Издание на д-р Кремена Митева се нареди сред литературните събития на 2022 г.

0
299
Изследването на д-р Кремена Митева „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 година“ се нареди сред литературните събития на 2022 г., отбелязани в изданието „Литературен вестник“. То е предпочетено от проф. Михаил Неделчев и проф. Антония Велкова-Гайдаржиева.
Книгата излезе преди няколко месеца с финансиране от Министерството на културата по „Програма за подкрепа на творчески проекти в областта на литературата“. Отпечатана е в Добрич и притежава богат илюстративен материал, като част от снимките се обнародват и разчитат за първи път, сподели за БТА авторката.
Кремена Митева е главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич. Тя е активен литературен изследовател, автор на книгите „Повестта „Жетварят” на Йордан Йовков. Литературни и културни диалози“; „Йордан Йовков – щрихи към неговото творчество“; „Българската памет за Йордан Йовков“ и „40 години Дом-паметник „Йордан Йовков“. Летопис“ (в съавторство с Йорданка Славова). В София са представяни изданията, на които е съавтор: „Йордан Йовков (1880 – 1937). Летопис за неговия живот и творчество“ (със Сия Атанасова) и „Йовковите архиви разказват“ (с Калинка Анчова).
Ето какво сподели пред БТА д-р Кремена Митева за съдържанието на своето последно изследване:
Защо избрахте да анализирате този период, в който Южна Добруджа е окупирана от Румъния? 
– Обсъдихме времевия интервал с научния рецензент на изследването – доц. д-р Цветолин Недков (от Регионалния исторически музей в Добрич – б.а.). Стигнахме до извода, че през този период културата и просветата са част от легалната борба на добруджанци за съхраняване на тяхната национална българска идентичност.
Трудно ли намирахте източници на информация, имайки предвид, че дълги години у нас не се говори за периода на окупация на Добруджа?
– Разбира се, че не се открива лесно информация за румънския период. Аз я потърсих в архивите, периодичните издания от епохата, изследванията на историците и художествената литература. Не претендирам за абсолютна пълнота на изследването. Приемам текста като отворен. Тепърва би могъл да се допълва и дообогатява. Намерението ми беше да систематизирам и оповестя информацията, до която съм достигнала, и да провокирам нови проучвания по темата. Според мен това е кратък летопис на културно-просветния живот в град Добрич през посочения период.
Кои са отличителните белези на културно-просветното развитие, като може би го разделим на културно и просветно? В културата има ли значимо румънско влияние и къде то е най-силно? Просветата в какво се изразява – в опазване на българщината ли? 
– Условно духовният живот може да се раздели на културен и просветен. Все пак те са взаимообвързани и е по-добре да се отчита този факт. Да не забравяме, че учителите са сред най-активните участници и в културния живот на Добрич по това време, а част от културните прояви имат образователен и възпитателен характер. Напълно логично е румънците да провеждат асимилационната си политика в областта на просветата и културата. Най-ярката изява на тази тенденция е закриването на основната част от българските училища и замяната им с румънски. В Добрич се създават различни румънски културни организации, които конкурират българските в своята дейност. Книгата обаче спорадично споменава някои от тях, тъй като тя се концентрира върху българския културно-просветен живот в града. Лично според мен румънското влияние е по-силно в просветата, тъй като официално се закриват голям брой български училища. Възпрепятствана е работата и на българските културни организации, но все пак те успяват да развиват една твърде активна дейност въпреки неблагоприятните обстоятелства.
Може ли да се каже, че окупацията е действала възпиращо на културно-просветното развитие? Имали ли са шанс за изява българските творци в това време, кои са най-ярките представители?
– Естествено, окупацията, от една страна, спъва културно-просветното развитие на добруджанци, но от друга страна, провокира едни своеобразни възрожденски процеси на разцвет на българския духовен живот.
В изследването е нарисувана сравнително цялостна картина на легалната, по-завоалирана съпротива на българите в румънската държава, която поддържа жив техния народностен дух. Мирният протест срещу чуждия език, чуждото образование, чуждата култура обикновено е скрит зад маската на културни и просветни организации, чиято дейност, без да престава да бъде просветителска, е и много повече. Те поддържат огъня на българщината у добруджанци. В книгата са щрихирани и образите на десетки личности с възрожденски дух, живели и работили в Добрич по това време. Независимо какви са по професия, те осъзнават будителството като своя свещена мисия. И не жалят сили, знания и талант да реализират целите си. Българската интелигенция в Добрич и в цяла Южна Добруджа има своя значим принос за запазването на българския характер на областта. Дейността на тези общественици, учители, журналисти, писатели, хора на изкуството е останала малко встрани в историческите трудове. Затова изследването се опитва донякъде да попълни тази празнота. Сред най-значимите имена за град Добрич са Яни Хаджиянев-Калиакренски, Христо Капитанов, Любен и Гойко Станчеви, Данаил Бекяров, Йосиф Душек, Атанас Попов, Цанка Колева, Пенчо Пеев, Никола Тахтунов, Александър Милев, д-р Тодор Бъчваров, д-р Димитър Новачев, Симеон Зографов, Енчо Николов, Атанас Цветков, Тодор Тошев, д-р Тодор Ханджиев, Васил Бъчваров, Блага Александрова, Бечко Дърленски, Сава Енев, Петър Драгулев, Борис Златев и много други. Не устоях на изкушението да представя престоя на Йордан Йовков в Добрич през 1918-1919 г., както и връзката на Дора Габе с града.
Книгата разглежда също знакови посещения в Добрич на редица български писатели, учени и интелектуалци като Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Елин Пелин, Димитър Талев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Владимир Василев, проф. Асен Златаров, проф. Димитър Михалчев и мн. др. Акцент в работата е и своеобразният „поход” след Крайовския договор (1940 г.) на български писатели и журналисти към възвърнатата по мирен път Южна Добруджа.
Правите ли изводи за влиянието на окупатора върху съдбата на развитие на даден народ като цяло? 
– Не си позволявам да правя такива генерални обобщения. Аз не съм историк. По-скоро предоставям на специалистите събраните данни, за да направят въз основа на тях своите изводи.
Къде могат да се видят най-значимите примери за културно-просветното развитие на Добруджа от този период, който разглеждате? 
– Културно-просветният живот е явление главно от сферата на духа. Разбира се, остават написаните книги, издадените през периода вестници, нарисуваните картини и т.н. Някои съвременни институции продължават работата на тогавашните добрички будители, които ги възраждат. На първо място това е Народно читалище „Йордан Йовков“. През разглеждания период трайно се формира музикалният живот в града, поставя се началото и на театралното дело. И в по-ново време Добрич е известен с богатия си музикален и театрален живот.

БТА