Марияна Димитрова – директор на детска градина №32 „Зорница“ в Добрич, пред НДТ
– Г-жо Димитрова, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?
– Завършила съм ШУ „Еп. Константин Преславски“, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“, имам най-високата Първа квалификационна степен. Започнах работа като млад детски учител в крушарското село Габер, на румънската граница. Там работих три години, бях по майчинство, а след това – в село Лозенец, в същата община. През 1999 година започнах да работя в Добрич, първо в ДГ №9 по заместване, след това в ДГ №12 и в още няколко градини. От 2002 до 2010 година бях в ДГ №20. След това до 2015 година работих в ОУ „Христо Смирненски“ като начален учител. От 23 септември м. г. съм директор на ДГ №32 „Зорница“.
– Какво е за Вас директорският пост – предизвикателство, отговорност? Очакванията Ви съвпадат ли с това, което се случва сега в детската градина под Ваше ръководство?
– Да, преди всичко е предизвикателство, голяма отговорност и очакванията ми не съвпадат толкова. Те съм предполагала, че един директор има толкова много работа. Защото когато човек е учител си представя, че на директора му е лесно, че той почти нищо не прави цял ден и си получава заплатата. Това е в кръга на шегата. Но всъщност работата на един директор в детска градина е огромна. Визирам работата на един директор в училище, който има помощник-директори, по-голям екип, на който може да разчита. Докато в детската градина директорът е основно мениджърът, който трябва сам да се справя с всички задължения, да управлява екипа, да се грижи за децата, да приобщава, разбира се, да работи и с институциите, като първа най-важна и главна е Община град Добрич, с НПО, за да може да координира работата. ДГ „Зорница“ в кв. „Строител“ е с огромна база. За съжаление, с годините броят на децата е намалял, мога да кажа драстично. Когато дойдох първия ден и ми казаха какъв е броят на децата изпитах лек шок. Където и да съм работила до този момент винаги броят на децата е бил доста голям и аз като учител съм свикнала да работя с много деца – 26, 28, до 30 в група и в клас. Когато разбрах, че тук са толкова много като приоритетна задача си поставих да увелича броя им. Разбира се, беше трудно и за самия екип, който работи тук, тъй като за тях аз съм нов човек, непознат. Трябваше ми време, за да ги науча, че трябва да работим по такъв стил, който да покаже на град Добрич, дори на област Добрич, че ДГ „Зорница“ съществува, че тук има много квалифицирани специалисти – педагогически и непедагогически, които могат да бъдат полезни за децата на града. Усилията, които положихме заедно с екипа, мисля, че показаха, че съществуваме, тъй като ние участвахме в много мероприятия независимо, че сме в краен квартал.
– Кои бяха тези прояви? И какво донесоха те на децата, на екипа?
– Първата ни изява беше коледуване на новия кметски екип. Посетихме и областна управа, там също коледувахме с четвърта, най-голямата група. Децата се представиха чудесно. И в Общината, и в областна управа екипите останаха изключително очаровани, изпитаха една силна емоция от това, че децата ги поздравяват. Децата получиха подаръци, а за тях това е много силен емоционален момент. По-късно това стана като традиция – да организираме мероприятия, които да представяме пред обществеността. Това беше единият от начините, за да направим реклама на детската градина, да привлечем повече деца. И родителите да разберат, че тук се случват хубави неща. В Деня на родилната помощ – 21 януари, участвахме с поздравителна програма в АГ-отделение, подготвена от учителките Дияна Кантранджиева и Жана Николова. Показахме на децата къде се раждат бебенцата, беше голяма емоция за тях. Лекарите, акушерките останаха очаровани. В съвсем шеговит тон пожелах на акушер-гинеколози да подават по едно заявление на новородените за нашата детска градина още в отделението. Продължихме след това да поздравяваме – за Баба Марта, за Великден, Цветница. С по-малката подготвителна група – от 5-годишни деца, присъствахме на откриване на сесия на Общинския съвет. Те отправиха поздрав за Великден и получиха подарък от кмета и председателя на ОбС. Това са инициативи, които, според мен, помагат да привлечем деца. Имаме деца то ромски произход и работим активно и с читалище „Романо дром” по проекти. Работата с „Романо дром” ни носи огромни ползи, тъй като годината преди да започна работа тук по проект „Готови за училище” американската фондация „Тръст” е плащала таксите на повече от 20 деца от социално слаби семейства. С представители на читалището участвах в обучение в Созопол, където представиха възможности за нови проекти. И това е един голям плюс за нас, тъй като има много семейства, които искат доведат децата си в детската градина, но нямат възможност да им плащат таксата. Моята идея е всички деца в района, а и от по-голям обсег, да бъдат в детската градина, тъй като колкото по-рано започне социализацията им толкова е по-полезна за нас. Това, че децата са от ромски произход не означава, че трябва да бъдат игнорирани и да си мислим, че не съществуват и да не ги забелязваме. Те са част от нашия град, ние трябва да работим за тяхното най-ранно социално развитие.
