- Имената им са редом до Христо Г. Данов, Иван Вазов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Цветана Манева и Стефка Костадинова
- Бяха динамични времена, сменихме названията на улиците, но за отличията не сме се сетили, коментира бившият кмет Спас Гърневски
„Със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ се удостояват изтъкнати българи или чужденци със значителен принос в развитието на града, проявили изключителен героизъм в екстремни или аварийни ситуации или направили дарения с непреходна стойност.“
Това е записано в Наредбата на Общинския съвет за символиката и отличията на града. Преглед на носителите на тази най-висока титла обаче показва, че с нея са били удостоявани и хора, които никога не са стъпвали под тепетата, а за конкретни заслуги просто няма как да се говори.
Ярък пример в това отношение са председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев, някогашният ръководител на Украинската комунистическа партия Николай Подгорни, първият президент на демократична република Алжир Ахмед Бен Бела, видният деец на БКП и Коминтерна Георги Димитров и югославският соцлидер Йосип Броз Тито.
Техните имена стоят редом до безспорни личности като Христо Г. Данов, Иван Вазов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Димитър Киров, Цветана Манева, Стефка Костадинова – списъкът е дълъг и като всяко изброяване и това съдържа риска да бъде пропусната някоя действително доказана личност.
Почетните граждани на Пловдив към момента са 149, за последно преди дни званието беше дадено на големия художник Матей Матеев, на бившия кмет и областен управител Тодор Петков и на скулптора Николай Савов.
„Хора като Брежнев, Тито и Георги Димитров са обявени за почетни граждани на Пловдив чисто конюнктурно.
Брежнев е удостоен за 70-годишнината му през 1976-а и за укрепването на мира в света“,
казва изследователят на Пловдив Димитър Райчев, който има две книги за почетните граждани.
Николай Подгорни (председател на Президиума на Върховния съвет, номинален държавен глава на Съветския съюз от 1965 до 1977 г.) получава отличието през 1973-а „за приноса му за укрепването на българо-съветската дружба, за борбата му за мир и международно сътрудничество“.
С аргументи от типа „Да живее международното положение“ сред почетните граждани попадат и хора като Тито и Ахмед Бен Бела.
Организаторите на Септемврийското въстание от 1923 г. и министър-председатели след 9 септември 1944 г. Георги Димитров и Васил Коларов също са с най-високото пловдивско звание от 1947 г. „Коларов поне е бил адвокат в нашия град, Димитров няма особена връзка с Пловдив“, обяснява Мимо Райчев.
През 90-те години в Пловдив бяха сменени имената на всички улици, учебни и детски заведения, прославящи до този момент комунистически дейци, ремсисти, партизани и т.н. И бул. „Георги Димитров“ стана „Цар Борис Трети Обединител“, „Лиляна Димитрова“ – „Княгиня Мария-Луиза“, а „Малчика“ – „Свобода“.
Гимназия „Георги Димитров“ беше преименувана на „Свети Климент Охридски“, а средно училище „Димитър Благоев“ – на „Св. св. Кирил и Методий“. Тогава СДС имаше пълно мнозинство в Общинския съвет и почетните титли на величията от времето на социализма лесно можеше да бъдат отнети, но никой не предложи това да се случи.
„Въобще не сме се сетили, дори не сме се замислили за почетните граждани. Бяха бурни и динамични времена, пропуснали сме. Иначе сменихме имената на улици и булеварди и
много се гордея, че Пловдив е един от малкото градове, в който площадът пред общината не е с руско название
Нашият се казваше „Генерал Гурко“, но го прекръстихме на „Стефан Стамболов“ – на един голям българин и политик“, казва днес кметът на Пловдив от 1995 до 1999 г.
Спас Гърневски, който беше много активен в премахването на комунистическите символи.
Първото почетно гражданство на Пловдив е гласувано още през 1879 г. и негов носител е ген. Аркадий Столипин – назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия при временното руско управление след Освобождението.
Той създава гражданската администрация и милицията, оставя на града сградите и оборудването на руската военна болница, организира дори първото честване на Коледа в Пловдив. Когато на 19 май 1879 г. си заминава за Русия, е изпратен от хиляди пловдивчани на гарата. На него е кръстен и известният пловдивски квартал „Столипиново“.
