Добрата книга изправя пред въпроси, провокира съвестта, учи ни да поемаме отговорност, каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан при откриването на 24-о издание на Седмицата на православната книга във Варна. Преди началото на духовния форум той отслужи заупокойна молитва за загиналите при тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“. Владиката отправи и молитва към Бога тези, които са тежко ранени, да получат изцеление, подобряване на здравето и да се възвърнат в своите семейства.
За българския народ православната книжнина е съкровищница на духовна и историческа памет, посочи в обръщението си към гостите на форума митрополитът. По думите му преводите на Свещеното писание и богослужебните книги, делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, трудовете на св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, епископ Константин Преславски и други деятели на словото и духовността са изграждали не само книжовност, но и съзнание за достойнство, принадлежност и призвание. Тяхното слово е възпитавало народа ни във вяра, съхранявало е историческата памет и е помагало на човека да разбере, че свободата има нравствена посока, каза Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
Той изтъкна, че книгата е един от големите дарове на човешката култура, защото съхранява паметта, води разговор през вековете и позволява опитът на един човек да стане достояние на мнозина. Четенето само по себе си не е просто възприемане на нова информация, то предполага тишина, изисква внимание, усилие, труд и готовност да разбереш, а и да се промениш, каза още митрополитът. По думите му в днешното време на бързи образи, кратки послания и на често разсейване, книгата ни учи да се съсредоточаваме и да мислим. Добрата книга ни изправя пред въпроси, провокира съвестта, учи ни да поемаме отговорност за нашите думи, решения и постъпки, допълни владиката и уточни, че в този духовен труд мястото на православната книга е централно, защото тя не е само текст с религиозна тематика, нито каталог, съдържащ някакви идеи.
Митрополитът допълни, че православната книга води към познание, което не приключва с отговора на въпроса „Какво знам?“,“ а търси отговорите на въпросите: „Какъв е смисълът на живота ми?“, „Как живея?“, „На кого се доверявам?“, „Как служа на Бога и на ближния?“.
Връзката между вяра, свобода и отговорност е особено важна днес, защото съвременният човек неправилно осмисля свободата като независимост от авторитети, традиция и общност, каза още владиката. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан акцентира върху това, че православната книга възпитава в свобода, която не принуждава съвестта, а я събужда, не дава лесни оправдания, а поставя човека пред отговорността на своя живот. Думите могат да лекуват, но и да нараняват, могат да водят към истината, но могат да я изопачават, посочи той и допълни, че православната книга възпитава в уважение към словото.
Църквата е общността, в която словото се възвестява, тълкува, преживява и превръща в милосърдие и служение, изтъкна владиката. Според него без църковен опит православната книга е само исторически документ, книжно тяло, докато в живота на Църквата се превръща в духовен пътеводител.
Хората и днес търсят житейския смисъл, имат потребност от принадлежност, но често се отнасят с недоверие към институциите и към езика, който не разбират, каза още митрополит Йоан. Той изтъкна, че не бива само да се отправят укори, че днешният човек не чете и предпочита телевизионния екран или социалните мрежи. Необходимо е на хората да им предложим книга, която отговаря на техните въпроси, както и да им покажем примери на хора, чийто живот потвърждава написаното, посочи владиката.
Митрополитът изтъкна още, че за да достигне книгата особено до младите хора, родители, учители, духовници и богослови трябва не просто да препоръчват четива, а да създават култура на четене, разговор и споделяне. Ако книгата има място в дома, училището и енорията, ако словото се произнася с истина и любов, ако въпросите се посрещат без страх, тогава вече четенето ще се превърне в път към духовна зрялост, каза още митрополит Йоан.
„Четем, за да разпознаваме истината, за да слушаме гласа на другия човек, за да се научим да отговаряме пред Бога за живота си. Четем, за да не позволим словото да бъде обезценено и заменено от шума на мимолетното, за да помним и да благовестим, че в началото не беше образът, не бяха вещите, не беше властта, в начало беше Словото“, обобщи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
