Георги Генчев вдъхва нов живот на фотоалбум от 30-те години на ХХ век със снимки от Варненско и Добруджа

0
179

Журналистът и фотограф Георги Генчев пише нова книга, в която на бял свят ще излязат малко познати фотоси от Варненско и Добруджа от 30-те години на ХХ век, съобщи той за БТА. Тя е базирана на фотографски албум от епохата, който представя природата, туризма и бита в града и селата. „Книгата е почти готова, но още я „дялкам“, опитвам се да направя обема на текста според снимките”, уточни той. Идеята му е да вгради и философския контекст – това, което е отвъд снимките, духа и вкуса, заложен от творците.

Генчев открива албума, който го вдъхновява, в Музея за нова история на Варна, където е пребивавал дълги години, без някой да идентифицира автора му. „Щом го видях, онемях заради черно-бялата фотография и най-вече заради образа на една майка, кърмеща две деца“, разказва той. От гърба на един от фотосите става ясно, че хартията е на немската фирма „Леонар“, която пуска сребърно-желатинова серия през 1933 г. Това помага да бъдат датирани творбите. В албума е имало над двеста снимки, но някои са отлепени и липсват. Всички са в размер шест на девет сантиметра, защото такъв е бил форматът на апарата със стъклени фотоплаки, с който са правени. Находката подтиква Георги Генчев да продължи разказа си за професионалната фотография във Варна, който започна в монографията си „Фотографите и градът оттогава до днес“, която бе издадена през 2022г.

Според него албумът представлява каталог, каквито са правили професионалните фотографи навремето, особено тези, разполагали със студио, за да демонстрират уменията си пред клиентите. Това е вторият каталог, който се пази във Варна, каза Генчев. Първият е на неговия любимец Карл Албрехт от 80-те години на XIX век. На кого е принадлежал вторият е било загадката, която журналистът е трябвало да разкрие. Според него работите в албума са на няколко души, но съставителят е един и подходът в събирането и подреждането подсказва личността му.

За разрешаването на задачата помогнала монографията му, в която фотографите във Варна са подредени по периоди. Журналистът разкрил, че става дума за някой от т. нар. „втора редичка“, който, освен към социалната тематика, има интерес и към репортажната фотография. Когато изследвал списъците с 57 професионалисти от периода на 30-те години на ХХ век, той се спрял на три имена – Коста Терзистоев, Кръстю Русев и Панайот Кенков. Последният е завършил висше образование – химия, бил е преподавател и банков чиновник, направил е два неми игрални филма във Варна. Внимателното разглеждане на албума помогнало на Генчев да селектира номинираните, за да може да уточни накрая профила на съставителя. „В снимките селската тема е добре представена. Не бях виждал такива къщи и бит. Въпреки контрастната до документалност черно-бяла фотография, имаме взривяваща автентичност на кадъра. Виждаш колко е истинско, ненагласено“, споделя откривателят.

Преценката, че човекът, направил усилие да създаде този албум, има организационни дадености, му дава сигурност да твърди, че албумът е на Коста Терзистоев, който е първият председател на фотографската задруга във Варна. „Начинът, по който са снимани хората, дълбочината, влизането в обекта не като мащабност, а като скъсяване на дистанцията, подсказват съпричастност, която е повече класова, отколкото естетическа“, смята Генчев и напомня, че Терзистоев е бил човек с леви убеждения. Личи още, че фотографът е бил много добре познат в циганската общност, защото е допуснат интимно близо до палатките и децата, къпани на двора.

Журналистът отбелязва, че фотосите в албума показват различни ракурси към живота, защото ги има и градът, и селото. Снимките са ползвани за картички, които се продават на туристи с надписи на чужди езици като „Цигани във Варна“. „В тях ясно личи нищетата, което сега ни изглежда странно по отношение на проявата на социалното отместване, но в същото време, ако се абстрахираме от околността, ние ще открием една иконичност в образите, пред която само може да преклоним глава, защото виждаме истинско изкуство“, счита откривателят на находката.

Всичко това вдъхновява Георги Генчев да „разкаже“ снимките в текстове, които пише, базирайки се на знанието, получено при работата над монографията „Фотографите и градът“. „В тези шест-седем години, които отдадох на моето проучване, аз натрупах невероятна информация, която ми дава възможност да разказвам за фотографите и начина, по който те виждат живота“, казва авторът и обяснява, че в новата си творба стилово се опитва да влезе в епохата, но се опазва от научен език и текстовете се четат леко. Водещо за него е, че намереният фотоалбум показва интерес към живота на хората и природата. Генчев смята, че заставайки зад камерата, професионалните фотографи са били отговорни за това, което правят. „Те са знаели, че нямат друга възможност, защото едно натискане е един момент. Следващото вече е друг, който също трябва да бъде разказан. Това са правили – избирали са момента. Това е философията и тези графични миниатюри са една онтология на времето“, коментира той.

Важно при възприемането на разказа от книгата, която предстои да излезе, е, че фотографите във Варна не представляват компактно общество от майстори и господари със собствени ателиета. При тях има професионален модел на израстване, характерен до 50-те години на ХХ век, в три степени – чирак, калфа и майстор. Извън него обаче има още две групи фотографи, обясни Генчев. Едните са т.нар. „светулки“, които решават да пробват занаята, купуват техника, наемат ателие, но не успяват да се реализират и изчезват. Другите са „щракачите“, които имат право да снимат самостоятелно, но са извън ателиетата. Работят на улицата и продават снимките си на място. Те са сравнително устойчиви и макар без собствени ателиета са оцелявали дълги години. Срещат се и с името „амбулантни фотографи“, както ги наричат в полицейските досиета. „Щракачите“ са пътували на различни места из околните на Варна села, както и из Добруджа, дори когато е била под румънска власт, ходили са дори до Силистра и Бабадаг. Генчев трудно си обяснява как е ставало предаването на снимките, тъй като технологията е изисквала лабораторна работа за копирането. Явно все пак е имало някаква система, до която още не съм се докоснал, признава той. Предполага, че селските кадри от намерения в музея албум са главно от Добруджа. Освен тях читателите ще видят и снимки от първата варненска промишлена изложба, улиците на града, плажа, пристанището и вълнолома, Евксиноград, Аладжа манастир.

БТА