В нашата рубрика продължаваме да представяме резултатите от изследователската работа на шестокласниците от Клуб „Знаете ли български език?” при СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич. Днес ще прочетете за Стефан Караджа, Иван Хадживълков и писателя Петър Славински. 

 

СТЕФАН КАРАДЖА

Българският революционер, войвода и национален герой Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в с. Ичме (Стефан Караджово), област Ямбол. През целия си живот той се бори за правдата в България с четата, която създава с Хаджи Димитър. Самият той е с войводска кръв в тялото си. Наследник е на великия Момчил войвода. Прави това, докато не идва краят му на 31 юли 1868 г. Заловен и изправен пред съда, полумъртъв, той бива осъден на смърт от председателя на Държавния съвет  на Османската империя Митхад паша. В съдебната зала присъстват посланици и консули на други държави. Това е признание за силата и могъществото на Стефан Караджа.

Но какво общо има този хладнокръвен и смел герой с Добруджа? Той няма пряка връзка с нашия роден край, но описва себе си като добруджанец пред съда. Живял е 6 години в родното си село, 1 година – в Делиормана и 21 години – в Добруджа. Караджата е получил образованието и възпитанието си при нас.

Щом съдията му задава въпросите: „Как се казваш?“ , „Откъде си?“, „Чий поданик си?“ и „Защо реши да се бунтуваш против падишаха?“, Стефан Караджа отговаря: „Стефан Тодоров Караджа“, „От Тулчанско“ , „Българин“.

Ето поредна причина да се гордеем, че сме отгледали, възпитали и образовали такъв смел  будител. Тулча може и да не е към днешна дата в територията на България, но преди време е била. В момента градът се намира в Румънска Добруджа.

Днес в Добрич има училище, което е най-старото училище в града, и скулптурна фигура за героя. Чества се седмицата, през която се пада датата на патронния празник. Всеки ден се играят различни състезателни игри, свързани със спорт, култура, наука. През 2019 г. се  проведе състезанието „Аз обичам България“, като в него ученици от 4., 5., 6. и 7. клас се състезаваха по родознание. В цяла България има улици с името на войводата. На Антрактическия полуостров има връх Стефан Караджа.

Родом Стефан Караджа не е от Житницата на България, но гордо можем да го наречем „наш добруджанец“.

                                      Радомира Момчева, VІ Г клас

 

 ИВАН ХАДЖИВЪЛКОВ

Иван Хадживълков е роден през 1770 г. Живял е 125 г., а през този период от време е станал един от най-уважаваните  българи. Той е бил първият родолюбец, повел борбата на добруджанци за българска независима църква. Ползвал се е с толкова голям авторитет, че дори турците са му дали равни права като на османските големци. Женил се е два пъти. От първата си съпруга Дечка има осем деца – четири момчета и четири момичета. След като овдовял, се оженил повторно за една одринчанка на име Анастасия. С втората си жена нямал деца, но проживял четиридесет години.

Пълният с предизвикателства живот на дълголетника започва в  Ески Джумая, днешно Търговище. Роден е в заможно семейство на търговци. Учи в градското килийно училище, в което се говори на български и гръцки език. После става търговец манифактурист. Избухва чума и заедно със семейството си се премества в Хаджиоглу пазарджик (дн. Добрич). Смята се, че е бил на средна възраст. След като се мести в града, построява чешма през 1810 година. Тази чешма е първата в Добрич със слънца, кръстчета и лъвчета. Заедно със синовете си подхваща крупна търговия. За кратко време русият и синеок българин натрупва състояние. Освен с манифактура Иван Хадживълков се занимава с ханджийство и покупо-продажба на зърнени храни. Има и във Варна клон от търговска кантора. Там неговият син Господин ръководи бизнеса.

