Тази вечер Зала 1 на НДК беше препълнена за премиерата на документалния филм „Хроники за неудобната истина – Истината за Българския Чернобил“.
През 1986 г. нямах още 13 години. Бях едно от хилядите деца, които играеха навън, ходеха на училище и не знаеха, че дъждът може да носи невидима опасност. Не знаехме, защото властта беше решила да скрие истината.
В едно от интервютата си по БНТ, използвани във филма, проф. Валентин Босевски казва:
„Аз винаги съм казвал едно: Никога да не се оправдаваме с времето! Никога да не казваме — абе, такова беше времето. Защото сме длъжни да имаме достоен живот по всяко време. Какво друго да каже човек. Ние всички сме длъжници на истината.“
Четиридесет години по-късно тези думи звучат не по-малко актуално. Защото времето не носи отговорност. Хората носят. А истината не е привилегия на властта, а право на гражданите.
Когато тръгнах към прожекцията тази вечер – валеше. Когато излязох, дъждът вече беше спрял. Може би просто съвпадение. Но и символ.
От 16 октомври филмът ще бъде в кината. Гледайте го! Не само за да помним миналото, а за да бъдем по-отговорни към настоящето и бъдещето.
