България има всичко необходимо да започне да създава модели на изкуствен интелект (ИИ) за отделни бизнеси за постигане на ефективност. Това заяви в интервю за БТА Ева Майдел, член на Европейския парламент от групата на Европейската народна партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект.
Разговорът е проведен в рамките на инициатива, подкрепена от Европейския парламент и свързана с прилагането на европейското законодателство в България.
Тема на интервюто е Законодателният акт на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689 за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект), който бе одобрен в Европарламента през март миналата година. Неговата цел е да гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. След като премина окончателна проверка и бе одобрен и от Европейския съвет, текстът влезе официално в сила на 1 август тази година.
Според Майдел възможностите пред българските компании, стартиращи предприятия и научни институти са големи по отношение на ползването на закона като шанс за растеж и иновации.
“Важно е да се отбележи, че ако развивате изкуствен интелект в по-малко рискови категории, изискванията са много по-ниски”, заяви тя. “Това означава, че всяка компания, която иска да направи процесите или производствата си по-ефективни с помощта на ИИ, може да го направи, без да е подложена на толкова стриктни регулации”, добави евродепутатът.
Тя обясни повече и за т. нар. фабрики за ИИ, които се изграждат в ЕС.
“Една от тези фабрики е в София. Практически всеки бизнес може с помощта на фабриката за ИИ и с помощта на института INSAIT да разработи модел, който е захранен с нужната за него информация, нишов модел, който да е насочен към специфични бизнес процеси”, изтъкна Майдел.
Въпреки че законодателният акт вече е в сила, компаниите в ЕС все още имат време да се подготвят напълно, тъй като той става напълно приложим 24 месеца след одобрението – тоест, през август 2026 г., когато в сила влизат последните изисквания, касаещи високорисковите системи с ИИ. В списъка с високорискови системи попадат тези, които се използват например при диагностициране на заболявания, автопилотните системи на автомобилите, както и биометричната идентификация на лица, тъй като такива системи могат да бъдат замесени в престъпна дейност. Те са длъжни да отговарят на строги изисквания, преди да получат достъп до пазара на ЕС, като например преминаване през специфични и сериозни тестове, прозрачност и човешки надзор.
Според Ева Майдел най-голямото предизвикателство при прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект е как компаниите, които искат да развиват ИИ в тези области, записани като рискови, са готови да прилагат закона.
Всекидневно компании дават знак, че искат отлагане на влизането в сила поне на някои части от това законодателство, заяви евродепутатът.
Преди няколко месеца големи европейски компании, включително германската софтуерна компания САП (SAP) и френският доставчик на решения за изкуствен интелект „Мистрал АИ“ (Mistral AI), призоваха ЕС да спре прилагането на закона, защото според тях той излага на риск амбициите на Европа в областта на изкуствения интелект.
Майдел вижда проблем и в начина, по който Европейската комисия представя закона пред бизнеса.
“ЕК не даде достатъчно и навременни насоки как да се изпълняват разпоредбите на този закон и това създава голямо недоволство. Все повече се говори, че всъщност с този закон ЕС иска да спре развитието на ИИ в Европа, а идеята беше точно обратното. Всички искаха с него да се създаде атмосфера на доверие, което да помогне на ИИ в Европа”, каза Майдел.
Във връзка с подготовката за пълното влизане в сила на закона страните членки на ЕС трябва да определят и съответните органи на национално равнище, които да извършват надзор. Майдел обаче уточни, че все още голяма част от страните не са направили това и като цяло, подготовката за прилагането на закона върви бавно.
“Само 2 или 3 страни членки имат прието законодателство по въпроса, а в други 5 има внесени законопроекти”, посочи тя и добави, че България е направила предложение за такива органи.
Всичко това се очаква до доведе до решение за отлагане на влизането в действие на част от Закона за ИИ, каза тя.
Освен на икономическите ползи и предизвикателства Майдел обърна внимание и на влиянието на изкуствения интелект върху критичното мислене у хората и въздействието му върху образованието.
По мои наблюдения използването на приложения като “Чат Джи Пи Ти” (ChatGPT) в момента не носи най-големите рискове. Много по-големи са рисковете от безконтролното ползване на социалните мрежи от децата и генеративния ИИ, заяви тя.
“Ние не можем да спрем децата да ги използват, но възрастните трябва да сме наясно какво предлагат тези нови технологии и така да можем да обясняваме на децата какво да правят и какво да не правят с тях”, каза Майдел.
Според нея това има особено голямо значение за учителите, “които очевидно ще трябва променят начините на преподаване, вероятно и начините на оценяване”.
През 90-те години на миналия век, когато електроните калкулатори навлязоха масово, също имаше страхове, че ще произведат поколения, които не могат да смятат до 100, но образователните системи успяха да се адаптират, коментира евродепутатът.
Сега обаче предизвикателството е доста по-голямо, защото не засяга само смятането, а практически всичко. Така че, модерният учител вероятно ще трябва да направи ИИ част от процеса, като накара ученика да го използва, без ИИ да го заменя в мисленето, а да го подпомага.
