ВДИГНАХА ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИЯ КАН АЛЦЕК В ИТАЛИЯ

0
4195

Южното градче Челе ди Булгерия е основано от брата на Аспарух през 667 година

Днес едно малко градче в южна Италия – Челе ди Булгерия – все още пази спомена за брата на Аспарух – българския кан Алцек. Насред китно площадче в центъра му се издига триметрова бронзова статуя на кана.

Зад реализацията на идеята стоят двама пловдивчани – проф. Дамян Попхристов и Йорданка Хаджийска, основатели на Фондация „Български Център Просветление“. Именно те подемат инициативата тук да се построи паметник на най-малкия син на кан Кубрат – Алцек. Изворите ни дават оскъдна информация за него. Знае се само, че след разпадането на Велика България най-малкият брат на кан Аспарух поема с хората си към Апенините.

Вълнението се усеща навсякъде из Челе ди Булгерия на 7 юни 2016 година. Български и италиански знамена се веят по централната улица на малкото градче от Ботуша. А на входа на селището се вижда табела с надпис: „Град Челе ди Булгерия“ и отдолу „побратимен с град Велики Преслав България“.

„Не можех да повярвам колко е променено градчето само за десетина дни. На 24 май (знаков ден) пристигнах от Флоренция, за да превеждам на работната група по монтажа на паметника. Това бяха младите хора, заедно със скулптура, участвали в събирането на средствата и направата на статуята. Три дни кипя усилена работа, а когато си тръгвахме, след нас останаха следите от багера. Днес виждам наново асфалтирани улици, а малката пиаца е преобразена напълно и превърната в амфитеатър, облагороден с много цветя и зеленина. Италианските ни домакини бяха сътворили чудеса”, спомня си Йорданка Хаджийска.

Тя е сред инициаторите, чиито усилия успяват да превърнат една мечта в реалност – триметров бронзов паметник на знатния български кан. Площадът вече носи името PiazzettaKhanAlzeco, но по-важното е, че на него се издига първият паметник на български владетел извън страната ни. Именно нашият кан Алцек дава името на планината – Булгерия – в далечния VII век – 667 г., идвайки в тези земи.

„За нас всичко започна през 2015 г., когато с фондацията ни „Български център Просветление” направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни” в Италия. Междувременно бях издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Още тогава вниманието ни фокусира градчето Челе ди Булгерия в Южна Италия, основано от българския кан Алцек през VII век. Посетихме и него. „Бихте ли ни помогнали да направим един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града? За съжаление, не знаем как е изглеждал“, ни каза тогава нашият гид д-р ПаскуалеКарели, местният лекар, изкушен от историята. Оттук започна и нелекият ни път по реализирането на една мечта – паметника на Алцек“, разказа Йорданка Хаджийска.

Всеки българин знае легендата за това как преди смъртта си кан Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни. Помним легендата, само че как е продължил пътят на синовете на Кубрат? И какво се е случило с най-малкия – Алцек?

В средата на седми век Стара Велика България губи позиции и е победена от хазарския каганат. Най-големият – Баян, става васал на хазарите, Котраг основава Волжска България, Кубер преминава Дунав и стига до днешните македонски земи, а Аспарух създава днешна България. Най-малкият също тръгва на запад с цялото си подопечно население.

Историята разказва как кан Алцек след тежка битка на територията на Панония успява със спасилите се 700 български семейства и останалата своя войска да потърси помощ в италийските земи при Лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.). Той, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалд I в Беневенто. Така в 668 г. българите на Алцек се установяват в областта Молизе и Кампобасо. Навремето обаче тези местности били блатисти и неблагоприятни за живот. Ала там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил титлата гасталд, която според летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по ранг след местния владетел. Алцек бързо се утвърдил в областта като неин защитник и създал своя администрация. Спечелил си славата на най-справедлив управник в региона.

И до днес много топоними в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век.

Донесли сме ориза на Апенините

Българите бързо облагородили местността, като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят. Засели ориз. Тази ценна култура е донесена в Италия за първи път именно от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература.

Но приносът на българите към местните традиции не свършва дотук – те направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили две стари римски крепости с голямо стратегическо значение. Едната била в града, който основали и нарекли „Челе“ заради множеството монашески килии („челе” означава „килия”), а другата била в съседното селище – днешното Рокаглориоза.

