Западът е въоръжил Киев за двойно повече пари от годишният военен бюджет на Русия
Във ВСУ мислят да се готвят за лош сценарий, на фронта липсват младши командири
Университетът в Кембридж публикува данни от допитване в 137 страни за нагласите на тяхното население по 30 въпроса. Сред 1, 2 милиарда души в страни с либерално-демократично устройство 75% се отнасят отрицателно спрямо Китай, а 66% – спрямо Русия. Сред 6, 3 милиарда в други страни по света е обратното – 70% са с положително отношение към Китай и 66% към Русия.
Такава е картината, погледната от много високо. Войната в Украйна между Русия и НАТО, оглавявана от САЩ, навлиза в критичен етап. Военният министър на Русия Шойгу обяви, че предстои увеличаване на числеността на въоръжените сили на федерацията до 1,5 милиона, т. е. с около 20%.
Евронатовците казват, че ще дават на Киев още въоръжения, сред тях танкове и бойни вертолети. Обещават много да дадат, засега под 25% от поръчаните от Киев.
Шефът на НАТО Иенс Столтенберг в Давос активно ги подкокоросва за още: „Оръжието е мир!“. В обезчовечения антиутопичен свят на Джордж Оурел е същото – „Войната е мир“. Всъщност на този Световния икономически форум заради политиката за икономика почти не стана дума.
Пак там канцлерът на Германия Олаф Шолц рече: „Русия трябва да загуби“. Това за благодарност, че Горбачов изтегли през 1991 г. всички съветски войски от Германия. А САЩ увеличиха своите там и ги довъоръжиха. Така е в окупираните държави. Стратегията на НАТО „От същото – повече“ прикрива отчаяние от развитието на войната в Украйна и взетата от Москва инициатива в нея.
Още през пролетта за добре информираните беше ясно, че загубата на свърхукрепеното ядро на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Соледар-Бахмут-Славянск-Краматорск в Донбас ще им се отрази крайно тежко. Соледар вече падна, Бахмут е в частично обкръжение. Главно от частна военна компания (ЧВК) „Вагнер“, редовни руски части само са давали артилерийска подкрепа.
Превземането на Соледар ще има не само военни, но и много информационни, идеологически и политически последствия. При това не само за Украйна. Колкото и да омаловажа това Киев. Зеленски разбира, че САЩ ще го финансират в зависимост от успехите на ВСУ на изток и затова излишно хвърляше в касапницата там бойци. Твърди се за около 25 000 убити украинци.
В отчаянието си той на два пъти този месец обяви санкционен списък с над 300 обществено значими в Русия и Украйна личности, правещи коментари за войната и положението в Украйна. Украинците все по-добре схващат, че за евронатовците са само „пушечно месо“, а Украйна за поляците е ненужна равноправна, а от векове само като територия за „Полша от море до море“.
Генерал Сергей Кривонос, бивш заместник секретар на Съвета за сигурност на Украйна, споделя: „Бахмут е плацдарм за развиване на настъпление на славянско-запорожско направление, както и за обкръжаване на групировките на ВСУ на изток в Донбас.“
Командирът на един от най-коравите украински батальони Пьотр Кузик: „Заявленията за скорошното „връщане на Крим“ нямат нищо общо с реалността… липсват командири на отделения, взводове и роти… трябва ни търпение и да се готвим за лош сценарий.“
Оттам и суматохата на Запад. Ето кое показва, че войната в Украйна навлиза в решаваща фаза. Макар все още да се натрапва усилено „правилната“ мантра „Украйна побеждава, Русия губи“. При все, че в информационната война, в която Запада все още успява, не спира, под повърхността настроенията сред евронатовците се променят и дори излизат на светло.
Европа трябва да остане единна в подкрепата си за Украйна, твърди испанският премиер Педро Санчес. Същевременно споделя опасенията си, че в страни от ЕС има политически сили, които са поддръжници на руските власти, но засега крият тези симпатии. „Трябва да им попречим да проникнат в органите на Съюза и да го унищожат отвътре“, стреснал се той.
Полският президент Анджей Дуда заявява в Давос: Украйна се нуждае от съвременни танкове и ракети, за да се защити и спре руското настъпление. Ситуацията става сложна, трябва да увеличим нашата помощ с още ресурси и техника.“ А доскоро беше най-нахъсаният срещу Русия лидер в ЕС.
Досега Западът е отпуснал на ВСУ оръжия и техника на стойност два пъти по-голяма от годишния военен бюджет на Русия. Тези дни държавният секретар на САЩ Блинкен призна, че доста преди руското нахлуване са доставяли стингери и джавелини на ВСУ.
Daily Mail информира, че поради конфликта в Украйна броят на новонаетите в британската армия е намалял с 30% и се очаква към 2025 г. тя да се свие до най-малкия размер от времето на наполеоновите войни. Нараства и обществения натиск за преразглеждане на ангажиментите в този конфликт предвид заплахите от Русия, Китай и Иран.
Бившият руски президент, сега заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, сподели в Telegram: „Загубата на ядрена сила във война може да предизвика ядрен конфликт.“ Ето защо САЩ не признават, че са във война в Украйна, а Русия набива за СВО. Так при загуба на някоя от тях ще го отнесе Украйна сама или в пакет с някои евронатовци.
Москва, както обикновено в историята си, бърза бавно, изчаква развитието на обективни процеси във времето. А дълбочинните фактори по света и у тях вече са задействани и водят до необратими промени. Либералщината се изкоренява постепенно, но още дълго ще спъва страната. Предприятията за оръжия и боеприпаси вече работят на три смени седем дни седмично.
Според барон Шарл дьо Монтескьо има два вида справедливи войни – когато се сражаваш, за да отблъснеш вражеско нападение, или когато отиваш на помощ на съюзник, попаднал в опасност. Огромното мнозинство руски граждани възприеха второто обяснение – освен, че са съюзници, Донбас и бившата Малорусия са и населени с руснаци. А отскоро части от Руската федерация.
Изглежда войските в Донбас преминават в широко настъпление. За това говори назначението на началника на Генщаба на руската армия армейски генерал Валерий Герасимов за командващ на обединената групировка войски в зоната на СВО.
САЩ не могат да отложат „сдържането“ на Китай с всички средства в Индийско-Тихоокеанските простори. Остро им е потребна там британската активност, а също и на някои от НАТО. Все по-остро стои и иска бърз отговор въпросът ще влязат ли редовни части на НАТО в Украйна или не. Натрапва се последното.
Но и преговори с Москва поне засега не искат. Затова подтикнаха Меркел и Оланд да я вбесят като заявят, че с Минските преговори само са я заглавичквали, за да въоръжават през това време Киев. Какъв е смисълът да се преговаря с евронатовци?
Текат дълбочинни процеси и в украинското общество. Алексей Арестович, съветник на президента Зеленски, внезапно заяви в YouTube: „Националната и регионалната ни политики са неразумни… когато нашият гражданин знае, че държавата го наказва, защото говори на майчиния си език, той никога няма да е лоялен към нея… Тя иска да ги избива ли? Но така няма да удържи територията!“
Ясен знак, че и в горните етажи на властта в Киев, сред едрия бизнес и генералитета недоволството от неукраинеца Зеленски се сдържа само от Лондон и Вашингтон.
Засега обаче за САЩ и НАТО Украйна е „лаборатория“ за използване на оръжия в реални бойни условия, както твърдят и журналисти от CNN, позовавайки се на източници от западни разузнавания.
https://trud.bg
