ИЗПОЛЗВАТ БЕТОННИТЕ БЛОКОВЕ ОТ РАЗКОПКИТЕ НА КАРИЯ ЗА БРЕГОУКРЕПВАНЕ

0
690

Бетонните блокове при разкопките на крепостта Кария ще бъдат положени в морето за брегоукрепване, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов.

„Те няма как да бъдат оставени на терена. Вместо да се разбиват на парчета и да се носят в депо за строителни отпадъци, е много по-разумно да се сложат в морето, където трябва да се изградят брегоукрепителни съоръжения, тъй като там ерозията унищожава крепостта”, каза Костадинов.
И добави, че е изкопаването на такива огромни бетонни основи е без прецедент – в историята на българската археология няма правени такива проучвания, при които да се махат такива бетонни монолити.
От „Пристанищна инфраструктура” ще преценят дали блоковете ще бъдат сложени на шелфовата линия, където се разбиват вълните, дали вътре в морето или под крепостта, те ще преценят, тъй като те имат специалисти  техниката. Някои от тях тежат по 10-15 тона.
Костадинов се надява проучванията на крепостта да продължат и през следващата година. „Имаме много добра съвместна работа с кмета на Шабла и считам, че ще успеем да възстановим тази крепост. Още повече, че от нея са останали само два декара, като по средата преминава самата естакада. Ако през 2017 г. успеем да продължим с разкопките и да изкараме още по-голяма част от крепостта наяве, след това трябва да започнем да мислим за реставрацията”, обясни директорът на музея. Според него, това ще позволи мястото да стане едно от най-посещаваните по  Черноморието. Отново ще се искат разрешения за подводни проучвания в района.
Останки от стените и бойна кула от късноантичната и ранновизантийска крепост Кария край Шабла разкри това лято археологически екип от музея. Обектът е уникален с това, че по българското крайбрежие няма крепост, чийто стени се мият от морето, намира се до единствената морска естакада и най-големия и все още действащ фар.
Крепостта е известна като поселение, възникнало още преди новата ера и създадено от карийския народ. Първото име, с което е известна, е Карон лимен. След това върху нея има отпечатък от следващи исторически епохи – късноантична и елинистическа. Крепостта е била голямо пристанище, което се доказва и от големите питосни полета.
Селището се отъждествява с известното Карийско пристанище, което е създадено от колонизатори от областта Кария в Югозападна Мала Азия и е споменавано от антични автори.
Карел Шкорпил описва древното пристанище като правоъгълен басейн, успореден на брега с дължина 280 метра и ограден с три каменни насипа-вълноломи, посочват от музея.
При разкопките това лято между естакадата и фара е проучвана северната кула на крепостта, която е кръгла. Тя е от 6 век, служила е като наблюдателна и бойна кула. От другата страна на естакадата е южната кула на крепостта, която е квадратна. Видно е, че е с оригинални строителни материали и има и запазен огромен питос, обясни Костадинов. НДТ