С неговия неистов стремеж към ред и правила е трудно, но опитайте да разпределите кой какво прави по общите задачи според силните си страни
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Ама какво е това, пита колегата Георгиев, а в гласа му се гонят ужас и възмущение. Тъкмо да си помислите, че някаква гадна буболечка е пропълзяла в шкафа с общите ви документи, и ви просветва – снощи в края на работното време не успяхте да подредите последните по съответните папки и просто така ги пъхнахте. А Георгиев е потресен, защото е абсолютен педант.
Неговите богове
Наричат се ред, план и правила. Той обича всичко да си има място и винаги да си е точно на това място, поставено по точно определения начин. Обича всичко в работата да е предварително предвидено и организирано, мрази импровизации. Струва му се, че в шкафа цари безподобен хаос, щом няколко листа са извън папките, а пък папките не са подредени равно като войници.
Това да не изпълните някоя от общите ви задачи в предписания ред му причинява безпокойство. Предложението ви да направите нещо различно от обичайното го докарва до състояние, сякаш е пред инфаркт. И ви е страх, че той наистина ще го споходи, ако настоявате да излезете извън правилата, за да ускорите и подобрите работата.
Вие не сте по импровизациите, не сте и от разхвърляните хора, организирани сте, не обичате да оставяте нищо за последния момент, общо взето следвате правилата, не приличате на екстремен революционер новатор. Но този маниакален педантизъм на колегата ви дразни. А се налага всеки ден да работите с него. Той не ви е шеф, не сте длъжни да правите нещата по неговия начин. Но да влизате в спорове означава да губите време, енергия, нерви. Ако обаче все се съгласявате, започвате да затъвате и в рутина, която пречи на професионалния ви успех.
Щом не можете да промените положението и да се измъкнете от тандема с Георгиев, ще трябва да се научите как да се справяте, без да се ядосвате. И как да го преодолявате, за да не ви дърпа надолу.
Първо приемете, че той е такъв и няма коренно да се промени. Зрелите хора трудно се променят. Особено трудно се отказват от някои навици – маниакалната подреденост, педантизмът и сляпото следване на правилата са от тях.
От душата или от разума
Разберете неистовият педантизъм у колегата откъде идва. От причината зависи можете или не можете малко до го смекчите.
Най-лош вариант е вътрешна необходимост. Стремежът към перфектен ред и към неотклонно следване на определен начин, по който да се правят нещата, може да е признак на обсесивно-компулсивно разстройство, натраплива невроза. Обсесиите са мисли, от които човек не е в състояние да се отърве, макар да съзнава тяхната несъстоятелност. Компулсиите са повтарящи се стереотипни действия, за които чувства непреодолим подтик. Често обсесията е тъкмо маниакална потребност наоколо да бъде подредено, а подреждането се превръща в ритуал, без изпълнението на който настъпва тревожност.
Не е чак обсесия, но е черта на характера, ако колегата ви не понася немарливостта. Да се слагат документите там, където трябва, и да се спазват неотклонно правилата – цялата тази грижливост всичко да се прави, както е редно, му идва от душата.
Може и от здравия разум да идва, защото за свръхзаетите хора подредеността е спасение. Колегата ви не желае да си увеличава стреса в без друго напрегнатия ден, като търси това-онова, за да си свърши работата. Или пък настоява за стриктно спазване на правилата, защото знае, че същото изисква и шефът. Е, тогава ви е полезно да споделяте здравия му разум.
Според специалистите обаче най-често маникалният педантизъм е черта от характера. Колегата ви не знае друг модел на работа, а вероятно и друг начин на (личен) живот.
На всекиму според потребностите
Най-лесно ще се напаснете с колегата, ако направите взаимни компромиси – така е във всички човешки взаимоотношения, включително и в деловите.