През тежките години на турско робство Иван Хадживълков заминава на поклонение в Йерусалим. Когато посещава Божи гроб, му татуират божии знаци и събития. По това време турците се били развилнели и когато видели татуираните знаци на ръката му, те се ядосали и изрязали татуираното му парче кожа. Когато настъпват по-спокойни дни, Иван Хадживълков придобива голямо значение във Варненски окръг и пред правителството. Находчивият търговец успява да извоюва да събира десет процента от санджака на Варна и Бургас. Той не е единственият заможен човек, но е единственият, който подава ръка на бедните. Всички го описват като обаятелен и сърцат мъж. За Иван Хадживълков вярата и знанието са най-цени. Той е първенец, който постоянно издейства от турските власти разрешения за откриване на български училища, намира и настанява свещеници и учители в училища и църкви. В приземната стая на къщата на будителя в долната махала дълго време се провеждат занятията на девическото българско училище. През 1848 година отсядат няколко хиляди българи от тракийските села, тръгнали да дирят сполука оттатък река Дунава. След застъпването му за бежанците подгонените от пожар и недоимък хора се заселват в села около Добрич. Но славата му навлича и неприятности. Една нощ шайка турци отвличат Хаджи Баба (така му казвали гражданите). Докато турската полиция се суети, той избягва. Казва на синовете си, че похитителите му пийнали за големия си успех и заспали или паднали в безсъзнание.

На деветдесетгодишна възраст българинът бива избран за председател на българската община и остава на почетното място, докато не навършва стогодишна възраст. В разгара на църковноосвободителната борба е натоварен да представлява местните българи на църковните съвети в Цариград.  През лятото на 1861 година Иван Хадживълков предлага проект на българите, в който се настоява да се отделят от Гръцката патриаршия и да се създаде българска църква.  Когато хаджията се връща, заделя голяма сума пари и започва строенето на първия християнски храм в града. За да не загуби време, построява църквата ,,Свети Георги” в двора си.

През 1869 година е избран в общия вилаетски съвет в Русе, който тогава е бил централен град на Северна България. Заради огромния си авторитет Иван Хадживълков получава от турците титли, почести, които само техните първенци и  управници получавали. Той е бил единственият търговец, който е имал право да се движи нощем с два фенера.

Българинът успява да доживее Освобождението и е продължава да представлява Добрич през новата българска държавна власт. Умира през 1895 година. В знак  на голяма почит бива погребан на няколко метра от църквата ,,Свети Георги”. Днес една от улиците в Добрич носи неговото име и на стената на църковната камбанария е поставен барелеф, на който пише: ,,Иван Х. Вълков 1770 – 1895, дългогодишен председател на българската община и водач на църковно-националната борба в град Хаджи-оглу Пазарджик (Толбухин), щедър дарител”.

Габриела Георгиева, VІ Г клас 

 

ПЕТЪР СЛАВИНСКИ

В Добрич при създаването на Дружество на писателите в града, 1979 г. Петър Славински – най-вдясно

Петър Атанасов Чолаков-Славински е роден в София на 19 март 1909 година. Завършва гимназия в Стара Загора, а право – в Софийския университет. Става първи кмет на София след 9 стептември 1944 година и военен кореспондент по време на Втората световна война.

През 1953 – 1954 година става директор на Държавния музикален театър ,,Стефан Македонски”. След 1951 година трайно се установява в Добруджа – в Шабла и Балчик, където живее и твори до края на 80-те години на ХХ век. Така става един от най-добрите познавачи на добруджанското съвремие.

Петър Славински започва литературната си дейност със стихотворения, разкази и приказки за деца. Създава творби за съвременния живот в Добруджа: ,,Птици долитат при нас”,  ,,Далечни далечини” и други.      Произведенията му са преведени на немски, руски, словашки, украински и чешки език.

Преди 40 години е сред създателите на Дружеството на писателите в града и негов първи председател. През 1981 година той дарява на Историческия музей в Добрич колекция от над 60 накита с висока етнографска стойност, както и над 90 старинни монети. Писателят дарява своя личен архив на Държавен архив – Добрич, както и книгите си – на библиотеката в града ни. Става носител и на литературната награда „Йордан Йовков” през 1985 г.

Петър Славински умира в София на 24 октомври 1993 година.

Стилян Ризов, VІ Б клас

Коментирай