Фолкпевицата Анелия: Мъжът до мен трябва да ме подкрепя

– Анелия, имаш забързано всекидневие, постоянни участия, измисли ли с какво ще изненадаш приятели и фенове на 28 ноември – концерта ти в “Арена 8888”?

– Най-важното за мен винаги е било да правя хората щастливи с моите песни. Подреждам си нещата в главата и по феновете разбирам, че искат на сцената да имам дуети, които през годините бяха много. Със сигурност ще поканя хората, с които съм пяла през годините, разбира се, тези, които могат да присъстват, за да зарадваме публиката. Обявила съм концерта си за “Първите 25 години”. И честно казано, не е лесно да избереш песни, тъй като аз имам много хитове през годините, обхващам няколко поколения, които харесват моята музика. Изискват се много отговорност и работа и с Дани Милев действаме в избора си на репертоар.

– Във форумите искат да посвириш на феновете си на гъдулка, ще ги изненадаш ли по този начин?

– Ха-ха, хубав въпрос. Не съм го мислила все още това. Аз не съм учила пеене, но от 4-и клас пея и съм инструменталист, това е образованието ми. Но може би по-скоро няма да свиря, а ще изпълня нещо от българския ни фолклор, защото за тези 25 години имам преминаване към един или друг жанр. Животът ми до 18-годишна е минал с народната музика, а след това съм пяла всякакви жанрове. Както го почувствам, това ще направя. Рано ми е още да разкривам концерта. 

– Какво от майка си и баща си наследи, те имаха ли твоя талант? 

– Майка ми е дала силата на характера, а от баща ми съм получила респекта, той ме е научил да спазвам границите си, беше дисциплиниран човек. И двамата ме направиха структурирана личност, а баща ми беше и много лек характер – трудолюбив, работлив, имаше една лекота и веселие около него. Майка ми е типът кралица като жена и майка. Прекрасно ми е семейството. 

– Била си и гимнастичка като малка, защо не продължи с това?

– Изключителни спомени имам от детството си. Няма да забравя момента, в който търсачи на таланти минаваха през училищата и избираха кадри за различни спортове. Бях щастлива, защото ме избраха за художествената гимнастика. Като цяло това ме научи да съм постоянна и дисциплинирана, нещо, което през годините много ми е помагало и след това. Тренирах упорито, бях много гъвкава и сигурно имах бъдеще, но нашата учителка я повикаха в София и майка ми така и не намери за мен толкова добър педагог като нея. И така приключи развитието ми в този спорт. Но не съжалявам за това, което се е случило, беше много хубав период за мен. От всички деца, които взеха от училище, аз първа направих шпагат, ходих и болна с температура на тренировките и за кратко време имах добри резултати. Толкова се бях вдъхновила. Но всичко с времето си. Сега не спортувам постоянно, по-скоро плувам и понеже живея до гората, ходя много. Обичам една полянка, до която стигам с бързо темпо и после правя обичайните си неща за деня. Нямам време за тренировките във фитнес.

– Духовна личност ли си, виждали сме те на паневритмията на Петър Дънов?

– Точно в този момент бяхме с моя приятелка на нейния рожден ден и решихме да останем на паневритмията на Рила. Като цяло обаче се старая да бъда добър човек. Харесвам и такъв род литература, която прави човека по-осъзнат. Харесвам езотериката, психологията и това, което ме вълнува на този етап от живота ми, е да съм в мир със себе си, да имам една саморефлексия, наблюдавам нуждите си, емоциите си, за да направя правилните избори в живота си. Всичко е отвътре навън и каквото и да правя, гледам да е правилното за мен и душата ми. 

– В политиката някой ден ще видим ли Анелия?

– Не, това не е моята сила. Аз вярвам в максимата “Който пее, зло не мисли”. За мой късмет правя това, което обичам, и може би това се отразява на външността ми. Радва ме, че хората, като ме видят казват, че приличам на младо момиче, не изглеждам за годините си. Сигурно съм се опазила от негативното благодарение на вътрешния мир, който опитвам да изграждам в себе си. Освен това аз не се натоварвам с негативни новини. Живея в моя свят и не гледам тъжни неща, които да ме “свалят”. Интересувам се от хората повече в моята сфера, особено професионалната. И това ми е достатъчно.

– Гледаш ли риалити шоута и кое ти допада от тях?

