Малцина знаят, че през 1940 г. е излизал вестник „Аз знам всичко“. Негови редактори са били К. Батембергски и Ст. Брашнаров. В броя от 17.09.1940 г. на челната страница има интересно заглавие: „Мотор, който се движи от слънцето“. Това е мотор на египетския доктор Абот, на който може да се пие кафе и да се готви.
Но думата не ни е за слънчевата енергия, а за една снимка на последната страница на вестника. Пише, че е направена на 8 септември 1940 г. Надписът е: „Последната снимка на Царското семейство, направена на 8 септември през време на тържеството по слручай освобождението на Добруджа. По лицата на Височайшите родители и техните деца личат непринудени усмивки, с които те посрещат акламациите на народа.“
Вестникът е грижливо пазен през години от семейството на 83-годишния добричлия Атанас Димов, който с вълнение го донесе в редакцията на НДТ. На 25 септември 1940 година той е бил едва на две години. Колко от вас могат да си спомнят нещо от времето, когато са били на тази възраст? Но написаното на хартия е съхранената памет на времето. Може би някои от вас ще си спомнят колко грижливо е трябвало да се крие един такъв вестник в първите години след 9 септември 1944 година. Но това е друг въпрос, друг отговор за други времена.
Старият вестник се чете, когато му дойде времето…
Атанас Димов разказва, че корените на рода му са от Източна Тракия. Чичо му Димо Атанасов бяга от родното си място Куру Дере, близо доКъркларели /Лозенград/, и се заселва в тогавашната Гебеджа, сега Белослав, Варненска област. Тогава той е бил член на патриотичното дружество „Капитан Петко Войвода“. Разпространявал е патриотични книги и вестници. Някои от тях са останали в дома му. Други са прескачали тайно границата на тогавашна България, която е граничела с рожбата си Добруджа. Нямал е семейство и архива наследяват децата на брат му Желю, по-точно днес той е при Атанас Димов, който се гордее с децата си Юлия и Жулиян, с внуците си Мартина, Юлиян и Антон, които също като него обичат България и Добруджа и с радост ще отбележат Деня на Добрич – 25 септември.
Кръглите сираци от Източна Тракия създават голяма добруджанска фамилия, която продължава, като през 1940 тодина, да се вълнува от далечния 25 септември, когато добруджанци – хора от десетки български краища, посрещат със сълзи на очи, градински цветя, с хляб и сол, възвръщането на Южна Добруджа към майка България. И с тъга за корените на рода си, останали зад тогавашните и днешни граници на България.
Днешните думи на Атанас Димов са: „В трудни времена живеем, родителите ни и самите ние сме преживели и по-трудни времена. Нужно е да бъдем единни и да обичаме Родината си България! Децата и внуците ни ще докарат и по-хубави дни за държавата ни!“
И вълнуващи му най-обикновени думи: „Честит празник, добруджанци, бъдете свободни! Най-голямото богатство е свободата!“
НДТ
