Човекът е най-важен – има ли човек, на когото му се работи, нещата просто ще се случват, каза секретарят на читалище „Наука – 1870 г.“ в Троян Станка Марешка.
Така тя обобщи философията, която според нея стои в основата на устойчивостта и авторитета на троянското читалище. В навечерието на 1 март – Деня на самодееца, тя посочи пред БТА, че зад всяка пълна зала, зад всяка премиера, концерт или литературна премиера стои не просто институция, а общност от отдадени хора. По думите ѝ именно човешкият фактор – желанието, постоянството и личната отговорност, превръщат читалището от административна структура в жив културен център.
„Самодеецът е сърцето на всяко читалище. Докато има хора, които отделят от времето си, за да пеят, играят, пишат и творят, без да мислят за заплащане, българската култура ще бъде жива. Читалището не е сграда – то е общност“, подчерта читалищният секретар.
Троянското читалище функционира с 21,75 субсидирани щатни бройки, а заедно с ръководителите и преподавателите екипът наброява 27 души. Част от дейностите се водят безвъзмездно – от председатели на творчески формации и младежки клубове. „Изключително много се гордея и се възхищавам на колегите си, защото въпреки минималното заплащане, няма случай, в който да решим да не правим нещо. При нас празничните дни са работни дни“, каза тя.
По думите ѝ троянското читалище е доказателство, че традиционната културна институция може да бъде едновременно модерна и жизнена. „Във всяко населено място се вижда дали читалището работи или не“, каза Марешка и допълни, че успехът в работата не е личен, а е резултат от усилията на цял екип – общината, бизнеса и най-вече самодейците и публиката. „Благодарение на тях, на всички нас, Троянското читалище е едно от най-добре работещите в страната“, посочи тя.
Като единствена голяма сцена в общината, читалище „Наука – 1870 г.“ реализира всяка седмица концерти, спектакли и гостуващи представления. Подкрепата на местния бизнес също е фактор за активния културен живот. „Радва ме, че младите хора са в залата. Много от тях се върнаха да работят в Троян и са в читалището“, отбеляза Марешка.
Гостуващи театрални трупи често дават висока оценка за организацията и базата, разказа тя и посочи, че оборудването е осигурено благодарение на поредица спечелени проекти, с финансиране от Община Троян и чрез много успешни дарителски кампании, подкрепени от местния бизнес и гражданите.
Към читалището развиват дейност множество самодейни състави – певчески и танцови формации, театрален състав, школа по изобразително изкуство, детска музикална школа с различни инструменти, дамски камерен хор, школа за народно пеене, литературен клуб и дружество на писателите. Библиотеката също е активен център, като по думите ѝ всички библиотекари са с професионална правоспособност – рядкост за страната.
Сред основните предизвикателства Станка Марешка посочи финансовите ограничения и недостатъчната държавна подкрепа за осъществяване на дейност. „Субсидията не покрива заплатите и осигуровките. Ние съществуваме благодарение на нея, но всички останали инициативи реализираме сами“, разказа тя. По думите ѝ липсва и ефективен контрол върху реалната дейност на читалищата в страната, а разпределението на средствата често се базира на остарели механизми и е необходимо Законът за народните читалища спешно да се промени.
Въпреки трудностите, Марешка е убедена, че читалищата остават устойчива структура. „Читалището е оцеляло 170 години. То е много устойчива институция, но много неща в структурата са отживели, като например общото събрание, което и днес се води върховен орган на читалището“, смята тя. Според нея бъдещето зависи от баланса между традиция и модерност – включително дигитализацията, за която обаче липсват целеви средства.
„Ролята на читалището е и занапред да бъде отворен дом за общността – място, където всеки да се чувства добре – и зрителят в залата, и самодеецът на сцената“, добави тя.
По думите ѝ най-силният двигател на самодейността остава човешката потребност от общност и изява. „Човекът е социално същество – търси контакт, търси изява, търси да направи нещо заедно с други хора“, каза Марешка. Разказва, че инициативата за самодейните проекти идва от самите участници, а ролята на ръководителя е да мотивира и вдъхновява. „Основният фактор е ръководителят. Той прави формацията интересна, за да искат участниците да имат изяви“, добави тя.
„Да бъдеш самодеец означава да избираш сцената след работа, репетицията вместо почивката, аплодисментите вместо удобството. Това е избор на сърцето. И този избор държи жив духа на града“, подчерта читалищният секретар.
„Самодейността не е хоби, а мисия, която възпитава вкус, дисциплина, приятелство и любов към родното. В Деня на самодееца благодаря на всички, които с труда си доказват, че културата не оцелява – тя се създава всеки ден“, заключи Станка Марешка.
