Преди да започне същинския празник (Великден), минава така наречената Страстна седмица. Всеки ден от нея има собствено име и обичаи които се изпълняват. Всеки от дните е натоварен със собствена символика и носи своите поверия.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
Страстната седмица или Велика неделя е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се „тримири“ – не се яде или пие нищо, освен вода.
Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.
От понеделник домакините започват събирането на яйцата за боядисване. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до Спасовден.
Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На този ден се припомнят 4 събития. Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи.
Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.
Великденските яйца – пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.
След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение.
В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани червено, жълто, зелено, синьо и др. и рисувани, наричани “писани“, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.
Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие.
Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: “Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден“. “Да си червен(а) като Великденско яйце“, “Да си здраво, бяло и червено“. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.
Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). На този ден в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве. Това е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма.
В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният Великденски хляб, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. – обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за Великден. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на Страстната седмица. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.
Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.
Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). Обикновено на този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богосложението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се извършва освещаване на огъня. Запалва се специална свещ – Пасхалия, която се слага на олтара.
В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли.
Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота. През Страстната седмица се приготвя и мирото за цялата следваща година. Варенето му започва във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава. На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истинувоскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари”. Според преданията, след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош, и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след полунощ в събота вечерта).
За народа ни това е един от най-важните пролетни празници. За това и всички традиции се спазват стриктно до наши дни.
Неделя след Великден не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
Източници: Уикипедия, БНР
