече пълен със звезди на световния футбол…
2026 г. все пак започна с трофей. България се впусна в авантюра FIFA Series 2026 r. и с две победи през март грабна купата от четиристранния приятелски турнир в Джакарта. След 10:2 над Соломоновите острови и 1:0 с гол от дузпа над домакина Индонезия във финала.
После дойдоха онези юнски контроли с Черна гора (0:1) и Молдова (2:2), когато участниците на Мондиал 2026 вече бяха в САЩ, Канада и Мексико. За нас вече стана ясно – от 11 юни до 19 юли бяхме добри зрители, заради което се изкачихме с две места в световната ранглиста.
На нас не ни остава нищо друго, освен да си погледнем часовника… И осъзнавайки, че вече 22 години не сме се класирали на финали на голямо първенство, да помечтаем, че след още три години няма да си говорим за 25-годишна черна серия, а някак ще сме се добрали до Евро 2028 преди това.
Ха дано!
“Поживьом, повидим”.
