- Сърцето на маестрото спира на 93-годишна възраст, в последните години изпитвал умора, но нямал хронични заболявания и когнитивен спад
Валентино Гаравани си отиде така, както живееше през последната фаза от живота си – в тишина, в пълно уединение и с абсолютен контрол над собствената си интимност.
Умира в съня си в римската си резиденция на 93-годишна възраст. Според близките му не е имало внезапен срив, нито драматичен медицински епизод.
Източници, близки до семейството му, споделят пред италиански медии, че това е било бавно и прогресивно угасване на жизнените функции и естествен финал на изключително дълъг живот, преживян без тежките страдания, съпътстващи старостта. Сърцето му просто е спряло в момент на пълно спокойствие, докато около него са били най-близките му хора.
Последният значим здравословен инцидент в живота му датира от 2011 г. Тогава тежко падане в дома му води до счупване на бедрената кост. Това е травма, която за човек в напреднала възраст бележи своеобразна граница – „преди“ и „след“.
Следва сложна хирургическа интервенция и дълъг, изтощителен период на рехабилитация. Валентино успява отново да проходи, но тялото му вече не е същото. От този момент нататък движенията му стават по-бавни и премерени, а публичните му ангажименти постепенно намаляват. Той започва да избира кога, как и пред кого да се появява, превръщайки отсъствието си в още една форма на елегантност.
През последните две години здравето му навлиза в онзи деликатен етап на физиологичен упадък, свързан единствено със старостта. Никога не са били съобщавани сериозни хронични заболявания, нито диагнози като рак или тежки сърдечни проблеми. Известно е, че е изпитвал умора, все по-осезаема слабост, нужда от постоянна грижа.
Валентино живее обграден от частен медицински персонал, при изключително строг режим: балансирано хранене, пълна липса на пороци, контролирана среда. За разлика от много свои връстници, той запазва умствената си яснота до самия край, паметта му остава остра, а чувството му за естетика и вкус никога не го напуска.
Решението да прекара последните си месеци в Рим не е случайно. Ако Париж е градът, който го формира професионално, Рим го определя емоционално. Тук той е изградил своя мит, тук е изживял най-дълбоките си връзки, тук е решил да приеме последния поклон от почитателите си.
Римската му резиденция е била винаги неговата крепост, място на спомени, произведения на изкуството, архиви от платове, рисунки и предмети, натоварени със сантиментална стойност.
Погребението ще се състои на 23 януари 2025 г. в базиликата „Санта Мария дели Анджели е деи Мартири“ на Пиаца дела Република – монументално пространство, което отразява мащаба на фигурата, с която Италия се сбогува.
Преди това тленните останки ще бъдат изложени в историческата централа на модната къща на площад „Минянели“, мястото, където започва всичко. Именно там поколения клиенти, приятели, сътрудници и почитатели ще се простят с човека, превърнал червеното в абсолютен символ.
Личният живот на Валентино Клементе Лудовико Гаравани винаги е бил подчинен на едно правило: абсолютна дискретност.
Роден на 11 май 1932 г. във Вогера, той твърде рано осъзнава , че красотата трябва да бъде споделяна, а интимността – пазена. В продължение на десет години учи висша мода в Париж, попивайки занаята от асовете Жан Десе и Ги Ларош.
Усвоил тънкостите, в началото на 60-те се отправя към Рим – бляскав и хаотичен град, изпълнен с актриси, аристократки и клубове.
Именно в този контекст на 31 юли 1960 г., в нощния клуб „Пипистрело“ среща Джанкарло Джамети, човека, който ще се превърне в негова ос. В негова сянка и огледало. Джамети е част от римското висше общество, притежаайки онова, което Валентино няма: бизнес усет, стратегическо мислене и хладнокръвие. Те стават двойка, съдружници и семейство. Дванадесет години са официално сгодени, но дори след края на любовната им връзка съюзът им остава непокътнат.
Съдружието им наподобява това и на други двойки в живота и модата – между Доменико Долче и Стефано Габана, между Джорджо Армани първо със Серджо Галеоти, а по-късно с Лео дел Орко. Това е изборът и на Валентино, и Джамети – да останат заедно в компанията и бизнеса и след края на личната им връзка.
Този модел оформя около тях своеобразна „разширена фамилия“ от бивши партньори, сътрудници, приятели и духовни наследници.
Те говорят помежду си на френски – езика, който избират като интимно пространство, недостъпно за другите.
„Аз правя рокли, украсявам къщи и приемам гости, това са трите неща, които умея“, признава Валентино. Джамети поема всичко останало – договори, сделки и бъдеще.
След Джамети в живота на Валентино се появява Върнън Брус Хуксема . Бивш модел, по-късно високопоставен мениджър в модната къща „Валентино“, той е ключов мост между креативното комерсиалното.