„Първите ни проучвания за почетните граждани на Пловдив, които направихме с журналиста Георги Райчевски и инж. Петко Петков, показаха, че от 1879 до 1927 г. 8 души са получили почетното звание. После установихме, че носители са и княз Фердинанд и майка му княгиня Клементина. Тя била почетен председател на пловдивското дружество „Майчина грижа“. Но данни за гласуването на техните почетни титли открихме само в кратко съобщение във в. „Пловдив“, спомня си Димитър Райчев.
Другите първи отличени са хора, чиито имена са неизменна част от историята на града – създателят на първото пловдивско епархийско мъжко училище и на Речника на българския език Найден Геров, швейцарският ландшафтен архитект Люсиен Шевалас, общински градинар на Пловдив след Освобождението, наричан Министъра на цветята, княз Александър Богориди, главен управител на Източна Румелия, книжовникът и издател Христо Г. Данов, Иван Вазов, написал най-хубавите си стихотворения именно в Града на тепетата, и най-големият дарител – Димитър Кудоглу, основал здравно заведение, в което бедните били лекувани безплатно от туберкулоза и венерически болести.
Следва пауза от близо 20 г. – чак до 1945-а, няма номинации за почетни граждани
„Няма данни защо е така“, казва изследователят на Пловдив. Година след 9 септември званието е присъдено на историка и българист акад. Николай Державин, макар да няма конкретен факт, свързващ го с този град.
Първият спортист, получил титлата, е обичаният футболист на „Спартак“ Тодор Диев. Това става през 1961 г. През същата година почетен пловдивчанин става и първият космонавт Юрий Гагарин, посетил града след полета си с „Восток-1“. От тази визита води началото си традицията космонавти да засаждат борчета на хълма Бунарджика.
Следват алпинистът Иван Вълчев, първият пловдивчанин, стъпил на Еверест, първият български спортист с 2 златни медала от олимпиада – кануистът Николай Бухалов, легендата на „Локомотив“ (Пд) Христо Бонев, носителят на „Златната топка“ Христо Стоичков, шампионката по художествена гимнастика Мария Петрова, Стефка Костадинова, чието постижение от 209 см в скока на височина остана ненадминато близо 40 г., и още много състезатели, донесли спортна слава на града.
Сред творците са Крикор Азарян, Милчо Левиев, Георги Божилов, Борис Христов, Енчо Пиронков, Иван Теофилов, Кольо Карамфилов, Христо Кидиков, Соня Йончева, Петър Анастасов.
Почетен пловдивчанин е и кметът на Стария град
от 70-те години на миналия век Атанас Кръстев, известен като Начо Културата.
Званието носят и двама патриарси – покойният Максим Български и Вселенският Вартоломей. В списъка има и лекари, военни, общественици и разбира се, президентът пловдивчанин Петър Стоянов.
„Когато преди 20 години издадохме първата книга, предложихме на тогавашния кмет Иван Чомаков списък с 40-50 имена на хора, които заслужават отличието. Част от тях получиха званието“, описва Димитър Райчев.
Така в много ново време за почетни граждани са обявени освободителят на Пловдив капитан Александър Бураго, основателят на местното певческо дружество Ангел Букорещлиев, считаният за най-успешен кмет на града Божидар Здравков, Захари Стоянов, Йоаким Груев, първият архитект – чехът Йосиф Шнитер, един от създателите на панаира Обрейко Обрейков, опълченецът Райчо Николов, убит в Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, и др.
Сред отличените в последните години са журналистите Нери Терзиева и Евгений Тодоров,
братята Благовест и Светослав Аргирови, известният като Кьоравото Коле музикант Никола Илиев и скулпторът Цвятко Сиромашки.
„Въпреки това със сигурност все още има и хора с безспорни заслуги, които не са били почетени“, категоричен е Димитър Райчев.
Въпросът е открит – предложения може да се внасят в Общинския съвет и занапред. Право на това имат кметът, председателят на местния парламент, група от минимум 10 общински съветници, а и редовите граждани, но те трябва да се обединят в инициативен комитет с най-малко 100 души.