В случая със сигурност се налагат по-големи компромиси от ваша страна, особено ако става дума за някаква степен на психична обсебеност у Георгиев. Не влизайте в противоречия за дреболии, старайте се да спазвате ред. Имайте предвид, че в това отношение колегата ви мисли като японския психолог, експерт по управление на времето и оптимизация Хироюки Хирано, който свързва подредеността у вас и около вас с професионалната продуктивност. Неговата система 5С е еднакво ефективна както в прекия смисъл – за организирането на работното пространство, така и в преносния – структурирането на мисълта.
Когато обаче сте убедени, че е необходимо да излезете от рутината, опитвайте да се преборите колегата. Може би той съзнава какъв краен педант е и има вероятност с поведенческа терапия леко да му помогнете. Търпеливо му обяснявайте защо предлаганата от вас стъпка встрани от правилата при изпълнението на общата ви задача ще доведе до по-голям успех. Но и отчетете последствието – на него педантизмът ще му продиктува да изтича и да каже на шефа, че не следвате правилата. Не за да направи донос, а защото това е част от правилата – шефът да бъде уведомен. Точно така го разбирайте и не се сърдете.
Чудесно е всеки да живее според потребностите си, но когато те се разминават, трябва да се договорите как да вършите общата си работа по начин, приемлив и за двамата. Помислете си какво ще е полезно за вас да промените в посоката педантизъм. Търпеливо се опитайте да му „продадете“ защо трябва той малко да се „разпусне“. Иначе няма начин да сближите навиците си с колегата и да работите успешно заедно.
Проблемът е, че понеже неговите богове са ред, план и правила, педантът иска и другите фанатично да им се кланят. Затова е нужна твърдост – да не му позволявате да ви се налага за нищо, за което сте сигурни, че не води към успех. Старайте се да го възпирате, когато неговият педантизъм ще ви доведе към провал. Особено ако колегата го тегли и към перфекционизъм, без значение, че доизпипването може да фатално да забави изпълнението на задачата.
При такава опасност не е грях и шефа внимателно да предупредите. А пък той внимателно да подтикне колегата да спре с перфекционизма – няма да е трудно, защото педантът винаги слуша шефа, дори и вътрешно да страда.
Когато имате идея нещо да промените в правилата, умно е не да шокирате колегата, а най-напред да говорите с шефа. Ако той каже „да“, за Георгиев това вече са новите правила, благословени от ръководството. Чинопочитанието е иманентна част от педантизма.
От всекиго според способностите
Хитрина е така да разпределяте задълженията помежду си, че да използвате силните страни на всеки от двама ви. Нека той да впрегне маниакалната си подреденост, за да прибира всичко по места, а вие вършете друго от общите ви задачи – най-вече онази част, която има нужда от креативност.
Може да успеете да се наместите някак, щом всеки има правилно разбиране за поведението си. Вие се стремите да не сте небрежни, но и на него нищо не му пречи да оправи онова, което дразни педантизма му.
Страшното е, ако педантизмът на колегата върви с екстри от сорта на упреци за всяка дреболия, която според него не си е на мястото в буквалния или в преносния смисъл. Още по-зле е, ако претенциите му за перфектност са толкова големи, че каквото и да направите, все не можете да ги покриете. Много често се случва при педантите.
Това вече означава, че колегата ви е тиранин. А тиранин не си струва да търпите, така че намерете начин бързо да излезете от тандема с него.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Три грешки, които водят до неуспех при спор
10-те еднакви качества на успешните хора
Стратегия за истинско, а не „сухо повишение“
Разчитате властовата динамика в екипа – печелите професионален успех
3 типа фрази, които да задраскате от деловия си речник
Какво е харизмата и можете ли да я научите
Първото впечатление се създава само за 2 секунди общуване
Японският метод 5С вдига 8 пъти професионалната продуктивност
Правило в преговорите за по-висока заплата: Докато не ви кажат „не“, искате малко
5 стратегии помагат за овладяване на конфликти