– Не гледам. Миналият сезон на “Ергенът” ми беше интересен, защото в него участва психоложката Маги Ангелова. Интересен ми бе анализът на профилите на хората, които участваха. Иначе нямам време за телевизия. Гледам си собствените задачи, често се прибирам рано сутрин, после ставам по-късно, но не мога да кажа, че не съм информирана какво става по света.

– Много осъзнати хора тръгнаха по психолози, за да преодоляват личните си страхове, ти имаш ли такива?

– Разбира се, всеки има трудни моменти, които е имал в живота си. Но аз съм на мнение, че където е фокусът на човека, там е енергията му и това му се материализира в живота. На мен ми е важно да се обграждам с хора, които не ми “натискат бутоните” на страховете и не ми хранят травмите, а са позитивни. Защото всички като деца имаме една или друга травма от родителите. Те са дали колкото са могли на нас, както и ние на нашите деца, въпросът е да осъзнаваме това и да ги има благодарността и уважението.

Иначе тревожност има навсякъде около нас, въпросът е дали ти позволяваш да ти влияе. Аз самата почувствах страх по време на ковид пандемията, защото нямахме работа, а така няма как да се грижа за близките си. Това е част от моя живот и отговорност. Тогава я изпитах тревожността, но избрах да премина през нея, гледах на това като предизвикателство. Пак е избор. Всяко нещо преминава, въпросът е когато зависи от теб да приемеш нещата като предизвикателство и да изграждаш характер. Така се продължава напред.

– Екстремна личност ли си?

– Не бих казала. При мен 90% всичко е добра подготовка. Рядко ми се случва да бързам в последния момент.

– Преди време четох, че имаш силна енергия – наистина ли като си била на зъболекар, машинката е спряла да работи около теб?

– Това беше преди 20 години. Интересни неща ми се случваха тогава, свързани с енергията. Много се радвам, когато ми казват хората, че им въздействам чрез енергията на песента – едни се женят на песните ми, други са преживели раждане на дете и т.н. И винаги съм вярвала, че добрата енергия, която опитвам да давам на хората, се връща към мен. Магия става тогава.

– А имала ли си комични ситуации на сцената – тоалет да падне, да се спънеш?

– Ооо, много комични ситуации съм имала. Най-забавните са, когато излизам от сцената превъзбудена, тъй като съм много емоционален човек, и някой да ме пита нещо, например някакво интервю взимат от мен. Като цяло трудно допускам хора до себе си и сякаш се затварям, когато знам, че има въпроси към мен. Напоследък обаче започнах да се отварям. И е имало ситуации, в които превъзбудена казвам някакви неща, а то излиза съвсем различно отстрани. Самата аз много се смея на себе си, като се гледам после. Самоиронията не ми е чужда. 

– В психологията има пет движения – подчинение, ревност, съблазън, прошка, отмъщение. Кое ти е най-трудно да направиш като артист?

– Най-трудно мога да се подчиня. Не може някой да ме сложи в кутийка. Иначе в бизнеса съм много гъвкава, случва се да замълча и знам, че това е най-правилното за мен. Ревност не изпитвам, не ревнувам, защото всеки има своите вкусове, а аз ценя себе си. Да съблазнявам, също не ми се случва, защото си имам моите си качества и не ми се налага да се демонстрирам. Освен това не отмъщавам и това е извън моята същност.

– Интересно ми е, ако за ден станеш мъж, какво би направила?

– Смятам, че поравно имам и мъжкото, и женското начало в себе си. Живея и в двата свята.

– Ти си харизматична, със силен характер, какъв трябва да е мъжът до теб?

– На първо място да е подкрепящ. Защото с моята професия се “отдавам на света”, на публиката си и трябва да съм заредена, съответно вкъщи трябва да ми е спокойно. Не мога да съм типичната жена, която да обгрижи семейството – да готви всеки ден, да чисти. Това изисква друг ресурс, тъй като често се прибирам в 5,00 часа сутринта. Затова ми е важен подкрепящ мъж. Иска ми се да е реализиран човек и равноправен партньор. Не искам да живея с някой и да съм в позицията на негова майка или баща, а да съм си на мястото – като жена.

– Трудно се намира такъв мъж.

– Аз не казвам думата “трудно”, за да не си правя вярване. Няма невъзможни неща в живота. Една моя близка веднъж ми каза: “Три пъти повторено нещо веднага става твърдение”. И ме пита: “Успешна ли си?” – да, лоялна ли си – да, добър човек ли си – да, свободна ли си – да. Е, значи има такъв като теб мъж някъде, просто трябва да се намерите. Въпросът е в какво ще повярваш. Човек среща друг за него, когато е готов, и всяко нещо има цена. Всеки от нас си плаща тази цена, а всяка връзка е постоянна грижа, ако искаме тя да е здрава. Като постоянна работа е.