Връзката им остава почти невидима за света, двамата избягват публични изяви, заснети са на едва няколко кадъра заедно. Дори след раздялата уважението и дистанцията остават непокътнати. След като напуска компанията на Валентино, Върнън основава своя марка луксозни бижута, която жъне успех сред личности като Мишел Обама и Гуинет Полтроу.
Жените обаче винаги са били центърът на вселената на Валентино. Той ги обожествява чрез дрехите, чрез жестовете, чрез начина, по който ги вижда. Често се шегува, че би искал да има деца от най-красивите си манекенки. Но само веднъж, по собствените му думи, се влюбва истински – в Марилу Толо. Тя е едва 17-годишна, когато позира за него. По-късно ще стане актриса, муза на Фелини и Виторио де Сика и дори ще вдъхнови Серж Генсбур да напише песен. Валентино подарява пръстен, но тя му го връща. Една рана, която остава завинаги в дизайнера.
Смъртта на Валентино Гаравани бележи края на една от най-бляскавите епохи в историята на италианската и световната мода. Докато творческият му път отдавна беше завършен, наследството, което дизайнерът оставя след себе си, е резултат от дългогодишно, прецизно и далновидно планиране. То е по три отделни линии: модната компания, личното му богатство и фондацията, която пази името и културното му наследство.
Сега въпросът е кой ще наследи империята и богатството на Валентино?
От гледна точка на индустрията той отдавна напусна собствената си марка. Още през 1998 г. продава модната къща на групата Hdp за сума, оценявана тогава на около 500 млрд. италиански лири. Следват години на препродажби и преструктуриране: през 2002 г. „Валентино“ преминава към групата „Марцото“ за приблизително 240 млн. евро, а през 2005 г. се ражда Valentino Fashion Group. Решаващият момент настъпва през 2012 г., когато катарският фонд Mayhoola придобива целия моден бизнес за сума между 700 и 720 млн. евро. Така марката окончателно се отделя от личната орбита на своя основател. През 2023 г. френският луксозен гигант Kering влиза в капитала с дял от 30%, оценявайки цялата компания на 5,6 млрд. евро, включително дълговете. Към днешна дата Mayhoola контролира 70% от „Валентино“, а Kering остава миноритарен акционер с опция за бъдещо пълно придобиване, отложено за 2028 – 2029 г.
През 2024 г. модната къща отчита приходи от 1,31 млрд. евро и печалба преди данъци и лихви от 246 млн. евро, макар и с лек спад спрямо предходната година.
От творческа гледна точка, от 2024 г. единствен креативен директор е Алесандро Микеле, а от септември 2025 г. изпълнителен директор е Рикардо Белини. Отделно от компанията остава личното имущество на Валентино Гаравани. Става въпрос за внушителен международен портфейл от недвижими имоти, в които е инвестирал в продължение на десетилетия. В центъра стои Рим – градът, който Валентино никога не напусна емоционално, въпреки че Париж беше световната сцена на неговия успех.
Именно на улица „Апия Антика“ се намира вила „Летиция“, резиденцията, която бе най-близка до сърцето на дизайнера. Там той отпразнува 90-годишния си юбилей, а през юли 2007 г. в градината на вилата официално обяви оттеглянето си от модните подиуми.
Френската част от наследството включва емблематичния замък Wideville, близо до Париж. Това е ренесансова резиденция, купена през 1995 г., заобиколена от 120 хектара парк, розариум и кула, обзаведена с китайски антики.
В Лондон Валентино притежаваше внушителен дворец от XIX век в квартал „Кенсингтън“, известен с това, че в салоните му се намираха пет оригинални произведения на Пабло Пикасо.
От другата страна на Атлантика дизайнерът разполагаше с луксозен пентхаус на „Парк Авеню“ в Ню Йорк, който по слухове е бил обявен за продажба миналата година за около 15 млн. евро.
В Швейцария, в Гщаад се намираше зимната му резиденция, а на остров Капри в Италия – легендарната вила „Ла Черкола“, купена още през 1968 г.
Тя се беше превърнала в символ на светския живот и естетиката „Валентино“.
Към този списък се добавя и една плаваща резиденция – яхтата TM Blue One, чието име носи инициалите на родителите му, Тереза и Мауро. Още едно доказателство за това как дизайнерът вплиташе личната си история в света на лукса.
Културното и символичното наследство на името се пази от фондация „Валентино“, създадена през 2016 г. Тя функционира независимо от модната компания и е посветена на красотата, образованието и филантропията. Начело на организацията е Джанкарло Джамети.
Валентино Гаравани няма деца. Това означава, че разпределението на личното му богатство ще следва строго разпоредбите на завещанието му, което засега не е публично оповестено.
Сигурно е обаче, че Джанкарло Джамети и фондация „Валентино“ ще бъдат сред основните наследници не само на материалните активи, а и на отговорността да съхранят и предадат на следващите поколения култа към красотата на един от последните истински аристократи в модата.
