Адвокатстващите на извратеняците от хижа Петрохан затъват все повече в лъжи и манипулации – къде от некомпетентност, къде – злоумишлено. Последното, което тиражират е, че понеже в случая не ставало дума за сексуални отношения с малолетно лице (под 14-годишна възраст), което родителите са поверили на грижите на „ламата“, а за такива с непълнолетно, на 15-годишна възраст, то това не било престъпление понеже било доброволно.
Трябва да е ясно следното: престъпление по чл. 151, ал. 3 от НК е: съвкупление с непълнолетно лице „чрез използване на положение на зависимост или надзор“. Става дума за непълнолетно лице, поверено за грижа, обучение, тренировки, духовно развитие, настойничество и прочие. Това се разбира под „зависимост или надзор“, има достатъчно съдебна практика и доктринални публикации по темата. Съгласието на непълнолетното лице и доброволния характер на сексуалните отношения с лицето, под чийто надзор са или от което са в зависимост, са напълно ирелевантни и не отменят престъпния характер на деянието. Това е така, защото се приема, че съгласието на непълнолетния се формира не автономно, а под: психологически натиск, влияние от авторитет, страх от последици, емоционална зависимост и др. Казусът в Петрохан е точно от такова естество.
Но хайде наказателноправниците да обясняват по-активно всичко това, защото на мен, като конституционалист, не ми е работа.
(От фейсбук)
