Според православния календар Александър, Александра имат имен ден на 30 август и 23 ноември. Името Александър означава защитник на мъжете, но също така и защитник, воин на вярата. Това значение води началото си от св. Александър Невски, който е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област.
Историята разказва, че княз Александър защитавал храбро града си от нашествието на шведския крал, като се уповавал на Бога да му помогне в битката. Двете вражески армии се сблъскали при река Нева и с помощта на Бога Александър спечелил битката. Затова го нарекли Александър Невски.
По-късно Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Той бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата и упованието към Бога и по време на своето управление извършил много добри дела за своя народ и за Църквата.
Нашият храм в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото пък руският цар Александър Николаевич, когото българите почитат като Освободител е имал за свои небесен покровител, вдъхновител и помощник именно св. Александър Невски.
Така благодарение на тези себеотвержени воини на вярата и защитници на онеправданите в историята на красивото име Александър, Александра са се появили още значения и са го дарили с още един имен ден.
И в чест на всички добри дела на св. Александър Невски и всички останали достойни Александровци и Александри камбаните на храм паметника “Св. Александър Невски” цял ден празнично ще бият.
Честит празник на именниците и от нас!!!
*************
Александър Ярославич е роден около 1220 в Переславъл Залески, център на владенията на баща му Ярослав Всеволодович. През 1236 той е избран от жителите на Новгород за княз.
Едва 20-годишен Александър Ярославич ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция в Шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 с малка армия той напада шведите, които малко преди това са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева. Той удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки успеха си, той влиза в конфликт с новгородските боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му Андрей Ярославич.
В началото на 1241 Тевтонският орден предприема настъпление към Новгород и Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия. На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро и Александър Невски отново удържа победа.
Руската историография традиционно придава голямо значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният ефект от тях е спорен, те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа и трябва да балансират въздействието върху националното самочувствие на катастрофалните поражения от Монголската империя няколко години по-рано.
През 1247, след смъртта на баща им, Александър Невски и брат му Андрей предприемат пътуване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум определя Андрей за наследник на Ярослав.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които сключват договор. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда, и обвинява Андрей, че си присвоява част от данъците, дължими на Ордата. През 1252 Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася поражение на Андрей при Переславъл и Александър става велик княз във Владимир. През 1256 той ръководи лично военна кампания срещу шведите в днешна Финландия, а през 1259 потушава въстание в Новгород.
През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Тази политика получава различни обяснения в историографията. Според някои изследователи той прави това, за да предпази страната от нови опустошителни нашествия. Като негови успехи са сочени освобождаването на Православната църква от данъци към монголите и издействането на неучастие на руски войски във водените от тях войни. Други автори твърдят, че той смята заплахата от католицизма за по-силна и предпочита религиозната толерантност на монголите. Според по-критичните изследователи той поддържа васалните отношения като гаранция за собствената си власт в страната.
Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547. Празникът му е на 23 ноември. https://bg.wikipedia.org
