Тя е бивш модел, при това второ поколение. Сред най-популярните лица у нас на модния подиум преди десетина години и с успешна кариера в Италия. А днес прави сценографиите на много постановки в различни театри из цялата страна. Ясмин Манделли е едно от новите и много талантливи имена, които създават цялата визуализация на театралните спектакли. В момента е на щат към Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен, но работи и за заглавия, показвани в София, Стара Загора, Сливен. Нейна е и огромната и наистина впечатляваща театрална скулптура за постановката в столичната „Топлоцентрала“ „Анна – непоправимата“ – гигантска металическа глава, висока 4 метра и широка 3 м.
И моделството, и влечението към изкуството са по наследство за синеоката красавица Ясмин Манделли. Майка Деси Манделли бе сред топмоделите у нас през 90-те години. Кариерата си стартира в Италия, където работи за Версаче, Рифат Озбек, Джанфранко Фере, „Ферети“ и т.н. Там се запознава и с бащата на Ясмин – Масимо Манделли, който е собственик на една от големите модни агенции по онова време – „Флеш“.
Ясмин расте между София и Милано. В българското семейство всички са художници, завършили Художествената академия. Баба Теменужка Пашкулска е монументален керамик/скулптор. Дядо Благой Иванов е живописец, чиито картини се изучават в Художествената академия. Там се дипломира и майка Деси Манделли със специалност „Текстил“. Ясмин се насочва към изкуството сравнително късно. Учи в Италианския лицей, а след него идеята била да работи навън като модел. Записва специалност „Лингвистика“ в Държавния университет в Милано с два езика – английски и френски, а италианският е като втори майчин. Докато следва, работи и като модел, но е доста трудно да снима, дефилира и да ходи на лекции. Въпреки наследствения талант на художник тя започва да рисува за първи път именно в Италия. В детските си години не посяга към моливите и боичките, защото има категорична забрана от цялото си семейство. „Съдбата на художника и изобщо на визуалния артист не е никак лека и затова не ми разрешаваха да тръгвам в тази посока“, разказва Ясмин. Но в Милано се чувства някак не на място и започва да търси утеха в рисуването. Междувременно решава, че лингвистиката не е специалност, която носи удовлетворение, и започва да търси към какво да се насочи. Така открива, че в НАТФИЗ може да учи „Сценография“, и се връща в София. След една година подготовка влиза в класа на Марина Райчинова, много известен сценограф. В началото е доста трудно, защото няма основата, която нейните състуденти са получили в Художествената гимназия. Но пък я спасява това, че е по-голяма и по-зряла, и бързо наваксва.
Първият ангажимент веднага след като завършва НАТФИЗ е като автор на костюмите за музикално-театралния пърформанс „Част от колекция“, чийто режисьор е Иван Юруков, по текстове на Димитър Воев. През 2022 г. получава щат в Плевенския театър. А зад гърба си има вече 20 спектакъла, които се играят в различни градове из страната. С режисьора Цвети Пеняшки работи за постановките „Копче за сън“, „Джак и бобеното стъбло“, „Честен кръст“ на Държавен куклен театър – Стара Загора. Създава сценография и костюми за представления в София и Плевен на Надя Панчева, сред които са „Невинно малко убийство“ и „Стъклената менажерия“, „Анна – непоправимата“. За плевенската сцена работи и за „Моето мъжко момиче“ на Димитър Стефанов с участието на Михаил Билалов и Мая Бежанска. За Държавен куклен театър – Сливен се заема с „Майстора и Маргарита“ на режисьора Димитър Стефанов – интересен прочит с кукли на едноименния роман. За съжаление, спектакълът се играе само няколко пъти, защото един от актьорите – Димо Савов, внезапно си отива от този свят. И целият екип решава, че постановката не може да продължи без него.
Ясмин прави проектите за костюмите, осветлението, сценографията, включително грима на актьорите, когато е по-специфичен. Цялата визуализация на един спектакъл е нейно дело, много важна и отговорна работа, защото това е първото нещо, което зрителят вижда. Куклите също се правят по нейните идеи и след като конструкцията им е готова, тя я поема, за да я нарисува. „Всеки проект си има своята сладка трудност, приемам ги като предизвикателство“, казва Ясмин. Първо дават да прочете драматургията и тя започва да нахвърля образи. След това стартира процес на проучване – за автора, епохата, темата, контекста, в зависимост от спектакъла. Търси различни източници, включително често обикаля и библиотеките. С режисьора правят творчески срещи с бързи скици и записки, на които обменят идеите си. В следващия етап Ясмин започва да рисува, да прави макет, да създава проекта и го представя на режисьора. Ако се налага, правят корекции и след това всичко това отива в театъра, където се прави техническа среща с дърводелци, шивачи, железари, технически ръководители, театър-майстори и им възлага задачите. „Аз работя благодарение на всички тези хора, които са между проекта и реализацията, така успявам да стигна до публиката“, обяснява русокосата красавица.
Наскоро втора премиера в Плевен имаше „Островът на съкровищата“ на режисьора Денис Симеонов. На сцената са 17 актьори, което изисква доста работа и върху костюмите. Разбира се, Ясмин първо чете романа, след това започва да проучва как са живели хората през XVII век. Анализира картини, илюстрации, графични скици.
Учила е история на костюма, което дава много добра основа в тази посока и е подготвена, така че е нужно само да вникне в детайлите. „Това е пънкът на XVII век, оттам се зарежда това течение, което през 70-те и 80-те тръгва пак от Англия. Затова в костюмите, които създадох, има намигване с пънк елементи“, разказва Ясмин Манделли. В работата си се вдъхновява и от големи модни дизайнери като Джон Галиано, Вивиан Уестууд, Мейсън Марджела – много провокативни и театрални творци.
В Плевенския театър вече работят върху спектакъла „Случката в град Гога“ от Славко Грум с режисьор Стилиян Петров, а премиерата ще е през 2025 г. Със сценографията този път се заема едно от най-големите имена в този бранш – Никола Тороманов, талантливата Ясмин пък създава костюмите.
Обикновено красавицата работи едновременно по няколко проекта. И сега не е изключение. Ангажирана е с още една нова премиера, която ще е през януари – „Джо и Джон“, пак в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, с режисьор Цвети Пеняшки.
