Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена.
Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкресението, дори обрязването Му (но не заради самото действие, а защото според еврейския обичай на този ден, осмия от раждането, при обрязването се дава и име на детето).
А ние помним думите на свети апостол Петър, казани пред юдейските първенци: „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).
Сред всички тези знаменити дни най-почитани са Възкресението и Рождеството.
Днес честваме явяването в човешка плът на Спасителя на света, но за вярващите по-голям празник е Възкресението, защото е върховата точка на спасението на цялото човечество.
За раждането на Иисус разказват двама евангелисти – Матей и Лука. Без големи подробности всеки един от тях предава по някои от събитията около това неповторимо и спасително Рождество. Научаваме как заченалата по свръхестествен път Дева Мария идва с Йосиф (възрастния мъж, на чиито грижи била поверена) във Витлеем, за да се „запишат“ по време на заповяданото от император Август преброяване на населението.
Защото и двамата били от племето (коляното) на Юда и рода на Давид, а Витлеем бил град на това племе. Наближавало света Мария да роди и затова се движели бавно, а като пристигнали, в града вече нямало места.
Подслонили се в пещера, използвана от овчари за стадата. Там в една нощ се родил малкият Иисус и бил положен в яслите. В този миг пастирите, които били с овцете на полето, чули ангелска вест за раждането на Спасителя и призива на славното събитие: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците – добра воля!“.
Само тези думи да запомним и да спазваме, животът на земята би бил прекрасен.
