Тазгодишното участие на България на Венецианското биенале на изкуствата може да бъде определено като най-успешното до момента. Това каза изкуствоведът д-р Надежда Джакова в Казанлък, където беше гост на образователната платформа „Събота в галерията“. Д-р Джакова е комисар на българското участие на форума и е оторизирана да осъществява връзката между държавата и Фондация „Венецианско биенале“, както и да организира участието.
България представя във Венеция кураторския проект „Съседите“, който има широк обществен отзвук не само у нас, но и в международен план и е сред обявените пет най-добри проекта на форума тази година. Има огромен медиен и посетителски интерес – до момента инсталацията е видяна от почти 60 хиляди души на фона на 23 хиляди от 2023 година, а интересът продължава да е голям, посочи тя и напомни, че международната изложба продължава до 24 ноември. Отразяванията в престижни специализирани международни издания до момента са 34, а в българските медии са над 450.
Венецианското биенале на изкуствата е най-старият форум за съвременно изкуство, създаден през 1895 г., а това е неговото 60-о издание, напомни изкуствоведът. България участва за 12-и път в международната художествена изложба, чиито куратор тази година е Адриано Педрозо, директор на Музея за изкуствата в Сао Паоло. „Той налага тенденцията, че фокусът на изкуството се измества от Европа и вниманието се насочва към страни, които никога не са били в светлините на прожекторите и казва, че неговият избор е на маргинализирани художници“, посочи д-р Джакова. Мотото на форума, което поставя, е „Чужденци навсякъде“ – от една страна чужденец е всеки един от нас, чужденци са художниците в изложбата, но чужденец е и човекът, чужд на идеи и тенденции в собствената си страна, обясни тя.
България е сред страните, които нямат свое постоянно представителство на биеналето и наемат пространства, като българският павилион се намира извън двете основни локации на форума и е разположен в зала зала „Тициано“ на културния център Дон Орионе Артиджанели. „Сградата е построена през 15 век и дълго време е функционирала като манастир, а през 40-те години е откупена и там е създадено сиропиталище. В момента е културен център, който е добре познат заради богатата си целогодишна програма. България използва една от залите в центъра и по време на Венецианското биенале за архитектура през 2023 година, което е важно, защото мястото вече става разпознаваемо като българския павилион“, посочи д-р Надежда Джакова. Тя съобщи, че Министерството на културата е подновило договора си и пространството ще се използва от страната ни през следващите пет години и изрази надежда тази политика да продължи.
Кураторският проект „Съседите“ е одобрен за участие в биеналето след конкурс, организиран от Министерството на културата и е избран измежду 17 кандидатствали проекта. Зад него стоят кураторът Васил Владимиров и художниците Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиян Шехирян, а проектът представлява мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България, както и отсъствието на паметта за това насилие в съвременното публично съзнание. Тримата автори работят заедно по този проект от десет години, но той има доста дълга предистория, разказа д-р Джакова.
Лилия Топузова започва своето изследване преди 25 години, а проектът съдържа целия архивен материал – над 240 интервюта на хора, преминали през лагерите край Ловеч и в Белене. „Освен разказите за престоя там, са представени и разкази за това какво е било да излязат от подобно място. А това, което те споделят и прераства в мултимедийната инсталация е, че повечето от тях след затвора не са излизали от дома си – превърнали са се в чужденци на системата, на обществото, на семействата си. Интервютата са проведени в домовете им, а идеята е инсталацията да пресъздаде един такъв дом“, обясни изкуствоведът. Тя отбеляза, че представянето във Венеция е съобразено както с публиката, така и с пространството, а условно то е разделено на всекидневна, спалня и кухня. Във всекидневната са разказите на хората, които са показали лицата и имената си, а в спалнята са представени интервютата на онези, които са пожелали да останат анонимни, но са споделили преживяното. Кухнята е стаята на мълчанието – това са хора, които не са пожелали да говорят, макар и да са се съгласили на среща с авторите, посочи д-р Джакова и допълни, че тези истории са най-много. „Всичко в тази стая е в бяло като символ на мълчането, а този проект е колкото за история и лични спомени, съхранени с идеята за създаване на колективна памет, толкова и за преодоляване на травмата, защото мълчанието все още изпълва публичното пространство“, каза тя и подчерта, че макар авторите да не са преки свидетели на политическите събития от периода, за тях мълчанието продължава да тегне и да е проблем.
Д-р Надежда Джакова посочи още, че проектът „Съседите“ не обвинява, а съхранява и разказва и изрази мнение, че той е траен и ще продължи своето развитие и след участието си в престижния форум. Цитирайки оценката на арт критика Лора Къминг, тя допълни, че това е „потапяща инсталация, която въздейства на всички нива“ и отбеляза, че художествената инсталация е нещо, което си струва да бъде преживяно.