Източник: Майка България

ОТ 15 ВЕКА В ИТАЛИЯ ИМА ГРАД И ПЛАНИНА БЪЛГАРИЯ

Монте Булгария е името на малък планински масив, намиращ се в провинция Салерно, Южна Италия. А в подножието на планината България се намира красивото градче Челе ди Булгерия, разположено на няколко километра от Средиземно море. Повече от 15 века тези красиви места в съвременната Италия носят името България. Според самите италианци името идва от български заселници, които дошли по тези места преди около 500 година след Христа.

За някои учени първите българи са пристигнали в Италия с лангобардите (германско племе) през 568 г. Третата готическа война (535—554) опустошава Италия и тя бива разпокъсвана от лангобардите. Лангобардите завладяват по-голямата част от Италия. А през 774 година Лангобардското царство е унищожено.

Първият крал на лангобардите в Италия е Агелмунд (Agelmund), син на херцог Айо. Царува 33 години – 4 и 5 век. През 439 г.(?) българите (vulgares) убиват крал Агелмунд и отвличат дъщеря му, която трябвало да бъде негова наследница. Павел Дякон отбелязва „неочаквано през нощта българи нападнали първия крал на лангобардитеАгелмунд (кн.І,16)”, убили го, а дъщеря му взели в плен. Лангобардите избират още на бойното поле Ламисио за крал, намерено и осиновено дете.

Новоизбраният крал Ламисио (Lamissio) побеждава българите в една страшна битка, отмъщавайки за баща си. В легендата се говори още, че след доста години в завоюваната страна на българите, лангобардите (489 г.) се оттеглят в страната на ругите (Rugier), Долна Австрия, на север от Дунав. Причината, която е предизвикала сблъсъка между българите и лангобардите, вероятно е за разпределението на територии. В крайна сметка обаче лангобардите надделяват. Тогава обичаят изисква губещите да се обединят с население от победителите.

Според Теофан Изповедник след разпадането на Велика България една част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на кан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското царство, при краля на лангобардитеГримуалд – 667 г. Прабългарите, предвождани от кан Алцек, се заселват в областта Беневентум (Южна Италия). Алцек получава лангобардската титла за кралски чиновник – гасталд, според хрониките на Павел Дякон. Свидетелство за това остават имената на някои градове в съвременната Италия. Например: Bolgher (Тренто); Bulgarograsso (Комо); Bolgare (Бергамо); Булгарно (Чезена); Bolgheri (Ливорно); MountBulgheria и др.

Българите идват тук или след лангобардските завоевания на Албоин в централна и северна Италия, или при войните с готите, или с небезизвестния Алцек. Името „България” е съхранено само в Челе, но в Южна Италия има много градчета с български произход: Акуа Пена, Рока, Лотрано. Иначе църквата в Челе ди Булгерия се казва „Света София”. Килиите в думата Челе идват с гръцките монаси, дошли по море, и срещнали тук български воини – наемници.

Местната кухня прилича на нашата. Специалитетът е моцарела с мортела: подправка, подобна на мирта. Има наденици, меса, риби, салати и дори нещо като гювеч. Това е прочутата средиземноморска диета, което е много здравословна.

Челе ди Булгерия е на хвърлей място от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон. Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-и век половината жители на Челе емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

СВАТБАТА НА АЛЦЕК

В Средновековието феодалните владения в Лангобардия се наричат булгарии, а феодалите – булгаро. Като аристократ, Алцек е канен на всички приеми на краля и на един от тях се запознава с най-малката му дещеря Изуалда. Двамата започват често да се срещат и в края на 684 г. Алцек й се обяснява в любов. Тя му отговаря със същото чувство и той се осмелява да поиска ръката й от краля.
Величеството по принцип е съгласен, но има пречка – Алцек е езичник, което тогава е равносилно на варварин. Затова поставя условие – той да приеме християнската вяра. В името на любовта си Алцек се съгласява и е покръстен от миланския епископ. Така вече няма причина бракът да не се сключи.

През 685 г. Алцек и Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуалд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление, Алцек умира скоро след това в битка с арабите.

Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той бил е погребан с коня си и цялото си въоръжение. Оставя обаче наследници – двама сина. През вековете прабългарското население се претопява, но и досега в Южна Италия има градове Българофон, Вулгароси, Челе ди Булгерия, планина Булгария и някои села със сродни наименования.
Макар и след векове, следите остават.

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest