Съдията не трябва да е просто уста на закона, механично прилагащ текстовете му. Трябва да бъде тълкувател, за което да носи своята отговорност. Това предполага да има способност да изслушва и съзнание за чисто човешките последствия от решенията му. Изисква се и смирение при упражняване на правомощията му. Добрият юрист не е този, който има отговор на всеки въпрос, а този, който умее да задава правилните въпроси, каза председателят на Конституционния съд (КС) Павлина Панова. Тя присъства на международна научна конференция, организирана от КС и Юридическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Форумът е част от поредицата специални събития, с които съдът отбелязва 35-годишнината от създаването си.
Конституцията, чието върховенство дълго време беше контролирано от парламента, се превърна в основен закон, чието върховенство се контролира от независими органи. Конституцията създаде КС като гарант за стабилността на демократичния и либерален ред, посочи Панова.
По думите ѝ в университета се формира ново поколение юристи, което ще оформи бъдещата България. След няколко години ще бъдете млади юристи и ще внесете нови идеи за упражняването на професията, каза още тя пред студентите в СУ.
Приета преди 35 години, осмислена през призмата на националните традиции и на европейския конституционализъм, Конституцията стои в основата на изграждането и развитието на България като демократична, социална и правова държава. Гарант за това развитие е и КС, който чрез своите актове формира трайно разбиране за конституционните стандарти, гарантира правната сигурност и институционалния баланс, каза в приветствената си реч Евелина Стоева – Димитрова, заместник-декан на Юридическия факултет на СУ. Според нея, извън строго юрисдикционния контекст, ролята на КС е да формира и води дебата за конституционния съдебен контрол, както и неговата легитимност, юридическите механизми, перспективите и предизвикателствата пред неговото развитие.
Не допускам, че сегашните депутати ще се освободят от генетичната потребност на политическата власт да контролира съдебната. Каквито и предложения за кандидати на Висшия съдебен съвет да направят от Висшия адвокатски съвет, Българската академия на науките, Съюза на юристите или от университетите, в крайна сметка преценката остава на народните представители, каза преди конференцията пред журналисти адвокат Людмил Рангелов.
Според него промените в Закона за съдебната власт, които предвиждат да се даде власт над решенията на ВСС на министъра на правосъдието, са много силен пример за намеса и влияние на изпълнителната власт над съдебната. Предложената възможност министърът на правосъдието да спира всички актове и решения на ВСС поставя Съвета под контрол от изпълнителната власт, добави Рангелов.
По неговите думи няма нормативно лекарство за справяне с този проблем, тъй като е разрешим само от почтеността на народните представители.
