Една от най-популярните теории за петък 13-ти обаче е свързана с падането на легендарните воини – рицарите тамплиери
Отново е петък 13-ти. Знаете ли какъв е произходът на тази интересна дата.
Някои приписват произхода на Кодекса на Хамурапи, един от най-старите правни документи в света, който случайно или не е пропуснал суеверното 13-то правило в списъка. Други твърдят, че древните шумери, вярвали, че числото 12 е „перфектно“, а това след него намирали за определено несъвършено, пише vesti.bg.
Една от най-популярните теории за петък 13-ти обаче е свързана с падането на легендарните воини – рицарите тамплиери.
Основан около 1118 г. като монашески военен орден, Орденът на тамплиерите бил посветен на това да защитава поклонниците, пътуващи до Светите земи след християнското превземане на Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход. Рицарите бързо се превърнали в една от най-богатите и влиятелни общности от Средновековието, благодарение на щедрите дарения от владетелите на Европа. До началото на XIV-ти век тамплиерите организирали система от замъци, църкви и банки из цяла Западна Европа. И именно това удивително богатство довело до гибелта им.
За тамплиерите този край започнал в ранните сутрешни часове на петък, 13 октомври 1307 г.
Месец по-рано секретни документи били разпространени от пратеници изпратени из цяла Франция. Документите включвали зловещи подробности и намеци за практикуване на черна магия и скандални сексуални ритуали. Те били изпратени от френския крал Филип IV – алчен монарх, който през предходните години предприемал атаки срещу лангобардите и френските евреи (които той изгонил, за да конфискува имуществото им заради изпразнената си хазна).
В дните и седмиците, последвали този съдбовен петък, повече от 600 тамплиери били арестувани, включително Великият магистър Жак дьо Моле и ковчежникът на Ордена. Но докато някои от най-високопоставените членове били уловени в мрежите на Филип, същото се случило и със стотици мъже, които не били воини. Това били мъже на средна възраст, които ръководели ежедневните банкови и земеделски дейности, които поддържали функционирането на организацията. Те били обвинявани в множество престъпления, включително ерес, поклонение пред дявола, заплюване на кръста, хомосексуалност, измама и финансова корупция.
Тамплиерите били държани в изолация и хранени с оскъдни дажби, които често били само на хляб и вода. Почти всички били брутално измъчвани. Една често срещана практика, използвана от средновековните инквизитори, била „страпдо“, при която ръцете на обвиняемите се връзвали на гърба им и след това били провисвани във въздуха с въже вързано около китките им. По този начин изкълчвали раменете им. Както Дан Джоунс отбелязва в книгата си „Тамплиерите: Възходът и зрелищното падение на рицарите тамплиери“, ръцете на един от обвиняемите били вързани толкова здраво, че кръвта се е натрупала във върховете на пръстите му и бил държан в яма, не по-широка от една стъпка. Много от мъжете вероятно били разпъвани на прословутата стойка за мъчения, краката им били потапяни в горещо масло или били държани над огън, за да изгарят. Като се вземат предвид тези екстремни условия, не е изненадващо, че в рамките на седмици стотици тамплиери се признали за виновни по фалшивите обвинения, включително Жак дьо Моле.
Папа Климент V бил ужасен. Въпреки факта, че бил избран почти единствено поради влиянието на Филип, той се страхувал да се противопостави на влиятелните тамплиери. Но „признанията“ на рицарите вързали ръцете му. Филип, който очаквал реакцията на Климент, се уверил, че обвиненията срещу тамплиерите включвали подробни описания на предполагаемата им ерес, като разчитал, че подобни непристойни разкази ще имат голяма тежест в Църквата. Климент издал папска була, с която наредил на кралете на Запад да арестуват членовете на Ордена, живеещи в техните земи. Малцина последвали папската молба, но съдбата на френските тамплиери вече била решена. Техните земи и пари били конфискувани и официално носочени към друг религиозен орден – на Хоспиталиерите (въпреки че алчният Филип успял да се добере до парите и богатствата, за които жадувал).
Седмици след признанията много от тамплиерите се отрекли от тях и Климент прекратил инквизиционните процеси в началото на 1308 г. Рицарите останали в килиите си две години, преди Филип да изгори над 50 от тях на клада през 1310 г. Две години по-късно , Климент официално разпуснал Ордена (въпреки че го направил, без да признава, че са виновни по обвиненията). В резултат на това някои тамплиери получили свободата си, докато други умряли в плен.
През пролетта на 1314 г. Великият магистър Моле и няколко други тамплиери били изгорени на клада в Париж, като с това се сложил край на тяхната забележителна ера, но поставили начало на дълготрайната и устойчива теория за петък 13-ти. https://blitz.bg/
