На 7 септември 1978 г. писателят Георги Марков бе прострелян в Лондон с отровна сачма от чадър, на 11 септември умира
Три законни съпруги, една голяма любов, незавършила с брак, и много женски авантюри има в бурния си живот писателят Георги Марков. Изглежда, всички те са го зареждали с онази енергия, без която е немислима магията, наречена творчество.
Приятелите му го наричат Джери. Някои и Джери Лудото. Талантлив и изключително амбициозен и в живота, и в творчеството си.
На 10 юни 1953 г., едва 24 годишен, се жени за 19-годишната Деспина – съседско момиче от родното “Княжево”. Двамата заживяват в една стая на квартира на ул. “Екзар Йосиф” и в нея Марков написва първите си две книги – криминалната “Цезиева нощ” и юношеската научнофантастична повест “Победителите на Аякс”.
Втората става много популярна и благодарение на чудесните рисунки на художника Александър Денков.
Писателството и известността покрай издадените му вече книги доста променят Марков. Стаичката на ул. “Екзарх Йосиф” отеснява и за таланта, и за самочувствието, и за енергията му.
Докато трае бракът му с Деспина, той често ходи на лечение в санаториума във Владая. Георги е с един дроб, има пневомоторакс и го лекуват, като вкарват въздух между плеврите, за да свият дроба и раната в него да зарасне. Когато този въздух се “отпусне”, отива пак в санаториума за нова порция въздух.
Там Георги Марков се запознава с красивата Здравка и не след дълго се жени за нея. Тя работи като втори режисьор в киното. Покрай него тя открива красотата на руската литература, която Георги много обича – Достоевски, Толстой, Гогол. От българските книги й препоръчва да прочете “Крадецът на праскови” от Емилиян Станев.
Двамата заживяват на един таван в кооперация близо до сегашната зала “Универсиада”. Въпреки теснотията те са влюбени и щастливи. На този таван Марков написва романа си “Мъже”, който е неговият истински пробив в литературата. През 1962 г. получава наградата за най-добър роман на годината, преведен е в почти всички соцдържави. Приет е без кандидатски стаж в Съюза на писателите. След години той ще нарече този свой писателски успех “суетен позор”.
Успехът на романа “Мъже” решава и жилищния проблем на младото семейство. Дават им партерно жилище в панелен апартамент в “Красна поляна”. След време го разменят с родителите на сценариста и писателя Анжел Вагенщайн за вила в “Драгалевци”, национализирана от богат търговец.
В тази вила Георги Марков написва “Портретът на моя двойник”, “Жените на Варшава”, пиесите “Кафе с претенции”, “Да се провреш под дъгата”, “Аз бях той”, “Комунисти” и сценария за “На всеки километър”.
Става все по-известен като писател, а в живота има две страсти: жените и покера. Но заради покера е готов за момента да се откаже и от най-красивата жена.
Веднъж в комбина с Христо Друмев при игра на покер само с един удар печели 6000 лв. – огромна сума за онова време.
Георги Марков е един от петимата сценаристи на прословутия тв сериал “На всеки километър”. Другите са Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов и Костадин Кюлюмов.
Всеки разработва своя герой, но човекът, който накрая обединява всичко в единна драматургия, е Марков. Негов герой е най-впечатляващият образ в сериала – суперполицаят Богдан Велински, прототип на когото е самият Никола Гешев.
Въпреки този успех и популярността му обаче за кратко време от театрите са свалени три негови пиеси: “Атентатът”, “Аз бях той” и “Комунисти”. Спрян е и романът му “Покривът” (1959), написан по действителен случай – срутването на покрива на цех в металургичния завод “Ленин” в Перник.
През юни 1969 г. отива на гости в Италия при брат си Никола. Два месеца след заминаването му, в средата на август 1969 г., съпругата му Здравка получава следното писмо:
“…Що се отнася до моето завръщане, още не зная кога ще си дойда, но вероятно през есента. Както ти е известно, аз претърпях пълен провал с работата си у нас и трите ми пиеси са спрени, издателствата не искат да печатат нито ред от мене, същото е отношението на радиото и телевизията. Така че реалният ми изход е, като се върна, да се хвана с инженерство или с някаква друга професия, което означава коренна промяна на начина ми на живот. Все още не зная какво ще излезе от това…”
На 11 септември 1971 г. Марков взема окончателно решение да не се връща в България. След Италия заминава в Лондон и през 1972 г. започва работа в английската радиостанция Би Би Си, американската “Свободна Европа” и германската “Дойче веле”.
В България през същата 1972 г. е осъден на 6 и половина години затвор и е изключен от Съюза на българските писатели. Името му е изчегъртано от финалните надписи на сериала “На всеки километър”, филма “Мъже”, книгите му са иззети от книжарници и библиотеки и е забранено името му да се споменава в медиите. ДС започва разработката му под кодовото име “Скитник”.
През август 1974 г. пиесата на Георги Марков “Архангел Михаил” печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург.
Същата година на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. В България тя е играна през 1966 г. само 13 пъти във Военния театър и след това свалена от афиша и свирепо разкритикувана във в. “Работническо дело”.
На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. По майчина линия тя е внучка на лорда на Челси. Прадядо й е сър Чарлз Дилк, който след потушаването на Априлското въстание държи пламенни речи в английския парламент в защита на българите. Бащата на Анабел дълги години е шеф в Би Би Си. Една година по-късно се ражда дъщерята на Георги и Анабел Александра-Райна.
На 7 септември 1978 г. при разминаването с непознат мъж на моста “Ватерло” Георги Марков усеща странно убождане в бедрото. Когато се обръща, вижда, че мъжът се е навел и взима от земята чадъра си.
Още вечерта Марков вдига температура, изпада в треска и е откаран в лондонската болницата “Сейнт Джеймс”. Въпреки усилията лекарите не могат да го спасят и той умира на 11 септември. Експертиза показва, че причината за смъртта е отравяне на кръвта.
При аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова. В сачмата имало рицин.
Твърди се, че за покушението срещу него нарочно е избран 7 септември – рожденият ден на Тодор Живков.
Спецслужбите искали да му направят подарък с убийството на човека, разказал доста нелицеприятни данни за Живков в своите задочни репортажи за България, които с месеци чете по радио Би Би Си.
В международната шпионска лексика тази афера става известна с името “Българският чадър”.
След 1992 г. разследване се води и в Обединеното Кралство, и в България, но е безрезултатно. Не са установени нито поръчителят, нито прекият извършител на убийството. През 2013 г. следственото дело е прекратено поради изтичане на давност. Въпреки това повечето автори предполагат активната роля на Държавна сигурност.
