Екип от учени буквално променя географията у нас — създава общ регистър на падащите води
„Райското пръскало не е най-високият водопад у нас, както се смяташе досега – Дяволското пръскало е. Считаният за първенец досега е дори на четвърто място“, казва доц. Борислав Александров.
Той ръководи екип от специалисти, който се опитва да състави регистър на водопадите в България, където всички данни да почиват на точни научни критерии и геодезически методи за измерване.
В екипа, ръководен от доц. Александров, влизат специалисти от различни области, сред които са геоморфологът доц. Ахинора Балтакова, климатологът проф. Георги Рачев, планинският водач Момчил Цветанов, изкачил над 1000 групи във всяка една от 39-те планини у нас, преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия и др.
Проектът буквално променя географията на България.
В регистъра, който се прави безвъзмездно, досега са записани общо 250 водопада
Счита се, че в България техният брой е над 2000. Става дума само за постоянно течащи водопади. Иначе у нас има много, които протичат само в определен период на годината или след проливни дъждове и след това пресъхват.
„Водопадите крият ценна информация. Те са точка, през която преминават води – периодично или постоянно. Поставят белег за количеството вода, за широчината на водната струя милиони години назад. Те носят и актуалната в днешно време информация за климата. Не на последно място, са част от туристическия потенциал на страната и интересът към тях винаги е бил голям. Същевременно у нас никога не е имало каквато и да е официална систематизация или списък на водопадите“, казва Момчил Цветанов.
Идеята за създаване на регистъра се заражда след първото официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Мултидисциплинарният екип измерва височина от 202,5 метра, което опровергава досегашните спорове за най-висок водопад у нас, измествайки от върха Райското пръскало (124,5 м) и Врачанската Скакля (между 103 и 141 м според различни източници).
На второ място със 159 метра височина е Видимското пръскало, отново в Стара планина близо до Априлци.
И до двата нови първенеца достъпът не е лесен за хора без специална подготовка и екипировка, затова и не са толкова популярни. За сравнение: най-прочутите водопади в света – Ниагарският, който се отличава с пълноводие, е висок 57 метра; Виктория в Африка е 108 м. Иначе най-високият в света е Анхел (979 м) във Венецуела.
Преди да започне съставянето на регистъра, екипът от учени първо се заема да определи какво представлява понятието „водопад“. Приема се, че това е стръмен участък от надлъжния профил на долина, където
руслото преминава чрез откос от едно хипсометрично ниво на друго
(хипсометричен – височинен – б.а.). Приема се също, че минималният наклон на един водопад трябва да бъде поне 30°, минималната височина да е 3 метра, както и точни критерии къде е началото и къде е краят му.
Едно от най-важните неща при заснемането е да има чиста видимост към горната и долната част на водопада.
Водопадът не е само там, където тече вода – и то без да се опира на скалата. Водопадът е свързан с геоморфологията. С тази задача е натоварена доц. Ахинора Балтакова от СУ „Св. Климент Охридски“, която е геоморфолог.
Следващият специалист е геодезистът, който измерва височината.
„За да извършим прецизно това замерване, сме ангажирали планински водач и алпинист. Събирахме информация от Министерството на околната среда и водите и Министерството на туризма за реалните данни, които имат. Оказа се, че до този момент няма официална база данни, която да каже, че има толкова водопади и те са с такива параметри“, уточнява доц. Александров, който е първият български геодезист, работил на Антарктида.
Така най-високият водопад в Рила – Скакавица, който е посещаван от хиляди туристи, се оказва висок 92,1 метра, а досега се е смятало, че водата пада от около 70 метра.
Първенец на Пирин е Мечкулският водопад, който никога досега не е бил измерван. Той вече е паспортизиран и е с височина 52,3 метра, обявиха от екипа по време на презентация в Смолян.
„Много от водопадите са в труднодостъпни места. Понякога и скалите са опасни
В никой източник на информация преди 2024 г. няма споменат дори един водопад в Плана планина. Аз живея в село Герман и не ги познавах също. При обхода и през първите 3 месеца на тази година бяха локализирани над 40 водопада в тази малка и толкова близка до столицата планина“, споделя Цветанов.
Екипът измерва височината със сертифициран лазерен далекомер
„Според производителя той може да даде максимално отклонение от 16 см на 800 м разстояние. Толкова надеждно измерване може да се направи с тотална станция, която обаче е много скъпа и тежка, за да се позиционира в труднодостъпни местности. Тя навързва всичко към GPS координати“, допълва Момчил.
По този начин е коригирана и височината на водопада красавец Орфей, част от Каньона на водопадите край Смолян. В туристическите пътеводители на община Смолян той е сочен с височина от 68 м. При замерването му от екипа преди дни се оказва, че е 42,6 метра.
„Установихме височината преди време с въже. Нуждаехме се от сравнителни данни, за да ориентираме туристите, които посещават Каньона на водопадите, когато се създаваше екопътеката“, спомня си местният пътешественик и любител на природата Александър Караджов. Тогава го кръстили Орфей, тъй като струите му се спускат надолу по голяма скала във формата на лира.
„В регистъра на водопадите никой няма намерение да кръщава водопади
Нито пък имаме претенции да сме откриватели. Затова използваме думата локализирани. Тя най-точно отразява нашия принос към тях – уточнено е тяхното местоположение. Целта е да има информация за локацията му, да се създаде код и да се посочи къде е на картата. Всяка от 39-те планини има код за обозначаване.
Например RLA е Рила, STP е Стара планина, RDP – Родопи. След кода на планината следва поредният номер. Така водопад в Рила ще има следния вид: RLA-0001. Задължително трябва да има височина, тип, кой и кога го е измерил. Ще съдържа снимки, допълнителни данни за произхода на името, интересни факти и информация за посещение — попада ли в защитена територия, тракове за достигане и др.
С малки изключения информация за точното им местоположение ще бъде представена след официалното стартиране на сайта на Регистъра на водопадите в България (www.vodopadi.bg) в края на 2025 г.“, обяснява Цветанов.
„Подготвяме план за обучение на хора, а и има желаещи да се включат в работата ни, но те трябва да имат съответната подготовка за това. В бъдеще могат да замерват водопади и след подаването на съответната информация да се уточни има ли, или не нова информация.
Проектът вече е създал критерии за водопад, типове водопади, както и стандарт за тяхното измерване със съвременни методи. С кратки обучения те ще могат да събират данни и така всеки водопад в България ще бъде описан“, казва доц. Александров.
