Вече не можеш да различиш кой какъв е. Хората се приспособяват спрямо човека, който стои срещу тях. Ако си искрен и истински, прочитат книгата на живота ти.
И започват играта – говорят неща, които знаят, че ще ти харесат, но не ги мислят;
държат се по начин, който да ти се хареса, но в действителност не са такива;
първоначално често се сещат за теб или пишат мили SMS-и, за да си помислиш, че си важен за тях, а всъщност си важен за егото им.
Мъже, жени … почти всички слагат маски според човека срещу тях.
Слагат ги заради интереса …
Интереса е основния двигател на всичко в съвремието ни.
Хората се влюбват … от интерес,
изневеряват … от интерес,
лъжат … от интерес,
мълчат … от интерес,
говорят зад гърба ти … от интерес,
манипулират … от интерес,
усмихват ти се … от интерес,
“помагат” ти от интерес (да могат да изтъкнат това, за да направите нещо, което те искат, а вие не),
говорят лоши неща за теб … от интерес,
спят с този и онзи … от интерес,
сещат се за теб от време на време, разбира се, само когато имат някакъв … интерес.
Разбираш ли, днес повечето хора правят всичко, наистина всичко, от проклетия си ИНТЕРЕС!
Слагат хамелеонската маска.
Не можеш да разгадаеш какви са всъщност. И да искаш, не можеш – толкова добри са станали с времето.
Но всички те забравят нещо много важно.
Забравят, че мерната единица за приятелството е времето, а мерната единица на любовта е съвместното съжителство.
И в двата случая идва ден, в който маските падат. Няма какво да ги държи – с времето интересът може да се притъпи, или може да си помислят, че вече сте толкова добри приятели (или любими), че ще приемете инстинското лице, за което дори не сте предупредени. Мислят, че дотолкова държите на тях, че ще понесете всичко.
Но вие не сте длъжни.
Във всяко начало – на приятелство или на любов, тези хора не си дават сметка, че падането на маските им е неизбежно.
И тогава лъсва истинското им лице.
И тогава много приятелства или любови приключват.
Все по-рядко може да срещнете човек, който да се смее, когато му се смее;
да плаче, когато му се плаче;
да казва “обичам те”, когато обича;
да помага, без да очаква признателност;
да поиска да останете, не да ви отпрати от гордост;
да ви насърчи искрено, когато сте се потрудили.
Все по-трудно може да срещнете човек, който да се радва на слънцето зад облаците;
да вижда розите, не бодлите;
да усеща аромата на дъжда, не само студените капки;
който да цени истинската храна, вино и музика, не просто да яде, пие или слуша каквото дойде;
който да предпочита книгите пред телевизията.
Все по-рядко може да чуете истински добра дума от добър човек, който би ви подал ръка, без в другата да държи нож.
Защото добри хора почти няма.
Тоест има, но повечето забравиха за доброто в себе си.
Нима е по-лесно да нагрубиш, вместо да усмихнеш с думи?
Нима е по-лесно да очакваш, вместо да дадеш?
Нима е по-лесно да се преструваш, вместо да си тръгнеш?
Нима е по-лесно да удариш, вместо да помилваш?
Нима е по-лесно да разпръскваш злоба, вместо нормално човешко отношение?
Нима е по-лесно да подкопаеш нечий успех, вместо да поздравиш този човек?
Нима е по-лесно да се разсърдиш, вместо да кажеш кое не ти харесва?
Нима, нима, нима е по-лесно да носиш тези тежки камъни, да товариш излишно живота си, вместо да си чист, искрен и истински, лек като перце?
Нима?!…
Но.. повърхностното и двуличното са на мода. Повечето обичат да са по модата …
За това и истинските хора се срещат трудно.
Защото стоят далеч от този съвременен модерен маскарад .”

Николета Иванова

https://www.facebook.com/pritchiimadrosti/posts/

Коментирай