Подз. За протеста, проблемите, нерешени през годините, за тъжните реалности и липсата на държавна подкрепа – пред НДТ –директорът на Държавна психиатрична болница – Карвуна, д-р Тихомира СТЕЛИЯНОВА
След приключване на нощната смяна, част от колективът на ДПБ „Карвуна“ се включи в тридневния национален протест за достойни условия на труд.
- Д-р Стелиянова, макар че не се даде почти никаква гласност, стана ясно, че колегите Ви от Севлиево са инициирали протест. За какво простират работещите в държавните психиатрични болници и присъединява ли се ДПБ Карвуна към този протест?
- Изцяло подкрепяме протеста, чийто инициатор са колегите от ДПБ „Севлиево“. Предвиждаме да бъде в три дни, понеделник, вторник и сряда, които предстоят на 17-и, 18-и 19 март. Веднага искам да подчертая, че протестът ще се състои по всички правила и законови изисквания и няма да се отрази на грижата за настанените пациенти, тъй като в обявените дни ще има дежурни екипи от лекар, медицински специалисти и санитари при болните. В демонстрациите ще участват само здравни работници, които са в почивен ден или отпуск.
Нашите искания са към Министерство на здравеопазването, защото то е собственик на тези болници и то трябва да защити нашия интерес – финансов и всякакъв друг, респективно – да защити интереса на болните, които се лекуват в държавните психиатрични болници, а те са около 2100 души, пред Министерство на финансите.
- Какви са исканията на работещите в държавните психиатрични болници?
- Първото ни искане е за въвеждане на национална система за оценяване труда на работещите специалисти в държавните психиатрични болници. Настояваме за зачитане на труда на тези специалисти за втора категория. На трето място искаме 50% увеличение на заплащането на нашия труд. А именно, възнагражденията за санитари да достигнат 1600 лв., за медицинските сестри минимум 2400 лв., за лекарите 3378 лв.
Работещите в системата на държавните психиатрични болници са изключително мизерно заплатени. За пример мога да дам заплатите в нашата болница, те са горе-долу такива и в останалите държавни психиатрични болници. Началник на отделение, който тази година прави 74 години, има 46-години трудов стаж, от които 45 са по специалността, получава заплата 2719 лева. Медицинските ни сестри, всички са възрастни. Най-младата ни сестра е на 48 години, получава чисто около 1615 лева. Това е срамно. За да си осигурят едно прилично съществуване, на лекарите, психолога, медицинските сестри… им се налага да работят на повече места.
- Доколкото разбрахме обаче, не става дума само за искания за възнаграждения. А и за условия на труд, уважение на този труд и ангажираност на държавата…?
- Разбира се. Условията и за лечение на болните, и за труд са мизерни. Бивши конюшни, бивши работилници. Имаме изразен недостиг на медицински специалисти. За пример мога да Ви дам отделението за мъже с остри психози. Там работят 7 медицински специалисти, един от които е в дълъг болничен, а по график за целодневно и нощно дежурство влиза само 1 медицински специалист на 22-ма болни, санират 1 човек през деня, такова е положението и в другите отделения. А дежурен лекар на целодневно дежурство е 1 на 4-рите отделения. Без охрана и крайно лоша инфраструктура до лечебното заведение, която води при необходимост до затруднение и забавяне на оказване на помощ от полицейски екип или пожарна.
Трябва да се отбележи, че според стандарта в острите отделения съотношението на болни-персонал трябва да бъде едно към едно до едно към три, а у нас е едно към десет, до едно към двадесет и двама. Изобщо не можем да говорим за качество на медицинските услуги, колкото и да се стараят колегите. Работим с демотивирани хора, остарели хора, изхабени хора. Освен недостига на персонал, при нас има недостиг на 2 лекари, на пет-шест медицински сестри. Другият ни голям проблем е средната възраст, която е твърде висока.
Недостигът е огромен, ние сме в състояние на свободно падане в пропастта и съвсем скоро ще ударим дъното с персонала. Не идват нови хора, защото предпочитат да постъпват на работа в друга област, където заплатата ще е много по-висока от тук, а и кой млад специалист ще дойде при условие, че всеки път трябва да изминава 6 километра крайно разбит път и да полага специализиран труд в мизерни условия.
- Споменахте прословутите 6 километра от село Сенокос до психиатричната болница, които километри определено могат да съперничат на лунен пейзаж и за които се пише и говори от години… Но май не става дума само за пътя, до който управляващите все не стигат?
- Уви, така е. По Националната стратегия за психично здраве бяха одобрени 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани в различна степен, а нашата болница е встрани. Макар че имаме уверение за евентуално отпускане на средства за ремонт на рухващи покриви, имаме проведена обществена поръчка и подписан договор с фирма за ремонт, но до тук… От миналия юни няма никакво движение по уж решения казус, няма постъпление на средства, няма обяснение кога и дали това ще се случи. Същия проблем е и за пътя с. Сенокос – с. Карвуна, а става въпрос за 6 км, които са на решето, те не са ремонтирани от момента на първото поставяне на асфалта. Много обещания, много уверения, но фактите са такива, каквито са. Пътят е за офроуд състезание, а не за превоз на болни, персонал, не дай Боже да затрябва спешно присъствие на линейка, пожарна или полиция…
- Какви пациенти лекувате в Карвуна?
- Ние сме лечебно заведение, в което се настаняват психичноболни хора по Закона за здравето, както и такива, извършили тежки противоправни деяния, вкл. и хомоциден акт по Наказателния кодекс, които на практика са неизписваеми и остават с години в психиатричното лечебно заведение. Повечето психичноболни хора са с крайно тежък социален статус, без настойници или такива, които не желаят да се грижат за тях. Не случайно и към днешна дата в държавните психиатрични болници живеят около 300 психичноболни хора. В ДПБ Карвуна трайно пребиваващите са 16 на брой, при капацитет на лечебното заведение 90 места в 4-те отделения. В болницата има уникално и единствено в страната по своята същност „Отделение за лечение на психично болни лица с активна белодробна туберкулоза“. Освен медикаментозна терапия, колективът е въвел редица дейности, които подпомагат възстановяването на пациентите посредством увлекателни занимания. Хоспитализираните в болницата организират благотворителни кампании с изработени от пациентите коледни сувенири и мартеници, понастоящем тече и подготовка за Великденските празници.
- Вероятно съпоставката с подобни лечебни заведения в други европейски страни ще бъде малко тъжна…
- Ще бъде много тъжна! По света психичното здраве е важно, обръща му се голямо внимание. Изключително много се работи за профилактиката и превенцията в тази сфера и за лечението на хората с психични разстройства, но у нас, уви… Ние сме в задния двор на българското здравеопазване. Процентът, който се отделя за психично-здравна помощ у нас е около 2 % от общия бюджет на здравеопазването. В цивилизования свят, към който се стремим и към който принадлежим географски, този процент е 10%. Пет пъти разлика.
Дванайсетте държавни психиатрични болници тънат в мизерия, в недоимък и отношението към нас – работещите в тези болници е лошо, което означава, че отношението е лошо и към лекуващите се над 2000 души именно в тези 12 държавни психиатрични болници. Ситуацията е много тежка и драматична.
Сабина ДУКОВА
