Младата българка работи във филмовата индустрия в Лондон и е в екипа на спечелилия 5 награди сериал „Андор“
Родена в София, прекарала първите си години в разложкото село Бачево, учила в Благоевград, живее в Лондон и вече е носител на награда „Еми“. Това е 25-годишната Виктория Янкова. Днес тя работи във филмовата индустрия в Лондон и стои зад визуалните ефекти на хитови заглавия като Andor, Stranger Things и Jurassic World Rebirth.
Сериалът „Андор“ (сезон 2) спечели 5 статуетки „Еми“ на церемонията през 2025 г., като категорията, която донесе наградата на екипа, част от който е българката, е Outstanding Special Visual Effects In A Season Or A Movie (визуални ефекти).
„Андор“ е сериал от вселената на „Междузвездни войни“, продукция на Lucasfilm и Disney. Представя
историята за разрастващия се бунт срещу Империята
и как хора и планети са замесени в него. Сценарист и режисьор е Тони Гилрой, а ролята на главния герой Касиан Андор е поверена на Диего Луна, участват още Стелан Скарсгард, Фиона Шоу, Денис Гоф и др.
Виктория влиза в сферата на производство на визуалните ефекти, след като през 2022 г. завършва Animation and Visual Effects във Falmouth University. Започва работа в компания в Лондон, ориентирана към рекламната индустрия, където среща невероятни ментори. Те дават реална представа за работата извън университета и помагат да направи първите си стъпки в професионалната среда.
В екипа от 12 души, който работи по визуалните ефекти на „Андор“, попада чрез компанията, за която работи. Тя е връзката между клиента и вътрешния екип. Основните отговорности включват проследяване и планиране на графиците, както и координиране и предаване на точна информация между различните отдели.
„Сблъсках се с доста трудности, тъй като това беше първият ми сериозен проект, а бях координатор едва от няколко месеца. Фактът, че работех в офиса на самите клиенти и представлявах компанията пред тях, носеше допълнително напрежение. Място за грешки нямаше. Най-трудното вероятно беше да се реагира изключително бързо и адекватно при смяна на приоритети и крайни срокове. Често клиентът променяше кога даден шот трябва да бъде доставен или в последния момент възникваха допълнителни задачи в графика.
Това изисква бързо и логично мислене, както и ясна представа за прогреса на проекта и възможностите на екипа. В рамките на около 7–8 месеца
натрупах много ценен опит и се срещнах с вдъхновяващи професионалисти
Това беше важна крачка за мен. Да видя резултата от общия ни труд на екрана и името си в надписите, е мотивиращо. Преминахме през много предизвикателства, но крайният резултат показа, че когато хората работят заедно и вярват в това, което правят, резултатите идват“, разказа Виктория.
На връчването на наградите „Еми“ присъстват избрани представители на екипа, но всички получават личен сертификат за принос. Един от проектите, по които е работила – Jurassic World Rebirth, е номиниран за „Оскар“ тази година.
„Ако някога имам възможност да достигна признание като „Оскар“, би било невероятно преживяване. Номинацията на Jurassic World Rebirth беше страхотна новина. Изключително вдъхновяващо е, срещаш се с много талантливи и невероятни артисти и се сблъскваш с нови предизвикателства. Тези моменти ме карат да обичам още повече това, което правя“, допълва младото момиче.
Новите проекти, по които работи, са все още строго поверителни и тя не споделя повече. Казва, че
зад успеха стои постоянство, търпение, умение за работа с хора и фокус в динамичната среда
„Честно казано, не мисля, че има конкретна формула. Бих казала, че всичко е комбинация от много работа и малко късмет – да попаднеш в правилния момент и да имаш смелостта да се възползваш. Уменията са важни, но също толкова важно е да усетиш кога е точният момент да направиш крачка. Нищо не става от днес за утре – зад всичко стои много труд“, разсъждава Виктория.
Когато е започнала работа в компанията, за нея била приятна изненада колко международна е средата – хора от различни държави и култури, както и още една българка. Много от колегите знаели за България – някои идвали на море, други – за зимни спортове.
Виктория прекарва първите си 10 години в село Бачево при баба си и дядо си, после учи в Природно-математическата гимназия в Благоевград в паралелка с биология и химия. И може би е странно, че след това не се насочва към медицина или друга хуманитарна или техническа професия. Но тя от малка обича да рисува и да прави различни макети, картини, грънчарство – все неща, които сама създава.
Когато трябвало да кандидатства в гимназия, близките казвали, че няма възможности за развитие в изкуството в България. Това, съчетано с нарастващия интерес към биологията и химията, довело до решението да кандидатства в Природно-математическата гимназия.
„С всяка изминаваща година обаче усещах, че това не е моят път. Обучението изискваше прекалено много теория без практиката и креативност, които желаех. По случайност попаднах на брошура за университети в чужбина, където видях, че се предлага обучение по анимация и визуални ефекти.
Като човек, който винаги е мечтал да се занимава с изкуство, знаех, че това ще бъде пътят ми. Обучението в гимназията ми помогна много – интензивното учене и извънкласните дейности ме научиха да се фокусирам бързо, да сменям задачи ефективно и да обработвам голямо количество информация“, казва Вики.
През 2019-а заминава за Великобритания да продължи образованието си във Falmouth University, Корнуол. От 2022 г. работи в Лондон по визуални ефекти, каквито има най-често във фентъзи филмите. Няма предпочитания какво да гледа в свободното си време.
„Особено ме привличат филми, които предизвикват различни реакции у публиката – това винаги ме кара да се замисля кое точно поражда тези чувства. Единствените филми, които и до днес не мога да гледам, са хорърите.
Колкото и светло да е навън, все не е достатъчно за мен
Слушам почти всякаква музика, стига да ми хареса. Не се ограничавам до конкретен стил, тъй като смятам, че всяка песен може да те вдъхнови. Ако трябва да бъда по-конкретна, напоследък слушам различни жанрове корейска музика“, споделя за времето си след натоварените работни дни.
„В Лондон ми липсват семейството и приятелите, спокойствието на природата, близостта до планината и морето, както и онзи лек хаос и непринуденост, които са част от ежедневието в България. Липсва ми и топлотата на хората – онази лекота и естественост в общуването, която е трудно да усетиш в динамиката на голям град като Лондон.
Носталгия несъмнено има и винаги се радвам да се прибера. Не съм се замисляла за завръщане в България на този етап, но да, бих се върнала обратно при дадена възможност“, казва Виктория.
Често си спомня за Бачево. От родния си край е взела в Лондон няколко малки, но много ценни неща – снимки със семейството и приятелите и ръчно везана подложка от баба , които напомнят откъде е тръгнала и дават усещане за дом дори когато е далеч.
