- Учените прогнозират добри реколти за България през 2023 г.
- Пшеницата у нас ще надхвърли 500 кг от декар, в Добруджа добивът може да стигне и до 900 кг, според селскостопанските специалисти
Денят на отворени врати в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ при Селскостопанската академия) край Ген. Тошево на 14 юни събра учени, фермери, преподаватели, студенти, представители на фонд „Земеделие“, медии, общинска и областна власт, много граждани. Имаше и гости, партньори от Турция.
На откриването присъстваха областният управител Здравко Здравков на Добричка област, неговият заместник Атанас Дучев, кметът на община Ген. Тошево – Валентин Димитров, и заместникът му Деян Димитров. Домакините от института с директор доц. д-р Илия Илиев представиха на гостите си свои постижения и иновации в селектиране на над 40 вида от селскостопански култури на демонстрация в полета. Все повече интерес сред фермерите у нас и в чужбина предизвикват сортовете устойчиви на болести и климатични промени, и подходящи за есенната сеитба на 2023 г.
Според проф. Иван Киряков прогнозната реколта на пшеница в Добруджа при сегашната ситуация варира на различните места в областта в зависимост от условията и валежите. Преобладаващата оценка е за добиви над 500 кг от декар, като някъде може да достигнат и до 900 кг. Има и региони, където добивите ще паднат към 450 кг от декар.
Като цяло за България прогнозата на проф. Иван Панайотов, който работи по селскостопанска селекция от 1968 година досега, е за средни добиви за нашата страна при пшеницата вероятно над 500 кг от декар. Той направи предвиждането си и на база посетени от него наскоро региони със значителни масиви от пшеница. Състоянието на тази земеделска култура в Добруджа се очертава като най-благоприятно. Ученият също прогнозира високи добиви от царевица и слънчоглед у нас при сегашното развитие на растенията.
Проф. Димитрова подкрепи колегата си в оптимизма за добра реколта при царевицата в областта. Според доц. д-р Галин Георгиев слънчогледът може да достигне и надмине 300 кг от декар. Учените обосноваха изказванията си при сегашните дадености и параметри, и с уговорката да няма катаклизми и извънредни метеорологични явления с масивен неблагоприятен ефект.
На проведената следобед дискусия в заседателната зала на института край Ген. Тошево асистент Аспарух Апостолов показа от практика със земеделски производител как съвременните технологии за заснемане (с дрон) и компютърен анализ помагат на фермерите бързо и точно да определят състоянието на засетите площи, да намерят слабите места при посевите и да решават проблемите. Според него с дрон за около 40-50 минути може да се обхванат масиви от около 1000 декара и да се диагностицира първоначално състоянието им. Професор Киряков от години съветва земеделските производители да се уверяват на място как се развиват растенията. И така науката вече спестява излишни и/или неспешни пътувания с високопроходими джипове, разходващи доста гориво при по-тежки пътни условия. Директорът на ДЗИ сподели, че институтът възнамерява да закупи няколко дрона, за да изследва състоянието на посеви, почви и други показатели в реално и кратко време.
При дискусията в деня на отворени врати за пореден път бе подчертано, че селектираните в Добруджанския земеделски институт сортове намират повишен прием в чужбина, докато агропроизводители у нас все още остават в сферата на лобита на чуждестранни фирми и селекции. Проф. Иван Панайотов каза, че през последните години показателите на вносната пшеница, предимно от Украйна у нас, са спаднали през последните години.
Създадените у нас сортове се приемат в чужбина като продуктивни, устойчиви и качествени, без компромис, въпреки цената.
Ученият с дълъг и богат професионален опит в България и по света сподели, че „селекцията е необозрима“ и у нас започват да произвеждат при пшеницата черно зърно, което съдържа вещество, предпазващо мозъка. Според проф. Панайотов страната ни има всички благоприятни условия за създаване и масово използване на висококачествени родни сортове, които издържат на широк спектър от болести и вредители. „Ако използваме всички дадености у нас и почви, ние (в България) ще сме върхът на света (по благоденствие), но не сме“, според професора.
Дано повече фермери и служители от фондове и министерства се вслушват в гласа на учените, като на тази дискусия, водена от доц. д-р Илия Илиев, директор на Добруджанския земеделски институт, в деня на отворени врати на ДЗИ с дългогодишно международно признание. За да не внасяме след време от чужбина селектирани у нас сортове. Щом специалисти, партньори и търговци от Турция, през Франция, та чак до Япония отдавна са оценили по достойнство, показатели и качество създаденото генетично и растително богатство от над 40 вида край Генерал Тошево, то местните земеделски производители имат шанса да преоткрият, че родното е най-хубаво. Вкусно. И здравословно, доказано през хилядолетията. Все още.
Текст и снимки: Румен Тодоров
