Три столици на Балканите – Белград, Прищина и Сараево, бяха днес сред 10-те най-замърсени градове в света, веднага след Лахор (Пакистан), Делхи (Индия) и Пекин (Китай), предаде Франс прес.
В трите града индексът за качество на въздуха (AQI), който измерва набор от замърсители, скочи над нивото от 150, което се счита за нездравословно.
В Париж и Лос Анджелис този индекс беше съответно 44 и 34, пише БТА.
Екстремното замърсяване в трите балкански столици съвпадна с падането на температурите.
В сръбската столица Белград концентрацията на частици с диаметър 2,5 микрона или по-малко (PM2.5) е достигнала 98 микрограма на кубичен метър. Това е повече от 19 пъти над годишните препоръчителни стойности на Световната здравна организация.
Частиците PM2.5 представляват сериозен риск за здравето, ако се вдишват за дълги периоди от време, тъй като са достатъчно малки, за да попаднат в кръвния поток.
В Сараево, столицата на Босна и Херцеговина, ситуацията се влошава през последните няколко дни, особено вечерно време, поради десетките хиляди домове, използващи въглища и дърва за отопление. В някои части на града концентрацията на частици PM2.5 надхвърли 300 микрограма на кубичен метър.
Експерти твърдят, че балканските градове страдат от хронично замърсяване на въздуха поради няколко причини, посочвайки най-вече изгарянето на изкопаеми горива – по-специално въглища, под различни форми, в комбинация с остарели технологии. Началото на отоплителния сезон задълбочава проблема, казват те.
„При изгаряне на некачествени въглища и дърва, и – което е характерно за нашия регион – изгаряне на всякакви отпадъци – стари мебели, дрехи, пластмаса и в най-лошия случай с използване на моторно масло за отопление, получаваме настоящата картина“, каза Деян Лекич от базираната в Белград Национална екологична асоциация.
„В комбинация с тежкия трафик в големите градове това означава изключително замърсяване“, добави той пред Франс прес.
Замърсяването на въздуха е причина за 20 процента от преждевременните смъртни случаи в 19 балкански града, според проучване на ООН от 2019 г.
Хората, живеещи в региона, губят средно до 1,3 години от живота си заради мръсния въздух, показва проучването.