– Ти имаш нужда да си постоянно влюбена, нали така?

– Да, точно така. Мога да съм влюбена във всичко – в гората, кученцата, приятелите, не само в мъж, обичам да ми е хармонично, изпитвам любов към самия живот. Празнувам го всеки ден. Аз не вярвам в онази влюбеност с “пеперудите в корема”. За мен влюбеният човек трябва да има спокойствие, високият адреналин във връзката ми се струва нездрав. Иначе е ясно защо се появява тази влюбеност – много хормони работят в един момент и това се усеща в първите шест месеца, като някакъв еликсир, който бушува в теб. Но в началото всички са с “маските си” и когато заживеят заедно, те падат и виждаш истинското лице на човека до теб. След година излизат и различията. Тогава хората трябва да разберат дали искат да са заедно, или не. Освен това трябва да се познаваш много добре, за да осъзнаеш нуждите си, какво искаш от човека до теб, какво можеш ти да му дадеш, ценностите ви еднакви ли са, с какво можеш да направиш компромис и с какво не. Важно е и да се уцели правилния момент за сериозната връзка. Само една любов не е достатъчна, за да останеш с един човек цял живот.

– Ти си имала доста предложения за брак, помня един “Мюзик айдъл”, когато един мъж Дарко ти предложи брак?

– За мен като жена бракът е много важно нещо. Но забелязвам, че напоследък младите мъже не предлагат на момичетата такъв тип обвързаност. Обяснявам си го, защото най-вероятно нямат достатъчно средства, има несигурност. А за мен бракът е отговорност. 

– Доста жени станаха златотърсачки, може би младите мъже и затова не се доверяват?

– Един умен мъж ще прецени правилната жена, те златотърсачките се знаят, виждат се. Има много свестни момичета. Мъжът трябва да осигурява сигурността в дома, а жената – уюта, мекотата, лекотата. Патриархалната функция на брака, когато жената само седи вкъщи, не я разбирам, защото тя няма развитие. Не разбирам и брак, в който мъжете гледат децата, а жената печели пари. Трябва да го има равноправното партньорство и мисля, че мъжът повече трябва да се раздава във връзката. Сега чета, че има и нов вид партньорство – духовното, да растат заедно мъжът и жената, но и това не го разбирам.

– Изневярата предателство ли е за теб?

– Изневярата не е предателство, тъй като, за да се случи в една връзка, то тя е била болна много преди това. За да се появи трети човек, и двамата партньори са виновни. Когато я има изневярата, тогава ти си изневерил на себе си, т.е. ти си пренебрегнал себе си заради партньора си. И се получава така, че той пренебрегва теб заради това, че ти си го направил първо със себе си. Затова мисля, че винаги трябва да имаме хобита, лично време, приятели, които могат и да не са свързани с любимия ни човек. Просто не трябва да се обезличаваме, не трябва да живеем чужд живот, защото ставаме скучни и досадни. Щом се пренебрегнеш, пренебрегват и теб.

– Дъщеря ти Ивон ще те наследи ли в пеенето, знаем, че има вокален педагог Георги Янков, който се изказва много хвалебствено за нея?

– Тя не обича да говори за себе си и проектите си и аз не искам да го правя вместо нея. Когато се случи, ще се разбере.

– След две катастрофи, които преживя, какво е чудото в твоя живот, прекрасна Анелия? 

– Бог е чудото и вярата. Вярата и изборът къде да се намираш ти. Аз не спирам да мечтая, имам и цели и живея според правилата ми и Бог.

CV

Анелия е една от най-популярните изпълнителки в българската попфолк музика. Родена е на 1 юли 1982 г. в Стара Загора. Започва музикалната си кариера в началото на 2000-те години и бързо се утвърждава със своя разпознаваем стил, емоционално изпълнение и хитови песни. През годините Анелия прави множество успешни албуми и песни, които се превръщат в любими на публиката. Работи с водещи композитори и продуценти и печели редица музикални награди. Отличава се със силно сценично присъствие и модерно звучене, което ѝ носи широка популярност както у нас, така и сред българските общности в чужбина.

През 2026-а подготвя най-големия си концерт досега, с който ще отбележи “Първите 25 години”. Той ще е на 28 ноември в зала “Арена 8888 София”.