Време е да започнем да се възстановяваме от тази, бих я нарекъл, визуална умора. България има нужда от единна визия и това минава и през шрифтовете, каза генералният директор на Българска телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“. Тя се провежда в Културен център „Морско казино“ в Бургас. В словото си Вълчев отправи призив за създаване на общ държавен брандбук, въвеждане на единни визуални стандарти в градовете и изграждане на общ модел за поставянето на български паметни знаци по света.
Кирил Вълчев направи анализ на историческото и съвременното взаимодействие между Националната информационна агенция и Академията. „130 години Националната художествена академия работи за лика и облика на България, а БТА го показва 128 години от тях. Не са много институциите в България, на които в такъв момент да не мога да покажа новината за създаването им, но просто БТА е създадена две години след академията“, посочи Вълчев.
По думите му НХА от самото си основаване се грижи за създаването на лика на България, подготвяйки творци, които формират визуалната идентичност на страната и превръщат таланта им в лице на българското изкуство. От друга страна, тя формира облика на България, включително чрез естетическите критерии на българина, изграждайки художествен и културен вкус, който стои в основата на визуалната ни култура. Вълчев коментира, че през своите 128 години БТА има същата отговорност – да разказва и показва в снимки, а вече и във видео, образа и лика на България, като същевременно сама формира нейния облик.
Конкретен пример за силата на това партньорство и за това как институциите могат да дават пример за визуално единство е февруарският брой на списание ЛИК на БТА за настоящата 2026 г., посветен изцяло на 130-ата годишнина на НХА, отбеляза Вълчев. Той припомни, че броят бе представен в Академията в София на 26 февруари – датата, на която преди 165 години във Виена е роден нейният създател княз Фердинанд, подписал през 1896 г. указа за основаването на Държавното рисувално училище. „Всъщност ние така се опитахме да припомним и един добър пример за настоящите политици на България, за влагането в духа на България“, отбеляза Вълчев. В броя са събрани и първите международни новини от архивите на агенцията, свидетелстващи за ролята на НХА за показване на лицето на България по света – от Лондон през 1906 г., Венеция през 1910 г., Прага през 1911 г., Белград през 1912 г. и Берлин през 1917 г.
Присъствието на НХА в БТА става още по-силно след подписания на 20 май 2022 г. договор за системно предоставяне на материали с уредени авторски права и партньорство. Отчетена бе и статистиката за силно покачване на броя на публикациите след създаването на специализираната редакция за знание и култура ЛИК през 2021 г. и сключването на договора между двете институции, като до момента са реализирани общо 1470 публикации на български и 340 на английски език. Статистиката отчита десетократен скок в новинарския поток – от единични материали в годините преди споразумението (едва 10 на български и 2 на английски през 2015 г.), отразяването нараства прогресивно през 2023 и 2024 г., за да достигне пик през 2025 г. с 458 публикации на български и 137 на английски език. Тази възходяща тенденция се запазва с пълна сила и през настоящата 2026 г., като от началото на годината вече са излъчени 311 новини на български и 44 на английски език, което доказва ефективността на системното сътрудничество между двете институции. Тази засилена видимост се подкрепя и от отразяването на филиала на НХА в Бургас, отбеляза Кирил Вълчев.
Като важна стъпка в реализирането на призива за единна визия на държавата Вълчев определи и използването на новия шрифт ЛИК, създаден по поръчка на агенцията от екип на НХА под ръководството на доц. д-р Светлин Балездров на основата на буквите, изработени от учениците на Светите братя Кирил и Методий. Генералният директор съобщи, че днес са получени и най-новите подобрения на шрифта – версията ЛИК 2.0.
„Може да ви прозвучи парадоксално, но днес БТА го предостави на Националната художествена академия, защото всички права са наши, и за да могат създателите на шрифта също да го използват по един законен начин, се наложи да подпишем този договор“, обясни Вълчев, поставяйки акцент върху друга голяма тема – възпитаването на уважение към труда на автора и интелектуалната собственост в България. Той обяви, че именно в тази посока е и следващата стъпка, която са обсъдили с ректора на НХА проф. Георги Янков – БТА ще възложи на художествената академия изработването на цялостен брандбук на Българската телеграфна агенция. Генералният директор подчерта, че градовете и държавата ни спешно се нуждаят от такъв брандбук, не само за надписите, а за цялостната визуална идентичност.
По повод инициативата на БТА „Българските места по света“ за поставяне на паметни знаци на бележити българи зад граница, Кирил Вълчев коментира, че след разговори с директора на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева е станала ясна нуждата от експертизата на НХА, СГХГ и Националната галерия за изработването на единна визия на тези знаци. Той даде като пример поставената по повод 190 години от рождението на Любен Каравелов плоча в Белград, която е била силно критикувана. По думите му и други от вече съществуващите знаци зад граница на личности като Христо Ботев, Иван Вазов, Васил Априлов не звучат единно.
В предстоящите до края на 2026 г. планове по проекта на БТА предстои да бъде поставен знак на Иван Богоров в Лайпциг по повод 180 години от издаването на първия български вестник „Български орел“ през 1846 г. Генералният директор на БТА посочи, че заедно с журналистическите организации се води диалог с Лайпцигската община, която вече е изпратила строги изисквания за размера, материала и големината на буквите, като Вълчев коментира, че не е нужно да откриваме неща, които вече са открити.
За следващата година се предвижда и поставянето на знак за Константин Фотинов в Измир за кръглата годишнина на първото българско списание „Любословие“. Кирил Вълчев призова за поставянето и на паметен знак на Митрополит Климент (Васил Друмев) в Одеса, след като наскоро там бе поставена плоча на Добри Чинтулов. „Добре е България да помогне за паметни знаци в Болград и на завършилите Болградската гимназия премиер Александър Малинов, който обявява Независимостта на България през 1908 г., и Александър Теодоров-Балан, който е първият ректор на Софийския университет през 1888 г.“
Тази кампания е част от по-голямата инициатива на БТА, БНТ и БНР „14 века България в Европа“, насочена към отбелязването на знакови дати под обща идея до 2032 г., когато се навършват 1400 години от първото документирано българско държавно образувание на европейския континент – Стара Велика България през 632 г. „Впрочем, аз бих сложил тази годишнина, 130-та годишнина на Националната художествена академия, между тези бележити дати, които показват принадлежността на България от столетия към европейската цивилизация“, каза още Кирил Вълчев.
В края на речта си Кирил Вълчев обърна внимание на 170-годишнината от рождението на Иван Мърквичка, роден на 23 април 1856 г. в Чехия, който е първият директор на тогавашното Рисувално училище от 1896 до 1900 г. Вълчев посочи, че не е успял да открие да има паметен знак на Мърквичка в неговия роден край в Чехия, в Бохемия. Той изтъкна това като още една възможност с инициатива на Националната художествена академия това „българско място“ също да бъде означено, и то по начин, следващ модела, за който съветва Аделина Филева.
Словото му завърши с цитат от сонета „Не вярвайте“ на Мърквичка, гласящ: „Житейската мистерия разбира единствено душата възвисена, в която Божа благодат извира.“ След него Кирил Вълчев отправи пожеланието НХА да продължи да показва красивото, разнообразно лице на България и да създава единния ѝ облик.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
