Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите ѝ все повече получават негата на мадона. Ръцете ѝ, дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на оня свят, в който се е преселила от петнадесет години. Тя беше много страдала, беше станала толкова мъдра, че всяка нейна мисъл падаше като плод. Или може би тя беше онова мъдро дете, което ви поразява с мислите си, когато е болно и му остават само няколко дни да живее.
Така Дора Габе описва обрисува външния образ и вътрешния свят на своята сестра по перо – Екатерина Ненчева (1885-1920), от чието рождение днес се навършват 140 години. Тя се появява на бял свят на 1 май 1886 г. в Троян, в семейството на Димитър Ненчев Ханчев, дошъл от Севлиево, и Аника Ганчева от Русе.
ТЕЖКО ДЕТСТВО, „МАДОНА В ЧЕРНО“…
Баща ѝ е медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876), Руско-турската освободителна война (1877-1878) и в освободителното движение в Македония. Умира през 1902 г. при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол. Съпругата му и трите ѝ деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишния брат на Екатерина. От това време тя започва да облича черни дрехи, които по-късно ще ѝ дадат името „Мадона в черно“. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.
Екатерина Ненчева получава първоначално образование в Севлиево, прогимназиално – в Никопол. Учи в Ловешкия американски колеж, завършва гимназия в София, следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейни съвременници си спомнят, че на въпроса на свой учител кое е любимото ѝ занимание, тя отговаря: „Да седя с молив пред бял лист хартия и да съчинявам стихове“.
ПРИЗНАНИЕ ОТ КРЪГА „МИСЪЛ“
Екатерина Ненчева започва да пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на Михаил Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Първите печатни творби на младата поетеса се появяват през 1903 г. на страниците на списание „Летописи“, редактирано от Константин Величков, а след това започва редовно да сътрудничи на сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).
Общува с тогавашната творческа интелигенция и с литературния кръг „Мисъл“, в който влизат д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо К. Яворов и Петко Тодоров. В Екатерина Ненчева те откриват не само красива жена, но и много надарена поетеса. Пенчо Славейков я подлага на изпит – проверява за колко време и как може да преведе две стихотворения от Афанасий Фет. Още на другия ден тя му ги поднася, а той е удивен от завършения стих на превода. Така момичето е признато от редакторите на „Мисъл“.
Основни мотиви в поезията на Екатерина Ненчева са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.
„СНЕЖИНКИ“ И ВРАЧАНСКИ СТУД…
Двадесет и четири годишна, тя издава своята единствена стихосбирка „Снежинки“ (1909) със 70 стихотворения, посветени на бъдещия ѝ съпруг Иван Харизанов – съдия, прокурор, виден общественик и публицист. Стиховете ѝ са оценени от Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов, които включват част от тях в книгата „Българска антология“ (1910). След като се омъжва за Иван Харизанов, поради естеството на работата му, семейството е принудено да се премества в различни градове – Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца. В някои от тях Екатерина Ненчева работи като учител. През 1907 г. тя е актриса във Варненския градски театър. В писмо до проф. Иван Шишманов се обръща с молба за помощ да бъде приета в трупата на театър „Сълза и смях“.
По време на пребиваването си във Враца, Екатерина Ненчева се простудява от влажния климат на града и се разболява от туберкулоза. По съвет на лекарите семейството се връща в Пловдив. Там тя започва да сътрудничи на следвоенните литературни списания „Съвременна мисъл“ и „Листопад“, както и на „Ново общество“ и „Демократически преглед“.
Екатерина Нечева умира на 9 февруари 1920 г. в Пловдив.
Посмъртно са издадени книгите „Избрани произведения“ (1941), „Изповеди на една мадона в черно“ (1985) и „Прокълнатият ангел – Екатерина Ненчева“ (1995), с нейни стихове, дневник, писма и непубликувани слова.
/ДД
/БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Сп. „Родна реч“, бр. 1, 1987; В. „Пулс“, бр. 41, 10.10.1990; В. „Демокрация“, бр. 210, 8.9.1995; В. „Дума“, бр. 225, 25.9.1995; „Речник по нова българска литература (1978 – 1992), София, 1994“; https://www.libruse.bg/view?name=Екатерина Ненчева&news=1859; https://bnr.bg/sofia/post/102103186/adresite-na-lubovta-lubovniat-triagalnik-mejdu-avorov-dora-gabe-i-ekaterina-nencheva
