Иконата на българския театър, великата актриса Стоянка Мутафова почина днес на 97 години, съобщи БНТ. На 21 октомври тя претърпя операция, след което последва тежко възстановяване.

Смъртта й идва няколко дни, след кончината на друга легенда на театъра и киното – Стефан Данаилов.

“Тази сутрин в 6, 15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо (покойният й съпруг, б.а.) си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!”, написа във “Фейсбук” Евгени Боянов, който работеше с нея.

Стоянка Мутафова бе на сцената до последно. Само преди две години тя отбеляза своя юбилей по повод 95-ата си годишнина на сцената с постановката “Столетие мое”, а пет години по-рано тя отново празнува голям рожден ден – 90-и – с публиката и превърналото се в нарицателно за нея самата “Госпожа Стихийно бедствие”.

Стоянка-Мария Константинова Мутафова е родена в София на 2 февруари 1922 г.. Завършила е класическа филология в Софийски университет, както и Държавната театрална школа в столицата.

Преди да стане част от основателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов” през 1956 г., в началото на кариерата си е актриса в екипа на Народния театър “Иван Вазов” (между 1949 и 1956 г.).

Българската публика я обича най-вече заради ролите й на сцена в спектаклите “Госпожа Стихийно бедствие”, “Магистратите също плачат”, “Шедьовър” и “Космонавти”.

На големия и малкия екран зрителите я помнят от появите и във филмите “Специалист по всичко”, “Бялата стая”, “Кит”, “Езоп”, “Топло”, а една от последните й по-големи телевизионни изяви е в комедийния сериал “Столичани в повече”.

През 2012 г. издателство “Слънце” публикува и нейната автобиографична книга, озаглавена “Една фурия на 90”, със съавтор драматурга Юрий Дачев. В нея актрисата разкрива “гаменския” си нрав, както самата тя го определя в анонса на книгата.

Не се насити да играе

“Знам, че зад гърба ми някои мърморят: “Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам”, казва Стоянка Мутафова в част от анонса на книгата “Една фурия на 90”.

През 2015 г, е обявено, че ще бъде вписана в книгата на рекордите на “Гинес” като най-възрастната действаща актриса, която продължава да играе на театралната сцена. Няколко световни издания като австрийското ARD посвещават свои обширни материали на нейната впечатляваща с продължителността си кариера.

През 2017 г. издателство “Хермес” публикува биографичната книга Стоянка Мутафова от нейната дъщеря Мария Грубешлиева (изд. “Хермес”), в която разказва: “Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм си хулиганка, и то родена хулиганка.”

Живот заради театъра

“На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда нашата печал.”
“Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови!”

“Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека – ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя… Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение.”

“Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме.”

https://www.dnevnik.bg