– Г-жо Димитрова, наскоро се завърнахте от обучение за повишаване на квалификацията Ви по руски език в Москва. Защо решихте да се включите в него?
– Обучението беше по моя инициатива. От Руския културно-информационен център в София обявиха прием на документи за учители, владеещи руски език за повишаване на квалификацията в държавния институт „А. С. Пушкин”. Това беше за мен едно голямо предизвикателство. Процедурата по кандидатстване беше дълга, тъй като обучението се финансира от Министерството на образованието на Руската Федерация. За мен беше много вълнуващо, защото аз не бях уверена напълно дали ще бъде одобрена. Благодаря на кмета на Добрич г-н Йордан Йорданов, че подкрепи желанието ми за повишаване на квалификацията. В детската градина през изминалата учебна година занимавах децата в двете подготвителни групи – на 5 и 6 години, с руски език, учехме думи, песни, стихчета. Най-атрактивната ни изява беше участието ни в националния руски фестивал „Пуст всегда будет солнце” с танц на песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз”. Стигнахме до регионален етап в Шумен. Това, че на областен етап бяхме на първо място ми донесе много емоция и позитивизъм. Родителите бяха много доволни от изявата на децата си. Изключителна благодарност отправям към учителките Галина Петрова и Валентина Кьосе. В детската градина децата учат английска, но реших, че е необходимост да усвояват и руски език като една допълнителна педагогическа услуга. В тази връзка реших, че едно такова обучение би ми било много полезно. Очакванията ми бяха оправдани, а и надминати.
– Разкажете, ако обичате, за самото обучение в института „А. С. Пушкин” в Москва.
– Обучението беше от 3 до 30 юли. Беше едно прекрасно усещане да учиш и да живееш в Москва един месец. Имах възможност освен да се обучавам да разговарям с хората, да наблюдавам начина им на живот, това за мен беше много интересно, много атрактивно. Посетих много паркове, музеи, театър, концерт, балет, кино, всякакви културни мероприятия, които могат да съществуват. Настина съм щастлива от това. Имахме лекции и практически руски език. Лекциите ни бяха водени от много ерудирани професори. Те бяха преди обед и след това тръгвахме на една безкрайна обиколка из Москва. Това е един прекрасен, невероятен град, с богата култура, с богата история и богата руска душа, която наистина е много близка до нашата. Държа да подчертая, че много исках да посетя държавна детска градина. Частна детска градина посетих, но това не е атракция за мен, все пак аз работя в общинска. Оказа се, че от 1 юни до 1 септември всички детски градини в Москва са затворени. Всички педагози почиват – както в училищата, така и в детските градини. Там държат много на това учителите да са работоспособни и за това почиват през цялото лято. Всеки родител сам си решава как да си гледа децата, който има възможност ги води на частни градини, клубове, а който няма – при баби, дядовци. Така са решили проблема и никой няма претенции за сборни групи.
– Какви са резултатите от обучението Ви – какви възможности Ви дава то по отношение на руския език?
– Получих удостоверение за повишаване на квалификацията, което е валидно за Руската Федерация и мога да преподавам по руски език на чужденци, като съм запозната с методиката му за преподаването му в задгранични учебни заведения. Придобих и сертификат „Руският език като чужд език и методиката на преподаването му в задгранични учебни заведения”, който важи за България.
– Какво предстои да се случва през новата учебна година в ДГ „Зорница”? Наскоро влезе в сила и новият образователен закон.
– През новата учебна година предстоят нови предизвикателства. Новият образователен закон вече е факт. Очаква ни доста сериозна работа, тъй като ни предстоят промени. По нов начин ще се изработват планове, стратегии на детските градини. Надявам се наистина, че този закон е повече обърнат към децата. Има възможност за почасово и полудневно посещение за това и детската градина вече няма да е целодневна. Като всяко нова начало вероятно ще бъде трудно, но надявам се да се справим. Основното ми предизвикателство, както казах, е да бъде увеличен броят на децата. Надявам се, че успявам към момента. Тъй като законът ми позволява да приемам деца и на 2-годишна възраст възползвам се и от това, че в района има само една яслена група – в ДГ №26, и там няма достатъчно места. Така че имам записани деца, навършили 2 години. В началото ще е трудно, защото за тях трябват малко по-специални грижи, в детската градина помощният персонал е по-ограничен отколкото в детската ясла. Но съм убедена, че ще се справим с това. Другото огромно предизвикателство е предстоящият ремонт, тъй като ДГ „Зорница” е включена в проекта, по който изцяло ще се реновират три училища и четири детски градини. Много се радвам за това, тъй като това е последната построена детска градина в Добрич, преди 25 години. За този период освен изцяло подновена ПВЦ-дограма друг ремонт не е правен. Надявам се, че след този огромен ремонт детската градина ще се превърне в едно райско кътче в квартал ”Строител” и ще бъде едно предпочитано място от родители и деца.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА
